Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………

гр.Варна, 09.02.2009г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.П.

ЧЛЕНОВЕ: Р.С.

А.П.

при участието на секретаря Г.С. като разгледа докладваното от съдия Р. С. .№ 1525 по описа на ВОС за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл.ГПК /1952г./ вр. §2 ГПК /2007г./.

Образувано е по въззивна жалба на Н.Д.Т., А.Т.С., Д.Т.Д. и Д.Т.Й., всички представлявани от адв. Д. против решението на Девненския районен съд, постановено на 09.05.2008г. по гр.д. № 130/2007г., с което е отхвърлен предявения от тях иск с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ.

Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се от настоящата инстанция да отмени същото и вместо него да постанови друго, с което искът им да бъде уважен.

Въззиваемата – ОСЗГ – Вълчи дол, преименувана в хода на процеса в Общинска служба по земеделие /§80 от ЗИДЗГ, ДВ бр.43/2008г./ чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, счита, че въззивниците не са доказали правата си на собственост, поради което и обжалваното решение е правилно.

Въззиваемата страна Община Вълчи дол не е изразила становище по въззивната жалба.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Производството пред ДРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. В исковата си молба и направените по реда на чл.100 ГПК уточнения, вкл. и пред настоящата инстанция въззивниците са изложили твърдения, че са наследници на Тодор Д.Т., който по силата на наследствено правоприемство от Димитър Т. Великов, поч. 1959г. и давностно владение е притежавал подробно описани в исковата молба имоти, находящи се в землището на с.Щипско, Варненска област, а именно: нива от 40 дка в м.”До язовира”; нива от 30 дка в м.”Лещака” и нива от 12 дка в м.”Край село”. Твърди се, че през 1960г., същите са били обобществени, като пред настоящата инстанция се поддържа, че това е станало чрез включването им в ТКЗС, както и че в срока по чл.11 ЗСПЗЗ тези имоти не са били заявени за възстановяване. Предвид на това са предявили и иска си.

ОСЗ – Вълчи дол, чрез процесуален представител е оспорил иска като неоснователен без да въведе конкретни възражения пред ДРС. Пред настоящата инстанция твърди, че павото на собственост на наследодателя не е установено.

Община Вълчи дол не е изразила становище.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на твърденията на страните и като съобрази приложимия закон намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното удостоверение за наследници № 15300/2007г. е, че въззивниците са наследници по закон на Тодор Д.Т., поч. на 31.08.2006г.

Видно от удостоверение на ОСЗГ – Вълчи дол № ПО-06-426/29.02.2008г. е, че не е подавано заявление на името на Тодор Т., респ. неговите наследници за възстановяване на претендираните в настоящото производство земеделски земи. С оглед на това и предявеният иск е допустим.

За да се яви, обаче, същият основателен е необходимо въззивниците да докажат кумулативно наличие на следните предпоставки: наследодателят да е собственик на процесните имоти на твърдяното придобивно основание, имотите да са обобществени по някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, да имат земеделски характер по см. на чл.2 ЗСПЗЗ или да попадат в хипотезите на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ, както и да не са налице законови пречки за тяхното възстановяване.

В настоящия случай съобразно заявеното пред ДРС основание наследодателят е бил собственик на имота по наследство от баща му Димитър Т. и придобивна давност. Посочен е период на осъществявана фактическа власт единствено от наследодателя им Тодор Т.. Период на владение от страна на неговия наследодател не е посочен, въпреки дадените в тази насока от въззивния съд указания. Не са представени и доказателства за твърдяното наследствено правопориемство на Тодор Д.Т. от Димитър Т. Великов.

Съгласно нормата на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ правото на възстановяване, вкл. и правото на собственост върху имотите, предмет на претенцията за възстановяване могат да бъдат доказвани само с писмени доказателства. Това ограничение не изключва давностното владение като придобивен способ, стига да са налице писмени доказателства, установяващи осъществявано владение върху конкретните имоти в началния и крайния му момент или поне началния. Такива, обаче, по делото не са представени. Не са ангажирани и доказателства, установяващи твърдението за обобществяване на процесните имоти.

С оглед на изложеното следва и извода, че правото на собственост на наследодателя Тодор Т. не е доказано. Не е доказано и твърдението за отнемане на имотите чрез включването им в ТКЗС. Това обуславя и извода за неоснователност на исковата претенция, без да е необходимо да се обсъждат въпросите дали са налице пречки за възстановяването им.

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно изхода на спора и тези на ДРС, постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Девненския районен съд, постановено на 09.05.2008г. по гр.д. № 130/2007г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 ГПК /2007г./ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: