Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести януари две хиляди и деветата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.  С.

ЧЛЕНОВЕ: М.  М.

К.  В.

    СЕКРЕТАР: П.П.

    Разгледа докладваното от съдията В., въззивно гражданско дело № 1070, по описа на ВОС за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.208 от ГПК (отм.) и е образувано по две въззивни жалби, както следва:

    На Национална Ветеринарномедицинска служба – град София и на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на Варна, против Решение № 631 от 27.02.2008 година на ВРС, постановено по гр.дело № 3833/2006 година.С последното съдът е приел за установено в отношенията между ищеца П.С.С., Национална Ветеринарномедицинска служба – град София и на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че Национална Ветеринарномедицинска служба – град София не е собственик на недвижим имот, находящ се в село Кичево, община Аксаково, област Варненска, представляващ парцел № VІ-324, попадащ в кв.51 по плана на с.Кичево, одобрен със Заповед № 9008/18.11.1966 година, целия с площ от 3 800 кв.м., ведно с изградената в същия едноетажна постройка, с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК (отм.).И в двете жалби се съдържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт; конкретно в тази на НВМС – София се оспорват правните изводи на ВРС и се твърди, че през 1958 година не е било задължително вписването на извършеното дарение.Приемат, че закона следва да се тълкува разширително, а е налице и позоваване на нормите на чл.81 и чл.77 ал.1 от НДИ (отм.).В заключение НВМС-град София настоява искът с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК (отм.) да бъде отхвърлен.

    Също в този дух, макар и не толкова конкретни са доводите на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител.Твърди се, че владението е било необезпокоявано и добросъвестно в продължение на повече от 40 години, което прави държавата собственик на недвижимия имот.Твърди се също, че съобразно разпоредбата на чл.18 от ЗС (към датата на надаряването) не е изисквала нотариална форма.По същество се настоява атакуваното съдебно решение да се отмени и  иска да бъде отхвърлен.

    След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:

    Предмета на настоящия спор е Решение № 631 от 27.02.2008 година на ВРС, постановено по гр.дело № 3833/2006 година, с което съдът е приел за установено в отношенията между ищеца П.С.С., Национална Ветеринарномедицинска служба – град София и на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че Национална Ветеринарномедицинска служба – град София не е собственик на недвижим имот, находящ се в село Кичево, община Аксаково, област Варненска , представляващ парцел № VІ-324, попадащ в кв.51 по плана на с.Кичево, одобрен със Заповед № 9008/18.11.1966 година, с площ от 3 800 кв.м., ведно с изградената в същия едноетажна постройка, с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК (отм.).Със същото решение НВМС-град София е било осъдена да заплати на ищеца, въззиваема страна в този процес сумата от 318.30 лева сторени съдебно – деловодни разноски.

Приложените по делото писмени и гласни доказателства дават основание да се приеме, че с н.а.№ 144, том.І, дело № 144/40 година Никола Алексиев Събев е продал на Тодор Н. *** собствената си нива в село Кичево, представляваща парцел ІV-234 в кв.40 от регулационния план на селото от 1922 година.С н.а. № 79, том.ХVІ от 02.07.1943 година Атанас Алексиев Събев е продал на Тодор Н. Алексиев два декара от собствената си нива в село Кичево, м.”Гробищата”, съставляваща парцел № І-235 по плана на село Кичево от 1922 година, кв.40.С декларация от 15.11.1958 година Тодор Н. *** декларирал, че е съгласен да се построи участъкова ветеринарна лечебница за нуждите на селото в собственото му дворно място, състоящо се от парцелите І-235 и VІ-234 в кв.40 по плана на село Кичево, като заявил също така, че „горния имот подарявам за вечно и безвъзмездно ползване от участъковата ветеринарна лечебница” (цитат).Подписът си положил пред Председателя на СНС и пред свидетели.Видно от Удостоверение № 240 от 16.04.1991 година е, че Тодор Н. Алексиев – като наследодател на въззиваемия П.С.С. не е ставал член на ТКЗС и не му е правена замяна на отнетия недвижим имот (лозе и нива), за които той не е получавал обезщетение.

Междувременно със свое собственоръчно завещание от 08.07.1988 година наследодателя Тодор Н. Алексиев завещал на своя племенник П.С. двор, къща и покъщина и другите имущества, каквито притежавал.Завещанието написал саморъчно и го подписал.То било отразено в Службата по вписванията и с Протокол за обявяване от 13.03.2000 година (вж.л.20) се обявило като завещателно разпореждане № 338, приложено към нотар.дело № 2557/1988 година.

По делото били изготвени две Технически експертизи – в първата (вж.л.86) станало ясно, че двата бивши имота І-235 и VІ-234 са представени като един общ имот пл.№ 324, целия с площ от 3 800 кв.м; че той влиза в регулация с план от 1922 година, както по – късно и със Заповед № 9008/1966 година по новия план от 1966 година.Допълнителното заключение (вж.л.158) касае конкретно постройката в имота – масивна, едноетажна, със застроена площ от 177 кв.м., от които 20 кв.м. тераси.В.л. указва, че тя се състои от 5 помещения и изцяло се намира на територията на имот пл.№ 324.Напълно компроментирана е и няма здрави основи, като по всички стени и тавани съществуват пукнатини.Възможно е само срутване.

Пред ВОС са били разпитани двама свидетели – първата от тях свидетелката М. Димитрова Алексиева подчертава, че въпросния недвижим имот се намира в дълготрайните активи на Регионална Ветеринаромедицинска служба.Обръща внимание, че до 1986 година се е ползвала активно, както и че към този момент се посещава от ветеринарен лекар извършващ държавна – имунопрофилактична програма за региона.От своя страна свидетеля Димитър Стойчев Янков обръща внимание на обстоятелството, че след смъртта на наследодателя Тодор Алексиев имота се е обработвал от неговия племенник, в лицето на въззиваемия П.С..Че последния го е ползвал, без обаче да навлиза в лечебницата, изградена в имота.Свидетеля подчертава и факта, че лечебницата се посещава, и въпреки лошия и вид, в нея работи участъковия ветеринар.

Така установеното от предходната и настояща инстанции дава основание да се приеме следното от правна страна:

Основния спор между страните касае валидността на извършеното от страна на наследодателя на въззиваемия П.С., Тодор Н. Алексиев дарение, с което последния декларирал, че е съгласен да се построи участъкова ветеринарна лечебница за нуждите на селото в собственото му дворно място, състоящо се от парцелите І-235 и VІ-234 в кв.40 по плана на село Кичево, като заявил също така, че „горния имот подарявам за вечно и безвъзмездно ползване от участъковата ветеринарна лечебница” (цитат).Най – вече се спори валидността и транслативния ефект от въпросната сделка.Докато представителите на НВМС-град София и МРР, чрез Областен управител - въззивници твърдят, че тя е породила изискуемите от закона правни последици, то въззиваемия намира, че въпросната не притежава необходимата форма и по тази причина не е предизвикала прехвърлителен ефект.Страните навеждат много и различни основания, но и в двете въззивни жалби се приема, че съобразно разпоредбата на чл.100 от ЗС действал към момента не е било задължително правната промяна да бъде вписана.Прави се опит да се обори разпоредбата на чл.18 от ЗЗД, и след позоваването на нормите на чл.81 и чл.77 от Наредбата за държавните имоти (отм.) се оспорва законността на атакуваното съдебно решение.

Ето становището и на ВОС:

Няма спор между страните и съдът приема, че с Протокол от 15.11.1958 година наследодателя на въззиваемия е надарил държавата, като е разрешил изграждането на ветеринарна постройка, а освен това е подарил недвижимия си имот за вечно и безвъзмездно ползване от участъковата ветеринарна лечебница.За целта той е положил подписа си в присъствието на нотариус и пред свидетели.Становището, че сделката е притежавала правен ефект е неправилно и опора за това съдът намира в нормативната база, действала към него момент.Така например разпоредбата на чл.100 от ЗС (обн., Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 17.12.1951 г., изм. и доп., бр. 12 от 11.02.1958 г. Дава основание да се приеме, че отказът от правото на собственост върху недвижим имот (а случая е точно такъв) има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан.Не се спори от страните, че дарението е реализирано в писмена форма, още по – малко, че подписа на дарителя е осъществен в присъствието на нотариус.Третото и кумулативно условие обаче не е било изпълнено – нарушено е изискването да е осъществено вписване на волята на дарителя.Отделно от това разпоредбата на чл.112 от същия закон дава указание (при това императивно), че подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти;договорите, с които се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти;актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти; договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно-разпределителни протоколи относно такива имоти; молбите на кредиторите на наследодателя или на заветниците за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя; договорите за наем на недвижим имот за срок по-дълъг от една година;спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на вписване, и влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви.Следователно изискуемо и задължително е било волята на дарителя да бъде вписана, за да бъде осъществен и прехвърлителния ефект.В този дух е и нормата на чл.18 от ЗЗД действала към момента на надаряването, според която договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.Т.е., освен горните изисквания нотариалната форма на разпоредителната сделка се явява изискуема.Желателно е да се има предвид, че се касае за имот попадащ, съобразно приетото и неоспорено заключение по Техническата експертиза, в границите на кв.40 по регулационния план на село Кичево от 1922 година, а също така и в действащия към момента регулационен план от 1966 година.Т.е. в случая могат да намерят приложение хипотези в Закона за плановото изграждане на населените места (отм.).Всъщност имота следва да се индивидуализира като РЕАЛНА ЧАСТ от имот Пл.№ 324, с площ от 3 800 кв.м.т.к.целия имот е с площ от 4 480 кв.м.Не са приложени доказателства, че ищеца, въззиваема страна понастоящем е заплатил придадените му регулация допълнително 680 кв.м., а и самата ИМ съдържа претенция единствено по отношение на  3 800 кв.м.Ето защо ВОС приема, че първата съдебна инстанция е тълкувала петитума правилно и се е произнесла адекватно на искането.Процесния недвижим имот не е бил отнеман от ТКЗС, не е бил включван в подобно стопанство и респективно наследодателя на въззиваемия не е бил обезщетяван.

От своя страна наследодателя на въззиваемия е извършил завещателно разпореждане, според което е завещал на своя племенник П.С. дворно място, къща, покъщина и всички други имущества, каквито притежавал.Завещанието написал саморъчно и го подписал.То било отразено в Службата по вписванията и с Протокол за обявяване от 13.03.2000 година (вж.л.20) било обявено като завещателно разпореждане № 338, приложено към нотар.дело № 2557/1988 година.Именно то, при спазване на нормативните изисквания е послужило и като основание за въззимаемия да предяви иск с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК (отм.).Изложеното по – горе прави неясни изтъкнатите доводи за приложимостта на чл.81 и чл.77 от НДИ (отм.).Вярно е, че съобразно нормата на чл.77 от НДИ (отм.) за държавните недвижими имоти в границите на регулационните планове на населените места и вилните зони се съставят актове по образец, установен от Министерството на финансите.Действително на актуване подлежат и всички държавни празни дворни места, както и държавните имоти в границите на регулационните планове на населените места и на вилните зони, които се използват като ниви, пасища, градини, лозя и др.Но Наредбата маркира имоти, за които на ВАЛИДНО основание може да се счете, че са станали държавни, а въпросния случай не е такъв.”Де юре” неспазвайки изискуемата форма на сделката при придобиването на имота, ответниците не са имали и правно основание да го актуват като „Държавен”. В случая е неприложима хипотезата на чл.90 а от Закона за наследството, т.к. не се касае за земеделски земи, а за недвижим имот, в рамките на регулационния план на село Кичево от 1922 година и 1966 година.Ето защо съдът приема, че в тази част атакуваното съдебно решение е редно да се остави в сила.Не са относими и правилата за давността, защото според установените по делото гласни доказателства наследодателя на въззиваемия е ползват имота, с изключение на построената ветеринарна лечебница до смъртта си, а след него го е обработвал въззиваемия П.С.С., в качеството на негов наследник.Т.е. владението е било трайно и непрекъснато.

По различно от това на ВРС, е становището на настоящата съдебна инстанция по отношение на изградената в недвижимия имот постройка, ползваща се за ветеринарна лечебница.Докато първата съдебна инстанция е приела, че по отношение на нея иска на ищеца, въззиваем понастоящем следва да бъде уважен, то ВОС има по – различно виждане.Съдът приема, а не се спори и от страните, че именно по силата на надаряването, респективно съставения Протокол от 15.11.1958 година наследодателя на въззиваемия е дал позволението си в имота му да бъде изграден и Ветеринарен участък.Същия е бил изграден със силите и средствата на Националната ветеринаро - медицинска служба и владението върху нея датира най – малко от 1986 година, каквито са твърденията на свид.М. Димитрова Алексиева.Също според нея ползването й е било непрекъснато, а освен това и добросъвестно.ВОС приема, че ответника в лицето на НВМС-град София е придобил постройката в имота по давност, т.к. според нормата на чл.79 от ЗС, редакция от 1958 година, самото право на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.Ако владението е добросъвестно, а в случая е такова, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.В този случай съдът приема, че това е валидно основание, годно да направи от НВМС-София собственик на постройката - масивна, едноетажна, със застроена площ от 177 кв.м., от които 20 кв.м. тераси, състояща се от 5 помещения, находяща се в пл.№ 324.Обстоятелството, че е компроментирана и няма здрави основи, като по всички стени и тавани съществуват пукнатини, е без значение.Поддръжката й не е предмет на произнасяне по спора.

Ако се отнася резервирано към правните основания на ДВМС – София по отношение на придобиването на собствеността върху земята, то съдът не споделя изводите на първата инстанция по отношение на постройката.Още в хода на процеса пред ВРС е станало ясно и са били налице достатъчно индикации за това, че изградената в имота постройка се стопанисва и непрекъснато владее от НВМС-град София.В този ред на мисли разпитаните пред ВОС свидетели М. Димитрова Алексиева и Димитър Стойчев Янков са изчерпателни и потвърждават горното фактическо положение.Т.к. против НВМС-град София и МРР е бил предявен отрицателен установителен иск, в съответствие с разпоредбата на чл.97 от ГПК (отм.) е редно да се отбележи, че при това положение е налице далеч по интензивна форма на защита от страна на ищеца, въззиваем понастоящем, каквато е равандикацията по чл.108 от ЗС.Ето защо ВОС намира, че решението на първата съдебна инстанция следва да се обезсили в тази му част и производството по делото да се прекрати, поради недопустимост на исковата претенция.

При подобно развитие на правния спор решението на първата съдебна инстанция ще претърпи промени и по отношение на разноските.По този повод съдът намира, че тези на НВМС-София следва да бъдат коригирани на 287.99 лева, а върху въззиваемия С. да бъдат възложени 37.96 лева, които той следва да заплати на въззивника, в лицето на НВМС-София, съобразно уважените части от иска.

По наведените доводи за процесуални нарушения:

    Твърди се във въззивната жалба на НВМС-град София, че извършвайки съдо – производствените си действия първата съдебна инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила – конкретно отсъствие на редовно призоваване.Този довод е неоснователен и съображенията са следните:Безспорно е, че основните предпоставки за осъществяване на правата и задълженията на НВМС-град София са посочени в Закона за ветеринаромедицинската дейност.Няма спор, че въпросната се управлява от Генерален директор, на чието подчинение са Регионалните ветеринаромедицински служби.За сведение още в о.с.з. проведено на 29.11.2006 година (вж.л.58)съдът е разпоредил да се заличи от списъка на лицата за призоваване местната служба и е в качеството на ответник е вписана НВМС-град София.Факта, че призоваването е било реализирано чрез РВМС до Националната такава, съдът не отчита като нарушение още повече, че призовките са били приети и получени и с Договор за правна помощ от 19.10.2007 година (вж.л.157) Генералния Директор на НВМС-град София е упълномощил свои процесуален представител, които да извършва от негово име и за негова сметка процесуалното представителство по делото.Адв.Н.С. е взел участие в процеса, ангажирал е позицията на представлявания и не е направил каквито и да било искания по доказателствата, щото да бъдат обсъдени от решаващия съд.

В този ред на мисли, не се споделя наведения довод за допуснато съществено процесуално нарушение по делото.

Водим от горното и на основание чл.208 от ГПК (отм.), съдът,

Р  Е  Ш  И  :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 631 от 27.02.2008 година на ВРС, постановено по гр.дело № 3833, в частта, с която е било прието за установено в отношенията между ищеца П.С.С., ЕГН ********** ***, и ответната страна НАЦИОНАЛНА ВЕТЕРИНАРОМЕДИЦИНСКА СЛУЖБА – ГРАД СОФИЯ, и Контролиращата страна Държавата, в лицето на Министъра на Регионалното развитие и благоустройството, че НАЦИОНАЛНА ВЕТЕРИНАРОМЕДИЦИНСКА СЛУЖБА – ГРАД СОФИЯ не е собственик на масивна, едноетажна постройка със застроена площ от 177 кв.м., попадаща в парцел  VІ-324 село Кичево, област Варненска, в кв.51 по плана на село Кичево, одобрен със Заповед № 9008/18.11.1966 година.

ПРЕКРАТЯВА производството по иска в тази му част.

ОТМЕНЯ Решение № 631 от 27.02.2008 година на ВРС, постановено по гр.дело № 3833, в частта, с която НАЦИОНАЛНАТА ВЕТЕРИНАРОМЕДИЦИНСКА СЛУЖБА  - град София е била осъдена да заплати на ищеца разликата над 287.99 (двеста осемдесет и седем и деветдесет и девет) лева до размера на 318.20 (триста и осемнадесет и двадесет) лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 631 от 27.02.2008 година на ВРС, постановено по гр.дело № 3833, в частта, с която е било прието за установено в отношенията между ищеца П.С.С., ЕГН ********** ***, и ответната страна НАЦИОНАЛНА ВЕТЕРИНАРОМЕДИЦИНСКА СЛУЖБА – ГРАД СОФИЯ, и Контролиращата страна Държавата, в лицето на Министъра на Регионалното развитие и благоустройството, че НАЦИОНАЛНА ВЕТЕРИНАРОМЕДИЦИНСКА СЛУЖБА – ГРАД СОФИЯ не е собственик на недвижим имот, които индивидуализира така: находящ се в село Кичево, област Варненска, представляващ реална част от парцел VІ-324, попадащ в кв.51 по плана на село Кичево, одобрен със Заповед № 9008/18.11.1966 година, с площ на частта от 3800 кв.м., при граници: парцел № ІХ-322, парцел № V-323, път, път, останалата част от парцела, съставляващ частта от ПИ № 324, включен в УПИ VІ-324, както е посочен на скица на (л.96) от гр.дело № 3833/2006 година на ВРС, оконтурен с черен цвят, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението, на осн.чл.97 ал.1 от ГПК (отм.).

 

ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН ********** да заплати на НАЦИОНАЛНА ВЕТЕРИНАРОМЕДИЦИНСКА СЛУЖБА – ГРАД СОФИЯ сумата от 37.96 (тридесет и седем деветдесет и шест) лева, явяващи се съдебно – деловодни разноски, съобразно уважената част на иска.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд на основанията по чл.280 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: