Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Варна, 12.02.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.

ЧЛЕНОВЕ: М.Х.

К.И.

при участието на секретаря Я.П., като разгледа докладваното от съдията П.гр.д.№ 1478 по описа за 2008 година на ВОС, намира следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Н.Р.Ф. ЕГН ********** ***, срещу решение № 5/16.04.2008г. по гр.д. №1781/98г. по описа на ВРС, ХVІІ с-в, в частта, с която е определено, че квотите на съделители в допуснатия до делба ап. №28, находящ се в гр. Варна ул. “Г. С. Раковски" №75, етаж П-ри, състоящ се от дневна, кухня, три спални, килер, баня, тоалет, перално помещение и два балкона, с обща застроена площ 124,30 кв.м, при граници: ул."Раковски", паркинг, ап.29 и тревна площ, заедно с принадлежащото му избено помещение №28 с площ 3,10 кв.м, при граници: паркинг, изба № 29, изба № 2 и коридор, както и 1,1752 % ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място в кв.513 по плана на 13-ти подрайон на гр. Варна, не са равни. В жалбата се излага, че не са били налице основанията за приемане наличието на частична трансформация, тъй като е установено, че средствата са били от заем, по който съпрузите солидарно са се задължили, изтеглени от влоговете на семейството лични средства. Твърди се, че не се установява сумата от 10 000 лв. да е дарена на въззиваемата Ф. от нейната, тъй като последната също е имала да заплаща стойност на собствено жилище. Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и определяне на съделителите равни квоти при делбата на апартамента.

В срока по чл.201 ГПК /1952г./ е постъпило писмено възражение от М.Н.Ф., с което оспорва въззивната жалба. Същата е подала и въззивна жалба срещу решението в частта, с която процесният апартамент е допуснат до делба. Твърди се, че същият е изключителна собственост на въззиваемата, доколкото е придобит изцяло със собствени средства – обезщетение за отчужден личен неин имот, дарени от майка й средства и заем, погасен от въззиваемата и от нейната майка след фактическата раздяла и прекратяването на брака. Иска се отмяна на решението, с което имотът е допуснат до делба и отхвърляне на иска. В евентуалност се допускане имота до делба, но при намаляване квотата на въззивника още. Твърди се, че имотът следва да се допусне до делба при квоти: 4 000/32256 ид.ч. за въззивника и 28 256/32256 ид.ч. за въззиваемата. Излага се, че нейните лични средства, вложени в имота възлизат на: 4 564,47 лв.- стойността на отчуждения имот, 10 000 лв.- дарени от майка й и преведени по безкасов път по жилищно-спестовния влог, 5 691,53 лв. – дарени от майка й и 3 929 лв. – дарени от майка й за погасяване на тегления заем на 09.03.1999г.

Относно предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба се твърди от Н.Р.Ф., че с М.Н.Ф. са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с влязло в сила на 27.08.1997г. решение по гр.д. №1961/96г. по описа на ВРС. По време на брака съпрузите са придобили недвижим имот, за който именно е сезирал ВРС с иск за делба на недвижим имот, а именно: апартамент № 28, находящ се в гр.Варна, ул. “Г. С. Раковски" №75, етаж П-ри, състоящ се от дневна, кухня, три спални, килер, баня, тоалет, перално помещение и два балкона, с обща застроена площ 124.30 кв.м, при граници: ул."Раковски", паркинг, ап.29 и тревна площ, заедно с принадлежащото му избено помещение № 28 с площ 3,10 кв.м, при граници: паркинг, изба № 29, изба № 2 и коридор, както и 1,1752% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място в кв.513 по плана на 13-ти подрайон на гр. Варна.

Ответницата Ф. оспорва съсобствеността върху недвижимия имот, като заявява, че имотът е лична нейна собственост. На първо място се твърди, че имотът е придобит след фактическата раздяла между страните, поради което не е СИО. Освен това в евентуалност се излага, че имотът е придобит при условията на пълна трансформация, тъй като е получен като обезщетение за отчужден личен недвижим имот на ответницата на ул. „Г.Раковски" № 81, получен по замяна на наследствен имот на ул.
„Братя Миладинови" № 60-64, което обезщетение възлизало в размер на 4 564,47лв., със средства, дарени й от нейната майка, както следва: 10 000 лв. – дарени от Тодорка Х.Н., преведени по безкасов път по жилищно-спестовен влог на ответницата, 5 691,53 лв. – дарени от Тодорка Н., както и със заем от ДСК в размер на 12 000лв., макар и изтеглен по време на брака, заплатен след фактическата раздяла между съпрузите и прекратяването на брака. В настоящата инстанция се навежда в евентуалност твърдението, че 3 929 лв. от този заем са погасени от майката на ответницата след прекратяване на брака. Моли се иска да бъде отхвърлен изцяло, поради липсата на съсобственост върху имота.

Ищецът оспорва възражението за наличие на пълна и частична трансформация като твърди, че недвижимият имот, за който Ф. излага, че е бил индивидуална нейна собственост и за който е била обезщетена с процесния имот, е придобит по замяна по време на брака, поради което и също е станал СИО. Щом това е така, то и обезщетението с процесния апартамент също представлява СИО. В евентуалност сочи, че дори да се приема, че обезщетението е получено за личен имот на ответницата, то разликата между действителната цена и получената като обезщетение сума представлява СИО. Твърди, че освен това за делбения имот са вложени средства, както следва: 12 000 лв. заем от ДСК, връщането на който е солидарно задължение и за двамата съпрузи. Твърди се, че останалите средства до размер на заплатената цена са изтеглени от банковите влогове на двамата съпрузи и техните деца. Оспорва се, че майката на ответницата е дарявала средства за закупуване на имота.

Ответницата излага, че оспорва тези твърдения и че средствата от влоговете на страните са използвани за строеж на друг имот, а средствата от влоговете на децата - за закупуване на движими вещи за децата.

Настоящият състав, с оглед предметните предели на въззивното производство, очертани от предявената жалба и съобразно представените доказателства, доводи и възражения на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От Удостоверение от 16.10.1998г., издадено от ВРС /л. 6/ се установява, че с Решение, постановено на 14.07.1997г. по гр.д. № 1961/96г. по описан на ВРС, XV - ти състав, влязло в законна сила на 27.08.1997г. е прекратен бракът, сключен на 08.04.1972г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна с акт за сключен граждански брак № 317-А, между Н.Р.Ф. и М.Н.Ф.. По делото е открито производство по оспорване на удостоверението по реда на чл. 154 от ГПК /1952г./ относно датата на влизане в сила на решението за развод. Приложено е цитираното гражданско дело и настоящият състав установи, че решението в частта за прекратяване на брака е влязло в сила на 27.08.1997г. Това е така по аргумент на чл.265 ГПК /1952г./, който гласи, че решението за прекратяване на брака влиза в сила макар и да е обжалвано досежно вината. Кога е влязло в сила решението в частта за вината е обстоятелство неотносимо към делбения процес. Поради което и съставът приема, че приложеното удостоверение отразява достоверно, че прекратяването на брака е на 27.08.1997г.

По делото е представен Нотариален акт за собственост върху жилище от сграда, построена върху парцел, отчужден за групово жилищно строителство № 50, том П, дело № 377/64г., от който е видно, че Нейчо Вълчев Нейчев и Тодорка Х.Н. са признати за собственици на основание покупко-продажба на апартамент, находящ се на петия етаж в ляво от стълбището на ул. „Братя Миладинови" № 60-64, гр. Варна. Правата по този нотариален акт не са оспорени, поради което и съдът приема, че наследодателят и Тодорка Н. са придобили имота в режим на СИО, респективно след смъртта на бащата на ответницата Нейчо Вълчев Нейчев на 08.11.1979г. ½ идеална част от имота на ул. “Братя Миладинови” е придобит от Ф. по наследяване. Същият съобразно действащата тогава норма на чл.13 ал.2 на СК от 1968г. /отм./, доколкото е придобит по наследяване, е лична собственост на въззиваемата.

С НА № 164 т. ХІV д.№5425/1983г. Тодорка Н. и въззиваемата Ф. са заменили притежавания от тях - по наследяване и сделка от първата, а само по наследяване от втората, недвижим имот- апартамент, находящ се на петия етаж в ляво от стълбището на ул. „Братя Миладинови" № 60-64, гр. Варна, на стойност 12 460 лв., срещу имот, находящ се в жилищна сграда на ул. “Г. С. Раковски” №81, представляваща стълбище, входно антре, две стаи, клозет, килер, две изби, лятна кухня и 159 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 259 кв.м., представляващо имот пл.№4 на кв.540 по плана на 13 подрайон на гр. Варна при граници: ул. “Тракия”, ул. “Раковски”, имот пл.№5 и имот пл.№3, който имот е бил на стойност 10 032 лв. Няма данни да е извършено някакво доплащане, пък и очевидно е, че имотът на ул. “Раковски”, е бил на по-ниска стойност, поради което и въззиваемата и нейната майка не е било нужно да доплащат. Имотът на ул. “Раковски” е придобит в условията на обикновена съсобственост от Ф. и Тодорка Н.. Въззивникът Ф. не е придобил права по сделката, макар и същата да е възмездна и да е сключена по време на брака му с Ф., и макар и в нотариалния акт да е посочено, че въззиваемата действа с неговото съгласие по чл.13 СК /1968г./ Това е така, тъй като е налице пълна трансформация по отношение на получения в замяна имот. Въззиваемата се е разпоредила с идеална част от имот- нейна лична собственост, поради което и придобития от нея, макар и възмездно имот, е също нейна лична собственост, а не СИО, тъй като презумпцията за съвместен принос е изцяло опровергана. Ето защо и съставът приема, че имотът на ул. “Раковски” е придобит само от въззиваемата и третото лице Н..

Съгласно Заповед № 2670/23.09.1985г. е отчужден имот на ул. „Г. Раковски" № 81, като в заповедта е посочено, че имотът е собстеност на М.Н.Ф. и Тодора Х.Н.. Делът на М.Н.Ф. е оценен на 4 564,47 лв. и същата се обезщетява с тристайно жилище, а делът на Тодора Х.Н. е оценен на 4 564,47 лв. и същата се обезщетява с едностайно жилище. Така определената оценка се базира на оценителен протокол

от 26.08.1985г. /л. 40-42/.

Съгласно Заповед № 4057/30.12.85г. е изменена горепосочената заповед, като е посочено, че М.Н.Ф. се обезщетява с „четиристайно жилище". Съгласно допълнителна заповед № 2829/14.09.1989г. по чл.100 ЗТСУ за М.Н.Ф. е определен апартамент № 28 в ЖСК „Златни пясъци" със застроена площ 116,63 кв.м. и маза 3,10 кв.м., 1,2445 % идеални части от общите части на сградата. Нормата на чл. 103 ал.1 ЗТСУ /отм./ предвижда, че собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95. Ето защо и именно влизане в сила на заповедта е момента, от който е възникнало правото на собственост. Няма спор, че заповедта не е обжалвана, поради което и настоящият състав намира, че същата е влязла в сила по време на брака между съпрузите без значение кога е извършено заплащането на цената на имота. Затова и процесният имот е придобит в режим на СИО предвид нормата на чл.13 ал.1 СК /1968г./.

Въпросът за начина на заплащане на разликата в цената на отчуждения и придобият по чл.100 ЗТСУ имот, както и за момента, когато това е сторено, следва да бъде разгледан с възражението по чл.21 СК, но това не променя извода за момента на придобиване на съсобствеността, както и нейния характер на СИО.

Затова и ирелевантно е, че нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение за отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ № 45, том V, по нот.д. № 3083/97г. на Нотариус при ВРС /л. 4/, е издаден едва на 27.12.1996г. в полза на М.Н.Ф., с който тя е призната за собственик на АПАРТАМЕНТ № 28, четиристаен с изложение североизток, находящ се на етаж П-ри, на ул.Т.Раковски" № 75, в жилищна сграда, изградена от ЖСК - „Златни пясъци" - Варна, състоящ се от дневна, кухня, три спални, килер, баня, тоалет, перално помещение и два балкона, с обща застроена площ 124.30 кв.м, при граници: ул."Раковски", паркинг, ап.29 и тревна площ, заедно с принадлежащото му избено помещение №28 с площ 3.1 кв.м, при граници: паркинг, изба № 29, изба № 2 и коридор, както и 1.1752 % ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място в кв.513 по плана на 13-ти подрайон на гр. Варна. Това е така, тъй като нотариалният акт има само удостоверителен характер, а не конститутивен такъв. Вещно-транслативният ефект е настъпил с момента на влизане в сила на заповедта. Затова и ирелевантно е дали датата на нотариалния акт е автентична или не- собствеността е възникнала в един много по-ранен момент.

В нотариалния акт е посочено, че М.Ф. е придобила жилището като обезщетение за отчужден имот на ул. „Г. Раковски" № 81, гр. Варна, като цената се покрива от припадащите се суми срещу отчуждаването и собствени средства, а за обезпечаване изплащането на получения строителен заем в размер на 12 000 лв. е вписана законна ипотека върху имота в полза на ДСК.

От заключението на извършената ССчЕ и двете допълнителни такива и разпита на вещото лице в с.з. се установява, че съгласно представена Таблица за определяне цените на жилищата в ЖСК „Златни пясъци" срещу жилище № 28 на М.Ф. е записано, че покритието на жилището е извършено както следва: стойността е 37 442 лв., в това число: 20 256 лв. собствени средства, 12 000 лв. заем и 5 186 лв. от ЖСК, като от тях внесени собствени средства 30% - 4 564 лв. по партида 14/52814. Към досието е приложено и ценообразуване на жилищата, където за апартамент № 28 също е записано: Цена по ПСД (проекто-сметна документация) 37 442 лв.; Цена по НЦНИ (Наредба за цени на недвижими имоти) 32 256 лв.; разлика 5 186 лв. Покритието е извършено на 20.04.1990г. с обща сума от 32 256лв., от които 20 256 лв. собствени средства, 12 000 лв. заем. Разликата от 5186лв. е покрита от жилищно строителната кооперация, като една. част - 4 564 лв. представляват обезщетението за отчуждения имот, а останалата част са от жилищно строителната кооперация. Това е посочено и в удостоверение №66/15.01.2008г., издадено от Банка ДСК ЕАД /л.129/, че 5 186 лв. са преведени от Фонд “Жил. Строителство”.

Съгласно приложено уведомително писмо до титуляра на сметката, в чиято полза се одобрява сумата № 393/20.04.1990г., от вложителя М.Н.Ф. е преведена от сметка № 1490/52814 в полза на ЖСК „Златни пясъци" ап. 28 и е ликвидиран жилищно-спестовен влог, в т.ч. и лихва 13,95 лв. с общата сума 20 256 лв., както и с разрешен заем от 12 000 лв. се заверява сметката на ЖСК, като общата стойност възлиза на 32 256 лв., с което е направено покритието на апартамент № 28. Титуляр на сметката № 1490/52814 е М.Н.Ф..

Част от собствените средства в размер на 15 677.33 лв., които представляват част от общия размер на собствените средства по покритието на жилището с обща стойност 20 256 лв. и които са били внесени за покритие на жилището от сметка № 14-90-52814, са били събрани съгласно представени по делото документи както следва: с Дебитен превод № 891/20.04.1990г. са преведени средства в размерна 10 000 лв. от сметка на титуляр Тодорка Х.Н., (стр. 54); с Дебитен превод № 892/20.04.1990г. са били преведени средства в размер на 5 677.33 лв. от сметка на титуляр М.Н.Ф.. (стр. 54) Относно данни за погасяване на отпуснат заем в размер на 12 000 лв. в банката не се съхраняват първични документи за период по-дълъг от 5 години и данни за стари жилищни заеми, поради което единствените данни са от първични документи, запазени от страните. Относно заемната сметка единственият документ, който се съхранява по делото е вносна бележка от 09.03.1999г., с която вносителя Тодора Х.Н. е внесла сумата от 3 929 за погасяване на жилищен заем по сметка на титуляра М.Н.Ф. (стр. 55). С тази сума е погасен заем от 3 929 лв.

Съгласно приложена към досието на ЖСК „Златни пясъци" ТАБЛИЦА за цените на жилищата и другите обекти в сградата и стойностното им покритие в ЖСК с дата 01.07.1990г. стойността и покритието за жилище № 8 на името на Тодора Х.Н., на която е открит жилищен влог № 14/ 52-815, е както следва: стойност на жилището: 17 449 лв.; покритие: заемни средства - 10 490 лв., собствени средства - 4 566 лв., от Фонд жилищно строителство (ФЖС) 2 393 лв. (общо 17 449 лв.). Относно обстоятелството дали сумата от 10 000 лв. по влога на Тодорка Х.Н. не са преведени за покритие на нейното жилище (№ 8) експертизата констатира, че съгласно дебитен превод № 891/20.04.1990г. са преведени средства в размер на 10 000 лв. от сметка на титуляр Тодора Х.Н., като категорично има вписване сумата да се преведе на жилищен влог на М.Н.Ф. по жилищен влог № 14/52-814, с което сумата е преведена по партидата на жилищният влог на М.Н.Ф., а не по партидата на Тодора Х.Н.. Още по-вече е видно, че собствените средства, които е внесла Тодора Х.Н. са в размер на 4 566 лв., което е значително по-малко от 10000лв.

За да бъде оборена презумпцията на чл. 19 ал.1 от СК е необходимо ответницата да докаже всички предпоставки на чл. 21 от СК при условията на пълно и главно доказване, а именно: недвижимият имот да е придобит изцяло с лично имущество по чл. 20, ал. 1 (придобити през време на брака по наследство и по дарение или по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена общност) или с друго лично имущество, придобито преди брака.

Досежно възражението за пълна трансформация:

Не се установи въззиваемата да е получила процесния имот като обезщетение срещу отчуждения й такъв личен без да й е вменено задължение да заплати разликата между стойностите на двата имота. Полученото обезщетение от отчуждения имот е само част от стойността на получения, а останалите средства са заплатени въз основа на разрешен заем в размер на 12 000 лв., както и внесени собствени средства от 20 256 лв. Само факта, че са внесени заемни средства и собствени такива по време на брака, е достатъчен да се отхвърли възражението за пълна трансформация.

Досежно постъпилите от Фонд “Жилищно строителство” средства в размер на 5 186 лв.:

Както се коментира вече по-горе отчужденият имот на ул. „Г.Раковски" № 81, е придобит при условията на пълна трансформация от въззиваемата, поради което и представлява лично имущество. Поради това и може да се направи извода, че обезщетението за този апартамент в размер на 4 564.47лв. също представлява лично имущество на въззиваемата. Вещото лице е посочило, че това обезщетение в размер на 4 564 лв. е включено в преведените от Фонд “Жилищно строителство” средства в размер на 5 186 лв. Няма данни разликата от 622 лв. на какво основание е преведа от жилищния фонд, но доколкото не съществуват и доказателства тази сума впоследствие да е възстановявана от членкооператора, и доколкото страните не спорят, че е стойността, която са заплащали е именно посочената в заповедта сума от 32 256 лв., то и съставът приема, че липсва заплащане от страните на тази сума. Предвид разликата между определената в заповедта по чл.100 ЗТСУ стойност на имота и крайната такава, определена в проекто-сметната документация, най-вероятно тази разлика от 622 лв. е поета от фонда и е вид актуализиране на обезщетението, получено от лицето, от което е отчужден имота. Затова и съставът приема, че цялата сума, преведена от фонда в размер на 5 186 лв. представлява лични средства на въззиваемата, получени като обезщетение на личен неин имот.

Досежно собствените средства от 20 256 лв.:

От ССчЕ безспорно се установява, че с Дебитен превод № 891/20.04.1990г. са преведени средства в размерна 10 000 лв. от сметка на титуляр Тодорка Х.Н., по сметка № 14-90-52814, по партидата на жилищният влог на М.Н.Ф., с което е направено покритието на апартамент № 28, а не по партидата на Тодора Х.Н., с което е направено покритието за жилище № 8. Разпоредбата на чл. 133 ал.1 б. „в" от ГПК допуска свидетелски показания за установяване на договори на стойност, по-голяма от 1000 лв., сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително, какъвто е и настоящия случай. От свидетелските показания на св. Елка Иванова Куманова се установява, че тази сума е дадена от Тодорка Х.Н. като дарение на дъщеря й М.Н.Ф., а не на семейството като съпрузи, поради влошените отношения между съпрузите към този момент - 1990г. Същата заявява, че към 1990г. съпрузите са имали много проблеми по между си, макар и фактическата раздяла между тях да е станала по-късно през 1996г. Нейните показания се подкрепят и от показанията на св. Н. Николов Ф.. Същият заявява, че баба му е давала много пари вкъщи, тъй като е живеела в едно домакинство с дъщеря си. Давала пари и за погасяване на жилището - 10 000лв., които изтеглила като заем за жилището. По това време парите на бащата на свидетеля били давани за довършителни работи на друго жилище - на ул. „Пушкин" № 18. Този факт се потвърждава и от показанията на св. Веселин Ф., който също излага, че строежът на ул. “Пушкин” е правен по същото време на закупуване на процесния апартамент и то с общи средства между свидетеля и въззивника. Свидетелят няма впечатления какви средства за давани от майката на въззиваемата за покритието, но е чувал, че средства има давани. Това го е чувал и от двамата съпрузи. Няма впечатления да са връщани пари на майката на М.. Съдът не кредитира показанията му в частта, с която се сочи, че парите са давани в заем, тъй като самият свидетел твърди, че това са негови предположения. Св. Златева, разпитана пред настоящата инстанция, също сочи, че Тодорка е дарила 10 000 лв. на дъщеря си, за да й помогне. Това е станало през 1990г. при покритието на апартамента. Свидетелката знае от въззиваемата и от нейната майка, че вноските са правени само от двете, тъй като съпругът не е внасял нищо. Свидетелката излага, че М. не е връщала парите на майка си, защото тя й ги е дарила. Показанията на св. Дора Ф. съдът не кредитира, тъй като същите противоречат на всички останали както гласни, така и писмени доказателства. Следва да се има предвид и факта, че в писмо от 10.10.1996г. сам не отрича факта, че майката на съпругата му е давала пари за процесния имот. Не могат да бъдат коментирани в случая твърденията, че парите са постъпили от средства, изтеглени от влоговете на съпрузите и децата, тъй като категорично се установи, че сумата от 10 000 лв. е постъпила от дебитен /безкасов/ превод от банкова сметка, титуляр на която е Тодорка Н.. Сумите са внесени по сметката, титуляр на която е въззиваемата.

Въз основа на ССчЕ, извършена на база първични счетоводни документи, и въз основа на гласните доказатества, съдът намира за доказана трансформацията на лично имущество в размер на 10 000лв. - парична сума, придобита през време на брака по дарение от Тодорка Х.Н. - майка на ответницата, извършено в полза на ответницата. Безспорно от свидетелските показания се установи, че дарението е извършено в полза на въззиваемата, а не в полза на семейството. Извод за това може да се направи, както от доказателствата, установяващи влошени отношения между съпрузите, така и от факта, че се е доплащала разликата за дадения на въззиваемата като обезщетение имот срещу отчужден неин и на майка й личен имот. Наред с това и важи презумпцията, че дареното на по-голяма стойност по време на брака като не е посочено изрично на кого се дарява, следва да се счита, че волята на дарителя е била да дари собственото си дете. В случая това е въззиваемата. Ако се изходи от факта, че жилищния влог е бил открит на нейно име, то очевидно е и налице посочване на лицето, което конкретно Н. е желаела да надари. Няма никакви доказателства тази сума да е била дадена намерение за връщането й, а напротив всички доказателства сочат дарствено намерение. Затова и съставът приема, че сумата от 10 000 лв. е дарена в полза на въззиваемата за закупуване на имота, поради което и е налице частична трансформация за този размер.

Видно от заключението на ССчЕ, с Дебитен превод № 892/20.04.1990г. са били преведени средства в размер на 5 677,33 лв. от сметка на титуляр М.Н.Ф. (стр. 54) в сметка № 14-90-52814, за покритието на апартамент № 28. От представения писмен документ е видно, че титуляр на сметката е М.Ф.. Св. Н. Николов Ф. заявява, че парите, които майка му е имала по влога, с който е направено покритието на апартамента, са пари, давани от майката на майка му. Св. Елка Иванова Куманова посочва, че майката ма М. е имала много спестени пари, продала е къща в село Близнаци и е дала сума около 6-7 000 лв., за да може дъщеря й да изплати апартамента. Св. Златева също сочи, че майката на въззиваемата й е споделяла, че е внасяла във влоговата книжка на дъщеря си около 5-6 000 лв., които М. се е наложило да изтегли за покритието. Въобще въззивникът не е оспорил обстоятелството, че влоговите книжки на съпрузите са били изпразнени и средствата, вложени в закупуване на апартамента. Оспорил е извънсемейния произход на средствата по влога на съпругата си. Съдът приема обаче, че от събраните гласни доказателства, допустими, доколкото не се съхранява информация в ДСК за момента на откриване на влога, както и за факта кой е правил вноски в него, се установява, че средствата в сметката на Ф. са постъпили именно като дарени от нейната майка Тодорка Н.. В този смисъл са показанията на св. Н. Николов Ф., св. Златева, както и св. Елка Иванова Куманова. Показанията на останалите разпитани свидетели не опровергават установеното, и не установяват, че въззиваемата с лични средства е набирала средства по влоговата си книжка- например чрез трудови възнаграждения или по друг начин. Затова и съставът приема, че средствата по влога с титуляр М.Ф. в размер на 5 691.53лв. са средства дарени на ответницата от нейната майка и следователно е налице трансформация на лични средства и до този размер.

Досежно заема от 12 000 лв.:

Съгласно заключението на ССчЕ, относно погасяването на отпуснатия заем в размер на 12 000 лв., видно от вносна бележка от 09.03.1999г. (стр. 55), Тодора Х.Н. е внесла сумата от З 929 за погасяване на жилищен заем по сметка на титуляра М.Н.Ф.. С тази сума е погасен заем от 3 929 лв. в период след развода между страните. Други първични документи не се съхраняват и не са налице доказателства за изплащането на останалата част от отпуснатия жилищен заем. Следователно и макар да съществува вероятност, не са налице доказателства, установяващи по пътя на пълно и главно доказване, че погасеният с 3 929 лв. заем е именно жилищния заем, изтеглен за погасяване на процесния имот. На първо място няма категорични доказателства, че впоследствие друг заем не е теглен. Няма данни, че погасеният със сумата от 3 929 лв. заем е бил в по-голям размер- 12 000 лв., както се твърди от въззиваемата. Следва да се съобразят и свидетелските показания на св. Веселин Ф. и Дора Ф., които сочат, че заемът е погасен още през 1992-1993г., около първата инфлация, както сочи Д. Ф.-когато “парите са се обезценили и размерът на заемът е станал твърде малък”. Останалите свидетели – св. Куманова и св. Златева, твърдят, че заемът е изплатен от майката на въззиваемата, но не могат да посочат години, когато това е станало. Показанията на св. Н.Ф., че изплащането по заема е започнало след 1996г. съдът намира за противоречиви с изложеното от самия свидетел, че при покритието на апартамента са изтеглени детските влогове и са закупени скъпи движими вещи за децата. Нелогично е, при необходимост от теглене на заем в размер на 12 000 лв., около половината от тези средства да са налични и да се вложат за закупуване на гарнитура и колело за децата. Затова и съставът кредитира показанията на св. Дора Ф. и Веселин Ф. като най-обективни и достоверни и съобразно икономическата обстановка през 1992-1993г., обезценяването на лева.

Следва да се съобрази от следното:

Придобиването на собствеността е станало по време на брака като част от средствата са заемни, т.е. задължението за връщането на заема е възникнало солидарно и за двамата съпрузи. Следователно обстоятелството, че заемът е погасяван само от единия съпруг, или от трето лице с цел да надари единия съпруг, е ирелевантно са възникване правото на собственост. Това заплащане не може да бъде съобразено, тъй като следва да се разглежда момента на влагане на средствата при възникване на собствеността. Настъпилите след този момент факти-плащането на заема впоследствие, не променя извода за съвместния принос, който е бил налице към момента на придобиването. Погасяването на заема поражда само облигационни отношения между съпрузите.

Затова и съставът приема, че възражението за частична трансформация на средства в размер на 12 000 лв., за които се твърди, че са изплатени само от въззиваемата след прекратяване на брака, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Същото касае и частта от него до размер на 3 929 лв.

Досежно стойността на имота:

От ССчЕ се установява, че цената на процесния имот е какато следва: Цена по ПСД (проекто-сметна документация) 37 442 лв.; Цена по НЦНИ (Наредба за цени на недвижими имоти) 32 256 лв.; разлика 5 186 лв. Покритието е извършено на 20.04.1990г. с обща сума от 32 256лв., от които 20 256 лв. собствени средства, 12 000 лв. заем. Разликата от 5186 лв. е покрита от жилищно строителната кооперация, като една част - 4 564 лв. представляват обезщетението за отчуждения имот, а останалата част са от жилищно строителната кооперация. Т.е. стойността на жилището е 37 442 лв.

От изложението по-горе се установи, че настоящият състав формира изводи за трансформация на имущество на стойност 5 186 лв.- обезщетението за отчуждения имот и дадено от фонда, 10 000 лв.- дарени от Н., 5 691,53 лв.- вложени от въззиваемата лични средства-дарени й от Н. или общо размера на трансформираното лично имущество на въззиваемата възлиза на 20 877,53 лв. Останалата част от придобивната стойност на имота- 16 564,47 лв. представлява СИО.

Поради това делбата на процесния недвижим имот следва да бъде допусната при квоти: 29159765/37442000 за М.Н.Ф. и 8282235/37442000 за Н.Р.Ф..

Решението на ВРС следва да бъде оставено в сила в частта, с която имотът е допуснат до делба и отменено само в частта досежно определените квоти като същите бъдат коригирани по посочения по-горе начин.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/16.04.2008г. по гр.д. №1781/98г. по описа на ВРС, ХVІІ с-в, в частта, с която е допуснат до делба недвижим имот, представляващ ап. №28, находящ се в гр. Варна ул. “Г. С. Раковски" №75, етаж П-ри, състоящ се от дневна, кухня, три спални, килер, баня, тоалет, перално помещение и два балкона, с обща застроена площ 124,30 кв.м, при граници: ул."Раковски", паркинг, ап.29 и тревна площ, заедно с принадлежащото му избено помещение №28 с площ 3,10 кв.м, при граници: паркинг, изба № 29, изба № 2 и коридор, както и 1,1752 % ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място в кв.513 по плана на 13-ти подрайон на гр. Варна, между съделители Н.Р.Ф. и М.Н.Ф..

ОТМЕНЯ решение № 5/16.04.2008г. по гр.д. №1781/98г. по описа на ВРС, ХVІІ с-в, в частта досежно определените на съделителите квоти, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА,

ЧЕ КВОТИТЕ НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ СА КАКТО СЛЕДВА: 29159765/37442000 за М.Н.Ф. и 8282235/37442000 за Н.Р.Ф..

Срещу решението може да бъде подадена касационна жалба до ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: