Р Е Ш Е Н И
Е
№.......……/02.02.2009г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети
януари две хиляди и девета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Х.
ЧЛЕНОВЕ: С.П.
мл.с. Д.С.
при
участието на секретаря П.П. като
разгледа докладваното от мл. съдия С. гр.д.№ 1172
по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/1952г. отм/.
Образувано е по повод въззивна жалба от М.Г.Х. чрез процесуалния й представител срещу Решение № 822/12.03.2008г., постановено по гр.д. №5499/2007г. по описа на ВРС, ХІV състав, с което е развален
обективираният в натариален
акт № 106, том ХLVІІІ,
дело № 11740/1993 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, по силата на който Т.А.Х. е прехвърлила на Владко Георгиев Харисков, поч.
на 24.07.2000г., срещу задължение за издръжка и гледане, правото на собственост върху ½ ид. част
от недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ
№ 8,
находящ се в 18 - ти подрайон на гр.Варна, ул"Иван Аксаков", бл.7,
вх.В, на четвърти етаж, със застроена площ
от 36.05 кв.м, , на основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Въззивницата релевира доводи за
неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон. Позовава
се на отказ на прехвърлителката да приема предложеното изпълнение. Счита, че е
налице забава на кредитора, което освобождава длъжника от последиците на
неизпълнението. Поддържа, че правото на ищцата да претендира разваляне на договора
е погасено по давност, като давностният срок е започнал да тече от момента на
преустановяване на изпълнението – 20.05.1999г. Твърди, че след сключената на
тази дата безвъзмездна разпоредителна сделка, с която в патримомиума на ищцата
е върната ½ ид.ч. от процесния имот, същата е отказала съдействие по
повод приемане на изпълнението. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноските по делото.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и при
спазване разпоредбите на чл. 198 – 199 от ГПК/1952г.отм./, поради което е процесуално допустима.
Производството пред
Варненски районен съд е образувано по искова молба от Т.А.Х. срещу М.Г.Х. и Г.В.Х., в която
твърди, че с нотариален акт № 106, том ХLVІІІ, дело №11740/1993 г. на варненки нотариус е
прехвърлила на сина си Владко Георгиев Харисков,
бивш жител ***, починал на 24.07.2000 г., срещу задължението за гледане и издръжка ½ идеална част от подробно описан недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ №
8, находящ се в 18 - ти подрайон на гр.Варна, ул"Иван Аксаков", бл.7,
вх.В, на четвърти етаж, със застроена площ
от 36.05 кв.м. Ищцата излага, че към момента на сключване на
договора приобретателят е бил в брак с първата ответница -М.Х. и след неговата смърт задължени да
го изпълняват са двете ответници
по делото в качеството им на наследници по закон. Твърди,
че от момента на сключване на алеаторния договор приобретателите
Владко Харисков и М.Х. не са изпълнявали поетото
задължение за осигуряване на грижи и издръжка. Поддържа, че не са престирани парични средства, не са полагани ежедневни грижи в натура, прехвърлителката
и преобретателите не са живели в едно домакинство. Отправеното
до съда искане е да се постанови решение, с което процесният договор
от 18.10.1993 г. да бъде развален
на осн.
чл.87, ал.З ЗЗД. Претендират се
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответниците чрез процесуален
представител оспорват иска и твърдят, че същият е
погасен поради изтичане на пет годишна давност, считано от 20.05.1999 г. до дата
на подаване
на исковата молба. Излагат, че от
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимите към спора правни норми, намира за установено от фактическа страна
следното:
По силата на договор от 18.10.1993 г., обективиран в
натариален акт № 106, том ХLVІІІ,,
дело № 11740/1993 г. на
варненски нотариус, ищцата Т.А.Х. е прехвърлила на сина си Владко Георгиев Харисков
½ ид.част от АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в 18 - ти подрайон на
гр.Варна, ул"Иван Аксаков", бл.7, вх.В, на четвърти етаж, със застроена площ от 36.05 кв.м., състоящ се от
:дневна, кухня, антре, баня с тоалет,
балкон към ул."Любен Каравелов", като апартамента е с южно изложение, при съседи: ап.9,
стълбище, ап.7 и паркинг, отдолу - ап.5, отгоре - ап.11, ведно с Изба № 8, с площ от 9.70 кв.м.,
при съседи: ЖСК „Еделвайс", изба № 7, коридор,
маза № 9, заедно с 1.6929 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, на който е построен блока, срещу
задължението да бъде гледана и издържана до края на живота и като и бъде подсигурен един сносен и
спокоен живот, гарантиран с храна и облекло, жилище, отопление, осветление и
грижи при болест и немощ, било лично или
чрез трето лице. Не се спори, че
коментираният договор е сключен през време на брака на приобретателя с ответницата
М.Г.Х..
Правото на собственост върху другата ½ идеална част от процесния
имот Владко Георгиев Харисков
е придобил
по силата на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 31.08.1993 г.,
обективиран в нотариален акт № 40, том XXXVIII, дело № 9280/1993 г. на варненски нотариус, сключен с Васила Велкова Г.. С договор за дарение от 20.05.1999
г., обективиран в нотариален акт № 144, том II,
рег.№ 1045, дело № 192/1999
г. на варненски нотариус,
Владко Харисков и ответницата М.Х. са се разпоредили с посочената ½ ид.ч. от процесния имот в
полза на ищцата Т.А.Х..
В изявленията на ответниците в хода на съдебното производство се съдържа
признание на факта, че след договора за дарение от 20.05.1999 г. изпълнението на договора е преустановено.
Видно от
представения препис - извлечение от акт за смърт № II – 554, издаден от Община Варна, Владко Георгиев Харисков е починал на 24.07.2000 г., а от удостоверението за наследници се установява, че негови законни
наследници са двете ответници по
делото: М.Г.Х. - съпруга и Г.В.Х. -
дъщеря.
Относно
факта на полагани за ищцата грижи в първата инстанция са ангажирани показанията
на две групи свидетели. Водените от ответниците свидетели Михаил Стоев и Иван Иванов излагат, че от
Така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявен
иск е с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД
за разваляне на договор за гледане и издръжка от ищцата в нейно лично
качество.
По своята правна
характеристика договора за гледане и издръжка е алеаторен такъв и с неговото сключване настъпва транслативният ефект на сделката -
правото на собственост на имота преминава от прехвърлителя върху приобретателя,
а приобретателят ще трябва да изпълнява алеаторното задължение за в бъдеще за
доставяне на грижи и издръжка. В случай, че приобретателят не изпълнява поетото
алеаторно задължение, договорът може да бъде развален.
В случая от представения по
делото нот.
акт № 106, том ХLVІІІ,
дело № 11740/1993 г. на
варненски нотариус, ищцата Т.А.Х. е прехвърлила на сина си Владко Георгиев Харисков
½ ид.част от АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в 18 - ти подрайон на
гр.Варна срещу
задължението за гледане и издръжка. В тази връзка съдът приема, че между
страните е възникнала валидна правна връзка. При сключването на договора, Владко
Харисков е бил в брак с възивницата М.Х., поради което и имотът е придобит от
същите в режим на съпружеска имуществена общност, с оглед на което и предвид,
че задължението, поето по
договор за придобиване на имот срещу гледане и издръжка е неделимо, задължени да
престират грижи и издръжка има и въззивницата М.Х.. След смърта Владко Харисков
задължението е преминало към неговите наследници по закон, включително и към
въззивницата Г.Х.. При тълкуване на
волята на страните, съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от
правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и
грижи, а такива не са, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими
грижи. Кредиторът по договор за гледане и издръжка има ежедневни нужди да му
бъде осигурявана храна, домът му да бъде почистван и поддържан, самият
прехвърлител да бъде обслужван при болест и немощ.
Не е спорно обстоятелството между
страните, а и това се доказва и от събраните в хода на производството гласни
доказателства, че грижите по отношение на ищцата са преустановени през 2000г.
Основното възражение, направено от ответната страна, е за погасяване на предявения иск по давност. Настоящият състав намира, че същото е неоснователно, тъй като договорът за прехвърляне право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка продължава до смъртта на кредитора. Престацията, която се дължи продължава неопределен по време период, чийто край е неизвестен на страните. Затова, ако изпълнението не е започнало веднага със сключване на договора, а след изтичане на пет години или изобщо не е започнало, вземането за дължимите гледане и издръжка не е погасено за последните пет години преди предявяване на иска. Това е така, защото то е ставало изискуемо ден по ден и всяко последващо неизпълнение е нов правопораждащ юридически факт за правото по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД .
Съдът намира, че в настоящото производство се доказа
по несъмнен начин, че не са предоставени грижи и издръжка, поради което е
възникнало основанието за разваляне на договора, поради неговото неизпълнение.
По изложените съображения предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен като такъв.
Съвпадащите
крайни изводи на двете съдебни инстанции налагат решението на Варненския
районен съд да бъде оставено в сила.
Предви
изходът от спора и направеното искане от страна на въззиваемата страна за
присъждането на разноски, съдът намира, че следва да бъдат присъдени такива в
размер на 500лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция по договор за правна защита и съдействие №134487 на основание чл.64,
ал.1 от ГПК /отм/.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 822/12.03.2008г., постановено по
гр.д. №5499/2007г.
по описа на ВРС, ХІV състав.
ОСЪЖДА М.Г.Х., ЕГН ********** и Г.В.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ
на Т.А.Х., ЕГН **********,*** сумата от 500лв./пет
стотин лева/, представляващи платено адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция по договор за правна защита и съдействие №134487 на основание чл.64,
ал.1 от ГПК /отм/.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.