Р Е Ш Е Н И Е

№ 20 февруари 2009 г. ВАРНА

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение – първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.С.

ЧЛЕНОВЕ: С.П.

А.П.

при участието на секретаря Г.С., като изслуша докладваното от съдия С.П. въззивно дело № 1144 по описа за 2008 година на гражданско отделение на Окръжен съд – Варна, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е въззивно и е образувано е по жалба на З.Х.Х., Н.Х.Н. и Георги Н. Марков срещу решение без номер от 18.03.2008 г., постановено по гражданско дело № 5363 по описа за 2006 г. на тридесети състав на Районен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от тях иск срещу Д.Г.Г. за предаване на владението на недвижим имот, находящ се в град Варна, землището на квартал Галата, местност Прибой, представляващ имот пл.№ 1513 по плана за новообразуваните имоти /ПНИ/ на селищно образувание /СО/ "Прибой" с площ от 1, 169 дка при граници: имоти № № 1512, 1514, 1986 и от две страни път, при заявени права на собственост по реституция с решение № 521 от 19.06.1998 г. на Позембена комисия /ПК/ - Варна, постановено по заявление вх.№ 50460 от 17.03.1992 г. на Георги Н. Марков, за възстановяване правото на собственост на наследници на Христо Марков Колишанов, бивш жител ***, починал на 21.02.1921 г., на основание член 108 от Закона за собствеността /ЗС/.

Във въззивната жалба се излагат твърдения, че обжалваното решение е неправилно и се моли същото да бъде отменено и да бъде уважен изцяло предявеният иск. Излага се, че налице и трите предпоставки на иска по член 108 от ЗС за уважаването му, като се излагат подробни аргументи в тази насока. В съдебно заседание чрез процесуален представител въззивната жалба се поддържа. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба като неоснователна в съдебно заседание. Моли съда да остави в сила обжалваното решение, като се присъдят направените по делото разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

От исковата молба, предявена от въззивниците и уточнена с молби от 16.08.2006 г. 29.09.2006 г. и 11.12.2006 г, се твърди, че са наследници на Христо Марков Колишанов, починал на 21.02.1921 г. и като такива се легитимират като собственици на процесния имот, който попада в рамките на възстановената им с решение № 521 от 19.06.1998 г. на ПК – Варна нива от 10,429 дка, шеста категория, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в землището на Галата, представляваща имот пл.№ 1195 по КП от 1956 г. на местността Прибой /местност Желе боджа/. Излага се, че посочения имот е бил предмет на замяна, но че към настоящият момент същият се владее без правно основание от ответницата.

Ответницата оспорва предявения иск. Твърди, че ищците не могат да се легитимират като собственици на процесния имот, поради това, че решението, от което черпят права не е придружено със скица от надлежно одобрен план на старите имотни граници. Отделно от горното, наследодателят им не е бил собственик на признатия за възстановяване имот, тъй като е притежавал имот, различен от процесния. Твърд, че е собственик на процесния имот по силата на дарение от съпруга й Н. Георгиев, който го е придобил по замяна и сочи, че имотът е застроен. Претендира за отхвърляне на предявения иск поради наличието на правоизключващите реституция предпоставки.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От приложеното по делото решение № 521 от 19.06.1998 г. на ПК - Варна, постановено по заявление вх.№ 50460 от 17.03.1992 г. на Георги Н. Марков, се установява, че със същото на наследниците на Христо Марков Колишанов е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху недвижим имот - нива от 10,429 дка, шеста категория, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Галата в местността Желе Боджа, представляваща имот пл.№ 1195 по КП от 1956 г. на местност Прибой и включващ по комбинирания план имоти и части от имоти, сред които и процесния 1513.

От представените по делото удостоверения за наследници, че Христо Марков Колишанов е починал на 21.02.1921 г. и към датата на постановяване на процесното решение негови наследници по закон са Петрана Драганова М. /починала на 15.06.2005 г./ и ищците З.Х.Х., Н.Х.Н. и Георги Н. Марков.

За удостоверяване правото на собственост на наследодателя си ищците представят "продавателно" от 30.09.1918 г., с което Христо Марков купува от Ташко Иванов две ниви, една от които е с площ от 28 дка в местност Желе Боджа. Съгласно представената записка за вписване от 22.01.1920 г. Христо Марков е придобил от Ташко Иванов правото на собственост върху две ниви, втората от които с площ от 28 дка и 8 ара, в местността Желе боджа при съседи Мустафа Халилов, Н. Стоянов, Дерваиш Хасанов и път.

С нотариален акт /НА/ № 193, том I, дело № 469/1969 г. за собственост върху недвижим имот, даден в замяна срещу имот включен в блок на ДЗС, Н. Маринов Георгиев е признат на основание член 12 от МП за ЗТЗО на ДЗС за собственик на придобита по замяна нива с площ от 2 дка, при съседи Георги Марков, път, път и Христина Маринова Москова, находяща се в землището на село Галата, Варненско, в местността Желе Боджа, дадена му от ТПС комисия в замяна срещу включването в блок на ДЗС негова нива, в същото землище, местността Орта борун, с пространство от 6,2 дка. Удостоверено от нотариуса е, че при съставянето на констативния НА е представен препис - извлечение от протокол на ТПС комисия от 26.11.1968 г., приложен и по делото, със заверка за влизането му в сила.

За удостоверяване на твърдяното застрояване на имота, представено по делото е разрешение за строеж № 175 от 20.07.1977 г., с което на Н. Маринов Георгиев е разрешено да построи дървена барака по типов проект по стопански начин.

Въз основа на обективирано в НА № 192, том XIV, дело № 4248/1990 г. дарение ответницата Г. е придобила от съпруга си Н. Маринов Георгиев правото на собственост върху лозе – овощна градина от 1000 кв.м, находящо се в землището на град Варна, местността Лозята /старо наименование Желе Боджа/ при съседи: от две страни път, Васил Темелков и Илия Лалев. Н. Маринов Георгиев е починал на 20.01.2002 г., оставяйки за своя наследница по закон преживяла съпруга /ответницата/ и низходящите си Ненка Панайотова и Илияна Иванова, което се установява от представеното удостоверение за наследници.

От заключението по назначената по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че за процесната местност са налице изработени КП на местност Желе боджа от 1960 г., КП с проект за регулация от 1989 г., КП на местност Прибой, одобрен със заповед от 1998 г. и ПНИ, одобрен със заповед на областния управител от 2002 г.; процесният имот № 1513 е заснет за първи път по плана на местност Прибой от 1989 г., по разписния лист към който план е записан на името на Н. Маринов Георгиев с площ от 1 169 кв.м и съседи: имоти пл.№ № 1512 на Темелко В.Темелков и Васил Т.Темелков, 1514 - Илия Лалев Илиев и от две страни път, с каквито граници имотът е и по последващия КП от 1989 г.; по ПНИ на СО Прибой от 2002 г. имотът е със същия пл.№, с площ от 1169 кв.м, отново записан на Н. Маринов Георгиев, но при граници имоти пл.№ № 1512 - Темелко и Васил Темелков, 1514 - Илия Лалев Илиев, 1986 - наследници на Христо Колишаров и от две страни път; считано от 2000 г. имотът попада в селищно образование. Излага се също така от вещото лице, че между процесния имот № 1513 и имот пл.№ 1519 от КП от 1960 г. /съгласно решението на ПК/ съществува частична идентичност, като имот № 1513 попада във възстановения с площ от 1144 кв.м, така както е показана припокриващата се част на приложена на лист 83 от първоинстанционното дело скица. Досежно идентичността на имота по представената записка и възстановеният такъв с решението на ПК вещото лице сочи, че по КП от 1960 г. на местност Желе Боджа имот пл.№ 1195 е записан на наследници на Н.Х., при граници: имоти пл.№ № 1395 -фондово, 1392 - наследници на Михаил Лефтеров, 1191 - Стоян Йорданов Купенов, 1193 - Иван Тодоров Георгиев, 1196 - Петър Ламбов, 1207 - Стоян Захариев, 1206 - Султана Боева и 1208 - наследници на Димо Георгиев Лефтеров; при горното и след сравнение на описаните в записката съседи на придобитата нива в местността Желе боджа, не може да се направи извод за идентичност. Излага се от вещото лице, че ако лицата Христо Марков и Н.Х. са баща и син, би била налице идентичност между двата имота, поради наличието на запис в регистъра към КП от 1960 г. и съвпадение по местност и площ. Излага се също така от вещото лице, че в процесния имот пл.№ 1513 е налице изградена сграда, отразена за първи път в КП с проект за регулация от 1989 г., чийто вид към момента на изготвяне на заключението се описва в изготвеното от вещото лице допълнително заключение - наличната в имота сграда е двуетажна такава, с обща застроена площ от 80,35 кв.м, годна за целогодишно обитаване. В заключението по допълнителната експертиза се сочи, че е налице и пълна идентичност между процесния имот № 1513 и имота по НА № 193 от 1963 г. за замяна, който извод е с оглед идентичността на съседите на имотите, съвпадението по местност, площ и запис в разписния лист.

Между страните не се спори и е прието по реда на член 109, алинея 4 от ГПК /отменен/ за безспорно установено е обстоятелството, че фактическата власт върху процесния имот се упражнява от ответницата по делото.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и след като съобрази относимите към спора разпоредби на закона, настоящият състав на въззивния съд прави следните правни изводи:

Предявен е ревандикационен иск с правно основание член 108 от ЗС.

Представените по делото писмени доказателства безспорно легитимират ищците като наследници по закон на Христо Марков Колишанов, починал на 21.02.1921 г., респективно като правоимащи по решение № 521 от 19.06.1998 г. на ПК - Варна, с което им е възстановено в съществуващи /възстановими/ граници правото на собственост върху описаните в същото недвижими имоти, сред които и нива от 10,429 дка, шеста категория, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Галата в местността Желе Боджа, представляваща имот пл.№ 1195 по КП от 1956 г. на местност Прибой, включваща по комбинирания план имоти и части от имоти, в това число и реална част с площ от 1 114 кв.м от процесния имот № 1513 видно от заключението на вещото лице. Постановеното решение отговаря на всички изисквания на нормата на член 14, алинея 1 от ЗСПЗЗ в редакцията й към датата на постановяването му, индивидуализирайки възстановения имот с номер по КП за местността от 1956 г. и посочвайки точно имотите, които попадат в него.

Решението на ПК е издадено в едностранно производство при участието на молителя и административния орган, поради което при оспорване от трети лица на правата, които произтичат от него, в общото исково производство следва да бъдат установени предпоставките за възникване правото на собственост върху имотите признати и възстановени с решението на ПК. Подобно оспорване в настоящото производство е направено, поради което и следва да бъдат установени предпоставките за възникване правото на собственост върху имотите, признати и възстановени с решението на ПК. Тежестта за доказването на този факт носят ищците съобразно разпоредбата на член 127, алинея 1 от ГПК /отменен/, следователно е необходимо да установят при условията на пълно и главно доказване наличието на материалноправните предпоставки за осъществяване на земеделската реституция в тяхна полза, в частност - притежаване на вещното право от страна на посочения в решението на ПК техен наследодател. Последното не е сторено по безспорен начин в настоящото производство, тъй като ищците не установиха идентичност между възстановения с решението на ПК имот с този, притежаван от наследодателя им въз основа на представената записка. От представеното удостоверение за наследници на Христо Марков Колишанов е налице индиция за родствената връзка между Христо Марков и Н.Х. - баща и син. Въпреки горното, съвпадението по местонахождение, площ и запис в разписния лист не е достатъчно, за да се приеме за установена идентичността между процесиите два имота, тъй като липсва идентичност на която и да е от описаните техни граници. Поради това съдът приема, че наследодателят на ищците Христо Марков Колишанов не е бил собственик на имот, идентичен с процесния, респективно и не съществува право върху същия, което да бъде възстановено на наследниците му по реда на реституционния закон.

Дори да се приеме, че е налице идентичност между възстановения и притежавания от наследодателя Христо Марков Колишанов имот, решението на ПК е явява незаконосъобразно, тъй като наследодателят на ищците е починал на 21.02.1921 г., което по време е много преди кооперирането на имота, който впоследствие е бил предмет на замяна. В момента, към който се преценява притежанието на правото на собственост по смисъла на реституционния закон, имотът не е бил негова собственост поради предхождащата отнемането му негова смърт. Към момента на кооперирането на имота същият е бил собствен при идеални части на неговите наследници или на някой от тях, в случай на извършена делба на оставеното от Колишанов наследство или установено владение само от някой от наследниците му, респективно на трето лице при извършена от тях разпоредителна сделка с имота. Отнемането на имота при обобществяването на земята не е могло да стане от Христо Марков Колишанов поради смъртта му. Тъй като не е съобразил горното и е възстановил право на собственост на наследниците на лице, което не е било собственик към датата на отнемането на имота, административният орган е постановил едно незаконосъобразно решение.

С оглед правомощията на въззивния съд и изложените мотиви, настоящият състав намира, че предявеният ревандикационен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции – обжалваното решение оставено в сила.

По разноските

И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора на основание член 64, алинея 2 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата сторените в производството пред Окръжен съд – Варна разноски, които са в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание член 208, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс /отменен/, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение без номер от 18.03.2008 г., постановено по гражданско дело № 5363 по описа за 2006 г. на тридесети състав на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Г. Н. М. ЕГН ********** *** - ул. Боровец № 24, З.Х.Х. ЕГН ********** *** - ул. Кап. Първи ранг Георги Купов № 43 и Н.Х.Н. ЕГН ********** *** - ул. Фичоза № 25 да заплатят на Д.Г.Г. ЕГН ********** ***, СО „Прибой” - имот № 1513, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направените по делото във въззивната инстанция разноски.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.