ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение – първи състав, в публичното съдебно заседание на
осми декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С.П.
ЧЛЕНОВЕ: Д.Г.
А.П.
при участието на секретаря Г.С., като
разгледа въззивно дело N 1567 по описа
за 2008 година на гражданско отделение на съда, за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба на Й.Д.Я. чрез процесуалния й представител адвокат Й.Ч. срещу решение №
324 от 29.01.2008 г., постановено от двадесет и четвърти състав на Районен съд -
Варна по гражданско дело № 2174 по описа за 2007 г., с което е осъдена
въззивницата да предаде владението на апартамент № 39, находящ се в град Варна
– ж.к. Победа, 26-ти подрайон, състоящ се от антре, три стаи, баня, тоалет,
килер и балкон със застроена площ от 71,81 кв.м, при граници: ап. № 38, гаражни
клетки, вход А, паркинг, тревна площ и общи части, ведно с избено помещение №
12 от 2,78 кв.м при граници на избеното помещение: общи части, укритие,
абонатно помещение и гаражни клетки, на собственика „ВиК” ООД - Варна,
представлявано от управителя В. Д. В., на основание член 108 от Закона за
собствеността /ЗС/
Във въззивната си жалба Й.Я. твърди, че
постановеното решение е необосновано и порочно, като моли отмяната му, сочейки
следните аргументи за това: не са взети под внимание всички събрани по делото
доказателства и такива, които е било следвало да бъдат събрани съгласно
определение от 30.05.2007 г., преценени впоследствие като ирелевантни към
решавания спор; налице е противоречие между обстоятелствената част и петитума
на исковата молба, като се посочва, че от една страна ищеца твърди, че е бил
във наемно правоотношение с лицето Б.С.Я., прекратено с дисциплинарното му уволнение, а
от друга страна - че е налице такова правоотношение между „молителя” и
„нарушителя”, което е било прекратено, считано от 30.06.2006 г.; излага се, че въззивницата
владее на правно основание процесния имот, тъй като същият й е бил предоставен
за ползване от Районен съд - Варна с решение от 22.07.1991 г.; Я. заплаща и
определения месечен наем, като сумите по него се приемат от въззиваемата страна,
за което представя вносни бележки за платен месечен наем; относимо към спора
доказателство е, че е налична преписка в Община Варна и започната процедура по
закупуването на процесното жилище, обосновано от нея като валидно право за
ползване на имота. Моли се да бъде отменено първоинстанционното решение и
отхвърлен иска.
В отговорът на въззивната жалба въззиваемата
страна моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, защото първоинстанционният
съд правилно и законосъобразно е приел, че между Й.Я. и него не е налице
облигационна връзка, тъй като съгласно настанителната заповед от 12.09.1984 г.,
договор за наем е съществувал с Б.Я. и именно като негова съпруга, въззивницата
е била настанена в процесното жилище, без да има самостоятелни права. Сочи се,
че след прекратяване на трудовия договор на Б.Я. с дружеството, семейството му
е били длъжно да освободи процесния имот, а с жалбоподотелката не е бил сключен
отделен договор за наем. Излага се, че са ирелевантни представените от въззивницата
съдебни решения за прекратяване на брака между Й.Я. и Б.Я. и за отмяна на
мълчалив отказ на Община - Варна за
продажба на процесното жилище на Й.Я., тъй като постановеното от съда по брачен
иск решение няма за предмет нито проверката на собствеността на имота, нито
наемните отношения между дружеството - собственик и настаненото в него
семейство, а съдебното решение, постановено за отмяна на мълчаливия отказ на
Община Варна да извърши продажба на процесния имот на въззивника, не би могло
да обоснове нито право на собственост, нито валидно правно основание за
владение от страна на въззивницата. Моли
за постановяване на решение, с което да се остави в сила първоинстанционното
такова.
По допустимостта на въззивната
жалба
Въззивната жалба е подадена в срока по
член 197 от ГПК /отменен/ от страна в първоинстанционното производство – ответник,
имащ право и интерес от обжалване на решението. Въззивната жалби е подадена
срещу подлежащ на обжалване по силата на член 196 от ГПК валиден и допустим
съдебен акт.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и прецени събраните по
делото пред първата и пред въззивната инстанция доказателства и доводите на
страните, на основание член 188 от ГПК /отменен/, счита за установено от
фактическа и правна страна следното:
В
исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на описания по –
горе подробно апартамент. В същия със заповед № 180 от 12.09.1984 г. е бил
настанен Б.С.Я., работещ на длъжност технолог в праводателя на дружеството
/ПСОВ – Варна/ заедно с четиричленното се семейство, като настаняването било
докато сещият е служител на ищеца. През 1991 г. Янев бил уволнен дисциплинарно.
В настанителната заповед било посочено, че членовете на семейството му нямат
самостоятелни права и при прекратяване на трудовото правоотношение на
служителя, жилището следва да бъде освободено в едномесечен срок. Сочи се, че
от 1991 г. до настоящият момент жилището се обитава от бившата съпруга на Я. –
ответницата Й. Я.. На 30.06.2006 г. бил съставен констативен протокол, с който
ответницата била уведомена да напусне жилището, което владее без правно
основание в едномесечен срок. Тъй като Я. не сторила това, на 04.08.2006 г. й
била връчена втора покана за освобождаване на апартамента.
Ответницата
оспорва иска, като твърди, че имотът е държавна собственост, както и че владее
имота на правно основание, тъй като жилището й е предоставено по силата на
съдебно решение. Също така сочи, че е отправила искане до Община Варна за
закупуване на апартамента. Не оспорва факта, че апартамента е бил даден под
наем на бившия й съпруг и той е настанен със семейството си.
Не се
спори по следните факти:
1/ че Б.Я.
е бил служител на ищеца, ката трудовото му правоотношение е било прекратено
през 1991 г.;
2/ че
със заповед от 1984 г. Б.Я. е бил настанен в процесния имот с четиричленното си
семейство;
3/ че
заповедта за настаняване е временно с конкретно определен краен срок - докато
настаненият е на работа в предприятието – и при прекратяване на трудовия
договор, независимо от причината, настаненият заедно със семейството си са
длъжни в месечен срок да опразнят жилищния имот;
4/ че
процесният апартамент е представлявал семейно жилище и е бил предоставен за
полване на ответницата по силата на съдебно решение от 22.07.1991 г.,
постановено по гр.д. № 1138/1991 г. на ХVІ състав на Районен съд – Варна;
5/ че
към настоящият момент децата, родени от брака между Б.Я. и ответницата са
пълнолетни;
6/ че
ответницата владее процесния имот.
Видно
от приложения и приет като доказателство по делото нотариален акт № 140 от
11.11.2002 г., том VІ, рег.№ 12152, дело № 914/2002 г. на нотариус А.Г. е, че
дружеството – ищец е признато за собственик на основание реализирано право на
строеж върху собствена на дружеството земя на процесния недвижим имот.
Материалноправната легитимация на ищеца, основаваща се на посочения НА, не е
оспорена. Направеното твърдение от страна на ответницата е, че имотът е
държавна собственост, което не е подкрепено с никакви доказателства, въпреки че
този позитивен за нея факт тя носи доказателствената тежест съобразно нормата
на член 127, алинея 1 от ГПК /отменен/. Отделно от това следва да се отбележи,
че ответницата излага две противоречащи си помежду си твърдения – първото – че
имотът е държавна собственост, второто – че е подала заявление за закупуването
на имота от Община – Варна, тоест, че имотът е общинска собственост. С оглед на
това първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск се явява
доказана, а именно: ищецът да е собственик на процесния имот.
Тъй
като не се спори, че жилището се владее от ответницата, се налага изследване на
третата предпоставка за уважаване на иска с правно основание член 108 от ЗС –
дали имотът се владее от ответницата на правно основание, което може да се
противопостави на ищеца. В тази връзка ответницата е навела доводи, че обитава
жилището по силата на съдебно решение, с което й е предоставено правото на
ползване върху него. Видно от представеното по делото и прието като
доказателство съдебно решение, което е утвърдило постигнатото споразумение
между Б.Я. /бивш служител на ищеца/ и отетницата, правото на ползване на
ответницата е предоставено по силата на нормата на член 107 от Семейния кодекс.
Към настоящият момент родените от брака на Я. деца са навършили пълнолетие.
Ирелевантни за изхода на спора са твърденията, че
ответницата е подала молба до Община Варна за закупуване на жилището,
включително и представеното съдебно решение в тази връзка, както и че същата
заплаща на ищеца наем и към настоящия момент.
Изводът, който следва да бъде направен въз основа на
изложеното е, че ответницата ползва апартамента без правно основание.
Поради съвпадение
на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Тъй като въззивницата е заплатила държавна такса в размер
на 7,50 лева при подаване на въззивната жалба, а дължимата държавна такса е
била в размер на 115,90 лева, то същата на основание член 60 от ГПК /отменен/
следва да бъде осъдена за сумата от 108,40 лева, представляваща дължима
държавна такса за обжалване пред въззивната инстанция.
По изложените съображения и на
основание член 208, алинея 1 от ГПК /отменен/, настоящият състав на Окръжен съд
- Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 324
от 29.01.2008 г., постановено от двадесет и четвърти състав на Районен съд -
Варна по гражданско дело № 2174 по описа за 2007 г.
ОСЪЖДА Й.Д.Я. ЕГН
********** *** да заплати още 108,40 /сто и осем 0,40/ лева по сметка на
Окръжен съд – Варна, представляваща дължима държавна такса по делото пред
въззивната инстанция.
Решението
може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда
на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.