Р Е Ш Е Н И Е №
№ ……../……………….2009 год.
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осма година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.
при участието на секретаря П.П., гр.д. № 1076 по описа на
съда за 2008 год., докладвано от съдията К. И. и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на глава ХVІІІ – та от ГПК (отм.).
Образувано е по въззивна жалба на З.Д.Р. ЕГН **********, подадена чрез
пълномощника й адв. Г. П. *** срещу решение № 568/21.02.2008 год. по гр. д. №
1859/2007 год. на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от З.Д.Р. против
Д.К.М. с ЕГН ********** ***, иск за изменение на постановените с решение от
22.02.2006 г. по гр. д. № 2138/2005г. на ВРС, влязло в законна сила на
22.02.2006 г., мерки относно упражняването на родителските права по отношение
на детето А.Д.М., родена на 16.05.2002г., чрез промяна на определения режим на
лични отношения между детето и бащата, както и в частта, с която са изменени мерките
досежно режима на лични отношения на
бащата Д.К.М. с ЕГН ********** с детето А.Д.М., родена на 16.05.2002г.,
постановени с Решение от 22.02.2006г. по гр.д.№2138/2005г. на Варненски районен
съд, както следва: всяка втора седмица от месеца за времето от 18, 00 часа в
петък до 18, 00 часа в неделя, през вторите пет дни от Коледната и от
Великденската ученически ваканции, както и 30 дни през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск, като бащата взема и връща детето в
местожителството му в гр. Кърджали.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Съдът неправилно е
оценил събраните доказателства, в резултат на което е достигнал и до погрешен извод,
че изменението на обстоятелства не е съществено, че да налага промяна на
постановените по–рано мерки относно режима на лични отношения между детето и
бащата, по начина, описан в исковата молба. Неправилен бил и изводът на съда,
че майката не е спазвала задълженията си
да осигури възможност за осъществяване в периода 2006/2007 год. на определения
режим на лични отношения между бащата и детето.
Твърди се
още, че решението, в частта, с която са изменени мерките относно режима на лични
отношения между детето и бащата по предявената в условията на евентуалност претенция
на последния не е в интерес на детето. В разрез с указанията на ППВС № 1/74
год. съдът не бил отчел редица обстоятелства, които според жалбоподателката ще
се отразят неблагоприятно на детето, а именно – създаденото от бащата ново
семейство, а оттам и новата за детето Александра обстановка, при която ще се
осъществява постановения от съда режим на лични отношения в дома на бащата; постоянните
пътувания, които ще се налага да осъществява детето не са в негов интерес, с
оглед и здравословното му състояние.
Отправеното искане е да се отмени решението в частта, в която е уважена
претенцията на бащата и са изменени мерките досежно режима на лични отношения
между бащата и детето и да се постанови друго, с което да се уважи иска на
ищцата за промяна на мерките относно режима на лични отношения по начина, по
който е заявен с исковата й молба.
В писмените си възражения, депозирани в
срока по чл. 201 ог ГПК /отм./ въззиваемият Д.М. оспорва жалба и счита същата
за неоснователна. В съдебно заседание чрез представител отправя искане
обжалваното решение да се остави в сила.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за
установено следното:
Жалбата е депозирана в срок, от легитимирана
страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е
процесуално допустима.
Съдът е
бил сезиран с иск с правно основание чл. 106, ал. 5 от СК, предявен от З.Д.Р. с ЕГН ********** *** срещу Д.К.М. с ЕГН
**********,***, с адрес за призоваване: гр.Варна, ул."Княз Борис I" №
115, ДКС, чрез адв. Зл. Ж., за изменение на режима на лични отношения между
детето А.Д.М., родена на 16.05.2002г. и ответника.
В
исковата молба са наведени следните твърдения:
Ищцата и ответника са бивши съпрузи. С
решение от 22.02.2006 г. по гр. дело №2138/2004г. по описа на ВРС, XXXIII
състав, бракът й с ответника бил прекратен, на нея е предоставено упражняването
на родителските права по отношение на дъщеря им А., а на бащата е определен
режим на лични контакти, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 08, 00 часа до 20,00 часа и един месец през лятото по време на
годишния отпуск, когато не съвпада с този на майката. След постановяване на
цитираното решение са настъпили обстоятелства, свързани със здравословното
състояние, крехката възраст и интересите на детето А., който налагат изменение
на режима на лични контакти между детето и бащата. Установило се, че детето А.
често боледува от бронхит с обструктивен синдром и двукратно от
бронхопневмония; била й поставена диагноза "Хроничен трахеобронхит и
инфекции на горните дихателни пътища" и се наложило, по лекарско
предписание, А. да бъде отглеждана при сух климат. Към момента на предявяване
на иска майката и детето живеят в Кърджали, родния град на майката, при
родителите й, които й помагали в отглеждането и възпитанието на детето. Детето посещава
оздравителна детска градина в гр. Кърджали, където се провеждат необходимите
мероприятия във връзка с лечението на детето. След развода до настоящият момент
ищцата изпълнявала определения режим на лични контакти между бащата и детето,
но ответника не се съобразявал със здравословните проблеми на същото и го
връщал при нея болно и разстроено. По обективни причини имало дни, в които
ответникът не можел да се среща с детето, в резултат на което същият образувал
изпълнително дело при СИС към ВРС, твърдейки, че не може да осъществява режим на лични
контакти с детето. Към момента на предявяване на иска срещите между бащата и
детето се осъществяват по местожителството на бащата, но при тези контакти
ответникът не полагал необходимите грижи и внимание към детето, съобразени с
неговата възраст и здраве.
Въз основа на така описаните
обстоятелства е и отправеното искане – да бъде изменен определения режим на
лични отношения между детето А.Д.М. и ответника, както следва: бащата да може
да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10, 00 часа до 17, 00
часа и петнадесет дни през лятото по време на годишния отпуск, когато не
съвпада с този на майката.
Ответникът лично и чрез пълномощник,
е оспорил иска. Предявил е и насрещен иск, като претендира на основание чл. 106,
ал. 5 от СК да му бъде предоставено на него упражняването на родителските права
по отношение на детето А.Д.М.. В насрещната си искова молба Д.К.М. твърди, че
от определяне на мерките относно упражняване на родителските права и режима на
лични контакти с детето е изминала повече от една година, през който период са
настъпили съществени и трайни изменения на обстоятелствата, при които са
постановени мерките. Налице е промяна в положението на детето и родителския капацитет
на майката като родител, упражняващ родителските права, а именно - да
възпитава, подготвя и осигурява на дъщеря им императивно определения със
съдебно решение режим на общуване с неговия баща. Поддържа, че ищцата препятствала
контактите му с детето А., още по време на фактическата им раздяла, която
настъпила в началото на 2005 г. Твърди, че на 24.10.2005г. заедно с ищцата
подали молба за развод по взаимно съгласие въз основа, на която било образувано
гр. д.№2138/2005г., като с цел да си осигури свободни контакти с дъщеря им, той
удовлетворил всички искания на ищцата, които тя му поставила при развода – купил
й кола, наел жилище и се съгласил да заплаща наема на жилището за срок от три
години от развода. След развода ищцата категорично му отказала свиждания с
детето, поради което се наложило, той да образува изпълнително дело. Твърди, че
в хода на изпълнителното дело се установило, че ищцата няма намерение да
изпълнява определения режим на лични контакти между бащата и детето. Бившата му
съпруга еднолично променила местоживеенето на детето им, злоупотребявайки с
неговото здравословно състояние. Твърди, че детето не живее съвместно със
майката, както и че на са налице обстоятелства, които да налагат детето да
живее другаде, а не във Варна, като същевременно той е лишен от контакти с детето.
В хода на производството, в
условията на евентуалност ответникът е направил искане за изменение на режима
на лични отношения с детето както следва: бащата да може да вижда и взема
детето всяка втора седмица от месеца от местожителството му в гр. Кърджали, за
времето от 17, 00 часа в петък до 18, 00 часа в неделя, през вторите пет дни от
Коледната и от Великденската ученически ваканции, както и 30 дни през Лятната
ученическа ваканция.
Контролиращата страна Дирекция
"Социално подпомагане"- гр. Кърджали, в представен по делото социален
доклад, изразява становище, че в интерес на детето е то да общува пълноценно и
с двамата си родители.
Окръжният съд, като прецени
събраните доказателства прие за установено следното:
Страните са бивши съпрузи.
Сключеният помежду им на 17.10.2001 год. граждански брак е прекратен с развод
по реда на чл. 100 от СК, с влязло в сила решение от 22.02.2006 год по гр. дело
№ 2138/2005 год. на ВРС. С утвърденото от съда споразумение по чл. 101 от СК,
родителските права спрямо роденото от брака дете А.Д.М., родена на 16.05.2002 г. са предоставени за упражняване на
майката З.Д.Р., а на бащата Д.К.М. е определен режим на лични отношения с
детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08, 00
часа до 20, 00 часа и един месец през лятото по време на годишния отпуск,
когато не съвпада с този на майката.
От представените служебни бележки № 15/08.02.2006
г. и № 85/13.06.2007 г., двете издадени от Директора на ЦДГ Звездичка" - гр.
Варна, неоспорени в хода на производството, се установява, че в периода
2005-2006 год. детето е посещавало детската градина, както следва: през 2005г. -
м. юни -18 дни; м. юли - 7 дни; м. октомври - 8 дни; м. декември - 4 дни и през
2006 г. - м. януари - 2 дни и м. май - 15 дни.
От Служебна бележка № 23/27.03.2007 г.
издадена Директора на ОДГ "Дъга" - гр. Кърджали се установява, че
детето детето А. е посещавала детското заведение, както следва: м. декември на
2005 г. – 6 дни; през 2006 г. - м. февруари - 4 дни; м. март - 14 дни; м. май - 3 дни; м. юни - 11 дни, като от м. септември
2006 год. до м. март 2007 год. детето е посещавало редовно детската градина с
малки прекъсвания поради заболяване и по време на коледната ваканция.
От Служебна бележка № 47/06.07.2007 г.,
издадена от Директора на ОДГ "Дъга"-гр. Кърджали е видно, че в
периода 01.06.2007 г. – 05.07.2007 г. детето А. не е посещавало детската
градина.
От Писмо изх .№ 31/22.01.2002г. на
МЗ, РЦЗ-гр.Кърджали и Протокол № 2 от заседание на ОС – Кърджали от 06.03.2003
год. се установява, че ОДГ "Дъга" – гр. Кърджали е с определен профил
– за често боледуващи от инфекции на дихателните пътища деца.
В представените преписи от
Медицинска бележка от 15.05.2006г. и Служебна бележка изх. №27/24.04.2007г.,
издадени от Директора на ОДГ "Дъга"-гр.Кърджали, са описани оздравителните
мероприятия, които се провеждат в детското заведение.
По делото е представена медицинска
документация, голяма част от която е изготвена в гр. Варна, удостоверяваща че в
периода от края на 2005 г- и през цялата 2006 год. детето често е боледувало от
заболявания на дихателните пътища.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза, изготвено от в. л. лекар педиатър-доц.д-р Емил
Д. Дянков се установява, че А.Д.М. не е често боледуващо дете, като по-чести
заболявания на дихателната система са регистрирани през 2006 г., които са
протекли без протрахиране и хронифициране. Заболяванията не са изисквали
продължително лечение и контролни прегледи. Не са регистрирани заболявания на
дихателната система с бронхообструктивен синдром. Заболяванията, които са
медицински документирани при детето А., не се отличават от обичайните за възрастта
и за сезона по нозология, тежест и продължителност, от тези при другите деца.
Краткият престой на детето в ОДГ "Дъга"-гр. Кърджали през 2006 г. не
дава основание за заключение за благоприятно повлияване на здравния статус на
детето. Инфекциозните заболявания на горните дихателни пътища с вирусна
етиология показват известна сезонност през годината. Климатичните условия имат
влияние при алергозите на дихателната система, кивито не са регистрирани при
детето А.. Въз основа на наличната медицинска документация по делото експертът
е заключил, че към момента на изготвяне на експертизата /август 2007 год./ не
са налице индикации за отглеждане на детето в оздравителна детска градина.
От приетия по делото заверен препис
от Удостоверение за настоящ адрес № 576/06.06.2007 г., издадено от Община
Кърджали, се установява, че на дата 06.06.2007 г. ищцата З.Р. е записала
настоящ адрес ***. Не е спорно по делото, че това е домът на нейните родители.
Съгласно Удостоверение № 1349/19.07.2007
г., издадено от ОУ "Св. св. Кирил и Методий" - гр. Кърджали А.М. е
записана в полудневна детска градина към училището за учебната 2007-2008
година.
От приетият по делото препис от
Трудова книжка на З.Р., се установява, че на 16.05.2007 г. по взаимно съгласие
на страните е прекратено трудовото й правоотношение с "Обединена
ветеринарна клиника" ООД-гр.Варна.
Съгласно трудов договор № 1/06.06.2007
г. и Служебна бележка изх. № 4/06.06.2007 г., издадена от "Инпер" ООД
- гр. Кърджали, ищцата е назначена на работа в дружеството, считано от
06.06.2007 г.
Съгласно данните в писмото на ОДП
„Полиция” – Кърджали, рег. № 9853/24.09.2007 год., непосредствено след
назначаването й на работа в „Инпер” ООД - гр. Кърджали на 06.06.2007 год.
майката е излязла в неплатен отпуск по семейни причини.
Видно от Удостоверение от 15.06.2007
г., издадено от НАП, ТД – Варна, към посочената дата ищцата е имала
регистрирани два трудови договора в регистрите на агенцията: с
"Ветеринарен център Свети Антим" ЕООД-София и с "Инпер" ООД
- гр. Кърджали.
Със Заповед №7/23.06.2007г. на
Директора на "Ветеринарен център Свети Антим" ЕООД-гр.София трудовият
договор на ищцата е прекратен считано от 25.06.2007г.
От Решение от 04.07.2006г.
постановено по гр. д. № 2660/2005 г. на ВРС и издадената въз основа на него
Заповед за защита по ЗЗДН от 04.07.2006г., и Решение от 18.04.2007г.
постановено по в. гр. д.№ 1741/2006г. на ВОС, се установява, че по повод на
извършени през месец декември на 2005 г. от ответника актове на домашно насилие
над ищцата, с влязъл в сила съдебен акт по отношение на първия са наложени ограничителни
мерки по ЗЗДН, а именно: задължен е да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на бившата си съпруга, забранено му е да приближава
жилището й за срок от 9 месеца, както и нейната месторабота за срок от 1
година.
Не е спорно по делото, а това се
установява и от Удостоверение за граждански брак, издадено от общ. Варна, че Д.К.М.
и Ивелина Илиева П. са сключили граждански брак на 06.06.2007 г. в гр. Варна.
Видно от Призовка за доброволно
изпълнение от 04.06.2007г. на ДСИ при ВРС по и. д. №106/2006г., изпратена до
ищцата на адреса й в гр. Кърджали, по повод на желанието на ответника да
осъществи определеният му летен режим на лични контакти за времето от
18.06.2007 до 18.07.2007г., призовката е върната с отразяване на д. л.
призовкар при ОС Кърджали, че лицето не е открито на адреса.
От Решение от 20.07.2007г. по в. гр.
д.№ 470/2007г. на ВОС, е видно, че с решението е потвърдена наложената на
ищцата с постановление от 05.12.2006 год на ДСИ при ВРС, по и. д.№ 106/2006г.
глоба от 100лв. за това, че не е изпълнила задълженията си във връзка с
осъществяване на режима на лични отношения между бащата и детето в периода м.
септември 2006 год. – м. ноември 2006 год.
По делото са представени заверени
преписи от Протоколи на ЧСИ рег. № 741 с район на действие ОС - Кърджали по
изп. дело № 63/2007г. от 16.07.2007г.; 24.07.2007 г.;.03.08.2007г.;
10.07.2007г. и 17.10.2007г. и призовки за доброволно изпълнение, от които се
установява, че през периода от 03.07.2007 год. до 03.08.2007 год. ищцата не е
открита на адреса й в гр. Кърджали, съответно че е възпрепятствала да се
осъществи определения режим на личен контакт на бащата с детето А..
В периода юни – юли 2007 год. видно
от представените по делото молби съответно от 05.07.2007 год. и от 18.07.2007
год., подадени от ответника до Д „СП” – Варна, Д” СП” - Кърджали и до ДАЗД, ответникът
е сезирал АСП и поделенията й, че не може да осъществи определения му режим от един
месец през лятото с детето Алексадрина, като е потърсил съдействие от тях. Това
се потвърждава и от писмото с изх. № ЗД-94-ДД/10 от 10.08.2007 год. на ДСП –
Кърджали до ответника, представено във въззивната инстанция, от съдържанието на
което се установява, че в резултат на извършено от Дирекцията по повод молбите
на ответника от 05.07.2007 год. и 18.07.2007 год. социално проучване в периода
20.07.2007 год. – 07.08.2007 год., са констатирани обстоятелства, сочещи за нарушения
на правата на детето от страна на майката, като е изказано и мнение за предприемане
на мерки по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗкД спрямо майката.
От Удостоверение рег. № 33329/14.11.2007 г.,
издадено от ОДП - гр. Варна, в което са отразени задграничните пътувания на Д.К.М.
в периода 15.06.2006г.-03.11.2007г. се установява, че през посоченият период ответникът
почти ежемесечно е отсъствало от страната за по около 7-8 дни., в редки случаи
до 20 дни. Установява се още, че пътуванията на ответника, с изключение на 6
случая, са извършвани в седмици, които не съвпадат с тези по определеният му
режим на лични контакти с детето.
Според констатациите в Социалния
доклад, изготвен от служител на Д"СП"-гр. Кърджали, детето А. живее в
дома на баба си и дядо си по майчина линия в гр. Кърджали, ул."Иван
Вазов" № 74. Жилището представлява стара двуетажна къща, родителите на
ищцата живеят на първият етаж. Жилището се състои от три стаи и кухня,
обзаведено е с всичко необходимо за нормален бит. За детето е обособена
самостоятелна стая, която е преходна с кухнята за да може същото да се
наблюдава от бабата докато домакинства. Жилището се намира в близост до ОДГ
"Дъга" - гр. Кърджали. В доклада е отразено, че в проведения разговор
с личния лекар на
детето, същият е споделил, че не е установил детето да има здравословни
проблеми, различни от нормалните за всяко дете простудни заболявания, както и
че не е установил наличие на бронхиална астма и пристъпи у детето. Отразено е
още, че на 20.05.2007г. е осъществена среща между детето и бащата, констатирана
е привързаност между детето и бащата. В разговор със социален работник същия
ден бащата е заявил, че преместването на детето в гр. Кърджали ще затруднява
срещите помежду им, но е съгласен да пътува и да се среща с дъщеря си през
определените за това дни. В доклада е посочено още, че на 02.06.2007г.
ответникът е посетил О"ЗД" за съдействие за осъществяване на контакт
с детето, както и че е бил направен неуспешен опит от служител на отдела да се
свърже с майката по мобилният й телефон, но той бил изключен. Заключението в
доклада е, че детето се отглежда при добри битови условия и е обградено с обич,
като помощ при отглеждането, на майката оказват, неговите баба и дядо по
майчина линия, както и че в интерес на детето е то да осъществява пълноценен
контакт и с двамата си родители.
Според констатациите в социалния
доклад, изготвен от служител на Д"СП"-гр. Варна, към момента на изготвяне
на доклада /м. 07.2007 год./ Д.К.М. съжителства с настоящата си съпруга Ивелина
П. и нейният син в жилище, находящо се в гр. Варна, ул."Острава" № 19,
вх. А, ет. 2, ап. 6. Жилището представлява, апартамент в новопостроена жилищна
сграда и се състои от две стаи и сервизни помещения. В жилището е обособена
самостоятелна стая, която се обитава от детето Георги. Хигиената в жилището е
на добро ниво и същото е обзаведено с необходимите електроуреди и мебели за
нормалното обитаване от съвременно семейство. Съпрузите са изразили готовност
си при необходимост да се преместят в по – голямо жилеще, собственост на
ответника. В доклада е отразено, че ответникът е трудово ангажиран, няма
определено работно време и може да избира ангажиментите си, работата му налага
чести пътувания извън страната. Ответникът има постоянни доходи, над средните
за страната, който му позволяват да покрива разходите, както на новото си
семейство, така и на задълженията му към предишното – издъжката на детето А. и
ищцата. Разполага с подкрепата на настоящата си съпруга и родителите си, които
са декларирали готовността си да го подпомагат при отглеждане на детето А..
Заключението в доклада е, че Д.М. успешно би могъл да упражнява родителските
права, като същевременно не са налице рискове за отглеждане на детето в
семейството на неговата майка, макар да са налице данни за ограничаване на
контактите с бащата. В доклада е изразено становище, че с оглед различното
местоживеене на бащата и детето, определеният режим на лични контакти между тях
не отговаря на нуждите на детето и следва да бъде изменен, като се предостави
възможност на бащата да взима детето от петък до неделя, с преспиване и по
време на официалните празници.
По делото са разпитани две групи
свидетели: за ищцата – Таня Здравкова Стефанова /без родство/, Зорка
Костадинова Р. /майка на ищцата/ и Полина П. /без родство/ и за ответника-Галина
Аргирова Топалова /без родство/ и Ивелина Илиева П. /съпруга на ответника/. Показанията
на свидетелите са противоречиви, поради което и съдът ги цени само относно
релевантните за спора факти, доколкото те са резултат от лични техни възприятия
и не се опровергават от събраните по делото писмени доказателства, като
показанията на свидетелките Р. и П., съдът цени и с оглед разпоредбата на чл. 136
от ГПК, отчитайки възможната им заинтересованост от изхода на делото.
От анализа на събраните гласни
доказателства, ценени с оглед разпоредбата на чл. 136 от ГПК /отм./ досежно
показанията на свидетелките Зорка Р. и Ивелина П., се установява, че отношенията
между бившите съпрузи са били обтегнати още преди развода, за което
свидетелства и обстоятелството, че със съдебно решение от 04.07.2006 год. на
ответника са наложени ограничителни мерки по ЗЗДН, за извършени от него през
месец декември 2005 год. действия, окачествени като актове на домашно насилие. Установява
се още, че в периода след развода между родителите и по- конкретно след есента
на 2006 год. когато детето е променило своето местоживеене *** в Кърджали за
ответника е било почти невъзможно да осъществява контакти с него. След месец
юни 2006 год. до януари 2007 год. контакти между детето и бащата почти не са
осъществявани, като причината е както в поведението на майката, която се е отклонила
от задължението си да осигури възможност на бащата да се среща с детето
съгласно определения режим на лични отношения, така и у бащата, който не винаги
е идвал на определените дни, с оглед отсъствието му от страната. През 2006 год.
и 2007 год. ответникът не е прекарал с детето определения в решението един
месец от лятото. Установява се, че режимът на лични отношения между ответника и
дъщеря му не се спазва, като причина за това в големия брой случаи е
поведението на майката – в тази насока показанията на свидетелките Ивелина П. и
Галина Топалова, които са безпротиворечиви и се подкрепят от писмените
доказателства, вкл. и депозирания социален доклад от Дирекция „СП” – гр.
Кърджали.
От показанията на свидетелката
Галина Топалова /без родство/, се установява, че през месеците февруари 2007
год. и май 2007 година ответникът е осъществил контакти с дъщеря си А. ***,
като в началото на месец май това е станало възможно едва след намесата на
полицията, тъй като майката на ищцата /свид. Зорка Р./ отказала да предаде
детето на баща му. Установява се още, че през месец юни същата година бащата не
е успял да осъществи контакт с детето, посетил адреса но никой не отворил. През
лятото на 2007 година бащата не е успял да осъществи определения едномесечен
режим на лични отношения с дъщеря си, като в подкрепа на това са и показанията
на свид. Зорка Р., ценени съобразно разпоредбата на чл. 136 от ГПК /отм./. В
същата насока са и показанията на свид. Ивелина П., ценени съобразно чл. 136 от
ГПК, от ГПК. От тях се установява, че след края на месец май 2007 година
ответникът не е виждал дъщеря си. Правил е опити през юни и юли, а също и в
началото на август да вземе детето за един месец, съгласно определения режим но
без успех. От показанията на свидетелките Топалова и П. се установява още, че
отношенията между родителите на А. са силно изострени, като свид. И. П. сочи
още, че в някои случаи разправиите ставали и пред детето. Съдът кредитира
показанията на двете свидетелки в обсъдените им части, тъй като те се подкрепят
и от писмените доказателства по делото, вкл. и двата социални доклада.
В
показанията си свидетелката Таня Стефанова свидетелства за факти, осъществили
се преди 22.02.2006 год., поради което и съдът намира, че те са неотносими към
спора. Съдът не кредитира показанията на посочената свидетелка в частта им, в
която същата сочи, че ищцата не е отказвала на бащата да вземе детето, когато е
следвало да се осъществи режима на личен контакт между баща и дъщеря, тъй като
в тази част те представляват оценка на поведението на майката, без тя да се
базира на конкретенти факти, посочени от свидетелката. Описва два случая от
първата половина на 2006 година, преди ищцата и детето да се изместят в
Каърджали, при които бащата е връщал детето на майката, от които не може да се
гради извод, че майката е изпълнявала задълженията си в целия период от развода
до предявяване на иска да осигури възможност набащата да се вижда с детето.
Наред с това, в голяма част показанията й не са в резултат на нейни лични
впечатления, а възпроизвеждат споделено й от самата ищца. Дори и да се приеме,
че това е така, то описаните от свидетелката случаи са за период непосредствено
след развода на родителите, преди да се премести ищцата в Кърджали, поради
което и от показанията й не може да се гради извод, че майката не е
препятствала да се осъществи режима на лични отношения между бащата и детето.
От
показанията на свидетелката З. Р., ценени с оглед чл. 136 от ГПК/отм./ се
установява, че от есента на 2006 година детето и майката са се преместили в гр.
Кърджали, и детето е посещавало там детска градина – ОДГ „Дъга”, като в тази
насока са и данните в служебната бележка, обсъдени по горе, съгласно която в
периода септември 2006 год. – март 2007 год. А. е посещавала непрекъснато
детската градина. Установява се още, че през месец януари и месец февруари 2007
год. ответникът е осъществил контакти с детето в гр. Кърджали, през месец
януари 2007 год. е бил и с родителите си, като в тази част показанията й се
подкрепят и от гласните доказателства, ангажирани от ответника - свид. И. П.. Според
показанията й, през лятото на 2007 година бащата не е взимал детето за един
месец, съгласно определения режим, тъй като майката била в отпуск и с детето
били на почивка.
Съдът не
обсъжда показанията на свидетелката, в които тя сочи за факти осъществили се
преди февруари 2006 год., като неотносими към спора.
В хода на производството по делото, в
периода 22.06.2008 год. – 29.06.2008 год. бащата е прекарал с детето една
седмица, като се е отказал от едномесечния контакт за лятото на 2008 год. – в
тази насока е протокол от 22.06.2008 год. на ЧСИ Пурнарова с № 741 с район на
действие ОС – Кърджали и изявленията на процесуалните представители на страните
в съдебно заседание от 09.07.2008 год.
Предвид така установеното от
фактическа страна съдът, прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 106,
ал. 5 от СК, ако обстоятелствата, с оглед на които е взето решението относно
упражняването на родителските права се изменят, съдът по молба на единия от
родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да
определи нови. Уважаването на иска за промяна на мерките относно родителските права се
предпоставя от изменение на обстоятелствата, при които тези мерки са били
постановени, като съдът във всички случаи следва да изхожда само и единствено
от интересите на децата. Под “интереси на децата”, както е разяснено в ППВС №
1/1974 год., следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина,
подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. Промяната в обстоятелствата може да се прояви в различни
форми – обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при
когото то е оставено за отглеждане и възпитание; обстоятелства, с които би се
подобрило положението му при евентуално ново разрешение или пък такива,
засягащи ефикасността на взетите по–рано мерки.
От
събраните доказателства се установи, че от есента на 2006 година майката и
детето са променили местоживеенето си и понастоящем живеят в гр. Кърджали. Този
факт обаче, не сочи на такова изменение в обстоятелствата, което макар и да е трйно,
да налага промяна в посока на ограничаване на установения с решението по
брачното дело режим на лични отношения между бащата и детето, така както е поискан
с исковата молба на ищцата. По делото не се установи, че детето е с влошено
здравословно състояние, нито пък, че има хронично заболяване, в какъвто смисъл
са наведените в исковата молба твърдения. Освен това сами по себе си твърдените
от ищцата здравословни проблеми на детето, не налагат промяна на режима на
лични отношения между бащата и детето, по начина формулиран в исковата молба. Това
е така, тъй като контактите следва да се осъществяват по настоящото
местоживеене ***, в каквато насока, видно от данните по делото /социалният
доклад от ДСП – Кърджали/ са действията и намеренията на бащата. На следващо
място не се ангажираха убедителни доказателства, че ответникът не се е
съобразявал със здравословните проблеми на детето и го връщал при майката болно
и разстроено, или че заболяванията на детето са в резултат от поведение на
бащата.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелките Стефанова и Зорка Р., сочещи безотговорно поведение на бащата към
здравословното състояние на детето, поради противоречието им със писмените
доказателства събрани по делото. В част от показанията си свидетелките сочат
заболеваемост на детето в края на есента - началото на зимата на 2005 г., които
касаят период преди постановяване на решението за развод, поради което в тази
им част са неотносими към спора. Останалата част от показанията се опровергава
от заключението на СМЕ, от което се установява, че през последващият развода
период от време детето не е боледувало често. С оглед горното съдът намира, че
няма никакви доказателства, които да обосноват извода, че поведението на бащата
е имало негативно отражение върху здравето на детето, в какъвто смисъл са
наведените от майката твърдения. Предвид изложеното не е налице изменение в
обстоятелствата, които да са основание за определяне на нов режим на лични
отношения между детето и бащата в ограничителна посока в поискания с исковата
молба вид. В тази връзка следва да се има предвид, че личните отношения между
детето и родителя, комуто не са възложени родителските права са предназначени да
осигурят условия за нормално общуване между детето и този родител, който е
лишен от възможността да живее заедно с него и непосредствено да го обгрижва.
При това основната цел е да не се прекъснат установените по време на брака
отношения на привързаност и обич, каквито са се сложили между бащата и детето. Мерките
относно режима на лични отношения между детето и родителя, комуто не е
предоставено упражняването на родителските права, трябва да способстват за запазването и развитието на
чувствата на обич и привързаност между родителя и детето, като същевременно да
осигурят възможност на детето да се приобщи по-безболезнено към разделния начин
на живот на своите родители. Претендираният от ищцата режим е в значителна
степен по–ограничителен в сравнение с този, който е определен с решението по
брачното дело, което не е в интерес на самото дете, тъй като то ще бъде рязко
отделено от единия си родител.
Въз основа на изложеното съдът
счита, че молбата на майката за изменение на режима на лични отношения между детето
и бащата е неоснователна и недоказана и като такава, подлежи на отхвърляне.
Поради
съвпадане на изводите на въззивния и първоинстанционния съд решението в тази
част следва да се остави в сила.
Установено
е по делото, че през есента на 2006 година майката и детето са променили своето
местоживеене, като и понастоящем живеят в гр. Кърджали, в дома на родителите на
майката, а бащата живее във Варна. Установено е още, че нормалният контакт
между баща и дете е нарушен, т. е., под съмнение е ефикасността на определените
с решението по брачното дело мерки относно режима на лични отношения между
бащата и детето. Установено е още, че в редица случаи причина да не се
осъществява нормално установения режим на лични отношения между бащата и детето
е отсъствието на първия от страната във връзка с неговата работа. Различното
местоживеене на бащата и детето, значителната отдалеченост на населените места
където живеят и произтичащите от това затруднения за родителя, установената
служебна ангажираност на бащата, налагаща чести отсъствия от страната, която
също създава пречки за осъществяване на определения режим на срещи, както и
обстоятелството, че нормалният контакт между баща и дете е значително нарушен,
са обстоятелства, които сочат, че взетите по – рано мерки относно режима на
лични отношения не са ефикасни. В тази връзка следва да бъде отчетено и
изявеното от бащата желание вместо два пъти в месеца за по два дни, да се вижда
с детето един път месечно. Изменението на обстоятелствата е трайно и сочи, че
взетите по – рано мерки относно режима на лични отношения между бащата и детето
не са ефикасни, тъй като лишават детето от пълноценен контакт с баща му. Изложеното
налага изменението на мерките относно режима на лични отношения. При преценката
на горните обстоятелства, с оглед промяна на мерките относно режима на лични
отношения и определяне на нови, следва да се изхожда само от интересите на
детето.
Поддържането
на личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права поначало трябва да става в местожителството
или местопребиваването на детето. Това изискване, наложено от съдебната
практика /срв. Раздел ІV.3 от ППВС № 1/74 год./ държи сметка за интересите на
детето и е продиктувано от необходимостта режимът на лични отношения между
детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските
права, да се осъществява по начин, който да не пречи на ежедневния режим на
детето, на неговите ежедневни нужди и навици.
Понастоящем А. е в група за
предучилищна подготовка, посещава детско заведение, в което се изграждат
необходимите навици за училище, тъй като от есента на 2009 година на детето ще
е в първи клас. Така определеният с обжалваното решение ежемесечен режим /всяка
втора седмица от месеца от 18, 00 в петък до 18, 00 часа в неделя/ предполага,
че бащата ще взима детето в делничен ден от седмицата, с две преспивания, което
е очевидно неподходящо и несъобразено с интересите на детето. Този режим
предполага също, че детето ще пътува всеки месец на значително разстояние между
Кърджали, Варна и обратно в рамките на два дни, като индиция за подобно
намерение са и изявленията на процесуалния представител на бащата в съдебно
заседание от 26.11.2008 год., според които бащата има право да осъществява
контакти с детето в своя среда, а не в един чужд град. Подобно пътуване всеки
месец ще се отрази неблагоприятно върху детето, предвид свързаните с това
умора, нужда от допълнително време за възстановяване след пътуването, с което
пък ще се наруши и ежедневният режим на детето в следващите дни. Съдът намира,
че ежемесечния режим на лични отношения следва да е само в почивни дни и без
преспиване при бащата, като в тази връзка съдът отчита ниската възраст на детето,
както и обстоятелството, че домът на бащата е във Варна, поради което и същият
не е в състояние да осигури условия, при които детето да преспива при него по
местоживеенето си в Кърджали. Съобразявайки горното, съдът намира, че ежемесечен
режим на лични отношения, а именно – всяка втора събота и неделя от месеца за
времето от 09, 00 часа до 18, 00 часа, който да се осъществява по местоживеенето на детето като бащата взема и връща
детето в дома на майката, е най-подходящ и съобразен с интересите на детето. Горното
налага решението в тази част да се отмени и да се постанови друго, в посочения
по – горе смисъл.
Констатираната
промяна в обстоятелствата, при които са определени първоначално мерките относно
личните отношения между бащата и детето с решението по брачното дело,
коментирана по – горе, налага промяна на режима на лични отношения, чрез
определяне на допълнително време от по пет дни през Коледната и Великденската
ученически ваканции, в които бащата да взима детето и да го връща в местоживеенето
му. Съдът намира, че разширеният режим с предоставяне на възможност бащата и
детето да са заедно по пет дни през двете ваканции – Коледна и Великденска, е
съобразен с променените обстоятелства, обсъдени по – горе и с нуждата на детето
от пълноценен контакт с бащата, с оглед запазване и засилване на отношенията на
привързаност и обич помежду им, поради което и е в интерес на детето.
Решението в тази част е правилно е следва да се остави в
сила.
Наведените
във въззивната жалба доводи, че определените с обжалваното решение нови мерки в
посока разширяване на режима на лични отношения между бащата и детето, не били
съобразени с интересите на последното, съдът намира за неоснователни. По делото
няма данни, че новото семейно обкръжение на бащата е повлияло или ще повлияе
неблагоприятно на детето. В случай, че в процеса на осъществяване на така определения
режим се констатират подобни обстоятелства, няма пречка да се предяви молба за
изменението на тези мерки, ако те се окажат неефикасни и влияят неблагоприятно
върху развитието на детето.
Предвид
частичното съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд,
обжалваното решение, в частта относно определения ежемесечен режим на лични отношения следва да се отмени и да се
постанови друго, с което да се определи ежемесечен режим на лични отношения
между бащата и детето, както следва: всяка втора събота и неделя от месеца за
времето от 09, 00 часа до 18, 00 часа, който да се осъществява по местоживеенето на детето като бащата взема и
връща детето в дома на майката.
Решението в частта, с която е
определен режим на лични отношения, съответно: през вторите пет дни от
Коледната и от Великденската ученически ваканции, както и 30 дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата взема и връща детето в
местожителството му в гр. Кърджали, като правилно следва да се остави в сила.
Разноски не са претендирани поради
което и съдът не присъжда такива.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 568/21.02.2008 год.
по гр. д. № 1859/2007 год. на ВРС, В ЧАСТТА, с която са изменени, постановените с решение от 22.02.2006 г. по гр. д. №
2138/2005г. на ВРС мерки относно
режима на лични отношения между бащата Д.К.М. с ЕГН ********** с детето А.Д.М.,
родена на 16.05.2002 г., САМО ДОСЕЖНО
определения ежемесечен режим на лични
отношения на бащата с детето, както следва: всяка втора седмица от месеца
за времето от 18, 00 часа в петък до 18, 00 часа в неделя, като бащата взема и
връща детето в местожителството му в гр. Кърджали, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ следния ежемесечен режим на лични отношения на бащата Д.К.М. с ЕГН ********** с детето
А.Д.М., родена на 16.05.2002 г., който
да се осъществява по местоживеенето на детето в гр. Кърджали, а именно: всяка
втора събота и неделя от месеца за времето от 09, 00 часа до 18, 00 часа, като
бащата взема и връща детето в дома на майката З.Д.Р. ***;
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 568/21.02.2008 год. по гр. д. №
1859/2007 год. на ВРС, В ЧАСТТА, с която
са изменени, постановените с решение от 22.02.2006 г. по гр. д. №
2138/2005г. на ВРС мерки относно режима на лични отношения на бащата Д.К.М.
с ЕГН ********** с детето А.Д.М., родена на 16.05.2002 г. и са определени нови мерки, както следва: през вторите пет дни от
Коледната и от Великденската ученически ваканции, както и 30 дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата взема и връща детето в
местожителството му в гр. Кърджали;
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 568/21.02.2008 год. по гр. д. № 1859/2007 год. на ВРС, В ЧАСТТА,
с която е отхвърлен предявения от З.Д.Р.
против Д.К.М. с ЕГН ********** ***, иск
за изменение на постановените с решение от 22.02.2006 г. по гр. д. №
2138/2005г. на ВРС мерки относно упражняването на родителските права по отношение
на детето А.Д.М., родена на 16.05.2002г., чрез промяна на определения режим на
лични отношения между детето и бащата, а именно: всяка първа и трета събота от
месеца за времето от 10, 00 часа до 17, 00 часа и петнадесет дни през лятото по
време на годишния отпуск, когато не съвпада с този на майката.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл.
280 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.