Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р.С.
ЧЛЕНОВЕ:А.П.
*** П.
при участието на секретаря Г.С., като разгледа
докладваното от съдия П. гр.д.№ 1147 по описа за 2008г. за да се произнесе по
спора , взе предвид следното :
Производството е по повод на въззивна жалба от Е. Парашкевова Г. ЕГН********** чрез
процесуалния и представител адв.М.К. вх.№6636/24.04.2008г.
срещу решение №1086/04.04.2008г. по гр.д. №5459/07г.
на ВРС - 7 с-в, в частта с която са отхвърлени предявените от нея искове срещу
ЕТ"Дани М - Д.Б."***, представляван от Д.Й.Б., ЕГН ********** – да
заплати на ищцата сумите от 55,08 /петдесет и пет и 0,08/ лева; 93,24
/деветдесет и три и 0,24/ лева и 34,44 /тридесет и четири и 0,44/
лева, представляващи допълнително трудово възнаграждение за прослужено време
/клас/ за периода от 11.04.2005г. до 02.05.2007г., както и сумата от 20,00 /двадесет/
лева, представляваща разликата между уговореното /205 лева/ и получено от
ищцата /200 лева/ трудово възнаграждение за периода от 03.01.2007г. до
02.05.2007г., на основание чл.128 от КТ; да
заплати на ищцата сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 8 дни за периода
от 01.01.2007г. до 02.05.2007г., на основание чл.224,
ал.1 от КТ; да заплати на ищцата
сумата от 205,00 /двеста и пет/ лева, представляваща претендирано
обезщетение на основание чл.222, ал.1 от КТ; да заплати на ищцата сумите от 536,00 /петстотин тридесет и
шест/ лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд -
36 съботни дни за периода от 11.04.2005г. до 03.01.2006г.; 777,00 /седемстотин
седемдесет и седем/ лева - възнаграждение за положен извънреден труд - 48
съботни дни за периода от 03.01.2006г. до 03.01.2007г. и сумата от 287,00 /двеста
осемдесет и седем/ лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден
труд - 16 съботни дни в периода от 03.01.2007г. до 02.05.2007г., на основание
чл.150 от КТ.
Във въззивната жалба на Г. се излага, че решението на ВРС е
незаконосъобразно, като исковете са отхвърлени без да бъде сторен задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства.. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се уважат изцяло
предявените искове. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Срещу
постъпилата жалба е депозирано своевременно възражение от страна на въззиваемото дружество, в което се развиват доводи за
законосъобразност на първоинстанционното решение.
Жалбата е подадена
в срок, от надлежна страна и при спазване разпоредбите
на чл.198 – 199 от ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима.
ВОС прецени следното:
В исковата
молба, уточнена с молби от 12.07.2007г., 26.07.2007г. и 19.10.2007г. въззивницата
в настоящото производство Г. излага, че в периода от 11.04.2005г. до
02.05.2007г. е била в трудови правоотношения с ответника
ЕТ"Дани М - Д.Б.", при когото е работила, като продавач-консултант в
магазин за хранителни стоки. Съобразно сключения трудов договор следвало да
полага труд на петдневна работна седмица, осемчасов работен ден, при
уговореното трудово възнаграждение, първоначално от 170 лева, а впоследствие
променено с допълнително споразумение на 185 лева и от 03.01.2007г. - 205 лева,
ведно с допълнително възнаграждение /клас/ за прослужено време. Навежда
твърдения, че със Заповед №4/02.05.2007г. е била освободена от заеманата
длъжност поради закриване на част от предприятието, но работодателят е останал
задължен за сумите, представляващи: трудово възнаграждение за месец април
2007г. в размер на 205 лева; обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за времето от
01.05. до 31.05.2007г. в размер на 205 лева; неизплатен годишен отпуск за 8 дни
за периода от 01.01.2007г. до 02.05.2007г. в размер
на 100 лева; допълнително трудово възнаграждение за прослужено време в размер
на 55,08 лева за периода от 11.04.2005г. до 03.01.2006г. /по 3,6%/; 93,24 лева
за периода от 03.01.2006г. до 03.01.2007г. /4,2%/ и 34,44 лева за периода от
03.01.2007г. до 02.05.2007г. /4,2%/; както и заплащане на разликата между
договореното трудово възнаграждение от 205 лева и реално получаваното от 200
лева за времето от 03.01.2007г. до 02.05.2007г. или 20 лева. Твърди, че е
полагала извънреден труд, като в периода от 11.04.2005г. до 03.01.2006г. е
работила 36 съботни дни, за които претендира увеличено със 75% възнаграждение в
общ размер на 536 лева; за периода от 03.01.2006г. до 03.01.2007г. е работила
48 съботни дни, за които претендира възнаграждение в размер на 777 лева и за
периода от 03.01.2007г. до 02.05.2007г. е работила извънредно 16 съботни дни,
за които претендира възнаграждение в размер на 287лв.. Сумите се претендират
ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 27.06.2007г. до окончателното изплащане на сумата,
както и присъждане на сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът Е.
Парашкевова Г., чрез процесуалния си представител поддържа предявените искови
претенции и моли същите да бъдат уважени.
Ответната страна ЕТ"Дани-М Д.Б.",
чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове. В становището си
по съществото на спора излага, че ищцата не е полагала извънреден труд през
съботните дни, тъй като през почивните дни е работел едноличния търговец и
съпруга й. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Пред ВОС
страните не сочат нови доказателства, като навеждат доводи в подкрепа на своите
тези пред ВРС.
ВОС като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че
ищцата Е.Г. е била в трудови правоотношения с ответника, при когото е работила
като продавач консултант в периода от 11.04.2005г. до 02.05.2007г. /трудов
договор № 2/11.04.2005г. и две допълнителни споразумения към него от
03.01.2006г. и от 03.01.2007г./. Основното трудово възнаграждение, съобразно
споразумение от 03.01.2007г. е 205 лева, а допълнителното трудово
възнаграждение от 4,2% е в размер на 8,61 лева.
Със Заповед №4 от 02.05.2007г. на
управителя на ЕТ„Дани - М Д.Б."***, видно от която е било прекратено
трудовото правоотношение на ищцата - поради закриване на част от предприятието
- затваряне на магазин. Въззивницата е била уведомена с предизвестие от
26.02.2007г., връчено и лично на 26.02.2007г.. Видно от приобщеното заверено за
вярност копие на 1, 18 и 19 страница от трудовата книжка на въззивницата, на 18
и 19 страница са извършени отбелязвания за общия и трудов стаж при ответник и че същия е положен
в периода от 12.04.2005г. до 01.05.2007г..
Съгласно приобщеното заключение
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, поддържана в съдебно заседание от
вещото лице Даринка Павлова, се установява, че размера на брутното трудово
възнаграждение на Г. *** 2007г. е 213,61 лева, от която сумата за получаване е
187,06 лева, начислена по ведомост за м.април 2007г.. В трудовото досие на
ищцата липсва декларация, даваща основание за изплащане на обезщетение по
чл.222, ал.1 от КТ. Посочено е, че полагаемия годишен отпуск за 2007г. е 7 дни,
а с ведомост за м.февруари 2007г. на въззивницата е начислен и изплатен отпуск
за 8 дни в размер на 85,44 лева. Размерът на платеното трудово възнаграждение
за периода от 11.04.2005г. до 02.05.2007г. е съобразно визираното по трудовия
договор и допълнителните споразумения, като липсват данни за полаган извънреден
труд, който би бил съответно: за 2005г. - 498,24 лева; за 2006г. - 740,16 лева
и за 2007г. - 276,64 лева. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че
най-вероятно причината да излиза навсякъде в касовата книга името на ищцата е,
че така е бил програмиран самия касов апарат.
Към доказателствата по делото пред ВРС са приобщени
неподписана оригинална молба за отпуск от 29.01.2007г. изходяща от Е.Г. за
ползване на годишен отпуск в размер на 8 дни от 01.02.2007г. до 12.02.2007г., резюлирана с „да" на 29.01.2007г. и Заповед от
29.01.2007г. на работодателя, с която и се разрешава ползване на годишен платен
отпуск в размер на 8 дни, считано от 01.02.2007г. до 12.02.2007г. На заповедта
е извършено отбелязване, че е получена на 29.01.2007г.
Разпитани пред ВРС са свидетелите
Румен Георгиев, Николинка Кърджилова, Александрина Кушлева и Валентин Борисов.
От показанията на свидетеля Румен Георгиев - съпруг на
ищцата, ценени при условията на чл.136 от ГПК /отм./ се установява, че
съпругата му е работила при удължено работно време, и през празничните дни.
Имало е моменти, когато не е работила в събота, но и такива, в които шефовете я
предупреждавали през седмицата, че ще трябва да работи и в събота, тъй като
имали ангажименти извън града. Посочва, че ищцата работила в събота, не и в
неделя, както и че тя приключвала касата.
Свидетелката Николинка Кърджилова
излага, че през в периода 2005-2007г. ищцата работила, като продавачка в
магазин за хранителни стоки. През 2006 и 2007г. ищцата работела всяка събота, а
в неделя по изключение, поради което се налагало свидетелката да гледа детето
на ищцата. Преди 2006г. свидетелката знаела от ищцата, че е работила в
съботните дни.
Свидетелката Александрина Кушлева
излага, че познава Е.Г. тъй като са били колежки, работели в съседни магазини. Е.
не работела сама в магазина. Започвала работа към 8:30 часа сутрин, а към 16:30
часа била сменяна от Вальо-съпруга на управителката на магазина Д.. И двата
магазина работели през почивните дни, но в хранителния магазин в съботния и
неделния ден работели Вальо и Деси. Свидетелката
посочва, че няма спомен да е виждала ищцата да работи в магазина през почивните
дни.
Свидетелят Валентин Борисов - съпруг на Д.Б., управител
на едноличния търговец, ценени при условията на чл.136 от ГПК/отм./ излага, че Е.Г.
е работила, като продавач в магазина на петдневна работна седмица от 8:30 до
16:30 часа, тъй като след това трябвало да прибира детето си от училище.
Магазинът работел без прекъсване, но в съботния и неделния ден в него работели
той или жена му. С касовата книга и касовия апарат се занимавала Е., тя вадела
дневния отчет. Винаги се маркирало на името на ищцата, което било заложено в
касовия апарат, включително когато тя не била на работа или когато била в
отпуск.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно между страните е
възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което Е.Г. е заемала
длъжността „продавач-консултант” в магазин за хранителни стоки. Същото е
прекратено с процесната заповед, която е издадена
надлежно от управителя на ЕТ. Заповедта
е мотивирана и съдържа точно изложение на основанието, поради което се
прекратява трудовото правоотношение – „закриване на част от предприятието-
затваряне на магазин”.
Пред ВРС са предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване искови претенции с правно
основание чл.128 от КТ за осъждане на работодателя да заплати сумите от: 205
лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец април
2007г.; сумите от 55,08 лева, 93,24 лева и 34,44 лева, представляващи
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време /клас/ за периода от
11.04.2005г. до 02.05.2007г.; както и сумата от 20 лева, представляваща
разликата между уговореното /205 лева/ и получено от ищцата /200 лева/трудово
възнаграждение за периода от 03.01.2007г. до 02.05.2007г.; претенция с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 100 лева обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 8 дни, считано от 01.01.2007г. до 02.05.2007г.; претенция за заплащане на
обезщетение по чл.222 от КТ в размер на 205 лева, както и обективно съединени
искове с правно основание чл.150 от КТ за заплащане на възнаграждение в размер
на 536 лева за положен извънреден труд - 36 съботни дни за периода от
11.04.2005г. до 03.01.2006г.; 777 лева за положен извънреден труд - 48 съботни
дни за периода от 03.01.2006г. до 03.01.2007г. и сумата от 287 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд - 16 съботни
дни в периода от 03.01.2007г. до 02.05.2007г.
Макар във въззивната
жалба да са налице оплаквания по отношение на съдебния акт в цялост, то ВОС
приема, че е налице правен интерес у въззивницата само по отношение обжалване
на първоинстанционното решение, в частта, с която са
отхвърлени исковете с правно основание чл.128от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, чл.222,
ал.1 от КТ и чл.150 от КТ. С останалата част са уважени приетите за разглеждане
искове от Е.Г..
По
отношение предявения иск с правно
основание чл.128 КТ и в частност по отношение на претенциите за
заплащане на допълнителни трудови възнаграждения за прослужено време,
представляващи съответен процент от получаваното трудово възнаграждение /клас/.
Във въззивната жалба не са наведени доводи освен че е
визирано, че е налице предявен иск. ВОС споделя напълно доводите на ВРС в тази
част, още повече, че те изцяло се базират на приетото и неоспорено заключение
на СТЕ съгласно което на въззивнацата са били
начислени и заплатени претендираните суми 3,6% и съответно 4,2% допълнително
трудово възнаграждение. Същото се отнася и за претендираната
разлика в размер на 20лева между договореното и реално получавано
възнаграждение, които видно от заключението представляват нормативно определени
удръжки
По иска с правно основание чл.224 от КТ.
Необосновани
са оплакванията за неправилност на първоинстанционното
решение в тази му част. Въпреки, че не е налице надлежно подписана от
въззивницата молба за ползване на платен отпуск, безспорно е установено отразяване в разчетно-платежната ведомост при
работодателя на начисление в размер на 85,44 лева, в нейна полза,
представляващи дължимо заплащане за ползван годишен платен отпуск за 8 дни. Ведомоста е разписана от Г., което обстоятелство ведно с
представената и приобщена заповед изходяща от търговеца правилно е мотивирало
ВРС да приеме, че доколкото ползването на платен отпуск за процесния
период от 01.02.2007г. до 12.02.2007г. е разрешен на ищцата и същият е бил
надлежно начислен и изплатен през февруари 2007г. искът за заплащане на
обезщетение за 8 дни неизползван платен отпуск за 2007г. се явява неоснователен
и е бил отхвърлен.
По иска с правно основание чл.222, ал.1 от КТ
Както
и пред ВРС така и пред настоящата инстанция остава недоказано обстоятелството,
че въззивницата е останала без работа в продължение на месец след прекратяване
на трудовото правоотношение с ЕТ. Това е едно от кумулативните условия за
основателност на предявената претенция, при положение, че безспорно същата
попада в кръга на правоимащите лица по смисъла на
чл.222, ал.1 от КТ. В материалите по делото се съдържа единствено заверено за
вярност копие на страници от трудовата книжка на ищцатадо
момента на прекратяване на процесното правоотношение,
като последващи отбелязвания не биха могли да се установят. Липсва в
материалите по делото послужилото за аргумент във въззивната
жалба писмо от 02.07.2007г. от работодателя с оглед на което и ВОС не би могъл
да мотивира извод различен от този в първоинстанционното
решение.
По иска с правно основание чл.150 от КТ
Претенцията в тази част
се основава на твърденията на въззивницата, че същата е полагала извънреден
труд, включително в почивните дни, които не е бил заплатен от ЕТ. По реда и
условията на главно и пълно доказване същата не е могла да установи факта на
положения от нея извънреден труд в съботните дни през целия период на действие
на трудовия договор. Пред ВРС са събирани гласни доказателства в тази насока,
които освен че в голямата си част изхождат от заинтересовани лица/съпрузи/, то
са и противоречиви. Неоснователни са и наведените с въззивната
жалба доводи, базирани на индиции и логически
съждения. Обстоятелството, че подписа на ищцата е положен под дневните касови
отчети по никакъв начин не установява безспорно, че същата е работила до
приключване на деня и отчитане на касовия апарат. В тази насока са дори
показанията на нейния съпруг, които потвърждава, че след нея вечер в магазина
оставал да работи съпруга на ЕТ. Основателен е и наведения довод от отсрещната
страна , че макар Г. да е напуснала работа преди края на месеца то в касовата
книга същата е положила предварително подписи за периода до края на същия.Тоест
установява се едно системно поведение на полагане на удостоверяващ подпис дори
преди момента на настъпване на съответното събитие. Тези изводи се подкрепят и
от дадените обяснения от вещото лице Павлова в съдебно заседание на
05.02.2008г., че е възможно касовият апарат в обекта да е програмиран така, че
винаги да излиза едно и също име.Съгласно същото заключение при ответника
липсват каквито и да било доказателства и отразявания за полагането от Г. на
извънреден труд.
Съгласно
изложеното, ВОС намери, че поради съвпадение на фактическите и правни изводи
атакуваният първоинстанен акт следва да бъде
потвърден.
Водим от
горното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1086/04.04.2008г. по гр.д. №5459/07г. на
ВРС - 7 с-в в частта с която са отхвърлени предявените от нея искове срещу
ЕТ"Дани М - Д.Б."***, представляван от Д.Й.Б., ЕГН ********** – да
заплати на ищцата сумите от 55,08 /петдесет и пет и 0,08/ лева; 93,24
/деветдесет и три и 0,24/ лева и 34,44 /тридесет и четири и 0,44/
лева, представляващи допълнително трудово възнаграждение за прослужено време
/клас/ за периода от 11.04.2005г. до 02.05.2007г., както и сумата от 20,00 /двадесет/
лева, представляваща разликата между уговореното /205 лева/ и получено от
ищцата /200 лева/ трудово възнаграждение за периода от 03.01.2007г. до
02.05.2007г., на основание чл.128 от КТ; да
заплати на ищцата сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 8 дни за периода
от 01.01.2007г. до 02.05.2007г., на основание чл.224,
ал.1 от КТ; да заплати на ищцата
сумата от 205,00 /двеста и пет/ лева, представляваща претендирано
обезщетение на основание чл.222, ал.1 от КТ; да заплати на ищцата сумите от 536,00 /петстотин тридесет и
шест/ лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд -
36 съботни дни за периода от 11.04.2005г. до 03.01.2006г.; 777,00 /седемстотин
седемдесет и седем/ лева - възнаграждение за положен извънреден труд - 48
съботни дни за периода от 03.01.2006г. до 03.01.2007г. и сумата от 287,00 /двеста
осемдесет и седем/ лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд - 16 съботни дни в периода от 03.01.2007г. до 02.05.2007г., на
основание чл.150 от КТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: