Р Е Ш Е Н И Е

№ / 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

в публично съдебно заседание на 03.11.2008г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : И. С.

***

Кр. В.

секретар : Св. Т.

разгледа докладваното от председателя на състава

в. гр. дело № 1428 по описа за 2008г.

Производството е по реда на чл.208 от ГПК/ отм./, приложим на основание §2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по въззивна жалба на К.З.К., предявена от адвокат Й.Ч., срещу решение № 740/ 10.03.2008г. на ВРС по гр.д.№ 7800/07ж. ХХс-в. Навежда аргументи за незаконосъобразност на решението, позовавайки се на обстоятелството, че процесната вещ- павилион, правомерно се ползва от него и от Марин Х. ***. Христови „ ООД . Поддържа искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователени.

„С.И.М.А. Христови„ ООД, представлявано от С.М.Х.,***, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна, с присъждане на съдебни разноски за въззивна инстанция.

Съставът на Варненския окръжен съд, след проверка на обжалваното решение, с оглед възраженията в жалбата и писмените доказателства към делото, констатира :

С решение № 740 / 10.03.2008г. по гр.д .№ 7800 /2007г. Варненският районен съд е разгледал и уважил като основателен предявения иск от „С.И.М.А .Христови „ ООД , представлявано от управителя С.М.Х., срещу К. Зравков К., на основание чл.108 от ЗС за предаване владението на преместваем павилион изработен от метална конструкция , остъклен и боядисан в бял цвят с размери- ¾ м.на 2.2 м. височина , поставен върху общинска земя на ул.”Осми Приморски полк „ и ул.” Генерал Скобелев” в гр.Варна, и предназначен за търговска дейност , който е придобит на основание договор за покупка на предприятието на ЕТ „ Ромар 17- Марин Х.” , преименувано в ЕТ „ Марин Х.” , по реда на чл.15 от ТЗ . На основание чл.59, ал.1 от ЗЗД в полза на ищеца е присъдена сумата 1040лв., представляваща обезщетение за ползите от които ищецът е бил лишен , вследствие на ползването на павилиона от ответника , и сумата от 50лв., обезщетение за заплатени от ищеца разноски за ел.енергия . За разликата до предявения размер от 1200лв., искът е отхвърлен като неоснователен. На основание чл.64,ал.1 от ГПК са присъдени разноски в размер на 345лв.

Въззивният състав преценява жалбата като процесуално допустима и по същество основателна, но със съображения, различни от изложените в нея.

Предявеният ревандикационен е основан на твърдения на ищеца за ползван от ответника павилион, собственост на дружеството , без основание. Разгледан е на посоченото основание, при правилно излагане на всички релевантни факти и обстоятелства, но при погрешни правни изводи за наличието на изискуемите елементи от фактическия състав на чл.108 от ЗС.

1. Ищецът се легитимира като ЮЛ по ТЗ, съгласно решение на ВОС по ф.д.№ 2809/ 1990г. , образувано след прехвърляне на предприятие- ЕТ „ Марин Х.” , на основание чл.15 от ТЗ.

2. Ответникът- К.З.К. - ДЗЗД „К.К.-*** и Марин Стоименов Х. – съдружник в ЮЛ по т.1 , сключват договор за съвместна дейност на 01.06.2007г. с място на извършване- магазин намиращ се в гр.Варна, ул.” Генерал Скобелев” №17-19.

3. Няма спор по индивидуализацията на процесната вещ- преместваем павилион- служебна бележка издадена от дружеството- ищец / л.7 /, заключение на СТЕ от 08.02.2008г. Представени са доказателства , че на името на Марин Х. Стоименов е издадено разрешение за поставяне на метален павилион , на основание чл.197, ал.1 от ЗТСУ , по одобрена схема за временни преместваеми обекти за 1993г./ л.19, 20/ .

4. Не е спорно между страните, че ответникът ползва павилиона за извършване на златарски услуги, въз основа на сключен договор за съвместна дейност с Марин Х..

В производството пред районният съд ищецът поддържа твърдението, че е собственик на описаната движима вещ, предвид проведеното производство по чл.15 от ТЗ за придобиване на ЕТ „ Марин Х. „ , а в писмено становище от 05.11.2007г. заявява, че павилионът е собственост на предприятието на ЕТ „Ромар 17- Марин Х. „ , преименувано в ЕТ „ Марин Х.” с решение от 02.07.1996г. Не сочи и представя доказателства за придобиване на тази вещ от едноличния търговец, респективно и от дружеството като преобретател на предприятието на търговеца. Независимо как е заведена в счетоводството на дружеството – ищец, вещта е следвало да бъде заприходена като съществуваща. Данни за това обстоятелство не са налице. Придобиването на вещта от едноличния търговец и по-късно от дружеството е едно предположение, което в разглежданата хипотеза следва да бъде потвърдено по категоричен начин. След като ищецът не е доказал собственост върху тази вещ, той не може да претендира ревандикирането й от ответника, респективно да иска обезщетение за нейното ползване без основание. Неоснователността на този иск води и до неоснователност на присъединения по чл.59, ал.1 от ЗЗД.

С изложените мотиви въззивният състав приема, че решението следва да бъде отменено изцяло поради допуснато нарушение на материалния закон , и предявените искове отхвърлени като недоказани и неоснователни.

Искане за присъждане на разноски не е направено, поради което и на основание чл. 64, ал.2 от ГПК такива не се присъждат .

Съобразно направените изводи съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 740 / 10.03.2008г. постановено по гр.д. № 7800/ 2007г. ВРС , ХХ с-в. в частта, в която е уважен иска по чл.108 от ЗС , частично иска по чл.59 от ЗЗД, и са присъдени разноски , на основание чл.64, ал.1 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „С.И.М.А. Христови „ ООД , представлявано от управителя С.М.Х., срещу К. Зравков К., иск с основание чл.108 от ЗС за предаване владението на преместваем павилион изработен от метална конструкция , остъклен и боядисан в бял цвят с размери- ¾ м.на 2.2 м. височина , поставен върху общинска земя на ул.”Осми Приморски полк „ и ул.” Генерал Скобелев” в гр.Варна, предназначен за търговска дейност , и предявеният на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД иск , за присъждане на обезщетение в размер на 1040лв., за ползите от които е бил лишен от ползването на тази вещ, както и за сумата от 50лв., обезщетение за заплатени от ищеца разноски за ел.енергия , като неоснователни.

В не обжалваната част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в 14- дневен срок от съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.