Р Е Ш Е Н И E

№………….…/02.02.2009г.

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, трети състав, в публичното заседание на шестнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Х.

ЧЛЕНОВЕ: А.К.

МЛ.С. Д.С.

при участието на секретаря Е.И., като разгледа докладваното мл. съдия Д.С. гр.д. № 1355 по описа на съда за 2007 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм/, образувано е по жалба от Д.Т.Д. срещу решение № 959/03.04.2007г., постановено по гр. д. № 7673/2006г. по описа на ВРС , с което са отхвърлени предявените от Д.Т.Д. срещу В.Д.В. иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на реална част от 9кв.м.от ПИ №2533 по плана на м.”Вилите”, гр. Варна, повдигната в жълт цвят по скицата към заключението на вещото лице, която е приподписана от съда, твърдяна, като придобита по силата на замяна, обективирана в нот. акт №85, том І, нот. дело №159/1991г. и договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 18.01.1994г., вписан в служба вписвания – Варна под №24/18.01.1994г., том І и иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на незаконно изградена постройка със сигнатура МСГБ по скицата на заключението на вещото лице, която приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението на граничната линия между ПИ №2533, по плана на м. „Вилите”, гр. Варна.

В жалбата си, въззивникът твърди, че от съвкупния анализ на доказателствата се установява, че ПИ №1715, 1719а, 2533 са част от имот с площ от 1770кв.м., като липсващите 410кв.м. са били отчуждени за път. Налице е идентичност между имота предоставен от праводателя и поделения имот с доброволната делба. Поради изложените съображения, моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа така подадената жалба и моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените иск. Моли за присъждането на съдебно деловодни разноски.

Въззиваемата страна В.Д.В. чрез процесуалния му представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли за присъждането на съдебно – деловодни разноски.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл. 198 – 199 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

В исковата молба ищеца твърди, че е собственик на лозе, находящо се в гр. Варна, ул. „Вилите” №34, ПИ №2533 по плана на м.”Вилите” при граници ПИ №1714, 1715, 1716 и 1717. Излага се, че имотът е придобит чрез замяна от Костантин В. /нот. акт №85, нот. дело №159/1991г./ срещу имот на ищеца, придобит по наследство от неговата майка Стояна Димитрова Тодорова, по дарение от баща си Тодор Д.Т. /нот. акт №24, нот. дело №5150/90г./ и договор за доброволна делба, съгласно който му е предоставен в дял имот пл. №2533. Ответникът е собственик на имот пл. №1715, който е завладял без основание 40 кв.м. реална част от ПИ №2533, отразена като фигура АВСD, на приложената скица, при граници североизток имот пл.№2533, на югозапад имот пл. №1715. Върху претендираната реална част попада, със същата квадратура незаконно построена едноетажна сграда с обща площ 25кв.м., изградена от тухли и бетонова плоча. Незаконно изградената сграда пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху 40 кв.м. реална част, засенчва двора и разполагането на граничната линия е в нарушение на чл.34 от ЗУТ. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да предаде владението върху претендираната реална част и да осъди ответника да премахне незаконно изградената сграда на регулационната линия.

Ответникът В.Д.В. чрез процесуалния си представител оспорва така предявените искове.

С протоколно определение от 23.03.2007г. е допуснато изменение в петитума на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС като същият да се счита за предявен за реална част от 9кв.м. по скицата на вещото лице на л. 38.

СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 188, ал. 1 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от нот. акт. №131, нот. дело №5977/1966г. на Варненски нотариус Стоян Стоянов е сключен договор за дарение, по силата на който Д.В. Костадинов дарява на Костадин Д.В. 430 ид.ч. от хавра, находяща се в м. „Вилите”, кв. Аспарухово, гр. Варна цялата с площ от 1770кв.м. /посочени граници път, Желю Кр. Петров, път Стефка Х. Великова/, на В.Д.В. 430 ид.ч. от хавра, находяща се в м. „Вилите”, кв. Аспарухово, гр. Варна цялата с площ от 1770кв.м. /посочени граници път, Желю Кр. Петров, път и Стефка Великова/ на Стоянка Димитрова Костадинова 500 кв.м. ид.ч. от от хавра, находяща се в м. „Вилите”, кв. Аспарухово, гр. Варна цялата с площ от 1770кв.м. /посочени граници Г. А. Трендафилов, Жилфонд, Път, Стою Георгиев/.

С нот. акт №24/25.09.1990г., нот. дело №5150/1990г. на варненски нотариус Гонова е сключен договор за дарение, съгласно който Тодор Д.Т. дарява на сина си Д.Т.Д. ***.ч. от хавра с площ 1770кв.м., находяща се в м. „Вилите”, кв. Аспарухово, гр. Варна, придобити по наследство.

Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници Стояна Димитрова Тодорова е оставила законни такива лицата Тодор Д.Т. и Д.Т.Д..

По делото е представен нот. акт №85, нот. дело №159/1991г. на варненски нотариус Табакова, обективиращ договор за замяна, по силата на който, Д.Т.Д. прехвърля на Костадин Д. ***. части от от хавра, находяща се в м. „Вилите”, кв. Аспарухово, гр. Варна цялата с площ от 1770кв.м., като в замяна получава 430 кв.м. ид.ч. от от хавра, находяща се в м. „Вилите”, кв. Аспарухово, гр. Варна цялата с площ от 1770кв.м. при граници:път, Желю Кр. Петров, път Стефка Х. Великова

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници лицата Д.Д.В., Костадин Д.В., В.Д.В. и Стояна Димитрова Тодорова се легитимират като законни наследници на Д. Костадинов В..

С договор за доброволна делба от 18.01.1994г. , сключен между Д. Костадинов В., ЕГН **********, Д.Т.Д. и В.Д.В., като съсобственици на имоти пл.№1719а, №1715, пл.№2533 Д. Костадинов В. получава в дял и изключителна собственост имот /лозе, хавра/ от 500 кв.м., находящ се в м. „Вилите”, гр. Варна, образуващо имот пл.№ 1719а, при граници: път, пл.№1722, пл.№1720, Д.Т.Д. получава в дял и изключителна собственост имот /лозе, хавра/ от 430 кв.м., находящ се в м. „Вилите”, гр. Варна, образуващо имот пл.№ 2533, при граници: пл.№1714, 1716, 1717 и В.Д.В. имот /лозе, хавра/ от 430 кв.м., находящ се в м. „Вилите”, гр. Варна, образуващо имот пл.№ 1715, при граници: път, път, пл.№1714, пл.№2533.

По делото е изготвена СТЕ съгласно заключението, на която КП на м. „Вилите” е одобрен със заповед №2851/1958г. По този план процесните имоти не са заснети, а са включени в ПИ №1715. Кадастралния план на м. „Вилите” е с проект за регулация от 1987г., който не е одобрен, като по него ПИ №2533 е заснет с площ от 665 кв.м. , а ПИ №1715 е с площ от 524кв.м. Кадастралната карта на гр. Варна е в процедура по одобряване, като по нея част от имот пл. №2533 е заснет като пл. №15, а част от ПИ пл.№1715 е заснет като пл.16, а останалите им части образуват пл.№17. По тази карта ПИ пл.№2533 е заснет с площ от 528кв.м., ПИ №1715 е заснет с площ от 509 кв.м. Вещото лице е заключило, че имотната граница по неодобрения план от 1987г. и фактическата поставена ограда не съвпадат. Площта заключена между имотната граница и фактическата ограда оцветена с жълт цвят на скицата/частта, с която ПИ №1715 навлиза в ПИ №2533/ е 9 кв.м. На тази площ има построена масивна жилищна сграда със застроена площ от 20 кв.м., за която няма одобрени строителни книжа. До нея е долепена сграда в съседния имот, без строителни книжа. Разстоянията на двете сгради до регулационната линия не са спазени.

По делото е изготвено заключение по допълнителна СТЕ, съгласно което по разписния лист към КП на м. „Вилите” от 1958г. има следните записвания в разписните листи: имот пл.№1714 – Желю Кръстев Петров, пл.№1715 – Д.В./В.Д., пл.№1716- Боню Данев Драгнев, имот пл.№1717- наследници на В. Велев/Марко Велев, имот пл.№1720 – Георги Трендафилов, имот пл.№1722 – Стою Георгиев имот пл.№2533- Крум Иванов Христов. Вещото лице е заключило, че имот хавра от 1770 кв.м. включва в себе си ПИ №1719а, 1715, 2533 по съвпадение на съседи: Желю Крътев Петров, Г. Трендафилов, Жилфонд път и Стою Георгиев. Имотите по т.1 и т.2 от нот. акт №131/1966г. са идентични на имот пл. №1715 и пл. №2533. Имот пл.№1225 е с площ от 2760кв.м. и включва в себе си имоти пл. №1715, 1719а, 2533 по КП от 1987 г. неодобрен. Вещото лице сочи, че е възможно улицата да е била проведера преди нот. акт №131/1966г., но документи за отчуждаване не са намерени.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ прави следните изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС:

С осъдителния иск, основан на чл. 108 от ЗС, се признава, че към момента на неговото предявяване и на постановяването на решението ищецът е собственик на имота, че владелец на същите без основание е ответникът и затова той се осъжда да ги предаде на невладеещия ги техен собственик. Основателността на същия предпоставя на първо място доказване на ищцовата активна материалноправна легитимация. По пътя на главното и пълно доказване следва да бъдат установени претендираните собственически права върху спорната недвижимост.

Съдът след преценка на събраните доказателства намира, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на реална част от 9 кв.м, част от имот от 430 кв.м. при граници: път, Желю Кр. Петров, път Стефка Х. Великова, описан, че представлява имот пл. №2533 с площ от 665 кв.м. по КП от 1987г. неодобрен.

По делото се установи, че Д.В. Костадинов е дарил на Костадин В. ***., а на Стоянка Василева 500 кв.м. от хавра цялата с площ от 1770 кв.м. в м. „Вилите”, гр. Варна. Съдът приема, предвид, че частите са описани с граници и индивидуализирани, същите представляват реални части от цялата хавра.

В следствие на договор за замяна, наследствено правоприемство и договор за дарение ищецът е придобил собствеността върху реалната част от 430 кв.м. при граници: път, Желю Кр. Петров, път Стефка Х. Великова. Представения договор за делба на хаврата от 1770кв.м. е ирелевантен по отношение на доказване правото на собственост, доколкото към момента на дарението от страна на общия праводател Д. Костадинов са били обособени реални имоти, представляващи реални частти от притежаваната от него хавра и не е било необходима делба на същата.

От доказателствата по делото се устави, че получените реални части чрез дарение не са били отразени, като самостоятелни имоти в действащия кадастрален план на м.”Вилите” от 1958г. и към настоящия момент представляват част от имот пл. №1715 по КП от 1958г.

Съгласно изготвените заключения на СТЕ, имот пл.№2533 по КП на м. „Вилите”, твърдян, че е собственост на ищеца само за 430 кв.м, не е съществува, под такъв номер, а представлява част от имот пл. №1715 по КП от 1958г. Имот пл. №2533 е заснет по неодобрен и не влязъл в сила КП от 1987г. При тогавашното заснемане и измерената площ от вещото лице имот пл. №2533 е с площ от 665кв.м. В заключението по допусната допълнителна СТЕ вещото лице е заключило, че е налице идентичност между реалната част от 430 кв.м. път, Желю Кр. Петров, път Стефка Х. Великова и имот пл.№2533, но тази идентичност е до размера на 430 кв.м. Предвид наличието на разлика в площта /ищеца се легитимира като собственик на 430 кв.м., а имот пл. №2533 е с площ 665квм./, както и липсата на отразяване на тогава образуваните имоти от хаврата от 1770 кв.м. в действащия кадастрален план/, по делото не е доказано, по категоричен и несъмнен начин, че 9 кв.м. /посочени на скицата на вещото лице/ представляват част от притежаваните от ищеца 430 кв.м. , поради което и той да се легитимира като техен собственик.

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

С оглед на това, че съдът прие, че ищецът не се явява собственик на реалната част от 9 кв.м., то и иска с правно основание чл.109 от ЗС също се явява неоснователен.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, съдът намира, че решението на Варненски районен съд следва да бъде оставено в сила.

Въззиваемата страна е поискала присъждането на разноски, но доказателства за сторени такива в настоящото производство не са представени, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК/отм/, Варненски окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 959/03.04.2007г., постановено по гр. д. № 7673/2006г. по описа на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д.Т.Д., ЕГН **********у*** срещу В.Д.В., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на реална част от 9кв.м., повдигната в жълт цвят по скицата към заключението на вещото лице на л.38 от ПИ №2533 по неодобрен КП от 1987г. на м.”Вилите”, представляващ реална част от ПИ №1715 по КП от 1958г. на м. „Вилите”, гр.Варна, твърдяна, като придобита по силата на замяна, обективирана в нот. акт №85, том І, нот. дело №159/1991г. и договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 18.01.1994г., вписан в служба вписвания – Варна под №24/18.01.1994г., том І и иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на незаконно изградена постройка със сигнатура МСГБ по скицата на заключението на вещото лице на л.38, която приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, разположена на граничната линия между ПИ №2533 и ПИ №1715 по неодобрен КП от 1987г. на м.”Вилите”, представляващи реални части от ПИ №1715 по КП на м. „Вилите” от 1958г., гр. Варна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.