Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.02.2009г.
в името на народа
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в
публично заседание на осми декември 2008г
в
състав: Председедател: С.П.
Членове: Д.Г.
А.П.
при участието на секретаря Г.С.,
като разгледа докладваното от съдия Г. *** по описа за
2008г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е въззивно, образувано по жалбата
на Г.С. ДИМИЕВА против решение № 1067 на ВРС-ХXVс-в, постановено на 2.04.2008г. по гр.д.№ 6261/2007г. в
частта му, с която е прогласено, че вина за ДНР на брака има и жената;
определен е разширен режим на лични отношения на бащата с децата вместо
обичайния; оставил е без уважение
искането за предоставяне ползването на част от жилищна сграда в гр.Варна
м-ст”Горна Трака” № 1448.
Счита
решението в атакуваните му части за неправилно и поради това моли за отмяната
му и вместо него да бъде постановено друго, с което да обяви, че вина има само съпругът,
да определи обичайният режим на лични отношения на бащата с децата, както и да
й се предостави за ползване част от семейното жилище. Претендира присъждането
на разноски.
Въззиваемият Р.И.Д. оспорва жалбата и моли за
оставяне в сила решението на ВРС в атакуваните части.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМА ГАНЕ” гр. ВАРНА не изразява становище.
В исковата си
молба въззивницата излага, че с ответника са сключили граждански брак на 22.10.2002г,
от който имат родени две деца: ИВАЙЛО, род.17.04.1996г и РАЯ, род.18.01.2002г.
С годините
ответникът започнал да се държи грубо, отправял ежедневни обиди и я наричал с вулгарни
изрази. Дори и пред децата им се държал явно неуважително към нея като съпруга
и майка. Дезинтересирал се от материалните нужди на
семейството и децата им, както и че през последните години предизвиквал скандали
всекидневно, проявявал агресия и отправял закани за саморазправа. Във фактическа
раздяла са от 15.11.2006г, от който момент единствено тя се грижи за
децата,
а ответникът отказвал да дава
издръжка.
Моли за прекратяването
на брака им с развод поради настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство по вина на съпруга; да й се
предостави упражняването родителските права по отношение на двете деца, като бащата бъде осъден да
заплаща издръжка в размер на по 150лв. за всяко дете, считано от 15.11.2006; желае предоставяне ползването на семейното жилище, представляващо къща, находяща се в гр.Варна м-ст"Горна
Трака" № 1448; желае запазване на брачното фамилно име Димиева.
Ответникът
Р. Ив.Д. също счита, че е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, но
че вина за това има не само
той, въпреки наличието на влязло в сила решение по ЗЗДН, а и съпругата, която се държала неуважително към него и не полагала усилия за подобряване материалното благополучие на
семейството – твърденията
са наведени в с.з. на 30.11.2007г.
Оспорва иска за предоставяне ползването на построената през време
на брака къща, находяща се в м-ст"Горна Трака" № 1448, като твърди, че никога не са живяли като семейство в тази къща.
Предявеният иск намира правното
си основание в разпоредбата на чл. 99 СК.
Решението на
първоинстанционния съд в останалите части досежно прекратяването на брака,
упражняването на родителските права, издръжката и фамилното име не е обжалвано
и е влязло в законна сила.
СЪДЪТ, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата и всички събрани по
делото доказателства, включително и по реда на чл.205 ГПК, приема за установено
от фактическа страна:
Относно вината.
Не е
спорно, че страните са съпрузи по силата по силата на сключен граждански брак
на на 22.10.1995г. с акт № 1490 в гр.Варна. От брака си имат родени две деца ИВАЙЛО,
род.17.04.1996г и РАЯ, род.18.01.2002г
В настоящото производство
предмет на изследване е виновното поведение на ищцата, допринесло за ДНР на
брака. Наведените от ответника твърдения са за неуважително отношение към него и че
ищцата не полагала усилия
за подобряване материалното благополучие на семейството.
В тежест на ответника е чрез
главно и пълно доказване установяването на твърденията си.
Свид.Златин Здравков Димитров,
сочен от ответника, дава оценка на характера на Г. /„тя е заядлива по
характер”/, без да говори с конкретни примери. За Р. казва, че бил конфликтен,
когато се накърнят интресите му, „когато е измамен или излъган, малко по-остро
реагирал”. Намира показанията за недостатъчно обективни предвид, че съпругата
на свидетеля /по негово обяснение/ работи като счетоводител при ответника.
Въз основа на горното съдът счита за неподкрепени с
достатъчно убедителни доказателства твърденията на ответника за брачни
провинения на съпругата му. Затова по отношение на същата не следва да се
обявява, че има вина.
Относно режима на лични отношения.
С решението на РС е определен следният режим : всяка
първа и трета седмица от месеца от
10.00ч в събота до 17.00ч в неделя, вторите 5 дни от Коледните и Великденските
ваканции, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск.
За да постанови такъв съдът е
приел, че това е в интерес на децата поради голямата привързаност на бащата към
тях.
Счита същия за разширен и моли да бъде определен друг –
всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 до 18.00ч. и един месец през
лятото. Твърди още, че и двете деца имат извънкласни занимания в съботния ден и
затова не биха могли да контактуват с баща си в съботния ден.
Съдът
намира жалбата за неоснователна в тази част.
Не се сочи какво точно е заниманието на сина Ивайло и
доказателства в тази насока не са представени. Дори да се приеме, че се касае
за регулярни занимания с някакъв вид спорт, езиково обучение или др.подобно, то
очевидно това не би могло да заеме целия ден на децата и затова не би било
пречка да общуват с баща си през останалата част на деня. А така той също би
бил ангажиран с техните занимания.
Ето защо жалбата в тази част се явява неоснователна и
подлежи на отхвърляне, а решението на ВРС – на оставяне в сила.
Относно жилището.
Искане за
предоставяне на семейното жилище е направено само от ищцата. На нея е
предоставено упражняването на родителските права спрямо двете деца и решението
в тази част не е обжалвано и е влязло в законна сила. Прие се, че вина за ДНР
на брака има само мъжът.
Ищцата е претендирала
ползването на жилищната сграда на адм.адрес м-ст „Горна Трака” № 1448, по
отношение на което РС е постановил отхвърлителен диспозитив, като е предоставил
намиращото се в гр.Врана м-ст ”Траката”
ул.4-та № 42. За последното няма спор и от доказателствата по делото се
установи, че страните са живяли под наем и същото е собственост на трети лица.
Спорът е
дали сградата, намираща се в дворното място на адм.адрес: гр.Варна м-ст”Горна
Трака” № 1448 има характера на семейно жилище.
По делото е представен НА №
190 т.ХІІІ н.д.№ 5431/ 30.06.1998 /л.26-І/, от който е видно, че Димитър Калчев
Стоянов е продал на Г.С. Димиева
недвижим имот-дворно място с площ от 1200кв.м.,намиращо се в
гр.Варна м-ст”Ваялар” , представляващо
имот пл.№ 1448 по плана на вилна зона „Траката” , при граници: път и имоти
пл.№№ 1450, 1449, 1472, 1495, 1447 и 1451.
Издадено е разрешение за
строеж № 272/11.1.2.2001г /л.27-І/ на Г. Ст.Димиева за изграждането на вилна
сграда на един етаж със ЗП 187,12кв.м. и
РЗП 222,40кв.м., находяща се в УПИ 1448 в кв.183 по плана на ПВЗ”Траката” и
одобрен ЧЗР на 28.08.1995г.
Няма спор и
от показанията и на двамата свидетели става ясно, че семейството е живяло на
квартира в м-ст”Тракатах” ул.4-та № 42 докато се построи жилището на адрес
„Горна Трака” № 1448. По думите на
свид.Димитров квартирата била доста тясна; „строейки къщата, разхождайки се и
обяснявайки какво прави, Р. никога не казвал, че тя е само за него; винаги е
говорел за семейството си какво ще направи”.
Въз основа на това съдът прави извода, че в квартирата са
живяли временно, докато се построи собственото им жилище. Без значение е дали фактически
са живели, щом като не би могло да бъде ползвано, докато не стане годно за
обитаване. По делото няма данни страните да притежават друг имот в СИО. Очевидно,
в квартирата са били допуснати от трети лица да пребивават временно, докато
собственото им жилище стане годно за живеене. Затова приема, че не е семейно
жилище по смисъла на ППВС № 12/71 т.4 б.”Б” квартирата, в която са живяли под
наем, а има качеството на семейно сградата в м-ст”Горна Трака” № 1448 по
аргумент от същото ППВС т.1 „семейно е жилището, „предназначено да задоволява битовите нужди на цялото семейство –
съпрузите, децата и другите пълнолетни членове на семейството”. Освен това, е недопустимо
да бъде предоставяно ползването на имот, собственост на трето лице, което би
довело до интервенция в правната сфера на трето неучастващо в спора лице, като
по този начин бъде ограничено правото му на собственост; същото не е длъжно да
търпи такова положение. Изключенията, въведени с разпоредбите на чл.107 ал.3 и
ал.4 СК, са приложими по отношение на ограничен кръг субекти, върху чиито имоти
може да се интервенира–такива, които са лична собственост на единия съпруг или
такива на близки на единия съпруг. При това, законът изисква това да стане само
за определен срок. По делото не се твърди и не се установява описаното жилище
под наем да е собственост на горепосочените субекти. Не на последно място съдът
следва да съобрази и интересите на непълнолетните деца, за които отглеждането и
възпитанието им в жилище-собственост на родителите им е по-подходящо отколкото в
квартира под наем.
От
заключението на вещото лице по допусната СТЕ се установява, че сградата се
намира в УПИ № 1448 в кв.183 по плана на ПВЗ”Траката”. Същата съществува,
напълно завършена е и е годна за обитаване, макар да липсва издадено разрешение
акт обр.16. Представлява едноетажна постройка със застроена площ 182,12кв.м. и
избено помещение под част от вилата.
В.лице е констатирало, че към момента на огледа имало
монтирано неподвижно кухненско обзавеждане, мебели в дневната и едната стая. Били
демонтирани радиаторите, по-голямата част от капачетата на ел.контактите,
капакът на ел.таблото, осветителните тела „лунички” в санитарните възли и в
коридора, душ-батериите в банята-тоалет до кухнята и до двете детски стаи.
Според изготвената скица към заключението в сградата има
следните помещения :
1.дневна с площ от
22,23квм.
2.кухня-трапезария
с площ 22,50кв.м. /пом.1 и пом.2 не са самостоятелни и са преходни/
3.коридор -14кв.м
4.тоалет-4,11кв.м.
/до кухнята/
5.перално
помещение -4,19кв.м./до тоалета № 4/
6.спалня -27,37кв.м.
7.баня-тоалет-12,96кв.м.
8.дрешник-6,36кв.м.
9.детска спалня-15,80кв.м.
10.детска спалня-17,40кв.м.
11.баня-тоалет-3,92кв.м.
12.стълбище за избата
В.лице е предложило вариант за разпределение на
ползването.
Очевидно е от горепосоченото
разпределение на помещенията, че в жилището има достатъчно такива за
разпределение на ползването. В случая, обаче, съдът следва да съобрази и наличието
на другата предпоставка, за да стори това, а именно-да е налице търпимост в
отношенията между съпрузите. В настоящия случай липсва такава, за което се съди
от представените по делото заповед за защита, издадена въз основа на решение №
1585/23.05.2007г, постановени по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.
По силата на същото на ответника е забранено да приближава жилището и
местоработата на ищцата за срок от два месеца. Дейстително, към настоящия
момент този срок е изтекъл, но от данните по делото е видно, че няма промяна в
отношенията между бившите съпрузи и същите са конфликтни. Индиция за това са и
констатациите на в.лице за демонтирани елементи, както са описани по-горе.
Предвид изложеното решението в
частта, с която е предоставено ползването на жилището, намиращо се в гр.Варна
м-ст”Траката” ул.4-та № 42 подлежи на отмяна, както и в частта, с която е
отхвърлил искането за предоставяне ползването на жилищна сграда, намираща се в
гр.Варна м-ст”Горна Трака” № 1448, подлежи на отмяна и вместо него да се
постанови друго за предоставяне изцяло на жената с двете непълнолетни деца.
Достигането
да правни изводи, различни от тези на РС, налагат частичната отмяна на
решението, както се изложи по-горе.
Предвид, че
РС се е произнесъл по дължимите от ответника държавни такси, и съобразно
направеното от въззивницата искане за присъждане разноските и за двете
инстанции, въззивният съд следва да се произнесе по същите, като се присъдят
следните суми: за първата инстанция –
общо 510лв /включва 60лв-д.такса за
завеждането на иска, 50лв-половината от заплатения депозит за в.лице и
400лв-заплатен адв.хонорар/; за въззивната инстанция- 340лв /включва 300лв.-за адв.хонорар и 40лв–д.такса за въззивната
жалба/.
Воден от
горното, съдът:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1067 на ВРС-ХXVс-в, постановено на 2.04.2008г. по гр.д.№ 6261/2007г. в частта му, с която е
прогласено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има жената;
в частта, с която е предоставил на жената ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.Варна м-ст "Траката" ул."4-та" № 42 , и е оставил без уважение
искането на ищцата за предоставяне ползването на жилищна сграда в гр.Варна
м-ст”Горна Трака” № 1448, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – жилищна
сграда, посторена
в дворно място с площ от 1200кв.м., предстявляващо УПИ № 1448 в кв.183 по плана
на ПВЗ”Траката” и с административен адрес:
м-ст”Горна Трака” № 1448, състояща се от 1.дневна с площ от 22,23квм.;
2.кухня-трапезария с площ 22,50кв.м.; 3.коридор 14кв.м; 4.тоалет-4,11кв.м.;
5.перално помещение 4,19кв.м./до тоалета № 4/; 6.спалня 27,37кв.м.;
7.баня-тоалет 12,96кв.м.; 8.дрешник 6,36кв.м.; 9.детска спалня 15,80кв.м.;
10.детска спалня 17,40кв.м.; 11.баня-тоалет 3,92кв.м.; 12.стълбище за избата
ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, с която е определен режим на лични
отношения на бащата с децата
В останалата необжалвана част
решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Р.И.Д. ЕГН ********** *** м-ст"Горна Трака" №
1448, да заплати на Г.С. ДИМИЕВА ЕГН ********** *** м-ст
"Траката" ул."4-та" № 42 направените от нея разноски
за двете инстанции общо в размер на 840лв /осемстотин и
четиридесет лева/, на осн.чл.64 ал.1 ГПК /отм./
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението
до страните само в частта относно ползването на семейното жилище и режима на
лични отношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ