Ответното
дружество, редовно уведомено при условията на чл. 50, ал.2 ГПК не изразява
становище по иска.
Съдът,
като
съобрази твърденията на страните, и след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният
иск е частичен такъв за връщане на сумата от 20 000 евро /част от цялата в
размер на 78 886.40 евро/, дадена в изпълнение на вече прекратен договор, на
осн.чл. 87, ал.2 ЗЗД и чл. 88, ал.1 вр. Чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Видно
от представения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен на 30.01.2006г., между «Ч.-1988» ООД като продавач, и
П. Дж. Н. *** в качеството им на купвачи, продавачът се задължава да прехвърли
на купувачите собствеността върху следния недвижим имот: апартамент №15, находящ се на 3 етаж, вх. А,
с площ 170 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, две спални, две бани, тоалетна,
антре, два балкона, ведно с 4.5 % ид. части от общите части на сградата и от правото
на собственост върху терена, целият с площ 1 617 кв.м., представляващ имот №1619, №1620 в
кв. 57 по плана на гр. Бяла, обл. Варна.
Според уговореното в чл. 4, купувачът се задължава да заплати на
продавача срещу прехвърляне на негово име и в изискващата се от закона
нотариална форма правото на собственост върху апартамента, сумата от 94 000
евро както следва: 23 500 евро, представляващи 25% от цената на имота,
платими деня на подписване на настоящия
договор, втора вноска в размер на 23 500 евро, представляващи 25% от цената на
имота, платими при завършване на
основите на сградата, трета вноска в размер на 28 200 евро - при покриване на
сградата, и последна вноска -18 800 евро - платими след завършване на сградата,
при прехвърляне на собствеността на имота с нотариален акт. Видно от чл.6,
продавачът, считано от датата на подписване на настоящия договор, се задължава
да не прехвърля собствеността на имота или части от него, да го ипотекира, да
учредява ограничени вещни права върху него в полза на трети лица, различни от
купувача, както и да сключва договори за отдаването му под наем. С анекс от
12.07.2007г., страните се договарят купувачът да заплати сума в размер на 20
000 евро, наричана междинно плащане в срок до 25.07.2007г., която ще бъде
дебитирана или кредитирана при окончателното плащане на клиента. Видно от
представената квитанция за банков превод, на 30.01.2006г., П. Нюджент е наредил
по сметка на получателя «Ч.1988» ООД да бъде приведена сумата от 78 400
евро. По делото е представено извлечение-справка
от Службата по вписванията, видно от което на 06.12.2007г. «Ч.-1988»
ООД, в качеството си на купувач прехвърля на «Сън Флалър» ЕООД груб строеж на
ап.15, с площ 170.86 , ет.3, находящ се в сграда идент. №07598.305.11, със стар идентификатор №XI-119, 1620, кв.57.
С
оглед така коментираните писмени доказателства, съдът приема за установено, че
по силата на сключения предварителен договор, “Ч.1988” ООД се задължава да прехвърли
на П.Д.Н. и Е.Н. правото на собственост върху апартамент №15, находящ се на 3 етаж, вх. А,
с площ 170 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, две спални, две бани, тоалетна,
антре, два балкона, ведно с 4.5 % ид. Части от общите части на сградата и от
правото на собственост върху терена, целият с площ 1 617 кв.м., представляващ
имот №1619, №1620 в
кв. 57 по плана на гр. Бяла, обл. Варна, срещу задължението от страна на
купувачите да заплатят на продавача сумата от 94 000 евро, на вноски в
размерите и сроковете, уговорени в същия.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият състав
стигна до следните правни изводи:
Продавачът не е изпълнил задължението
си по предварителния договор, а именно да прехвърли на купувача правото на
собственост по нотариален ред до м. март 2007г.
Безспорно е, че на 06.12.2007г. той се е разпоредил
със същия в полза на трето лице, което прави невъзможно изпълнението на
задълженията му по предварителния договор, сключен с ищците на 30.01.2006г.
С оглед изложеното, съдът намира предявеният иск за
основателен по следните съображения:
Разпоредбата
на чл. 87, ал. 2 предл. 1-во от ЗЗД дава право
на изправния кредитор по двустранен договор да заяви на длъжника, че разваля
договора и без да даде срок за изпълнение, ако изпълнението е станало
невъзможно изцяло или отчасти. Отделно от това, разпоредбата
на чл. 89 от ЗЗД предвижда, че при погасяване на задължението на едната страна
поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Развалянето
на двустранния договор има обратното действие чл. 88 от ЗЗД, според който всеки
е длъжен да върне получената по разваления договор престация.
Задължението за връщане на насрещните престации
произтича от института на неоснователното обогатяване и е свързано с
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
От събраните
по делото доказателства, настоящият състав приема, че са
налице предпоставките за уважаване на иска при посочените по-горе правни
основания. Не се спори между страните, че ищецът в
качеството си на купувач е изпълнил своето задължение по договора, а именно да
плати част /по-голямата/ от покупната цена, докато ответникът не само не е
изпълнил своето задължение в срок, но към настоящия момент изобщо не може да го
изпълни, тъй като вече не е собственик на процесния апартамент. С исковата
молба е направено изявлението за разваляне на договора, и тъй като ищците са изправна страна, то съдът счита, че следва да
настъпят последиците на чл. 88 от ЗЗД. Всяка от страните следва да върне на
другата даденото в изпълнение на договора. По
разваления договор ищецът е заплатил на ответното дружество сумата от 78 400 евро –ответникът не е оспорил този факт, пради
което съдът го приема за безспорно установен.
С оглед
установеното по-горе по отношение развалянето на предварителния договор поради
невъзможността му да бъде изпълнен съдът приема, че са налице основанията по
чл. 88 от ЗЗД всяка от страните да иска връщане на даденото от нея по
разваления договор. Предмет в настоящото производство е искът на купувача за
връщане на част престацията му по
разваления договор, а именно на сумата от 20 000 евро. Така предвявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да се уважи.
В съответствие със съдържащото се в исковата молба
искане, ответникът следва да върне сумата от 20 000 евро ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска- 16.07.2008г. до
оконачтелното и изплащане, на осн. чл. 86 ЗЗД.
Предвид липсата на искане в тази връзка- както в исковата
молба, така и в съдебно заседание, съдът на присъжда на ищеца направените по
делото разноски, въпреки основателността на иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА «Ч.-1988» ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр. В., «М.р.» №, БУЛСТАТ, управлявано и представлявано от Р.Д.У.,
гражданин на О. к. В. и С. И. с л.к. № ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.Н., и. гражданин, р. На…, паспорт тип «Р» код №… и Е.Н., б. гражданка, родена на … паспорт № сумата от 20 000 /двадесет
хиляди/ евро, представляваща част от цялата сума в размер на 78 886.40 евро, дължима по
прекаретен предварителен договор от 30.01.2006г., на осн.чл.88, ал.1 вр. Чл.
87, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.07.2008г. до окончателното и изплащане, на осн. чл. 86 ЗЗД.
Не присъжда съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: