Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/……………...2009 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ЧЛЕНОВЕ: М.Х.
К.
И.
при участието на секретаря С.Т., сложи за
разглеждане въззивно гр. дело № 1125 по описа на съда за 2008 год., докладвано
от съдията К. И. и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХVІІІ от ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 1 от
ГПК.
Образувано е по подадена чрез пълномощник въззивна жалба от Х.Ц.И. ЕГН **********
***, с втори адрес: Варна, кв. Чайка, бл. 187, ет. 4, ап. 10 срещу Решение №
730/07.03.2008 год. по гр. дело № 5721/2007 год. на Варненския районен съд, в
частта му, с която е отхвърлен за разликата над 5000 лева до претендираните
8000 лева, предявения от жалбоподателката срещу М.Х. ***, с ЕГН:********** иск по чл. 45 от ЗЗД, за заплащане
на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане на здравето в резултат
от настъпило на 05.09.2005г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.07.2007г. до окончателното й изплащане. В жалбата се излага, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Съдът, при определяне на размера на обезщетението неправилно е преценил, че
оздравителния процес на ръката на ищцата бил приключил, както и че са й били направени
само две операции. Твърди се, че не са отчетени действително претърпените от
ищцата болки и страдания, с оглед настъпилите усложнения при лечението. При обичаен
за увреждане от подобен вид оздравителен процес от около 3-4 месеца, при ищцата
този процес продължава вече три години и все още не е приключил, като същата
продължава да търпи болки, страдания и неудобства.
Отправено
е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с
което искът да бъде уважен в цялост. Претендират се и сторените съдебни разноски.
В
срока по чл. 201 от ГПК /отм./ възражение от въззиваемия не е постъпило.
Относно предмета на така
предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В исковата си молба ищцата
твърди, че на 05.09.2005 год.в гр. Варна, ответникът, при управление на л. а. „ВАЗ-21013" с ДК № ВМ 7304 нарушил правилата за движение по пътищата и й причинил по непредпазливост средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост на лявата ръка в долната й трета
с разместване на фрагментите. За извършеното деяние
ответникът е признат за виновен с влязло в сила решение по н. а. х. д. № 6536/2006г. по описа на ВРС, като е освободен от
наказателна отговорност и му е наложена глоба. В резултат на счупването ищцата получила трайно
затруднение в движението на левия горен крайник. Оздравителният процес протекъл с усложнения, били й направени две операции на
ръката, което от своя страна
удължило периода на обездвижване на крайника и довело до
продължителни болки и страдания. Твърди се още, че към подаване на исковата молба
оздравителният процес не е приключил, като на ищцата й предстояла трета
операция.
В
съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да бъде осъден
ответникът да й заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 8000 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените в хода на
производството съдебно-деловодни разноски.
Ответникът М.Х.Х. е оспорил иска по размер.
Поддържа, че същият е силно завишен. Настоява съдът да присъди обезщетение по справедливост,
съобразявайки имотното му състояние.
Настоящият
състав, с оглед предметните предели на въззивното производство, очертани от
предявената жалба и съобразно представените доказателства, доводи и възражения
на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
С влязло в сила Решение № 969/16.04.2007г.,
постановено по н. а. х. д.
№ 6536/2006г. по описа на ВРС, ответникът М.Х.Х.
с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 05.09.2005 г. в гр.Варна, при управление на л. а.
„ВАЗ-21013" с ДК № ВМ 7304 е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2,
предл. пето и шесто от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Х.Ц.И. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лъчева
кост на лявата ръка в долната й трета, с
разместване на фрагментите, обусловило трайно затруднение в движението на
горния ляв крайник за срок от 2, 5 – 3 месеца, като след
деянието избягал от произшествието - престъпление
по чл. 343, ал. 3,
предл. 4, б. "а", предл. 2, вр. 343, ал. 1, б "б", предл. 2 от НК, на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба".
От
представените по делото
епикризи от 12.09.2005 г. и
09.01.2007г., издадени от МБАЛ „Св. Ана" АД, гр. Варна, се установява че ищцата е приета в Клиниката по ортопедия и
травматология на 05.09.2005г. с диагноза „счупване на долния край на лъчевата
кост закрито в ляво", в обективно състояние „силна деформирана и болезнена лява гривнена става; болезнени пасивни и активни
движения”, което е наложило
оперативно лечение
/ищцата е оперирана на 10.09.2005 год./ и последваща рехабилитация и гипсова имобилизация за период от 30 дни. На 05.01.2007г. ищцата отново е постъпила в
болница с диагноза „синдром на карпалния тунел вляво” и обективно състояние
„хипотрохия на тенорен мускул, ригидни и ограничени движения на пръстите на
лявата ръка; намалена чувствителност”, което наложило и извършване на нова
операция на ръката на 08.01.2007 год.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза и от изявленията на вещото лице в
съдебно заседание, се установява, че отразеното в медицинската документация счупване е възможно да бъде
получено по описания в исковата молба механизъм. При обичаен оздравителен период
травматичното увреждане би обусловило затруднения в движението на крайника за
период от около 3-4 м. В случая вещото лице е констатирало усложнение в оздравителния процес поради неправилно зарастване на фрагментите, което е в
причинна връзка с претърпения инцидент. В резултат на това се е наложило извършването на втора
операция през месец януари 2007 год. Според заключението оздравителния период е
бил удължен, ищцата е търпяла болки, продължителен дискомфорт и проблеми с
обслужването. Установява, се още, че настъпилите усложнения, обусловили и
продължителния оздравителен процес се дължат на неправилното зарастване, а не
на наличните други заболявания на ищцата и по конкретно- на захарния диабет, от
който е констатирано че страда.
От представената пред въззивната
инстанция епикриза ИЗ № 2174/12.11.2008 год., изд. от МБАЛ „Еврохоспитал” ООД –
Варна, се установява, че на 12.11.2008 год. ищцата е постъпила в горното
болнично заведение и ръката й отново е била оперирана, с операционна диагноза
„разделяне на кост”. Изписана е на 15.11.2008 год. в добро общо състояние.
От показанията на свидетелката
Божидарка Маркова /без родство със страните/, кредитирани от съда като
обективни и безпристрастни, отразяващи нейни непосредствени възприятия, се
установява, че след като е получила травмата, ищцата е опрерирана шест пъти,
последно – през месец ноември 2008 година, когато й рязали кост. Според
свидетелката ищцата търпи силни болки и не може да се обслужва сама.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният от ищцата Х.И. иск е
с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Фактическият състав на деликта включва
кумулативното наличие на четири елемента: извършено противоправно деяние –
действие или бездействие; причинени вреди – имуществени или неимуществени; вина
на причинителя и причинна връзка между увреждащото деяние и настъпването на
вредите. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена законна оборима презумпция,
съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното.
Съобразно чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.) в тежест на ищцата е да установи
обективните елементи от фактическия състав на деликта, а в тежест на ответника –
да обори установената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция.
В настоящото производство е
налице влязло в сила Решение № 969 от 16.04.2007г., постановено по н. а. х. д. № 6536/2006г. на ВРС, което обвързва гражданския съд разглеждащ
гражданските последици от деянието по отношение на визираните в чл. 222 от ГПК
/отм./ обстоятелсктва, поради което и настоящия състав приема за безспорно
установени факта на извършеното от въззиваеамия Х. деяние - ПТП на 05.09.2005
год., неговата противоправност- неспазване на чл. 20 от ЗДвП, както и вината на
деликвента във формата й на непредпазливост.
Безспорно се установява от събраните
по делото доказателства /обсъдените по – горе медицински епикризи и
заключението съдебномедицнската експертиза/, че пряка и непосредствена
последица от претърпяното ПТП са настъпилите увреждания за въззивницата Х.И. – счупване на лявата лъчева кост на лявата
ръка в долната й трета, с разместване на
фрагментите, обусловило трайно затруднение в движението на горния ляв крайник. От заключението на
съдебномедицинската експертиза и от писмените доказателства е установено, че
при обичаен оздравителен процес в рамките на 3- 4 месеца за травми от подобен
вид, оздравителният процес при въззивницата Х.И. е протекъл с усложнения, в
резултат на неправилното зарастване на костта се е наложило ръката на ищцата да
бъде оперирана три пъти, като последната хирургична интервенция е извършена през
месец ноември 2008 год. – факт, който следва да бъде отчетен съобразно
разпоредбата на чл. 188, ал. 3 от ГПК /отм./. От гласните доказателства е
установено, че в периода след увреждането въззивницата е чувствала силни болки,
които продължават и понастоящем, както и че не може да се обслужва сама. От
заключението на вещото лице се установи, че съпътстващите заболявания на
въззивницата /захарен диабет/, не са обуславили по-дълъг възстановителен
процес, не са констатирани заболявания, които да са улеснили настъпването на
уврежданията или да са обусловили по-дълъг възстановителен процес. Поради горното
съдът приема, че неимуществените вреди, изразяващи се във физически и психически страдания /силни болки и обездвижването на
крайника, довели и до невъзможността за самостоятелно обслужване/ са настъпили
само като резултат от претърпяната пътна злополука.
Предвид изложеното, съдът намира за
установен фактическия състав на чл. 45
ЗЗД, поради което ответникът М.Х. дължи обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Съгласно чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществените
вреди по справедливост. При определяне на размера на обезщетението съдът е длъжен да съобрази вида и характера на увреждането; степента на претърпените болка и страдание; периода, през
който са търпени;
продължителността на оздравителния процес; наличието, съответно, липсата на
усложнения при възстановяването; жизнения стандарт в страната, като относно
последния критерий се изхожда от принципната позиция, че присъжането на парично
обезщетение има за цел да репарира (доколкото е възможно) действително
понесените от увредения болки, страдания и неудобства, а не да се превръща в
средство или източник за неоснователно обогатяване.
Окръжният съд, като взе предвид горните обстоятелства и съобрази и
значително удължения оздравителен период, който все още не е приключил и през
който въззивницата е търпяла и продължава да търпи болки и страдания, намира, че по справедливост и в съответствие с изложените
по–горе критерии, на същата следва да бъде присъдено парично обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 6500 лева, като искът за обезщетение за
неимуществени вреди в частта му за разликата над 6500 лева до претендираните 8000
лева е неоснователен.
Горното
налага обжалваното решение в отхвърлителната му част за разликата над 5000 лева
до 6500 лева да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което
ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1500 лева.
Решението, с което е отхвърлен иска на Х.И., в частта му за разликата
над 6500 лева до пълния предявен размер от 8000 лева следва да се остави в
сила.
Решението в частта, в която искът по чл. 45 от ЗЗД за репариране на
неимуществените вреди е уважен до размера от 5000 лева, е влязло в сила, като
необжалвано.
При
този изход от спора, предвид отправеното искане и представените доказателства,
в полза на въззивницата следва да се присъдят разноски в размер на 250 лева,
съразмерно на уважената част от жалбата.
На
основание чл. 63, ал. 3, вр. чл. 63, ал. 1, б. „д” от ГПК /отм./, въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата дължимата държавна такса
за въззивното производства в размер на 30 лева, съразмерно на уважената част от
жалбата.
Водим
ог горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 730/07.03.2008 год. по гр.
дело № 5721/2007 год. на Варненския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявения от Х. Ценва И. ЕГН ********** ***, с втори адрес:
Варна, кв. Чайка, бл. 187, ет. 4, ап. 10 срещу М.Х. ***, с ЕГН:********** иск по чл. 45 от ЗЗД, за разликата над 5000 лева до 6500 лева, от общо претендираните 8000 лева, съставляващи обезщетение
за претърпени неимуществени
вреди, причинени от непозволено увреждане на здравето в резултат от настъпило
на 05.09.2005 г. пътнотранспортно
произшествие, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.Х.Х. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ц.И. ЕГН **********
***, с втори адрес: Варна, кв. Чайка, бл. 187, ет. 4, ап. 10, на основане чл.
45 от ЗЗД, сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, съставляваща разликата
над 5000 лева до 6500 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане на
здравето в резултат от настъпило на 05.09.2005 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
06.07.2007 г. до окончателното й
изплащане;
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 730/07.03.2008
год. по гр. дело № 5721/2007 год. на Варненския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен за
разликата над 6500 лева до претендирания размер от 8000 лева, предявения от
Х.Ц.И. ЕГН ********** ***, с втори адрес: Варна, кв. Чайка, бл. 187, ет. 4, ап.
10 срещу М.Х.Х. ЕГН ********** *** иск по чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
непозволено увреждане на здравето в резултат от настъпило на 05.09.2005 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2007г. до окончателното й
изплащане,
Решението в частта, в която искът по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е уважен до размера от 5000 лева е
влязло в сила.
ОСЪЖДА М.Х.Х. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ц.И. ЕГН ********** ***, с втори адрес:
Варна, кв. Чайка, бл. 187, ет. 4, ап. 10, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК
/отм./ сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева съдебни разноски за въззивното
производство, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА
М.Х.Х. ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Държавата по бюджетната сметка на ВОС, на основание чл. 63, ал. 3, вр. чл. 63, ал. 1, б. „д”
от ГПК /отм./, сумата от 30 /тридесет/ лева, съставляваща дължимата държавна
такса за въззивното производство, съразмерно на уважената част от жалбата.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба при условията на чл. 280 от ГПК, пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.