Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 23.02.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди и девета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Н.Д.

при секретаря С.Т. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1049 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове срещу община гр. Варна за заплащане суми, както следва: на К.И.П. и Е.И.М. – по 5246 лв. и на К.С.Д. – 10492 лв., представляващи обезщетения за ползването на собствения им недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Славянска" № 3, представляващ празно дворно място с площ от 345 кв. м, съставляващо УПИ № V-2 в кв. 718 по плана на града за периода от 25.06.2001 г. до 22.06.2006 г., ведно със законната лихва от предявяването на исковете – 22.06.2006 г. до окончателното изплащане на сумите, както и на съдебните и деловодни разноски.

Ответникът възразява за недопустимост на изменението на исковете, евентуално ги оспорва. Оспорва собствеността на ищците. Сочи, че на място няма ограда, поради което не може да се приеме, че имотът е ползван от общината. Оспорва твърдяното обогатяване.

По същество страните поддържат становищата.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Чрез изменението на периода всъщност се предявява нов иск, което е недопустимо. Ищците твърдят и РС е приел, че уточнението на периода не е било вярно отразено в протокола за първото съдебно заседание. Съдът приема, че исковете са били предявени за обезщетения за ползване в петгодишния период от 25.06.2001 г. до 22.06.2006 г.

Исковете са допустими и надлежно предявени.

По същество:

От представения заверен препис /л. 14 от делото на РС/ се установява, че е издаден НА № 136, т. ХІІ, дело № 10684 по описа за 1996 г. на ВН, с който са признати права на собственост на първите две ищци върху по 1/4 ид. ч. от имот на адреса, посочен в исковата молба, представляващ празно дворно място, съставляващо имот пл. № 2, придобити очевидно чрез реституция, а не по наследяване. Актът е действителен.

От представения заверен препис /л. 15 от делото на РС/ се установява, че е сключен договор с НА № 98, т. ХХІ, дело № 5687 по описа за 1996 г. на ВН, чрез който трето лице е отстъпило на третия ищец веднага и безвъзмездно правото на собственост върху 2/4 ид. ч. от същия имот.

За правата на собственост, които са признати, е прието че са придобити чрез отмяна на отчуждаване по ЗПИНМ /отм./ и възстановяване на собствеността с решение № 2761, постановено на 14.10.1994 г. по адм. д. № 339 по описа за 1994 г. на ВС РБ, ІІІ г. о. /л. 59 от делото на РС/.

Изследването на правата е допустимо – изрично указанието по т. 4 от ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г., ОСГК.

Съдът приема, че е задължен да упражни косвен контрол за действителност на административните актове и спрямо акта, постановен от съда, като инстанция по същество в административното производство - така проф. Дерменджиев, цитиран от Г. Марков "Въпроси на косвения съдебен контрол върху административните актове в гражданския процес" - сп. "Държава и право" 1988 г., кн. 4, стр. 91 и сл.

От вписването в решението на пл. № 3, вместо пл. № 2, не може да се прави довод. Следва да се предполага, че несъответствието е било разгледано от нотариуса и се дължи на промяна на номерацията по кадастралния план.

Безспорно е между страните, че имотът е бил отреден заедно с други в общ терен за изграждане на детски дом и отчуждаването по ЗПИНМ /отм./ е произвело действие.

Градоустройственото отреждане въобще предназначава целия терен да обслужва предвиденото застрояване. Изпълнението на строителството още през 1960 г. означава, че мероприятието е реализирано, независимо, че конкретната част от терена е останала незастроена, а е заета само от детска площадка. Да се приеме обратното би довело до абсурдни резултати – формално изцяло незастроена е и част от терен за обществена сграда, заета от озеленяване пред вече изградената обществена сграда.

Не може да се приеме, че реституционните закони, за да постигнат целите си премахват действието на стабилни актове на благоустройствената администрация и ревизират плановете за обществени мероприятия в градовете. Единствен пример за такава възможност за ревизия е по чл. 11 от ППЗСПЗЗ, при това само ако земята, включена в терена, е с площ по-голяма от определената по нормативи за необходимата земя. При това ревизията се провежда от благоустройствената администрация в нарочно производство по определяне на застроената част.

Такава възможност по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. не е предвидена. Поради това съдът приема, че мероприятието е било изпълнено и не са съществували предпоставки за реституция. Ищците не притежават твърдяните права, съответно вземания.

Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

лист втори от решение от 23.02.2009 г. по гр. д. № 1049/2008 г ВОС

Ответникът не е претендирал разноски, поради което и съдът не присъжда такива.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени срещу община гр. Варна за заплащане суми, както следва: на К.И.П. ЕГН ********** *** и Е.И.М. ЕГН ********** *** – по 5246 лв. и на К.С.Д. ЕГН ********** *** – 10492 лв., претендирани като обезщетения за ползването на собствения им недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Славянска" № 3, представляващ празно дворно място с площ от 345 кв. м, съставляващо УПИ № V-2 в кв. 718 по плана на града за периода от 25.06.2001 г. до 22.06.2006 г., на основание чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяването на исковете – 22.06.2006 г. до окончателното изплащане на сумите.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в четиринадесетдневен срок от получаването на съобщенията до страните пред ВАпС.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: