Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                        №           /             2009г.      

                                   

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

в публично съдебно заседание на 20.10.2008г. в състав :

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : И.С.

***     

                                                                          КР.В.

 

секретар : Ат.И.    

разгледа докладваното от председателя на състава

в. гр. дело № 1081 по описа за  2008г.

 

            Производството е  по реда на чл.208 от  ГПК. Образувано е по въззивна жалба от адвокат Р.В.- процесуален представител на  М.В.М.  и М.В.К., срещу  решението на Варненския районен съд постановено по гр.д.№ 4859/07г.,ХХІс-в  в частта  , с която е уважен предявения иск с правно основание чл.74, ал.1 от ЗС. Изложени са аргументи за незаконосъобразност на решението -ищецът не е доказал материална си легитимация като добросъвестен владелец на имота в с. Езерово. Искът е неоснователен и поради изтекла давност за претендираните подобрения, с оглед момента на извършването им посочен от ищеца. Поддържа искане за отмяна на решението и  постановяване на друго, с което искът  в посочената част да бъде отхвърлен. Претендира и направените разноски за двете инстанции.

            Въззиваемата страна  Г.  П.П. в писмено възражение от процесуалния представител адв.Б.Б., изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението, което поддържа в съдебно заседание . направено е искане за  присъждане на съдебно- деловодни  разноски.

Съставът на Варненския окръжен съд, след проверка на обжалваното решение, с оглед възраженията в жалбата и писмените доказателства към делото, констатира :

            Предмет на съдебно разглеждане е решение № 675/ 04.03.2008г. на Варненския районен съд, постановено по гр.д.№ 4859/ 2007г. ХХІ с-в , в частта  с която е уважен предявения иск с основание чл.74, ал.1 от ЗС и ответниците М.  В.М. и  М.В.К. са осъдени да заплатят по равно на Г.П.П. , сумите с които се е увеличила стойността на имот 035019 по КВС на землището на с. Езерово, местност „Таш Тарла „ за извършени в имота подобрения, както следва :

1. лозе- 270 бр. винени лози , засадено през 1983г.- 1530лв.;

2. сливи джанки – 2 бр./ 1989г./- 125,85лв.;

3. сливи „ Стенлей” – 3 бр./  1989г./ - 188,78лв. ;

4. сливи „ обикновени „ – 3бр./ 1989г./- 69,85лв.;

5. череша – 1бр./ 1985г./ - 65лв. ; 

6. ограда с телена мрежа  към улицата- 11,5 л.м. / 1985г./ - 22,40лв.;

7. оградни колове- 5 бр. / 1985г./- 30,50лв.;

8.двойна врата ,решетеста / 1985г./ - 47лв.;

9. ограда с метални платна към съседите- 63 л.м. / 1985г./ - 179,55лв. ;

10. метални колове- 25 бр./ 1985г./ - 82,50лв.;

11. колове за лозе- 63бр./  1983г./ 321,30лв. ;

12. прокаран водопровод- 20 л.м./ 1989г./ - 134лв.;

13. разходи по наторяването при засаждането на лозето през 1983г.- 123лв.   

Искът е отхвърлен за разликата до предявените размери за подобренията по т.5 и т.13,  и изцяло за останалите подобрения посочени от ищеца. Присъдени са  разноски в размер на 186,29лв. 

             Решението е мотивирано от разглеждащият състав със следните  констатации : С  влязло в сила решение по гр.д.№ 1038/2003г. ВОС Г. и Кръстинка Пройнови  са осъдени да предадат владението на ревандикирания имот- пл.№035019 по картата на съществуващите и възстановими стари реални граници  на землището на с.Езерово , на М.В.М. и М.К., последните легитимирани като собственици по силата на решение № 1646/1995г. на  ПК.  По отношение материалната легитимация на ищеца като добросъвестен  ползвател се е позовал на  писмените доказателства към делото- н.а.№ 171/ 67г.,  писмен договор от 16.06.1981г. , н.а.№ 96/ 95г. , с който Г.П.П.  е признат за собственик „ по давностно владение и покупка” на недвижим имот -лозе и овощна градина в м.” До село „ с площ 500 кв.м. , при посочените граници.

             В границите на съдебно разглеждане от въззивния състав се преценяват и съображенията относно действително извършени подобрения от ищеца, съществуването на които е установено от заключението на СТЕ , последното неоспорено от страните. Като обективни и непосредствени са преценявани показанията на свидетелите Алиев и Демирев,  които  съдържат данни за характера на подобренията, годината на извършване и участието на ищеца. Тези показания не са опровергани по доказателствен път от ответника и с оглед на изразеното становище в съдебно заседание на 08.02.2008г. установяват релевантни за спора факти.             

Съществено за настоящото производство е възражението на   жалбоподателите, че ищецът / въззиваем/ няма качеството на добросъвестен  владелец. Районният съд е  приел, че ищецът е добросъвестен владелец, на основание чл.70, ал.3 във връзка с чл.71 и чл.72 от ЗС. Сключеният договор на 16.06.1981г. с Георги Баев Георгиев има характер на предварителен договор, формиращ  съзнание у купувача  за  придобиване на имота от собственик. Последващото материализиране на  правото на собственост с  нотариален акт № 96/ 1995г. ,е извършено преди завеждане на иска по чл.108 , т.е. установеното владение върху имота е било непрекъснато и трайно за  периода от 1981г. към 2002г.,  през който са извършени описаните подобрения.

Възражението за погасяване на претенцията по давност е основателно.

За подобрителя- владелец  погасителната давност тече  от деня, в който се прекрати  или смути владението  или владението се превърне в държане  / ТР 88-64 ОСГК/ . В конкретния случай този момент е  настъпил от датата на предявяване на ревандикационния иск от реституираните собственици- 22.03.2002г., предмет на гр.д.№ 927/ 2002г., с идентичност на страните по спора. Производството по чл.72 от ЗС е образувано на 02.06.2007г., поради което към тази дата правото на подобрителя владелец да иска възстановяване на направените от него разходи за  подобренията в имота, е било погасено  по давност, на основание чл.110 ЗЗД след изтичане на петгодишния срок, в рамките на който той е могъл да заяви претенцията си по чл. 72 от ЗС за заплащане на увеличената стойност на имота, вследствие на извършените в него подобрения. С осъждането му по предявения  ревандикационен иск  владелецът изгубва владението, тъй като му се отнема  възможността да упражнява фактическата  власт. Не е необходимо съдебното решение да се приведе в изпълнение. Началото на давностния срок започва да тече от деня , когато владението е смутено от предявяване на иска за имота, а не от отнемането на владението .В този смисъл -  Велинов, Л. Погасителна  давност по  българското частно право.     

                С изложените мотиви настоящият състав приема, че искът не е доказан по основание, независимо от  фактическите констатации за извършените в имота подобрения и качеството на  ищеца на добросъвестен подобрител. Погасено по давност е правото му на претендира   тяхната стойност по исков ред.   Решението,  с което е постановен друг правен резултат в обжалваната част  както и в частта за присъдените разноски, на основание чл.64, ал.1 от ГПК , следва да бъде отменено, респективно искът отхвърлен като неоснователен.    

На основание чл.64, ал.2 от ГПК  и  представените доказателства следва да се присъдят разноски в размер на  65 лв. .

На основание чл. 208, ал.1 от ГПК съдът

 

                        Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ  решение № 675/ 04.03.2008г. постановено по гр.д.№ 4859/ 2007г. ВРС- ХХІ с-в  в частта ,  с която е уважен предявения иск   от  Г.П.П. срещу  М.  В.М. и  М.В.К. , на основание чл.74, ал.1 от ЗС, и  в частта за присъдените разноски , и вместо него         ПОСТАНОВЯВА:

ОТВЪРЛЯ  иска  на  Г.П.П. срещу  М.В.М. и М.В.К., за заплащане на  сумите, претендирани като  увеличена стойност на имот 035019 по КВС на землището на с. Езерово, местност „Таш Тарла „ за извършени в имота подобрения, както следва :

 лозе- 270 бр. винени лози , засадено през 1983г.- 1530лв.;  сливи джанки – 2 бр./ 1989г./- 125,85лв.;  сливи „ Стенлей” – 3 бр./  1989г./ - 188,78лв. ;  сливи „ обикновени „ – 3бр./ 1989г./- 69,85лв.;  череша – 1бр./ 1985г./ - 65лв. ;   ограда с телена мрежа  към улицата- 11,5 л.м. / 1985г./ - 22,40лв.;  оградни колове- 5 бр. / 1985г./- 30,50лв.;  двойна врата ,решетеста / 1985г./ - 47лв.;  ограда с метални платна към съседите- 63 л.м. / 1985г./ - 179,55лв. ;  метални колове- 25 бр./ 1985г./ - 82,50лв.;  колове за лозе- 63бр./  1983г./ 321,30лв. ; . прокаран водопровод- 20 л.м./ 1989г./ - 134лв.;  разходи по наторяването при засаждането на лозето през 1983г.- 123лв.  , на основание чл.72 от ЗС, като неоснователен.  

            В останала част решението е влязло в сила.

            ОСЪЖДА  Г.П.П. , ЕГН- **********,***,   съдебен адрес- гр.Варна, ул.”  Парижка комуна № №2- адвокат Бр.Б., да  заплати в полза на М.В.М. ЕГН- **********,***, и М.В.К., ЕГН- ********** ***, направени по делото разноски в размер на 65 лева , на основание чл.64, ал.2 от ГПК.

 

 

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД  в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                           2.