Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№.......……/02.02.2009г., гр. Варна

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди и девета година, в състав:

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Х.

                                                     ЧЛЕНОВЕ: С.П.

                                                                        мл.с. Д.С.

 

 

при участието на секретаря П.П. като разгледа докладваното от мл. съдия С. по гр.д.№ 1617 по описа за 2007г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/1952г. отм/.

Образувано е по въззивна жалба от С.В.П. чрез процесуалния му представител адв. А. срещу Решение № 1706/02.06.2007г., постановено по гр.д. №4630/2006г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от Светозар В.П. *** иск с правно основание чл.30, ал.3 от Закона за собственост да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 12000лв., представляща част от получения наем от Община Варна за периода 01.07.1998г. до 31.07.2006г./или по 125лв. на месец/ за отдадени от ответника обекти, изградени върху имот с пл№2635/бивш №2641ч/ по плана на 19 подрайон на кв. Чайка, гр. Варна целия с площ от 2000кв.м. при граници :ПИ пл.№2558, 2641, трансформатор и училище съответстваща на 743/2000 кв.м. ид.ч. от имота, възстановена на ищеца по реда на ЗВСВНОИ с решение №Р-129/03.07.1998г. на Кмета на Община Варна.

В жалбата се твърди, че въззивникът е собственик на 743 кв.м. ид.части от процесния имот, като останалите идеални части са собственост на държавата. Община Варна е позволила поставянето на преместваеми обекти върху имот, за което е събирала наем, без да е собственик на имота.

По изложените съображения се претендира отмяна на обжалвания акт и постановяване на ново решение, с което така предявената претенция да бъде уважена. В съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Въззиваемата страна Община Варна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Йорданова изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл. 198 – 199 от ГПК/1952г.отм./, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Варненски районен съд е образувано по искова молба от Светозар В.П. ***. В исковата молба и уточняващите такива се твърди, че ищецът е собственик на 743 кв.м. ид. части от имот пл.№2641 по плана на 19 подрайнон, целият с площ от 2000кв.м., находящ се в гр. Варна, кв. “Чайка” по силата на реституция по ЗВСВНОИ и решение №129/1998г. на кмета на Община Варна за възстановяване. Ищецът е бил въведен във владение на имота с протокол №77/11.10.2000г., като промяната в собствеността била отразена в Отдел “Кадастър и регулация” с заповед № Р-67/22.03.2001г. на Кмета на Община Варна. Със заповед на областния управител на област Варна имотът бил отписан от актовите книги за частна държавна собственост. Към настоящия момен имота е в съсобственост с държавата, чрез областен управител. В исковата молба се твърди, че ищецът е лишен от ползването на имота, тъй като Община Варна е дала съгласие за поставянето на преместваеми обекти, за което е събирала наем. С нот. покана Община Варна била поканена да заплати на ищеца полагащия се наем.

По изожените съображения ищецът моли съдът да се произнесе с решение, с което да осъди Община Варна да заплати сумата от 12000лв., представляваща получаван наем за периода 07.1998г. до 07.2006г.

            Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба и уточняващата такава намира, че първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл.30, ал.3 от Закона за собствеността.

            Искът по чл.30, ал.3 от ЗС визира случаите,   в което съсобственик на една вещ претендира от другите съсобственици получените от тях ползи от веща, или е извършил разходи във връзка с веща, поради което и претендира тяхното репариране съобразно частта си. Следователно за да бъдат квалифицирани твърденията на ищеца и неговия петитум като иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, същият следва да твърди, че е съсобственик на една вещ с ответника/респективно ответниците. Ответникът получава добивите от веща, като не предоставя такива на ищеца, съобразно неговия дял от общата вещ, респективно, ищецът е извършил разходи за общата вещ, поради което претеднира плащането им от другите съсобственици, съобразно частта им.

            В исковата си молба ищецът твърди, че е съсобственик на процесния недвижим имот с държавата, чрез Областен управител. Твърди се, че върху имота са разположени преместваеми обекти със съгласието на Община Варна, която събира наема от поставянето им. Предвид това, че ищецът не е давал съгласие за поставянето на преместваемите обекти, същият е лишен от възможността да ползва имота, поради което и се претендира да бъде осъдена Община Варна да заплати сумата от 12000лв., представляваща обезщетение ползване на имота от Община Варна, чрез даване на съгласие за полагане на преместваеми обекти и събиране на наем за същото за периода в 07.1998г. до 07.2006г. Не са наведени твърдения, че Община Варна е съсобственик на имота, напротив ищеца в уточняваща молба от 21.07.2008г. изрично е уточнил, че имота е съсобствен с държавата.

            Предви формулиранете твърдения съдът намира, че предявената претенция е с правно основание чл.55 от ЗЗД /който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне/.

            С оглед на това, че първоинстационния съд се е произнесъл по непрядявен иск на основание чл.209, ал.2 от ГПК/отм/ решението следва да бъде обезсилено, а делото върнато на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Предви изходът от спора и направеното искане от страна на въззиваемата страна за присъждането на юрисконсулстско възнаграждение, съдът намира, че на този етап не следва да бъдат присъждано такова.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.209 от ГПК /отм./, съдът

 

                               Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1706/02.06.2007г., постановено по гр.д. №4630/2006г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от Светозар В.П. *** иск с правно основание чл.30, ал.3 от Закона за собственост да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 12000лв., представляща част от получения наем от Община Варна за периода 01.07.1998г. до 31.07.2006г./или по 125лв. на месец/ за отдадени от ответника обекти, изградени върху имот с пл.№2635/бивш №2641ч/ по плана на 19 подрайон на кв. Чайка, гр. Варна целия с площ от 2000кв.м. при граници :ПИ пл.№2558, 2641, трансформатор и училище съответстваща на 743/2000 кв.м. ид.ч. от имота, възстановена на ищеца по реда на ЗВСВНОИ с решение №Р-129/03.07.1998г. на Кмета на Община Варна.

 

ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за произнасяне по предявения иск.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         

                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

     

                    

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.      

 

 

                       

2.