Р Е Ш Е Н И Е

№ ……./05.01.2009г, гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, трети състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и осма година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Х.

ЧЛЕНОВЕ: А.К. ***Д.С.

при участието на секретаря Е.И. като разгледа докладваното от младши съдия С. въззивно гражданско дело № 1348 по описа на съда за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 196 и сл. ГПК /отм/, приложим на основание параграф 2, ал.1 ГПК/2007/, след изменението с ДВ, бр. 50/2008г.

Образувано е по въззивна жалба на Ч.И.С., чрез пълномощник, срещу решение № 1169/08.04.2008г., постановено по гр. дело №5588 по описа на ВРС, 31-ви състав за 2007г, в частта, в която е отхвърлен предявения от Ч.И.С., ЕГН **********,*** Варненчик”, бл.216, вх.3, ап.92 срещу “Топлофикация - Варна” ЕАД /сега с ново наименование “Далкия – Варна” ЕАД / иск с правно оснавание чл.254, вр. чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 619.78лв. /шестотин и деветнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/, предтавляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода м. ноември 2003г. – м. януари 2005г., както и сумата 70,13лв./седемдесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 06.01.2004г. до 25.03.2005г.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, моли се същото да бъде отменено, а предявеният отрицателен установителен иск да бъде изцяло уважен.

В срока по чл. 201, ал.1 /отм/ ГПК е постъпил отговор /възражение/ от въззиваемата страна “Далкия – Варна” ЕАД срещу въззивната жалба, с който същата се счита за неоснователна.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на въззивника. Моли за присъждането на съдебно деловодни разноски.

Въззиваемата страна “Далкия – Варна” ЕАД в съдебно заседание оспорва жалбата, чрез процесуалния си представител.

В исковата молба на ищецътсе твърди, че е собственик на апартамент 92 в гр. Варна, жк. “Владислав Варненчик”, бл. 216, вх. 3. С изпълнителен лист от 26.04.2005г., издаден по ч.гр.д. 706/2005г. по описа на ВРС, 16-ти състав е бил осъден да заплати на ответника на основание чл. 237, ал.1, б. “к” ГПК /отм/ сумата от 725,11 лв, от която 639,07 лв. главница, представляваща стойността на използвана и неплатена топлинна енергия за периода м. ноември 2003г. – м. януари 2005г. , както и законна лихва върху главницата в размер на 86,04 лв за периода 06.01.2004 – 25.03.2005г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на молбата – 12.04.2005г. до окончателното й изплащане. По изпълнителния лист срещу С. е било образувано изпълнително дело №1114/2005г. при СИС – ВРС, втори район. Излага подробни доводи за недължимост на посочените суми и моли съда да се произнесе с решение в този смисъл.

Решение № 1169/08.04.2008г., постановено по гр. дело №5588 по описа на ВРС, 31-ви състав за 2007г, в частта, в която е прието за установено по отношение на “Топлофикация - Варна” ЕАД /сега с ново наименование “Далкия – Варна” ЕАД, че Ч.И.С., ЕГН **********,*** Варненчик”, бл.216, вх.3, ап.92 не дължи на ответника стойност на ползвана топлинна енергия за периода м. ноември 2003г. – м. януари 2005г., за разликата между 619,78 лв. до предявения размер от 639,07лв., както и за разликата от 70,13лв. до предявения размер от 86,04 лева, представляваща лихва за забава за времето от 06.01.2004г. до 25.03.2005г. на оснавание чл.254, вр. чл.97, ал.1 от ГПК /отм/. е влязло в сила.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен изпълнителен лист, издаден от ВРС по ч.гр.д. 706/2005г. на ВРС, в полза на “Топлофикация Варна” ЕАД, по силата на който Ч.И.С. е осъден да заплати сумата 725, 11лв, от която 639,07 лева – стойност на ползвана и незплатена топлинна енергия за периода ноември 2003г. – януари 2005г. ведно със законната лихва върху сумата от 22.12.2005г. до окончателното изплащане на задължението; 86,04лв – мораторна лихва върху горната сума за периода 06.01.2004г. – 25.03.2005г. и 14,50 лв – разноските по делото. С призовка за доброволно изпълнение по изп. дело 1114/2005г. на съдебен изпълнител при ВРС, връчена на 13.05.2005г., на основание чл. 325 ГПК /отм/ Ч.С. е поканен доброволно да изпълни задължението си.

Видно от представения препис, с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ /отм/ от 27.11.1986г. ищецът е придобил собствеността върху процения апартамент номер 94, находящ се в гр. Варна, жк. “Владислав Варненчик”, бл. 216, вх. 3.

По делото е представен препис от Извлечение от сметка 411 “клиенти” на ответното дружество, в който е отразено задължение на ищеца към същото за ползвана топлинна енергия през периода ноември 2003г. – януари 2005г. в общ размер на 725,11лв, включително главница от 639,07лв и лихва 86,04 лв.

Видно от представения препис, между “Топлофикация – Варна” ЕАД и “Холидей и Райзен” ЕООД е сключен договор №51-0/ 26.09.2002г., по силата на който да се обменя информация във връзка с извършването на дялово разпределение на топлинната енергия от страна на “Холидей и Райзен” ЕООД.

С договор от 04.11.2002г. със срок на действие три години, считано от датата на подписването му, собствениците на жилищни обекти в ж.к. “Кайсиева градина” , бл. 216, вх. “В” , представлявани от Живко Христов Минков са възложили на “Холидей и Райзен” ЕООД, представлявано от управителя си Павел Павлов, да доставя и монтира индивидуални разпределители на топлинна енергия, както и да извършва дяловото разпределение на потребеното количество топлинна енергия в сградата срещу възнаграждение. За сключването на договора е било взето решение на Общото събрание на етажните собственици, удостоверено с протокол от 03.11.2002г. /л. 51 от първоинстанционното дело/. По повод предприетото от ищеца оспорване по реда на чл. 154 ГПК /отм/ истинността на посочените два документа е назначена съдебно – почеркова експертиза. Според заключението на вещото лице, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно, подписът, положен за управител в договора от 04.11.2002г. не е изпълнен от лицето Павел Павлов – управител на “Холидей и Райзен” ЕООД, а подписът под номер 32 за етажни собственици в протокола от 03.11.2002г. е изпълнен от Веселинка Стоева – съпруга на ищеца.

По делото е представено копие от в-к “Черно море” с дата четвъртък, 13.06.2002г., страница девета, на която са публикувани Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация – Варна” ЕАД на потребители за битови нужди.

Ангажирани са специални знания посредством назначената от ВРС съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и се кредитира от настоящия състав като компетентно и безпристрастно. Според същото дължимите от ищеца суми възлизат на 619,78 лв за топлоенергия, гореща вода за битови нужди, такса мощност и топлоносител за допълване на инсталацията, както и 70,13 лв – мораторна лихва върху посочената главница. Само за такса мощност през процесния период дължимата сума възлиза на 183,87 лв, а мораторната лихва върху нея е 14,93 лева.

С определение, постановено на основание чл. 109, ал.4 ГПК /отм/ е прието за безспорно установено в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че радиаторите в обитаваното от ищеца жилище /апартамент 92/ са свалени през месец декември 2003г.

По делото са представени договори между представляващия етажната собственост на бл.216, вх. В, гр. Варна, ж.к “Владислав Варненчик” и “Топлофикация” ЕАД за предоставяне на топлинна енергия за периода 1996г. до 2001г. и с допълнително споразумение от 20.11.2001г. е вкючен отоплителен сезон за периода 2001/2002г.

С протокол от 13.12.2003г. са демонтирани радаиаторите от апартамент №92, бл.216, вх. В, гр. Варна, ж.к “Владислав Варненчик”.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 ГПК/отм/ за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника парични суми, които са присъдени с издаден в полза на последния изпълнителен лист.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства, както и съдебно – техническата експертиза се установява, че бл.216, вх. В, гр. Варна, ж.к “Владислав Варненчик”, където е и жилището на ищеца е присъединен към топлоенергийната мрежа. За релевирания период е налице сключен договор за продажба на топлинна енергия с доставчик “Топлоикация” АД с етажната собственост на бл.216, какъвто се изиква съгласно нормата на 149а, ал.1, т.4 от Закона за енергетиката /редакцията на нормата към 2003г./ - продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и асоциации на потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост. Предвид, че е продължило потреблението на топлинна енергия и след уговорения период 2001/2002г./ допълнително споразумение от 20.11.2001г./ съдът приема, че договорът е продължил действието си и за следващите периоди, включително и за 2005г.

Спорния въпрос между страните съгласно наведените от ищцовата страна възражения, е дали същия дължи такса за топлоенергия към ответното дружество, при положение, че ищецът е демонтирал отоплителните си уреди и е прекъснал топлоподаването към жилището си към 13.12.2003г.

Съгласно нормата на чл. 153, ал.6 от Закона за енергетиката приложим към релевирания период потребител в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела към общите части на сградата. В тази връзка ищецът дори и да е демонтирал отоплителните си тела същия продължава да дължи такса за топлоенегията съобразно общите части, от което следва, че са неоснователни възраженията, че не е потребител на топлинна енергия. Нещо повече Законът за енергетиката в чл.156, ал.2 изисква за прекъсване на топлинната енергия съгласие на всички съсобственици на етажната собсттвеност, а такива обстоятелства не се твърдят и не са налице, за да се приеме тезата на ищеца, че не е потребител на ответното дружество.

Съгласно изготвената съдебно техническа експертиза, която съдът кредитира, като компетентно дадена ищецът дължи за топлоенергия сумата от 619.78лв. и лихва за забава в размер на 70.13 лв.

За неоснователни съдът намира възраженията на ищеца, че не е налице валидно сключен договор с дружеството “Холидей и Райзен” ЕООД за извършване на дяловото разпределение на потребеното количество топлинна енергия в сградата срещу възнаграждение, тъй като договорът не е подписан от управляващия дружеството, предвид изготвената съдебно графологична експертиза, поради което и неправомерно са начислени сумите за потребена топлинна енергия. Това е така, защото нормата на чл.301 от ТЗ когато едно лице действа от името на търговец /а лицето подписало договора е действало от името на търговеца/ без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Предвид, че дружеството е продължило да изпълнява задълженията си по договора и да осъществява дялово разпределение съдът приема, че то не се е противопоставило на договора, поради което и същият е валидно сключен.

Предвид изложените съображения съдът намира, че по делото не се установи по несъмнен и категоричен начин, че ищецът не дължи сумите, а от доказателствата се установи противното. В тази връзка решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част.

Предвид изходът от спора и направеното искане от страна на въззиваемата страна за присъждането на разноски, съдът намира, че не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за сторени такива.

Мотивиран от изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1169/08.04.2008г., постановено по гр. дело №5588 по описа на ВРС, 31-ви състав за 2007г, в обжалваната му част, в която е отхвърлен предявения от Ч.И.С., ЕГН **********,*** Варненчик”, бл.216, вх.3, ап.92 срещу “Топлофикация - Варна” ЕАД /сега с ново наименование “Далкия – Варна” ЕАД / иск с правно оснавание чл.254, вр. чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 619.78лв. /шестотин и деветнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/, предтавляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода м. ноември 2003г. – м. януари 2005г., както и сумата 70,13лв./седемдесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 06.01.2004г. до 25.03.2005г., за които суми е изданен изпълнителен лист, въз основа на определение постановено по гр. дело№706/2005г. по описа на ВРС.

Решение № 1169/08.04.2008г., постановено по гр. дело №5588 по описа на ВРС, 31-ви състав за 2007г, в частта, в която е прието за установено по отношение на “Топлофикация - Варна” ЕАД /сега с ново наименование “Далкия – Варна” ЕАД, че Ч.И.С., ЕГН **********,*** Варненчик”, бл.216, вх.3, ап.92 не дължи на ответника стойност на ползвана топлинна енергия за периода м. ноември 2003г. – м. януари 2005г., за разликата над 619,78 лв. до предявения размер от 639,07лв., както и за разликата над 70,13лв. до предявения размер от 86,04 лева, представляваща лихва за забава за времето от 06.01.2004г. до 25.03.2005г. на оснавание чл.254, вр. чл.97, ал.1 от ГПК /отм/. е влязло в сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.