Р Е Ш Е Н И Е

№__________

гр. Варна, 09.02.2009 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:М.Х.

ЧЛЕНОВЕ: А.П.

*** участието на секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия М.Х. *** по описа на 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.218з от ГПК /отм/.

С решение № 516/11.06.2008г. е отменено решение от 08.01.2007г. по в.г.д.№1334/2006г. на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с указания за уточняване на предявените искове и изясняване спора от фактическа страна.

Образувано е по въззивна жалба на П.Г.Д. ЕГН ********** ***„Възраждане” бл.38 вх.2 ап.29, против решение № 1056 от 19.05.2006 г., постановено по гр.д. № 5339 по описа за 2005 г. на ХХVІ-ти състав при ВРС, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу НОИ гр. София иск за заплащане на сумата от 8 000 лв., претендирани като пропуснати ползи от неизпълнение на договор от 13.12.1991г. за периода 08.09.1993г. до 28.10.2005г.

В жалбата се твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, тъй като не са съобразени представените по делото доказателства. Излага се, че ВРС не е допуснал експертиза, която да установи размера на цялата дължима сума за периода от 20 месеца и двадесет и пет дни при пенсия от 263,51 лв. към датата на отказа да се изплатят. Твърди, че незаплатените за двадесет месеца и 25 дни пенсии се дължат от въззиваемия ведно със законните лихви. Моли се за отмяна на решението и присъждане на исканите суми.

В съдебно заседание и с писмено становище въззивникът поддържа жалбата. По същество моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявения иск.

В срока по чл.201 ГПК /отм./ не е постъпило писмено възражение от въззиваемата страна НОИ гр. София. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява представител. С писмено становище по същество на спора, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Сочи още, че искът е погасен по давност, като предявен след изтичане на 5 годишния срок от пораждане на правото. Моли съда да отхвърли жалбата и остави в сила решението на ВРС.

Относно предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба /уточнена пред ВРС и с молба от 21.07.2008г., л.8-15 от настоящото дело/ ищецът твърди, че от 1986г. е придобил право на пенсия. Такава е получавал до 01.01.2004г. като от 16.02.2004г. размерът на пенсията му е актуализиран на 263,51 лв. Излага, че въз основа на подписан договор, считано от 13.12.1991г. до 07.09.1993г., е спрял получаването на пенсията си, тъй като е пожелал да ползва привилегията впоследствие да получава добавка към пенсията в размер на 8% за всяка работена година без пенсия. С разпореждане от 01.07.2004г. на РУ „СО” му е отказано правото да получи полагащите се 17,33% към пенсията. Отказът е оставен в сила. Сочи, че предвид отказът да му се признаят дължимите за всяка година, през която не е получавал пенсия, 8%, ответникът му е длъжник за 20 месеца и двадесет и пет дни, считано от 08.09.1993г. до 28.10.2005г. Претендира се и присъждане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание и с писмено становище ищецът поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът, чрез пълномощника си, в съдебно заседание и с писмено становище, оспорва предявения иск. Излага, че правоотношенията между страните са от административен, а не договорен характер, като разпореждането на административния орган подлежи на самостоятелно обжалване. По същество моли съда да отхвърли иска и му присъди направените в производството разноски.

Съдът като съобрази становищата и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и от приложеното на л.48 от настоящото дело заверено копие на заявление от 11.12.1991г. се установява, че със същото П.Г.Д. е поискал спиране изплащането на определената му месечна пенсия за изслужено време и старост, тъй като е бил назначен на срочен трудов договор към ДФ „Океански риболов” гр. Бургас, считано от 13.12.1991г. със Заповед №41253/11.12.1991г.

Въз основа на същото с разпореждане № **********/28.12.1991г. /л.45 и л.47/ е спряна личната пенсия за изслужено време и старост на П.Г.Д., считано от 13.12.1991г. В същото е посочено, че лицето се е задължило да възстанови получената пенсия за периода от 13.12.1991г. до 31.12.1991г. в размер на 331,70лв., заплатена с вносна бележка от 05.02.1992г. /л.46 от делото/.

От представеното по делото заверено копие на разпореждане №010370/01.04.1994г. /л.19/ се установява, че със същото на П.Г.Д. е била определена нова пожизнена пенсия въз основа на положения от лицето трудов стаж от 49г., 9 месеца и 9 дни, трета категория, като при изчисляване на размера е включена и добавката от 8% върху годишната пенсия, на основание чл.10, ал.5 от ЗП /отм./ за отработената една година трудов стаж над изискуемия.

С молба от 19.05.1994г. П.Д. е поискал преизчисляване на полагащата му се пенсия, като същата бъде определена въз основа на положения от молителя трудов стаж първа категория и бъде включена добавката по чл.10, ал.5 от ЗП /отм./.

От представеното на л.21 от настоящото дело заверено копие на решение №172/24.06.1994г. на Районна комисия по социално осигуряване гр. Варна се установява, че със същото е отменено разпореждане №010370/01.04.1994г. на ръководителя на направление “Пенсии” гр. Варна и на П.Г.Д. е отпусната нова лична пожизнена пенсия за изслужено време и старост от 08.09.1993г., въз основа на положения трудов стаж първа категория, в размер на 1501лв., ограничена до 1350лв. В мотивите на решението е посочено, че при определяне размера на пенсията е включена добавката по чл.10, ал.5 от ЗП /отм./ в размер на 8% за отработената над изискуемия трудов стаж в периода от 13.12.1991г. до 07.09.1993г. една година, три месеца и 20 дни, трансформирана в първа категория труд.

С разпореждане №**********/01.07.2004г. /л.22/ е била преизчислена пенсията за осигурителен стаж и възраст на П.Г.Д., въз основа на подадено от същия заявление от 16.02.2004г., като същата е била определена в размер на 263.51лв., на основание чл.102 от КСО, вр. чл.21, ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Същото е било обжалвано от П.Д. и оставено в сила с решение №142/27.09.2004г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна, заверено копие от което е приложено на л.10-11 от настоящото дело.

Видно е от приложеното като доказателство адм.д.№ 1826/2004г. на ВОС, че с постановеното по същото решение №262/07.03.2005г., потвърдено с решение №8073/17.10.2005г. по адм.д.№4362/2005г. на ВАС, е отхвърлена жалбата на П.Г.Д. срещу решение №142/27.09.2004г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна. В мотивите на решенията е посочено, че поради отмяна на чл.10, ал.5 от ЗП е отпаднало и основанието за заплащане на 8% добавка към пенсията на ищеца.

От заключението по допуснатата от ВРС съдебно – счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, се установява, че 8% върху размера на получената от ищца лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 08.09.1993г. до 28.10.2005г. възлиза на 1 394лв.

От заключението по допуснатата пред настоящата инстанция съдебно – счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото и от обясненията на вещото лице Д.П., дадени в проведеното на 18.11.2007г. съдебно заседание, се установява, че сумата от 1340лв. по решение №172/24-06.1994г. е включена в общия размер от 20336лв. за периода 08.09.1993г. до 31.05.1994г., с ведомост №263/04.05.1994г. Установява се, че за първи път пенсията на П.Д. е била преизчислена на 01.04.1994г., а съобразно ПМС 27/1994г. е направено второ преизчисление на пенсията, считано от 01.01.1994г. със задна дата. Вещото лице посочва още, че въз основа на депозираната жалбата от П.Д. е извършено преизчисление на пенсията, като трудовият стаж е трансформиран от трета в първа категория труд и размерът е определен на 2 601лв., но е ограничен на 2340лв. В последния е включена сумата от 1340лв., която е била изплатена в периода от 08.09.1993г. до 31.05.1994г. От заключението се установява, че всяко следващо преизчисление на пенсията включва всички суми по предходните преизчисления, включително и сумата от 1340лв. Установява се и обстоятелството, че пенсията на ищеца е била многократно преизчислявана, съобразно изменените разпоредби на ЗП /отм./ и КСО.

По така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че пенсионните отношения имат административен характер. Дори да се приеме, че по естеството си същите са сложен фактически състав с административно правен и гражданско правен елемент, те са основани на действащите законови разпоредби, като производствата по отпускане, осъвременяване, спиране и възобновяване на пенсиите са ограничени в рамките на предвидените от закона възможности, изключващи характерната за гражданско правните отношения свобода на договарянето.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че към момента, в който ищецът П.Г.Д. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е бил в сила отменения Закон за пенсиите /ДВ бр.110/99г./, като съобразно чл.10, ал.5 от същия “лицата, които не се пенсионират след навършване на изискващата се възраст и трудов стаж за пенсия за изслужено време и старост по съответната категория труд и продължат да работят като работници в страната имат право на увеличение на основния размер на пенсията с 8 на сто за всяка година допълнителен трудов стаж, придобит след 1 септември 1984 г., но за не повече от 5 години”. Установа се още, че след придобиване право на пенсия П. Гицов е положил допълнителен трудов стаж, над изискуемия в размер на една година, двадесет месеца и 25 дни, трета категория, трансформирани в една година, три месеца и 25 дни първа категория труд.

Предвид изложеното съдът намира, че същият е имал право на добавка към пенсията си в размер на 8% за отработената една година стаж до 01.04.1996г., когато разпоредбата на чл.10, ал.5 от ЗП /отм./ е била отменена /ДВ бр.22/96г./. След тази дата е отпаднало основанието за изплащането й, като в чл.46а от ЗП /отм./ е бил предвиден нов механизъм за преизчисляване на пенсиите, поради което съдът намира, че искът за запплащането й за периода от 01.04.1996г. до 28.10.2005г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съдът намира предявения иск за неоснователен и за периода от 08.09.1993г. до 01.04.1996г. по следните съображения: На първо място съдът счита направеното от ответника възражение за погасяването му по давност за основателно, тъй като към момента на предявяването му е изтекла както кратката давност за вземанията по КСО, каквото е настоящото, така и общата петгодишна давност по ЗЗД. От друга страна предявеният иск е неоснователен и разгледан по същество, тъй като от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че ищецът П.Д. е отработил допълнителен стаж, над изискуемия, от една година, за която с влязлото в сила решение №172/24.06.1994г. е била начислена добавка към пенсията му в размер на 8%, същата е била изплатена и впоследствие взета предвид при всяко последващо преизчисление на пенсията му.

Водим от горното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид съвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВОС, с установеното от ВРС по спора от правна страна, решението на първата инстанция в този смисъл следва да бъде оставено в сила.

Доколкото липсва направено от въззиваемата страна искане за разноски, съдът намира, че такива следва да се присъдят за разглеждане на делото пред ВКС, като П.Г.Д. бъде осъден да заплати на НОИ гр. София сума в размер на 570лв., определена на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, представляваща възнаграждение за разглеждане на делото пред ВКС, на основание чл.218з, ал.4 от ГПК /отм./.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1056 от 19.05.2006 г., постановено по гр.д. № 5339 по описа за 2005 г. на ХХVІ-ти състав при ВРС.

ОСЪЖДА П.Г.Д. ЕГН ********** ***„Възраждане” бл.38 вх.2 ап.29, да заплати на НОИ гр. София, сума в размер на 570лв., представляваща направените пред ВКС разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.218з, ал.4 от ГПК /отм./.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му до страните, по реда на чл.280 и сл. от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: