В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, V състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми януари две хиляди и девета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Г.

ЧЛЕНОВЕ: К.Г.

З.К.

при секретар С.Т., като разгледа докладваното от съдия З.К. *** по описа на ВОС за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 ГПК /отм./, във вр. с чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 24513/29.05.2008г. от М.П.Р. ***, Варненска област, чрез адв. М. Т., против решение № 1008/28.03.2008г. по гр.д. № 3648/2007г. на ХІV състав на ВРС, с което е отхвърлен иска му с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Въззиваемите страни ОСЗ–Аксаково и Община Аксаково не изпращат представител и не представят становище по съществото на спора.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен от М.П.Р., като наследник на Паруш Р. *** и Община Аксаково, с искане съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че наследниците на Паруш Р. Калчев, имат право да възстановят собствеността си върху нива с площ от 3960.00кв.м. , находяща се в землището на с. Кичево, м. „Мерата”, част от имот пл. № 9 /10009/, при съседи: Алекси Панайотов, Димитър Стойчев, път, Васил Георгиев /сега насл. на Димитра Ганева-имот № 000267 по плана за земеразделяне/, по твърдения, че наследодателят е придобил собствеността върху имота по силата на частен договор за покупко-продажба от 27.07.1946г., вписан със записка № 110, т. Х от 24.12.1947г., като имотът е бил внесен в ТКЗС. В исковата си молба ищецът твърди, че по записката е било купено дворно място и нива. И двата имота са били първоначално в регулация, съгласно плана от 1929г., но в последствие в регулация останало само дворното място, сега парцел І-9 и ІІ-9, а останалата част била изключена от регулация и придобила статута на земеделска земя. За част от нивата закупена с частния договор е била извършена реституция по реда на ЗСПЗЗ, като с решение № 21-І/01.10.1999г. била възстановена собствеността на 0.959кв.м. или имот № 10132 по плана за земеразделяне. За останалата част от нивата, сега имот № 9 не е подавано заявление пред администратирния орган в срока по чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за наседници № 238/02.04.2007г., изд. от Община Аксаково, въззивникът се легитимира като наследник на Паруш Р. ***, починал на 08.12.1992г.

Видно от представеното удостоверение № 1149/17.04.2007г., изд. от ОСЗГ–Аксаково, няма подадено заявление за възстановяване на собствеността на наследниците на Паруш Р. ***, върху земеделска земя, представляваща нива с площ от 3960кв.м. в м. „Мерата”, при съседи: Алекси Панайотов, път, Димитър Стойчев и Васил Георгиев, в землището на с. Кичево. По преписка вх. № 244М с наследодател Паруш Р. Калчев има заявена и призната нива от 0.959кв.м. в м. „Мерата”, в землището на с. Кичево и отказана нива от 0.541кв.м. в същата местност, понеже попада в регулация и не е представено удостоверение от ТСУ-Община Аксаково.

С исковата молба е представена записка за вписване на договор за продажба на недвижим имот, представен от Паруш Р. ***, т. Х от 24.12.1947г. на нотариус при Варненски областен съд, видно от който се вписва на осн. чл. 1 от ЗУПКНИЧД частен договор за покупко-продажба от 27.07.1946г., по силата на който Алекси Панайотов П. продава на Паруш Р. ***„Мерата” а дворно място в кв.№ 9 парцел І-133 от 960.00кв.м. при граници: от две страни път, н-ци Руси Калчев, Алекси Панайотов.

Видно от решение № 21-І/01.10.1999г. на ПК-Аксаково, на наследниците на Паруш Р. Калчев е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на три имота, единият от които: нива от 0.958кв.м., четвърта категория, местност „Мерата”, имот № 010132 по картата на землището, при граници: № 000262-полски път на Община Аксаково, № 000268-полски път на Община Аксаково, № 010009-др. селищна тер. насл. на Паруш Р. Калчев и № 000292-населено място на с. Кичево.

Пред първоинстанционният съд са изслушани показанията на св. Живка Николова Димова, без родство със страните, от които се установява, че Паруш работел място в м. „Мерата” от 3-4дка до внасянето му в ТКЗС. Мястото се намирало в дясно от двора му с къщата, в м. „Мерата”, при съседи: път, Димитър Стойчев, Васил Георгиев и покойния вече Алекси Панайотов.

Пред въззивната инстанция е представен протокол от 15.07.1948г. по гр.д. № 284/1948г., за делба на наследството на покойния Руси Калчев петров Дерменджиев, б.ж. на с. Кичево, видно от който на Паруш Р. се дава и той получава в дял : 1. Къща в с. Кичево, със застроено и незастроено дворно място 1500.00кв.м. при съседи: Алекси Панайотов, улица, Димитър Стойчев и собствена нива; 2. Нива в землището на с. Кичево в местност „Мерата” от 1.5дкапри съседи: Алекси Панайотов, Васил Георгиев, Димитър Стойчев и дворно място.

Пред ВРС е изслушано заключението на вещото лице Д.К., а пред ВОС заключението на същото в.л., по назначените СТЕ-и, дадени безпристрастно и компетентно, неоспорени от страните и приобщени към доказателствата.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Така предявеният иск е допустим с оглед представяне на доказателство, че наследници на Паруш Р. Калчев не са депозирали заявление пред административния орган, за възстановяване на собствеността върху процесниия имот.

В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на кумулативно предвидените в закона предпоставки - земята да е земеделска по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, ищецът, респективно - неговият наследодател да е притежавал право на собственост върху имота към момента на кооперирането му и то на твърдяното придобивно основание, земята да е била отнета от собственика по някой от посочените в чл.10 от ЗСПЗЗ начини.

Съгласно чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ /в редакцията след настъпилото изм. и доп. в ДВ, бр.13 от 2007г./ лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по ал. 1, могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие и гори, само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Представената записка за вписване, представлява допустимо доказателствено средство по смисъла на закона.

Ищецът, въззивник сега признава, че наследодателят му е закупил с частен договор, описан в записка № 110, т. Х от 24.12.1947г. дворно място и нива Твърди, че дворното място понастоящем е УПИ ІІ-9 и УПИ І-9. С въззивната жалба поддържа, че дворното място по записката е УПИ ІІ-9 /зачертан номер ІХ-9/. Св. Живка Димова сочи, че Паруш Р. имал място, разположено в дясно от дворното му място с къщата. Твърденията са, че спорният имот-нива, закупена с вписания частен договор сега е имот № 10009 по КВС.

От една страна, наследодателят на въззивника е закупил през 1946г. с частния договор, вписан на 24.12.1997г. дворно място в кв.№ 9 парцел І-133 от 960.00кв.м. при граници: от две страни път, н-ци Руси Калчев, Алекси Панайотов и нива в м. „Мерата”, за която не е посочена площ и граници. Към 1946г. и към 1947г. за с. Кичево е действал план, одобрен със заповед № 91/19.03.1929г. /за улична регулация/ и заповед № 578/28.03.1929г. /за дворищна регулация/, като строителните граници са обхващали кв. 9 и съответно парцели №№ І-133, ІІ-9 /ХІ-9/, ІІ-132, както и ІV-131. Невъзможно е закупената в м. „Мерата” нива по записката от 24.12.1997г. да е идентична с, или части от посочените парцели, т.к. индивидуализацията на имота в записката сочи на земеделска земя. Вярно, че със заповед № 1229/13.04.1962г. кв. 9 е изключен от регулация на населеното място, а със заповед № 9008/18.11.1966г., с която е одобрен последващ РП на с. Кичево, бившите парцели ІІ-132, ІІІ-132, съседният І.-131, като и І-133 са останали извън регулация. Видно от текстовата и графичната част на заключението прието от ВОС, образуваният имот пл. № 9 по плана от 1966г., обхващащ в себе си площите от бившите парцели І-132, ІІІ-132 и І-133 по плана от 1929г. е извън регулация, но това е положението на имота чак след 1966г.

От друга страна, по заключението на вещото лице по СТЕ, прието пред ВОС, имот № 10009 по КВС е идентичен с част от ПИ № 9, кв. 2а, по плана от 1966г. и идентичен с част от парцели ІІ-132 и ІІІ-132, кв. 9 по плана от 1929г. Границите на имот № 10009 по КВС обаче, според същото заключение /виж графичната част/ съвпадат с тези на имотите поставени в дял и собственост на Паруш Р. Калчев по съдебната спогодба обективирана в протокол от 15.07.1948г. по гр.д. № 284/1948г., като дворното място посочено схематично обхваща парцел ІІ-132 и част от парцел ІІІ-132 по плана от 1929г., а останалата част представлява нивата от 1.5дка в местност „Мерата”, но не и с имотите по записката, каквато е претенцията. Това обстоятелство изключва възможността нивата по записката да се идентифицира с имотите придобити по протокола от 15.07.1948г. Ако и да е налице придобивно основание по отношение на имотите, върху които се простира към момента площта на имот № 10009 по КВС от Паруш Р. Калчев, то е различно от твърдяното-закупуване с частен договор през 1946г., вписан със записка № 110/24.12.1947г. Недопустимо е изменение на иск пред въззивната инстанция по основанието си /така т. 9 от ТР № 1/2001г. по т.гр.д. № 1/2000г. на ОСГК/.

Не следва да се пропуска и обстоятелството, че с решение № 21-І/01.10.1999г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Паруш Р. Калчев по отношение на нива с площ от 0.958дка, в м. „Мерата”, имот № 010132 по КВС. Ако и това да е част от нивата по записката, то понеже имот № 10009 по КВС не е останалата част от същата, жалбата се явява неоснователна.

От всичко изложено до тук е видно, че искът е недоказан и следователно се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Няма искане за присъждане на разноски, не следва произнасяне в този смисъл, с оглед изхода на делото.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1008/28.03.2008г. по гр.д. № 3648/2007г. на ХІV състав на ВРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: