Р Е Ш Е Н И Е
№………../…………….2009 год.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в открито
съдебно заседание на трети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Х.
ЧЛЕНОВЕ: С.П.
К.И.
при
секретаря Я.П., разгледа докладваното от съдията К. И. гр.д. № 1177/2008 год.
по описа на ВОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фаза след връщането му от ВКС и се развива по реда
на чл. 218з от ГПК /отм./.
Въззивното производство е образувано по жалба от В.С.С.–Ш. и Г.Г.Ш.,***
срещу решение № 537/28.03.2006 год., постановено по гр. д. № 4388/2005 г. на
ВРС, ХХІ-ви състав, с което са отхвърлени исковете на въззивниците по чл. 97,
ал. 1 от ГПК /отм./, предявени срещу Г.С.И. и Е.И.И., В.С.Г. и М.А.Г. за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са
собственици на следния имот: таванска стая – ъглова, към улиците
“Цар Калоян” и “Одесос” с площ от 56 кв. м, при граници: на запад – ул.
“Одесос”; на север – ул. “Цар Калоян”; на изток – таванска стая на Зойка
Амирова Калиева и на юг – тавански апартамент на Свобода Наумова Ралчева,
находяща се в жилищната сграда на ул. „Цар Калоян” № 2 в гр. Варна и са
присъдени и разноски.
В
жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Съдът не е съобразил наличието и последиците на
влязло в сила съдебно решение с предмет – установителен иск за собственост на
процесната таванска стая между въззивниците и праводателя на ответниците, което
било задължително, както за страните в производството така и за правоприемниците
им.
Отправено е искане за отмяна на обжалванато решение и постановяване на
друго, с което исковете да бъдат уважени.
Въззиваемите В.С.Г. и Г.С.И., чрез пълномощник, оспорват жалбата. Считат
решението за правилно и законосъобразно и настояват да се остави в сила.
Въззиваемите Е.И. и М.А. не
изразяват становища.
Относно предмета на така предявените
искове се излагат следните твърдения от страните:
Ищците твърдят в исковата си молба, че с договор за покупко-продажба,
сключен с нот. акт № 14, т. ІІІ, д. № 728/1994 год. на ВнН са придобили в
собственост недвижим имот, представляващ партерен етаж от жилищна сграда,
находяща ес в гр. Варна, ул. „Цар Калоян” № 2, състоящ се от шест магазина, с
обща застроена площ от 200 кв. м., апартамент на първия надпартерен етаж, откъм
ул. „Одесос”, със застроена площ от 131, 14 кв. м. в същата сграда, заедно с 60
% ид. части от избите под цялата сграда, 60 % отобщите части на сградата и от
дворното място, в което е построена, цялото с площ от 355 кв. м.,
представляващо поземлен имот № 1, кв. 48 по плана на 8-ви подрайон на гр.
Варна. От деня на сделката владеят така описания имот, заедно с едно таванско
помещение в сградата, с площ от 16, 80 кв. м. при граници: запад – таванска
стая, ползвана от ответниците; изток – таванска стая /мезонет/, ползвана от
Зойка Амирова; юг – коридор. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане,
сключен с нот. акт № 199/28.08.2000 год., т. ІV, рег. № 4138, дело № 515/2000
год. на нотариус Р. Табакова, ответниците придобили в същата сграда апартамент
на първия етаж, заедно с таванска стая – ъглова към улиците „Цар Калоян” и
„Одесос” с площ от 56 кв. м., при граници на таванската стая: на запад – ул.
Одесос; на север – ул. „Цар Калоян”; на изток – таванска стая на Зойка Амирова
Калиева и на юг – тавански апартамент на Свобода Наумова Ралчева. Ищците
твърдят, че в действителност таванската стая към апартамента, притежаван от
праводателя на ответниците и прехвърлен им с договора от 2000 год. е с площ от
14, 60 кв. м., с трайно установени граници още от деня, в който наследодателят
на праводателя на ответниците е купил апартамента с договор, оформен с нот. акт
№ 28, т. VІІ, д. № 1531/1958 год. на ВнН. Твърди се още, че праводателят на
ответниците – Киркор Оников Киркоров, не е притежавал право на собственост
върху таванско помещение от 56 кв. м., като правата му са били отречени с
влезло в сила съдебно решение по гр. д. № 34/1998 г. на ВРС; гр. д. № 167/1999
г. на ВОС и гр. д. № 2063/99 г. на ВКС по иск за собственост на процесното
таванско помещение, предявен от него против ищците. Поради това и с договора от
2000 год. ответниците не са могли да придобият в собственост, като приналежност
към апартамента, таванска стая от 56 кв., при описаните в нот. акт № 199/2000
год. площ и граници. Навежда се, че извършената сделка по нот. акт № 199/2000
год. създавала привидност на права в полза на ответниците по отношение на
описаната по–горе таванска стая от 56 кв. м. и накърнявала правото на
собственост на ищците.
Въз
основа на така наведените твърдения е отправен петитум – да се признае за
установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на таванска
стая – ъглова към улиците "Цар Калоян" и "Одесос", с площ
от 56 кв. м., при граници: на запад – ул. "Одесос"; на север –
ул."Цар Калоян"; на изток – таванската стая на Зойка Амирова Калиева
и на юг – таванския апартамент на Свобода Наумова Ралчева, находяща се в
жилищната сграда на ул. "Цар Калоян" № 2, гр. Варна.
Ответниците В.С.Г. и Г.С.И., чрез процесуалния си представител, оспорват
исковете. В писмено становище, депозирано на 25.01.2006 год. /л. 46-47 от гр.
д. № 4388/2005 год. по описа на ВРС/ считат исковете за недопустими. Отделно от
това излагат, че са собственици на процесното таванско помещение при описаните
в исковата молба граници и площ, въз основа на договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт № 199/2000
год., с който Киркор Оников Киркоров им е прехвърлил правото на собственост
върху апартамент гр. Варна, в сградата на ул. Цар Калоян № 2, на първия етаж,
състоящ се от три стаи, кухня, коридор, антре, баня, клозет, две тераси;
процесната таванска стая – ъглова към улица „Цар Калоян” и „Одесос” с площ от
56 кв. м.; изба със същото местоположение, както и 1 / 10 ид. част от общите
части. Твърдят още, че техния праводател е бил собственик на процесното
таванско помещение от 56 кв. м. по наследствено правоприемство, а пък
наследодателите му – по договор за продажба от 1958 год., с който същите са
купили апартамент на първия етаж в сградата, към който принадлежала и
процесната таванска стая – ъглова от 56 кв. м. Твърди се, че в сградата имало
четири апартамента и към всеки един от тях, като принадлежност е имало по едно
таванско помещение от 56 кв. м. През 1941 год. собствениците продали на Зойка
Калиева единия апратамент, ведно с ъглова таванска стая, заемаща
североизточната част от тавана, с площ от 56 кв. м. Впоследствие отчуждили още
един апартамент /на първия етаж, придобит от наследодателите на Киркоров/,
ведно със северозападно таванско помещение от 56 кв. м. За себе си собствениците
на сградата Костови запазили южната част от тавана /две тавански стаи към
притежаваните от тях два апартамента, с обща площ на стаите от 112 кв. м/, в
която южна част изградили тавански апартамент от 102 кв. м. и принадлежащо към
него таванско помещение от 10 кв. м. Този апартамент е бил одържавен по ЗОЕГПНС
и впоследствие продаден на Свобода Наумова Ралчева.
В
съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител изразяват
становище за неоснователност на исковете.
Ответниците
Е.И.И. и М.А.Г. не изразяват становище по предявения иск.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата и доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С
договор за покупко–продажба, склюючен с нотариален акт № 103/23.05.1941 год.,
том ІІІ, рег. 2070, д. № 533/1941 год. на ВнН, Величко Костов Калчев и Анка В.
Костова са продали на Зойка Амира Калиева един апартамент, намиращ се на втори
етаж от собствената им къща, находяща се в гр. Варна, застроена върху 200 кв.
м., с общо пространство от 355, 20 кв. м., състоящ се от три стаи, салон,
кухня, две антрета и клозет; ъгловата таванска стая, заемаща североизточната
част от постройката; мазето под същата стая и 1/10 ид. част от терена.
Продавачите са придобили терена и сградата с договор за продажба от 1934 год.,
сключен с нот. акт № 139/1934 год.
С
договор, сключен с нот. акт № 28, том VII, н. д. № 1531/1958 год. Христина П.
Николиева и Александър Николиев Николиев са продали на Оник Киркоров Керопов и
Аракси Бедросова Керопова жилищен имот, находящ се в гр. Варна, представляващ
един апартамент над магазините от първия етаж, застроен върху 126 кв. м. с общо
пространство на парцела 336 кв. м., заемащ югоизточната страна на етажа,
състоящ се от три стаи, хол, кухня, коридор, антре, баня, клозет и две тераси,
означени с червена краска към приложената скица към акта; ъглова таванска стая към улиците "Калоян" и
"Одесос"; мазето под същата и 1/10 ид. ч. от терена.
От
удостоверение с изх. № 5-0/16.03.1992 год., изд. от община Варна, се
установяван, че по реда и при условията на ЗОЕГПНС от наследниците на Величко
Костов и Анна Костова е одържавен следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна
ул. “Одесос” № 8: два магазина – първият и третият вляво от входа на партера и
апартамента на третия етаж /тавански етаж от масивната четириетажна сграда/;
първият е с две отделения, застроени на 56 кв. м. с изби. Апартаментът е застроен
на 90 кв. м. и се състои от три стаи, хол, кухня, антре и баня-тоалет, заедно с
24 % ид. части от общите части и от дворното място, цалото от 355 кв. м. В тази
насока е и Акт № 01106/11.09.1951 год. за завземане на недвижим имот за
държавен. Видно от извършеното в акта отбелязване, през 1962 год. апартаментът
на третия етаж /таванският апратамент/ е бил продаден на Свобода Наумова
Ралчева, ведно с 10 % ид. части от общите части от сградата и от дворното
място, като в тази насока е и съдържащия се в гр. д. № 34/1998 год. на ВРС
договор за продажба № 1824/10.12.1962 год., с който Свобода Наумова Ралчева е
купила по реда на НПЖДЖФПНС жилищен имот, находящ се в гр. Варна, ул. Одесос №
8, застроен върху парцел ІІ-1, кв. 48, представляващ апартамент със застроена
площ от 102 кв. м., от три стаи, кухня,, вестибюл, килер, клозет, антре,
тераса, таванско и избено помещение, ведно с 10 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена.
По
реда на същата наредба с договор № 1846/06.05.1966 год. Димитър Г. Попниколов е
закупил жилищен имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Одесос” № 8 /ъгъла на Ц.
Калоян № 2/ със застроена площ от 130, 00 кв. м., състоящ се от четири стаи,
хол, кухня, коридор, антре, клозет, ведно с 10 % ид. части от общите части на
сградата, дворното място и избените помещения, като по отношение на дворното
място се отстъпва право на строеж.
С нот. акт № 144, том II, н.
д. № 2218/93 г. Киркор Оников Киркоров е признат за собственик по наследяване
по закон на апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. "Цар Калоян" № 2,
гр. Варна, първи етаж над магазините, в ляво, югоизточната страна на етажа,
състоящ се от три стаи, хол, кухня, коридор, антре, баня, клозет, две тераси; таванска стая – ъгловата към улица
"Цар Калоян" и ул. "Одесос"; изба със същото
местоположение, както и 1/10 ид. част от дворното място, върху което е
застроена сградата.
С н. а. № 159/24.11.1999
год., том I, н. д. № 773/1999 г. на нотариус Росица Табакова с район на
действие ВРС, е допълнен нот. акт № 144/1993 г. както следва: след думите „две
тераси” е добавено: „застроен върху 126 /сто двадесет и шест/ квадратни метра”;
след думите "таванска стая- ъгловата към улица "Цар Калоян" и
ул. "Одесос" е добавено: "с
граници: на юг – таванския апартамент на Свобода Наумова Ралчева, а на изток -
таванската стая на Зойка Амирова Калиева, състояща се от 56 кв.м.".
С
договор за продажба, сключен с нот. акт № 14/20.01.1994 год., том III, н. д. №
728/1994 г. на ВнН, Донка В.П. е продала на В.С. Спатовлийска- Ш. и Г.Г.Ш.
следния свой собствен недвижим имот, придобит по наследство и дарение: 60 % ид.
части от дворното място, цялото с пространство от 335 кв. м., представляващо
парцел № 1 в кв. 48 по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна, при граници: „Цар
Калоян”; ул. „Одесос”; парцел на МВР, заедно с от жилищната сграда на четири
етажа, построена в горното дворно място, находящо се на ул. „Одесос” № 8 гр.
Варна САМО: 1/ Партерният етаж, състоящ се от: шест магазина с обща застроена
площ от 200 кв. м.; 2/ Един апартамент на първия надпартерен етаж откъм улица
„Одесос” със застроена площ от 131, 14 кв. м. в същата сграда; 3/ 60
% ид. ч. от избите под цялата сграда, ведно с 60 % ид. части от общите части на
сградата.
С
договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт № 199/28.08.2000 год., том
IV, рег. № 4138, дело № № 515/2000 год. на нотариус № 148 с район на действие
ВРС, Киркор Оников Киркоров е прехвърлил на Г.С.И. и В.С.Г., собствения си
недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Варна на ул. "Цар
Калоян" № 2, на първи етаж над магазините на сградата, в ляво, в
югоизточната страна на етажа, състоящ се от: три стаи, хол, кухня, антре, баня,
клозет и две тераси, застроен върху 126 кв. м., при граници: на запад – ул.
"Одесос"; на север с апартамента на В.С. Шиндева; на изток – дворно
място и на юг – сградата на РДВР – МВР; таванска
стая – ъглова към улиците "Цар Калоян" и "Одесос" при
граници: на запад – ул. "Одесос"; на север – ул. "Цар
Калоян"; на изток – таванската стая на Зойка Амирова Калиева и на юг-
таванския апартамент на Свобода Наумова Ралчева, състояща се от 56 кв. м.;
изба със същото местоположение като таванската стая.
Не
е спорно по делото, че към момента на сключване на договора приобретателката Г.И.
е била в брак с Е.И.И., а приобретателят В.С.Г. е бил в брак с М.А.Г..
Видно от приложеното като доказателство по настоящото дело гр. д. №
34/1998 год. по описа на ВРС, с решение от 30.11.1998 год. по гр. д. № 34/1998
год. на ВРС, влязло в сила на 15.09.2000 год. е отхвърлен предявения от Киркор
Оников Киркоров /праводател на ответниците/ срещу В.С. Шиндева и Г.Г. Шиндев
иск по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху таванска стая, находяща се в жилищна сграда в гр. Варна, на ул. Цар
Калоян” № 2, находяща се към улиците „Цар Калоян и „Одесос” с граници:
северозапад – таванска стая, ползвана от ищеца Киркор Киркоров; северозапад –
таванска стая, ползвана от Зойка Амирова; североизток – таванска стая, ползвана
от Свобода Ралчева и запад – коридор, обозначена
под № 2 по скицата към решението на л. 47 от гр. д. № 34/1998 год. на ВРС, с площ от 16, 80 кв. м. Със същото
решение е отхвърлен и предявения от Киркор Киркоров срещу Свобода Наумова
Ралчева иск по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху таванска стая в същата сграда на същия
адрес с граници: на запад – таванска стая, ползвана от ищеца Киркор Киркоров;
на североизток – стълбище; юг – апартамент на Свобода Ралчева, обозначена под № 5а по скицата към
решението на л. 47 от гр. д. № 34/1998 год. на ВРС.
От заключението на съдебнотехническата
експертиза от 06.10.2006 год., изслушана в с. з. на 16.10.2006 год. и от
изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че жилищната
сграда на ул. Цар Калоян гр. Варна се състои от партерен етаж с магазини, два
жилищни етажа и тавански етаж, в който се намират един апартамент, тавански
складови помещения, тавански коридор и стълбище. Сградата има неправилна
геометрична форма и е с пет фасадни зида; едната фасада е разположена точно на
север, североизточната фасада е по ул. „Цар Калоян”, а северозападната фасада е
по ул. „Одесос”. Общата площ на таванския етаж по действащите към момента на
изготвяне на заключението нормативни актове е 246, 84 кв. м., в това число
стълбище 19, 00 кв. м. и балкони към жилището на таванския етаж от 11, 43 кв.
м. От заключението се установява още, че таванският етаж съдържа: 1/ Апартамент
на Свобода Ралчева с площ от 101, 78 кв. м., като в застроената площ е включена
40 % от площта на балконите, ограден с жълт цвят на скицата на л. 33 от в. гр.
д. № 1018/2006 год. на ВОС; 2/ Таванско
помещение, означено под № 1 на
скицата, с полезна площ от 14, 60 кв. м., ползвано от въззиваемите страни, с
граници: ул. „Одесос”, ул. „Цар Калоян”, таванско помещение № 2, тавански
коридор, и тавански помещения № № 7 и 7а, последните две присъединени към
таванския апартамент; 3/ таванско помещение, означено под № 2 на скицата, с полезна площ от 16, 60 кв. м.
ползвано от въззивниците Шиндови при граници: ул. “Цар Калоян”, таванско
помещение № 3, тавански коридор и таванско помещение № 1; 4/ Таванско помещение
означено под № 3 на скицата, с
полезна площ от 14, 40 кв. м., ползвано от Димитър Попниколов, при граници: ул.
“Цар Калоян”, таванско помещение № 4, тавански коридор, таваанско помещение №
2; 5/ Таванско помещение, означено под №
4 на скицата, с полезна площ от 13, 30 кв. м., ползвано от Зойка Амирова
Калиева, при граници: ул. “Цар Калоян”, двор, таванско помещение № 5, тавански
коридор, таванско помещение № 3; 6/ Таванско помещение, означено под № 5 на скицата, с полезна площ от 3, 20 кв. м., при
граници: таванско помещение № 4, двор, стълбище и тавански коридор; 7/ Таванско
помещение, означено под № 6 на
скицата, с полезна площ от 7, 40 кв. м. – представлява допълнително преграждане
на коридора с дъски, при граници: тавански коридор и тавански апартамент; 8/
Тавански помещения, означени под № 7 и №
7а на скицата с обща площ от 17, 60 кв. м., които са присъединени към
таванския апартамент, с вход от апартамента. Според вещото лице, таванско помещение
с № 6 на скицата е допълнително преградено с подръчни материали /дъски/, като е
преградена част от таванския коридор, т. е., преди преграждането му то е било
част от таванския коридор. Тавански помещения № 7 и 7а съгласно скицата, чиято
обща площ е 17, 60 кв. м., са присъединени допълнително към таванския апартамент. За да направи този
извод, вещото лице е съобразило, че в договора за продажба, с който Свобода
Ралчева е купила таванския апартамент, в същия е записана площ на апартамента
от 102 кв. м., колкото е площта на апартамента без помещения № 7 и 7а, като
освен това таванско помещение № 7 е със скосен таван, подобно на останалите
тавански помещения. Вещото лице е докладвало, че за таванския етаж на сградата
не е открит архитектурен проект в архива на община Варна, а са налични проекти
само за втория и третия етажи от сградата, т. е,. за двата надпартерни жилищни
етажа, поради което и не може да даде заключение кога са обособени таванските
помещения. Според вещото лице описаните тавански помещения, означени с № № 1;
2; 3; 4; 5; 7 и 7а са отдавна направени, тъй като преградните стени помежду им
са стари, всички тавански помещения се обслужват от един коридор, а преди
преграждането му помещение № 6 е било част от таванския коридор. Таванските
помещения с номера № 1; 2; 3; 4; 5; 7 и 7а са обособени като отделни складови
помещения /7 и 7а са обединени и присъединени към таванския апартамент/, като
всички имат скосени тавани. Вещото лице сочи, че в случай, че са били две
таванските помещения, то обслужването им би било различно, като едното таванско
помещение би трябвало да бъде преходно за другото, а в случая всички тавански
помещения се обслужват от един общ коридор.
От
скицата към заключението и от решението по гр. д. № 34/1998 год. по описа на
ВРС, е видно, че Таванско помещение,
означено под № 1 на скицата е идентично с таванско помещение № 1 от скицата
към решението от 30.11.1998 год. по гр. д. № 34/1998 год. на ВРС; Таванско
помещение, означено с № 2 на скицата
е идентично с таванско помещение № 2 от скицата към решението по гр. д. №
34/1998 год. на ВРС; Таванско помещение, означено
с № 3 на скицата е идентично с помещение № 3 от скицата към решението по
гр. д. № 34/1998 год. на ВРС; Таванско помещение, означено с № 4 на скицата е идентично с помещение № 4 от скицата
към решението по гр. д. № 34/1998 год. на ВРС; Таванско помещение, означено с № 5 на скицата е идентично с
помещение № 5б от скицата към решението по гр. д. № 34/1998 год. на ВРС и
Таванско помещение, означено с № 6
на скицата е идентично с помещение № 5а
от скицата към решението по гр. д. № 34/1998 год. на ВРС.
От
показанията на свидетелката Добринка Николова, /без родство и дела със
страните/, дъщеря на Димитър Попниколов, кредитирани от съда като обективни и
безпристрастни, отразяващи нейни преки впечатления, се установява, че същата
заедно с родителите си живее в сградата от дете, когато родителите й купили
апартамент в сградата. В цялата къща има пет апартамента и собствениците на
всеки апартамент ползват и таванска стая, така както се ползват и до днес.
Свидетелката ползва таванска стая, означена с № 3 на скицата от заключението на
вещото лице, която е свързала с апартамента, в който живее, предвид
обстоятелството, че таванската й стая е точно над него. Според свидетелката,
собственика на таванския апартамент /Ралчева/ е присъединила към апартамента си
своята таванска стая. Родителите на Киркор Киркоров още от закупуването на
апратамента са си ползвали ъгловата таванска стая – помещение № 1 на скицата към
заключението на вещото лице, която стая след смъртта им е ползвана и от сина им
Киркор Киркоров и съпругата му. Според свидетелката от 50–те години до
настоящия момент няма промени в позлването на таванските стаи от собствениците
на апратаментите в сградата. Преди бащата на свидетелката да купи апартамента,
в него живеели три семейства, между който и семейството на свидетелката, и
ползвали таванската стая над техния апартамент – помещение № 3 от скицата.
Когато баща й купил апартамента и другите семейства се изнесли, те продължили
да ползват същата таванска стая.
В
показанията си свид. Лиляна Ралчева, сочи, че живее в сградата от 1954 година,
в апартамента на таванския етаж. Първоначално семейството й живеело под наем
към „Жилфонд.” Впоследствие закупили апартамента. Сочи, че от 1954 година
таванът на сградата не е променян и е изглеждал по същия начин както и
понастоящем. Преди Киркорови да закупят апартамента на първия етаж, той е имал
други собственици – Николиеви, които ползвали същата таванска стая на ъгъла на
улиците „Одесос” и Цар Калоян” /помещение № 1 на скицата към заключението,
посочено от свидетелката в съдебно заседание/. Същата таванска стая
впоследствие са ползвали и Киркорови, след като купили апартамента от
Николиеви. Свидетелката сочи, че от 1954 година не е имало претенции относно
таванските помещения между собствениците на отделните апартаменти, като едва в
последно време наследниците на Киркорови имали претенции за таванска стая от 56
кв. м. Съдът кредитира показанията на свидетелките относно изнесените
обстоятелства, тъй като те са в резултат на лично възприети от тях факти,
показанията им се подкрепят от констатациите на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, а от друга страна не са ангажирани
доказателства, които да ги опровергават или да ги постовят под съмнение.
С
оглед така установеното от фактическа страна страна се налагат следните правни
изводи:
От
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза е видно, че
процесната таванска стая, така както е описана в исковата молба не съществува,
но по външни граници се идентифицира като състояща се от тавански помещения,
означени с № № 1; 2; 3; 5 и 6 по скицата на л. 33 от в. гр. д. № 1018/2006 год.
по описа на ВОС.
Въпросът
за допустимостта на производството, включително и за правния интерес на ищците
да отрекат правата на ответниците за цялата таванска стая на площ от 56 кв. м.,
е разрешен по задължителен за настоящата инстанция начин с решение № 848/08 от
30.05.2008 год. по гр. д. № 3975/2007 год. на ВКС на РБ, поради което и
исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
В
производството по отрицателен установителен иск за собственост върху
ответниците лежи тежестта да докажат правото си на собственост върху спорния
недвижим имот, като освен това са длъжни да изчерпят и всички основания, на
които са станали собственици на имота. Ответниците Г.С.И. и В.С.Г. се
легитимират като собственици на процесната таванска стая с договор за
прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с
н. а. № 199/2000 г., а Е.И.И. и М.А.Г. като техни съпрузи по време на сключване
на договора за издръжка. Праводателят на ответниците – Киркор Оников Киркоров
от своя страна се легитимира като собственик на процесната таванска стая с к. н. а. №. 144/1993 г. с който
същият признат за собственик по наследяване на следния недвижим имот:
апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. "Цар Калоян" № 2, гр. Варна,
първи етаж над магазините, в ляво, югоизточната страна на етажа, състоящ се от
три стаи, хол, кухня, коридор, антре, баня, клозет, две тераси; таванска стая –
ъгловата към улица "Цар Калоян" и ул. "Одесос"; изба със
същото местоположение, както и 1/10 ид. част от дворното място, върху което е
застроена сградата и с к. н. а. № 159,
том I, н. д. № 773/1999 г. на нотариус Р. Табакова с район на действие ВРС,
с който е допълнен к. н. а. № 144/1993 г., като след думите "таванска
стая- ъгловата към улица "Цар Калоян" и ул. "Одесос" е
добавено: "с граници: на юг –
таванския апартамент на Свобода Наумова Ралчева, а на изток - таванската стая
на Зойка Амирова Калиева, състояща се от 56 кв.м.".
Предмет на производството по гр. д. № 34/1998 г. на ВРС е бил
ревандикационният иск на Киркор Оников Киркоров срещу Свобода Наумова Ралчева, В.С.
Шиндева и Г. Шиндев по отношение на таванско помещение 5а, владяно от
ответницата Ралчева и таванско помещение 2, владяно от ответниците Шиндеви.
Искът е отхвърлен, тъй като ищецът, легитимиран и с констативния нот. акт №
144/1993 г. не е успял да докаже твърденията си, че праводателят му, от който
той черпи права по наследяване, е бил собственик на таванска стая, която е
включвала в себе си процесните тавански помещения - № № 5а и 2, предмет на
исковете. В производството по гр. д. № 34/1998 год. не е бил представен к. н.
а. № 159/1999 г. на нотариус Р. Табакова, в който неконкретизираното по к. н.
а. № 144/1993 г. таванско помещение, е описано с граници и площ.
Праводателят на ответниците се легитимира за собственик на процесната таванска
стая от 56 кв. м. с к. н. а. № 144/1993 г., допълнен с к. н. а. № 159/1999 г.
Собствеността е установена от нотариус, поради което и при оспорване на акта в
исков процес доказателствената тежест за оборване на правата по акта носи
страната, която го оспорва, в случая тя пада върху ищците – така и ТР № 178/86
– ОСГК на ВС. В конкретния случай за да оборят правата, установени с к. н. а. №
159/1999 год., а оттам и правата по договора по нот. акт № 199/2000 год.,
ищците е необходимо да докажат, че установените с акта права не съществуват
изобщо, респ. не съществуват в обема в който са установени, без да е необходимо
да доказват свои права на собственост върху процесната таванска стая.
Ответниците се позовават на деривативен придобивен способ – договора,
сключен с нот. акт № 199/28.08.2000 год., том IV, рег. № 4138, дело № №
515/2000 год. на нотариус № 148 с район на действие ВРС, което налага да се
изследва дали техният праводател е бил собственик на процесната таванска стая
при описаните в договора площ и граници, като принадлежност към апартамента на
първия етаж в сградата.
За
оборване на засвидетелстваните с к. н. а. № 144/1993 год. и к. н. а. № 159/1999
година права върху таванската стая, прехвърлена с договора по нот. акт №
199/28.08.2000 год., като принадлежност към апартамента, ищците са ангажирали
доказателства във въззивната инстанция, които обосновават извод, че
праводателят на ответниците не е бил собственик на процесното таванско
помещение - таванска стая- ъгловата към улица "Цар Калоян" и ул.
"Одесос", с граници: на юг – таванския апартамент на Свобода Наумова
Ралчева, а на изток - таванската стая на Зойка Амирова Калиева, състояща се от
56 кв. м.", съответно описана в договора прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане по нот. акт № 199/2000 год. като таванска стая – ъглова към улиците
"Цар Калоян" и "Одесос" при граници: на запад – ул.
"Одесос"; на север – ул. "Цар Калоян"; на изток –
таванската стая на Зойка Амирова Калиева и на юг- таванския апартамент на
Свобода Наумова Ралчева, състояща се от 56 кв. м.
От
заключението на експертизата, обсъдено във връзка с гласните доказателства, е
установено, че от около 1954-1955 година, на таванския етаж на процесната
сграда в гр. Варна, на ул. Цар Калоян № 2 са били обособени шест самостоятелни
тавански складови помещения и един тавански апартамент. Установено е още, че
придадената към апартамента на първия етаж в сградата на ул. Цар Калоян № 2 в
гр. Варна, придобит от Оник Киркоров Керопов и Аракси Бедросова Керопова по
договора, сключен с нот. акт № 28/1958 год., таванска стая, описана в договора
от 1958 год. като „ъглова таванска стая към улиците "Калоян" и
"Одесос"”, не е била с описаните в допълващия к. н. а. № 159/1999
год. площ и граници, тъй като таванско помещение през 1958 година с подобна
конфигурация, площ и граници не е съществувало, не съществува и понастоящем.
Анализът на доказателствата дава основание за извод, че към апратамента на
първия етаж в процесната сграда, придобит от ответниците, като прилежащо
таванско помещение принадлежи таванската стая, обозначена под № 1 на скицата
към заключението на вещото лице Л. Вягова на л. 33 от в. гр. д. № 1018/2006
год. на ВОС, с площ от 14, 60 кв. м., при граници: ул. „Одесос”; ул. „Цар
Калоян”; таванско помещене № 2; тавански коридор и тавански помещения № № 7 и
7а, последните две присъединени към таванския апартамент.
От
изложеното следва, че установеното в к. н. а. № 144/1993 г. и в к. н. а. №
159/1999 г., а именно: че принадлежащата към апартамента на първия етаж
таванска стая е с описаните площ и граници, е оборено в настоящото
производство, поради което съдът счита, че праводателят на ищците не е бил
собственик към момента на сключване на договора по нот. акт № 199/2000 год. на
таванска стая с площ от 56 кв. м., с описаните граници, поради което и
ответниците не са могли да придобият в собственост такъв обект, предвид това,
че праводателят им не го е притежавал. Ответниците не са станали собственици на
описаната в нот. акт № 199/2000 год. като прилежаща част към апартамента
таванска стая – ъглова към улиците "Цар Калоян" и "Одесос"
при граници: на запад – ул. "Одесос"; на север – ул. "Цар Калоян";
на изток – таванската стая на Зойка Амирова Калиева и на юг- таванския
апартамент на Свобода Наумова Ралчева, състояща се от 56 кв. м. Ответниците,
като собственици на апратамента на първия етаж, са собственици на прилежаща
таванска стая с площ от 14, 60 кв. м., което помещение е част от спорната
таванска стая от 56 кв. м., при описаните в исковата молба граници, включваща
тавански помещения с № № 1; 2; 3; 5 и 6 по скицата на в. л. Л. Вягова на л. 33
от в. гр. д. № 1018/2006 год. по описа на ВОС.
Ответниците в настоящото производство
не успяха да установят, че са собственици на таванска стая над обема от 14, 60
кв. м., не установиха, че са собственици на тавански помещения, обозначени № №
2; 3; 5 и 6 по скицата на л. 33 от в. гр. д. № 1018/2006 год. по описа на
ВОС.
От
изложеното се налага извода, че предявеният иск е основателен до размера от 41,
40 кв. м. относно тавански помещения, обозначени под № № 2; 3; 5 и 6 по скицата
на в. л. Л. Вягова на л. 33 от в. гр. д. № 1018/2006 год. по описа на ВОС, на
които ответниците не са собственици, като за таванско помещение, обозначено под
№ 1 от същата скица, искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Като
последица от уважаване на иска съобразно изложеното по – горе, нот. акт № 199/2000
год., с който на ответниците е прехвърлена таванска стая, в частта му за обема
права над 14, 60 кв. м. до 56, 00 кв. м. от същата стая следва да се отмени, на
основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./.
Несъвпадането на изводите на въззивния и първоинстанционния съд налага и
отмяна на обжалваното решение, съобразно изложеното по – горе.
Установеното в хода на въззивното производство, че процесната таванска
стая, така както е описана в исковата молба не съществува, но по външни граници
се идентифицира като състояща се от тавански помещения, обозначени с № № 1; 2;
3; 5 и 6 по скицата на л. 33 от в. гр. д. № 1018/2006 год. по описа на ВОС,
налага първоинстанционното решение да се отмени изцяло, включително и в частта
за разноските и вместо него да се постанови друго, което да съдържа описание на
процесния обект, съобразно скицата към заключението на вещото лице Л. Вягова на
л. 33 от в. гр. д. № 1018/2006 год. по описа на ВОС.
По
отношение на разноските:
При
този изход от спора, съобразно отправеното искане и представените доказателства
и предвид и разпоредбата на чл. 218з, ал. 4 от ГПК /отм./, ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 634, 28 лева съдебни разноски
за всички инстанции, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.
64, ал. 1 от ГПК /отм./.
Ответниците също са направили искане за разноски и предвид изхода от
спора и представените доказателства ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на М.А.Г., В.С.Г. и Е.И.И. сумата от по 26, 07 лева на всеки един от тримата,
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Липсват доказателства от които да
е видно, че Г.С.И. е направила разноски, поради което и такива не й се
присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 537/28.03.2006 год. по
гр. дело № 4388/2005 г. на ВРС, ХХІ-ви състав, с което е отхвърлен иска по чл.
97, ал. 1 от ГПК /отм./ на В.С.С. – Ш. ЕГН ********** и Г.Г.Ш. ЕГН **********,***
срещу Г.С.И. ЕГН ********** ***, Е.И.И. ЕГН **********,***., В.С.Г. ЕГН **********,***.
и М.А.Г. ЕГН **********,***., за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците не са собственици на таванска стая – ъглова, към улиците “Цар Калоян” и “Одесос” с площ
от 56 кв. м, при граници: на запад – ул. “Одесос”; на север – ул. “Цар Калоян”;
на изток – таванска стая на Зойка Амирова Калиева и на юг – таванския
апартамент на Свобода Наумова Ралчева, находяща се в жилищната сграда на ул.
„Цар Калоян” № 2, включително и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.С.
– Ш. ЕГН ********** и Г.Г.Ш. ЕГН **********,***, че Г.С.И. ЕГН ********** ***, Е.И.И.
ЕГН **********,***., В.С.Г. ЕГН **********,***. и М.А.Г. ЕГН **********,***., не са собственици на таванска стая с площ от 41, 40 кв. м.,
находяща се в жилищната сграда на ул. „Цар Калоян” № 2 в гр. Варна, включваща: 1/ таванско помещение,
обозначено по скицата на в. л. Л. Вягова под
№ 2, с полезна площ от 16, 60 кв. м., при граници: ул. “Цар Калоян”,
таванско помещение № 3, тавански коридор и таванско помещение № 1; 2/ таванско
помещение, обозначено по скицата на в. л. Л. Вягова под № 3, с полезна площ от 14, 40 кв. м., при граници: ул. “Цар
Калоян”, таванско помещение № 4, тавански коридор, таванско помещение № 2; 3/
таванско помещение, обозначено по скицата на в. л. Л. Вягова под № 5, с полезна площ от 3, 20 кв.
м., при граници: таванско помещение № 4, двор, стълбище и тавански коридор и 4/
Таванско помещение, обозначено по скицата на в. л. Л. Вягова под № 6, с полезна площ от 7, 40 кв.
м., при граници: тавански коридор и тавански апартамент, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в частта за разликата над 41, 40 кв. м. до 56, 00 кв. м.,
съставляваща таванско помещение /стая/, находяща се в жилищната сграда на ул.
„Цар Калоян” № 2 в гр. Варна, обозначено по скицата на в. л. Л. Вягова под № 1, с полезна площ от 14, 60 кв.
м., с граници: ул. „Одесос”, ул. „Цар Калоян”, таванско помещение № 2, тавански
коридор, и тавански апартамент на Свобода Наумова Ралчева;
ОТМЕНЯ нотариален акт № 199, том ІV,
рег. № 4138, дело № 515/2000 год. на нотариус № 148 с район на действие ВРС,
вх. рег. № 8741/30.08.2000 г., акт № 122, том ХХІV, дело 5529, парт. кн. стр.
284363 по описа на СлВп – Варна, досежно разпоредената с акта таванска стая, В ЧАСТТА за разликата над площта от 14, 60 кв. м. до 56,
00 кв. м. от таванската стая;
СКИЦАТА на вещото лице Лиляна Вягова на
л. 33 от в. гр. д. № 1018/2006 год. по описа на ВОС, приподписана от съда,
съставлява неразделна част от настоящото решение;
ОСЪЖДА Г.С.И. ЕГН ********** ***, Е.И.И. ЕГН **********,***., В.С.Г. ЕГН
**********,***. и М.А.Г. ЕГН **********,***., да заплатят на В.С.С. – Ш. ЕГН **********
и Г.Г.Ш. ЕГН **********,*** сумата от 634, 28 лева /шестстотин тридесет и
четири лева и 28 ст./ съдебни разноски за всички инстанции, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 64, ал. 1 и чл. 218з, ал. 4 ГПК
/отм./;
ОСЪЖДА В.С.С. – Ш. ЕГН ********** и Г.Г.Ш. ЕГН **********,*** да заплатят на М.А.Г., В.С.Г. и Е.И. ***,
сумата от по 26, 07 лева /двадесет и шест лева и 07 ст./ на всеки един от
тримата, съставляваща съдебни разноски за всички инстанции, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл.
280 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1. 2.