№................
гр. Варна,
................................2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, пети
състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесети януари две хиляди и
девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Г.
ЧЛЕНОВЕ: К.Г.
З.К.
при секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдия З.К. въззивно гражданско дело № 1357 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалбата на Ж.В.Ж., В.Ж.В. и М.Ж.В.,
чрез адв. С.М., против решение № 928/24.03.2008г. по гр.д. № 4091/2006г. на VІІ състав на ВРС, с което са отхвърлени исковете им насочени
срещу С.П.М. и „Тектон-инженеринг строителна
компания” ЕООД-Варна с правно осн.
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение, сключен
между П. Иванов Липисков, Цонка Славова Бончева и надарената
С.П.М., обективиран в НА № 25, т. LХVІІІ, дело № 16515/1993г. на варненски нотариус и
последвалия договор за замяна, сключен между С.П.М. и „Тектон-инженеринг
строителна компания” ЕООД-Варна, обективиран
в НА № 159, т. VІ, рег. № 9819, дело № 1054/2004г. на
нотариус Александър Ганчев, при твърдения за невъзможен предмет, поради това,
че прехвърлителите по двете сделки не са били собственици на правата с които са
се разпоредили.
Във въззивната си жалба излагат, че решението на
първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закони. Съдът е изброил всички събрани по делото доказателства, но
не ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Достигнал е до необоснования извод за
правата на собственост на праводателите на първата
ответница, като се е позовал на погрешния извод, че правата придобити по силата
на спогодба от 28.07.1971г. съществуват, след като не е била обявена за
недействителна. Не са взети предвид постановените след 1971г. решения по
съдебни дела успешно проведени от ищците по делото, с които фактически са
отменени правата на ответницата, произтекли от посочената спогодба. Не са
отчетени и провата на останалите съсобственици на
имота. Неправилно е изтълкувано от първоинстанционния съд понятието „невъзможен
предмет” и от там се е стигнало до нарушението на нормата на чл. 225 от ЗЗД.
Цитира практика в подкрепа на твърдението си за допустимост на иска за
прогласяване на нищожността на сделка за прехвърляне на недвижим имот, след
като страната има правен интерес. Моли се за отмяна на постановеното от ВРС
решение и уважаване на предявените искове, като се претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна С.П.М., чрез
процесуалния си представител, в хода на делото по същество оспорва жалбата,
като моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на сторените
разноски.
Въззиваемата страна „Тектон-инженеринг строителна
компания” ЕООД-Варна, чрез пълномощник, също оспорва
жалбата. Моли се да бъде оставено в сила решението на ВРС и присъждане на
направените по делото разноски.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и при
спазване разпоредбите на чл. 198 – 199 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
ВОС констатира
следното:
Исковата молба пред първоинстанционният съд е подадена от Ж.В.Ж.,
В.Ж.В. и М.Ж.В., чрез адв. С.М., с искане за
обявяване нищожността на дарственото разпореждане от
страна на П. Иванов Липисков и Цонка Славова Бончева
в полза на дъщеря им С.П.М., по отношение на следния недвижим имот, а именно:
1/2ид.ч. от дворно място, цялото с пространство 360.00кв.м., представляващо пл.
№ 18, в кв. 619 по плана на V митрорайон на гр.
Варна, заедно с построената в мястото жилищна сграда, обективирано
в НА № 25, т. LХVІІІ, дело № 16515/1993г. на варненски нотариус,
поради това, че дарителите не са били собственици на дарения недвижим имот и
следователно при сделката липва предмет /уточняваща
молба от 03.07.2006г./. Иска се обявяване на нищожността и на последвалия
дарението сключен договор за замяна на недвижимия имот придобит чрез дарението,
между С.П.М. и „Тектон-инженеринг строителна
компания” ЕООД-Варна, обективиран
в НА № 159, т. VІ, рег. № 9819, дело № 1054/2004г. на
нотариус Александър Ганчев, с район на действие този на ВРС, отново поради
това, че заменителката М. не е била собственик на
заменените от нея ид.ч. от дворното място.
Ответниците по исковете, чрез процесуалните си
представители в съдебно заседание са оспорили исковите претенции изцяло, твърдейки,
че двете оспорвани сделки, не са нищожни, понеже родителите на ответницата са й
дарили придобитото от тях по силата на спогодбата по делото за съдебна делба от
28.06.1971г., а тя е прехвърлила на втория ответник толкова колкото е придобила
по дарение. Дори и да не е станала собственик на дареното имущество, замяната
не е нищожна на това основание. Ищецът по делото се легитимира като собственик
на друга ид.ч. от дворното място по силата на същата
съдебна делба. Решенията по приключилите
дела от 1974 и 1994г. касаят други реални части от сградите и ид.ч. от двора, но не собствените на ответницата.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на
страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение,
съгласно чл. 188, ал. 1 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от протокол от 28.07.1971г. по гр.д. № 432/71г. на ВНС, V р-н,
съдът е одобрил постигнатата между съделителите
съдебна спогодба, според която П. Иванов Липисков е
получил в свой дял и собственост жилище в гр. Варна, ул. „Брегалница”, № 24,
състоящо се от две стаи, входно антре, кухня, баня, изба, клозет, заедно с
½ ид.ч. от дворното място, цялото от
360.00кв.м., съставляващо парцел ІІ, в кв. 618 по плана на града, а Радка И.
Кръстева и Цона Христова Липискова,
в съотношение 2/3 за Радка И. Кръстева и 1/3 за Цона
Христова Липискова-жилище в гр. Варна, ул.
„Брегалница”, № 24, състоящо се от три стаи, салон, дървено антре, лятна кухня
и изба, заедно с ½ ид.ч. от дворното място
цялото от 360.00кв.м., съставляващо парцел ІІ, в кв. 618 по плана на града.
С НА № 136, т. ХХ, дело № 6519/1975г. на
варненски нотариус, за собственост на недвижим имот, който се издава въз основа
на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД /решение по гр.д.
№ 3845/1974г. на ВРС/, Ж.В.Ж. е признат за собственик на къща от един етаж,
състояща се от три стаи, салон, дървено антре, лятна кухня и изба, както и на
½ ид.ч. от дворното място цялото от
340.00кв.м., съставляващо имот № 18, в кв. 619 по плана на V подрайон на гр.
Варна.
От НА № 25, т. LХVІІІ, дело № 16515/1993г. на Варнански нотариус, се
установява, че П. Иванов Липисков и Цанка Славова Липискова са дзарили дъщеря си С.П.М.
със следния свой недвижим имот, а именно: ½ ид.ч.
от от дворното
място, цялото от 360.60кв.м., съставляващо парцел 18, в кв. 619 по плана на V
микрорайон на гр. Варна, заедно с жилището построено в това дворно място,
състоящо се от :две стаи, входно антре, кухня, баня, изба, клозет, целият имот
находящ се в гр. Варна, ул. „Брегалница”, № 24.
Видно, спогодилите се с протокол от
28.07.1971г. съделители по гр.д.
за съдебна делба № 432/1971г. на ВНС, са отчуждили получените от тях недвижими
имоти, както следва: П. Иванов Липисков и съпругата
му Цонка Славова Бончева-в полза на дъщеря им С.П.М.,
а Радка И. Кръстева и Цона Христова Липискова-в полза на Ж.В.Ж., последният придобил
собствеността след обявяване на сключения предварителен договор за
покупко-продажба за окончателен с решение по гр.д. №
3845/1974г. на ВРС. С.П.М. пък от своя страна е заменила дарения й имот с
договор за замяна обективиран в НА № 159, т. VІ, рег. № 9819, дело № 1054/2004г. на нотариус Александър
Ганчев, с район на действие този на ВРС, сключен с „Тектон-инженеринг
строителна компания” ЕООД-Варна.
С оглед
възникнал спор, с решение от 15.08.1995г. по гр.д. №
6298/1994г. на ВРС, потвърдено с решение от 26.02.1996г. по гр.д.
№ 1027/1995г. на ВОС и влязло в законна сила, съдът е приел за установено по
отношение на П. Иванов Липисков Цонка Славова Бончева
и С.П.М., че Ж.В.Ж. и Румяна Маркова Жекова са собственици на недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, ул. „Брегалница”, № 24, а именно: ½ ид.ч. от дворно място, цялото от 340.00кв.м., включени в
парцел 18, кв. 619, по плана на гр. Варна-V м.р.
Оставена е без уважение молбата на П. Иванов Липисков,
Цонка Славова Бончева и С.П.М. за отмяна по реда на надзора влезлите в сила
решения на ВОС и ВРС. Отрицателен за същите лица е резултата от подадената
молба за отмяна на влезлите в сила решения, по реда на чл. 231, ал. 1, б. „а”
от ГПК /52г./, като молбата е била оставена без разглеждане.
Пред
първоинстанционния съд са били представени от ищцовата
страна НА № 18, т. VІІІ, дело № 2930/1963г. на варненски нотариус-л.
24 от първоинстанционното дело, решение
от 19.09.1979г. за допускане на делба по гр.д. №
2124/1979г. на ВРС, протокол от 29.01.1980г. за спогодба по същото дело и НА №
10, т. VІІ, рег. № 9207, дело № 1179/2003г. на
нотариус Огнян Шарабански, с район на действие този
на ВРС, видно от които писмени доказателства собственици на къща и 160/340 ид.ч. от дворно място, съставляващо УПИ ХVІ-18, в кв.
619, по плана на V м.р. на гр. Варна, са трети за настоящия спор лица-Елена Стойчева Радева и Станчо Тодоров Радев. Не се
спори между страните и се установява от заключението по допуснатата по делото
СТЕ, дадено компетентно и безпристрастно, че спорният недвижим имот
представлява понастоящем УПИ ХVІ-18, в кв. 619, на V
м.р. на гр. Варна.
С оглед
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Настоящият състав намира, че правното
основание на претенцията–предмет на производството е
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
По иска за нищожност на дарственото разпореждане:
Правилно първоинстонционния
съд е стигнал до извода, че не е налице нищожност на договора за дарение поради
невъзможен предмет. В правната теория невъзможният предмет се свързва с пълната липсата на
предмет. Под предмет се разбира обектът на правоотношението-вещ,
невматериално благо, действие или бездействие и
друго. В случая, става въпрос за вещ-недвижим имот.
Самата невъзможност може да бъде фактическа или правна. За да е налице
фактическа невъзможност вещта следва да липсва изначално от правния мир или да
е погинала до сключване на сделката. В конкретния казус не е така-вещта е съществувала, съществува включително и към
датата на сключване на договора за дарение, както и до момента. Не е налице и
правна невъзможност, свързана с изваждането например на вещта от гражданско
обръщение. Няма данни за такава. Неоснователно е твърдението за нищожност на
договора за дарение поради невъзможен предмет.
Що се отнася до твърдяната нищожност на
договора за дарение поради това, че дарителите не са били собственици на
дарения имот, настоящият състав не споделя становището на първоинстанционния
съд. Действително нищожно е дарението в случай, че дарителят отчуждава
несобствен имот. Необходимо е този който дарява, да бъде титуляр на правото,
което веднага и безвъзмездно отстъпва-собственик на
вещта, кредитор на вземането и т.н. Никой не може да подарява чуждото,
най-малко защото подареното не може да бъде отстъпено веднага. Налице ли е обаче
несобствен имот?
Според представените по делото до
момента писмени доказателства, следва да се приеме, че праводателите
П. Иванов Липисков и Цонка Славова Бончева са се
разпоредили с правото си, в обема с който разполагат. По силата на съдебна
спогодба, обективирана в протокол от 28.07.1971г. по гр.д. № 432/1997г. на ВНС, V район, в изключителен дял и
собственост са придобити жилище в гр. Варна, ул. „Брегалница”, № 24, състоящо
се от две стаи, входно антре, кухня, баня, изба, клозет, заедно с ½ ид.ч. от дворното място, цялото от 360.00кв.м.,
съставляващо парцел ІІ, в кв. 618 по плана на града. Именно с този имот двамата
дарители са се разпоредили в полза на дъщеря си С.М.. Не се твърди и не са ангажирани доказателства, че спогодителният
протокол е недействителен на някакво основание и не поражда права за съделителите. Този титул за собственост е същият от който въззивниците черпят права и за себе си, като правоприемници
на другите двама съделители по гр.д.
№ 432/1971г. Да, налице е влязло в сила решение на гражданския съд, с което е
прието за установено по отношение на първата въззиваема
и нейните праводатели, че първият въззивник
и Румяна Маркова Жекова, са собственици на жилище и 1/2ид.ч. от дворното място,
цялото с площ от 340.00кв.м. , включени в парцел 18, кв. 619 по плана на V
подрайон на гр. Варна, а след смъртта на Румяна Маркова Жекова-тримата
въззивници, като първият от тях на собствено
основание и като неин наследник по закон, а вторите двама въззивници,
като нейни наследници по закон. Тези решения не са в противоречие с правата по
съдебната спогодба. Неоснователни са възраженията в жалбата, че
първоинстанционният съдия не е обсъдил представените други документи за
собственост, а именно: НА № 18, т. VІІІ, дело № 2930/1963г. на варненски нотариус, решение от
19.09.1979г. за допускане на делба по гр.д. №
2124/1979г. на ВРС, протокол от 29.01.1980г. за спогодба по същото дело и НА №
10, т. VІІ, рег. № 9207, дело № 1179/2003г. на
нотариус Огнян Шарабански, с район на действие този
на ВРС. Нито мотивите на решение от 19.09.1979г. за допускане на делба по гр.д. № 2124/1979г. на ВРС, се ползват със сила на
присъдено нещо, нито спогодбата от 29.01.1980г. по същото дело и представените
нотариални актове обвързват съда при произнасянето му конкретно по иска за
нищожност на договора за дарение.
След като
писмените доказателства събрани по делото говорят, че дарителите са прехвърлили
на дъщеря си толкова колкото имат по силата на представения проткол
за съдебна спогодба от 28.07.1971г. по гр.д. № 432/1997г. на ВНС, V район, а същият не е отменен с
последващ акт на съда, то не мислимо е твърдението на въззивниците,
че са се разпоредили с несобствен имот.
Поради съвпадане на крайните изводи на
ВОС с тези по решение № 928/24.03.2008г. по гр.д. №
4091/2006г. на ВРС, последното следва да бъде оставено в сила в тази част.
По иска за нищожност на договора за
замяна.
След като надарената, същата заменител
по договора, обективиран в НА № 159, т. VІ, рег. № 9819, дело № 1054/2004г. но нотариус Александър
Ганчев е отчуждила недвижимия си имот придобит по дарение в полза на „Тектон-инженеринг строителна компания” ЕООД-Варна,
то и тази последваща сделка не е нищожна, поради замяната на несобствен имот.
Според нормата на чл. 223 от ЗЗД правилата за продажбата се прилагат съответно
и при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което
дава и купувач на това, което получава. Така С.П.М. има правата и задълженията
на продавач по отношение на имота, придобит от нея по дарение. Договорът за
продажба създава задължение за продавача да прехвърли собствеността
Задължението на продавача да прехвърли собствеността е автоматично прехвърлено,
без да е необходимо вещта да бъде предадена, стига продавачът да е собстваник на вещта. Ако продавачът на индивидуално
определена вещ не е собственик на вещта която продава, сключеният договор няма
вещно действие. Облигаторното му действие обаче, вече
е настъпило: за продавача вече е породено задължението да прехвърли
собствеността. Остава да го изпълни, за да възникне и вещноправното действие.
Продажбата на несобствена вещ не е нищожна, тя само не поражда целения вещнопрехвърлителен ефект.
С оглед непосредствено по-горе
изложеното, се налага извода, че не е налице и нищожност на договора за замяна.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези на първоинстанционния съд, обективирани в решение № 928/24.03.2008г. по гр.д. № 4091/2006г. на ВРС, последното следва да бъде
оставено в сила в тази част.
Предвид изхода на спора, не следва
присъждане на разноски на въззивниците. Въззиваемите страни не са представили доказателства за
направени във въззивната инстанция разноски, не
следва осъждане на въззивниците да заплатят такива.
Воден от горното, съдът:
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 928/24.03.2008г. по гр.д. №
4091/2006г. на VІІ състав на ВРС, с което са отхвърлени исковете на Ж.В.Ж. ЕГН **********,
В.Ж.В. ЕГН ********** и М.Ж.В. ЕГН ********** ***„Брегалница”, № 24, против С.П.М.
ЕГН ********** ***„Възраждане”, бл. 75, ет. 2, ап. 35 и „Тектон-инженеринг
строителна компания” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, жк „Младост”, бл. 131, вх. 7, ет.
2, ап. 128, представлявано от Ж.Б.Л., с правно
основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за
дарение, сключен между дарителите П. Иванов Липисков
и Цонка Славова Бончева и надарената С.П.М., обективиран
в НА № 25, т. LХVІІІ, дело № 16515/1993г. на варненски нотариус и
договор за замяна, сключен между С.П.М. и „Тектон-инженеринг
строителна компания” ЕООД-Варна, обективиран
в НА № 159, т. VІ, рег. № 9819, дело № 1054/2004г. на
нотариус Александър Ганчев, с район на действие този на ВРС, при твърдения за
невъзможен предмет, поради това, че прехвърлителите по двете сделки не са били
собственици на правата с които са се разпоредили.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК, пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: