Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 27.02.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.С.

ЧЛЕНОВЕ: М.М.

мл.с. В. Б.

при участието на секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдия М.М. *** по описа на ВОС за 2007г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм./, приложим на осн.§2, ал.2 от ПЗР на ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от „Е. Е. Д. П.”ООД, гр.Варна, представлявано от управителя С.Й.Ф., чрез процесуалните представители адв.Б.Г. и адв.Ж.Н., решение от 17.04.2007г., постановено по гр.д.№1163/05г. по описа на ВРС, ХХХV състав, с което дружеството е осъдено да предаде на М.Н.М. владението върху недвижим имот, пред -ставляващ дворно място с площ от 3600 кв.м., находящо се в землището на гр.Варна, м. „С.Н.”, при граници: от север-път, от изток-държавно място, от юг-крайбрежна алея, от запад-път, съставляващо част от имоти пл. №№1757, 1758 и 1759 по КП на м.”С.Н.” от 1956г., обозначен като повдигнат в зелен цвят на скицата, приложена на л.113 от делото, която приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението, отнето по скрит начин от владелеца в края на м.12.2004г., осн. чл.76 от ЗС, както и дружеството е осъдено да заплати на ищцата съдебно-деловодни разноски в размер на 373, 49лв. на осн. чл.64, ал.1 от ГПК /отм./.В жалбата се под -държа, че решението е отчасти недопустимо и отчасти неправилно и необосновано, съответно претендира се в недопустимата му част да бъде обезсилено, а в останалата да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният от М.М. иск да бъде отхвърлен.Пре -тендират се разноски.

Въззиваемата М.Н.М., чрез процесуалните си представител адв.К.К. и адв.Ф.Р., изразява становище за неоснователност на жалбата.Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба и уточняващите такива към нея ищцата М.Н.М. *** 1993г. тя и брат й Н.Н.С. са установили съвместно владение върху недвижим имот с площ от 3600 кв.м., находящ се в землището на гр.Варна, м.„С.Н.”, при граници към момента на установяване на владението: от север-път, от изток-държавно място, от юг-крайбрежна алея, от запад-пътека, съставлява- що части от имоти пл. №№1757, 1758 и 1759 по КП на м.”С.Н.” от 1956г., действащ към 1993г.Гореописаният имот е бил възстановен на праводателите им А. К. С. и П. Н. С. през 1992г. по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.Последните са сключили помежду си договор за доброволна делба на 16.12.1992г., по силата на който всеки от тях е придобил собственост върху реален дял от имота.През 1993г. всеки от тях им е прехвърли собствения си недвижим имот с договори, съответно обективирани в н.а.№39/93г. на ВН и н.а.№42/ 93г. на ВН.Започналото през м.07.1993г. владение продължило спокойно и необезпокоявано до края на 2004г.Имотът бил ограден през 1993г. с ограда от метални и бетонни колове с оградна мрежа, над която била поставена бодлива тел.След получаване на съответните разрешения през 1995г. снабдили мястото с вода и ел.енергия.Изградена била водомерна шахта с водомер и чешма с каменно корито, имали ел.табло, парково осветление. Направили тръбна конструкция за асми, тоалетна, барбекю, дървена конструкция с тента, засадили мястото с плодни дървета и декоративни храсти, поставили в мястото два фургона с метална конструкция, в които имали мебели и вещи, осигуряващи им възможност да го обитават по-продължително време.На видно място поставили табела с информация за собственика.На 02.01.2005г. посетили имота и установили, че липсват части от оградата и на входната врата е поставен нов катинар.По тяхна молба дошли служители на V РПУ гр.Варна.В мястото заварили С.Й.Ф., който им заявил, че представляваното от него дружество „Е. Е. Д. П.”ООД, гр. Варна е собственик на имота по силата на н.а.№80/04г., както и, че е собственик на съседния имот.Понастоящем процесният имот се владее от дружеството, като е унищожена старата ограда, извадени са и изгорени двата фургона, унищожени са трайните насаждения и подобрения.Тъй като владението е било отнето по скрит начин от владелеца, евент. чрез насилие, претендира ответното дружество да бъде осъдено да възстанови владението.В условие на евентуалност, ако се приеме, че владението не е било отнето по скрит начин или чрез насилие, претендира, т.к. имотът е бил владян повече от шест месеца и от отнемане на владението не са изминали повече от шест месеца, ответното дружество да бъде осъдено да възстанови владението на осн. чл.75 от ЗС.Сочи, че по действащ план - Кадастрална карта на м.”Горчивата чешма”, одобрена 2004г., процесният имот с площ от 3600 кв.м., който е при границите така, както са индивидуализирани в договора за доброволна делба от 16.12.1992г., съставлява част от ПИ №10135.536.372, целият с площ от 4 142 кв.м. така, както е обозначен на скицата, приложена на л.10 от делото.

Ответникът „Е. Е. Д. П.”ООД, гр.Варна, представля -вано от управителя С.Й.Ф., е оспорил исковете.Възразил е, че са недопустими с оглед нормата на чл.295 от ГПК /отм./, т.к. ищцата има предявен иск за собственост по отношение на процесния имот.Твърдял, че процесният имот е негова собственост, придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№80/04г.В края на 2004г., а именно 23.12.-24. 12.2004г. предприел действия по ограждането на този имот и прите -жаваните в съседство други имоти от дружеството в изпълнение предписа -ние от общинската администрация.Процесният имот е бил изоставен и неограден, в него били насипани земни маси от собственик на съседен имот, който тогава извършвал строителство.Съществували са остатъци от стара ограда, датираща от преди 30-40 години, поставена при изграждането и облагородяването на почивен дом Бриз 1 и Бриз 2.Имало и два стари метални фургона на същата възраст като оградата, в които са се нахождали стари непотребни вещи, изпочупени бутилки, парцали.Не е имало тента, барбекю, метални конструкции за асми, тоалетна, ел. табло, водомер. Твърдял е, че владеният от дружеството имот не е идентичен със сочения, че е владян от ищците имот, съответно, че същите не са владели процесния имот за срок от шест месеца.

Първоначално исковете са били предявени и от Н.Н.С., но производството по отношение на него е прекратено на осн. чл.119, ал.1 от ГПК /отм./ с влязло в сила определение.Твърденията на ищците в ИМ са, че са съвладелци на процесния недвижим имот, като всеки един от тях е упражнявал фактическа власт върху целия имот с намерение за своене върху своята ½ ид.ч. и като държател на притежаваната от другия ½ ид.ч., съответно всеки от тях е претендирал възстановяване на владението като фактическо състояние върху целия имот.След оттеглянето на исковете от страна на Н.Славов ищцата М.М. поддържа исковете си за предаване на владението като фактическа власт върху целия имот, а не само върху ½ ид.ч. от него.В тази връзка и твърдението на въззивника, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск за размера от ½ ид.ч. от имота, съответно, че решението в тази му част е недопустимо, е неоснователно.

Съдебният състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са в условие на обективно евентуално съединяване искове с пр.осн. чл.76 и чл.75 от ЗС като главен е искът с пр.осн. чл.76 от ЗС. Цитираната норма от закона дава възможност на владелеца или държателя, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело.За разлика от чл.75 от ЗС, чл.76 от ЗС не изисква владението или държанието да е продължило определено време преди отнемането.В настоящия случай, се твърди, че е било установено владение през 1993г., отнето по скрит начин, което отнемане е установено от владелеца на 02.01. 2005г.Нарушението е по скрит начин, когато е извършено по време или начин, правещи трудно узнаването на това отнемане от владелеца или държателя.Достатъчно е скритостта да е съществувала към момента на извършването му по отношение на владелеца или държателя, съответно не е необходимо впоследствие установеното владение или държание да остава скрито.Срокът за предявяване на иска тече от деня на нарушението, а не от деня на узнаването.Доколкото ответникът по иска твърди, че е започнал да извършва действия по ограждането на имота в края на м.12.2004г., а искът е предявен на 21.03.2005г., следва да се приеме, че е спазен предвиденият в закона преклузивен срок.Възражението на въззивника, че искът е недопус -тим на осн.чл.295 от ГПК /отм./ е неоснователно.Ищцата, въззиваема пред ВОС, не е предявила иск с пр.осн. чл.108 от ЗС, по който като собственик да претендира осъждането на ответника да й предаде владението върху имота, когато и настоящият иск би бил недопустим.Предявеният по гр.д.№2349/ 05г. по описа на ВРС, Х състав иск /производството по същия понастоящем е висящо пред въззивна инстанция/ е отрицателен установителен и цели отричането правото на собственост на дружеството върху процесния недвижим имот.

В настоящия спор правото на собственост на всяка от страните върху процесния имот не се изследва, т.к. се защитава фактическо състояние, но следва да се отбележи, че периодът, в който въззиваемата твърди, че е установила своята фактическа власт, а именно м.07.1993г., е този, в който са сключени договор за дарение, обективиран в н.а.№39/93г. на ВН и договор за продажба, обективиран в н.а.№42/93г.Със същите А. К. С. и П. Н. С. са прехвърли на М.М. и Н.С. при равни квоти всеки притежаваните от тях недвижими имоти, а именно А. С. овощна градина с площ от 2400 кв.м., находяща се в землището на гр.Варна, м. ”Св.Н.”, при граници: на север-път, на изток-П. Н. С., на юг-крайбрежна алея, на запад-д-р А.И., а П. С. стара овощна градина-хавра с площ от 1200 кв.м., находяща се в землището на гр.Варна, м.”Св.Н.”, при граници: на север-път, на изток-държавно място, на юг-крайбрежна алея, на запад-А. С..От своя страна праводателите им са се легитимирали като собственици на имотите с договор за доброволна делба от 16.12.1992г., сключен в изискуемата форма. Съделителите са приели, че са съсобственици на имота по силата на извършеното в тяхна полза възстановяване на собственост с решение на кмета на община Варна №508/08.09.1992г. по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., а преди отчуждаването /имотът е отчужден през 1957г. по реда на ПОИДОН/ са се легитимирали като собственици с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№135/45г., с който двамата са закупили от С. Т. М. нива-хавра, находяща се във варненските лозя с площ от 3, 6 дка, при съседи: от двете страни С. Г., път и В. д-р А.И..Според решението по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. възстановеният имот е пл.№250, кв.40, а според предложението на комисията по реституция имотът подлежи на реституция, т.к. е останал незасегнат от построените почивни домове и прилежащата им паркова среда.Доброволната делба между А.С. и П.С. е извършена въз основа на скица, изготвена от инж.Й.В., която не е извадка от действащ план, а делбеният имот е нанесен схематично.От своя страна границите на имота по окомерната скица са пренесени върху скицата към СТЕ на в.л.Р.П. от 06.10.2006г., показани в зелен цвят /л.113 от делото на ВРС/.От изслушаните по делото единична и тричленна СТЕ се установява, че имотът, предмет на договора за доброволна делба от 1992г., съставлява части от имоти пл.№№1757, 1758 и 1759 по КП от 1956г. и попада в ПИ №10135.536.372 по сега действащата за територията кадаст -рална карта.От своя страна въззивното дружество се легитимира като собственик на имоти пл.№№1757, 1758 и 1759 по КП от 1956г. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№80/04г., съответно поддържа, че е установило владение именно върху тях.

Безпротиворечиво от показанията на св.Б.Б., св.А.Г., св.П. К., св.В.И. и св.М.Г., кредитирани от съда, т.к. са базирани на непосредствени впечатления /всеки от свидетелите е посещавал имота няколко пъти в годината в периода 1993г.-2004г./ и са вътрешно непро -тиворечиви, се установява, че имотът владян от М.М. и брат й Н. Савов, е бил с площ от около 3-4 дка и попада южно от хотели „Бриз”. Граничи от север с черен път /над него е оградата на Бриз 2/, от юг със стръмен скат към морето, от запад с канал /наричан от отделните свидетели вада, дере за оттичане на вода, канал, малък поток в циментово корито, а покрай него пътека от балчишки камък, по която се слиза до плажа, а навътре в имота също поставена настилка от балчишки камък/ и от изток празно място с остатъци от баскетболно игрище.Така описаните от свидетелите граници съответстват на тези на процесния имот, т.е. на границите на имота, бил предмет на договора за доброволна делба от 1992г. Също безпротиворечиво горецитираните свидетели сочат, че М. М. брат й са установили владение върху имота през 1993г. /обяснили, че е реституиран на техни роднини и прехвърлен им от тях/. Заградили го от три страни с ограда от тел и колове /незаградена останала границата към морето, т.к. граничи със стръмен, непроходим скат/.В началото нямало вода и ток, но по-късно 1995г.-1996г. прекарали ток и вода. Поставили в мястото два фургона /малък дървен и голям метален/, първият за инструменти, другият за бунгало, където държали две легла, хладилник, гардероб, котлон.Отстрани на единия фургон имало чешма, имало лампи пред фургона и градински.Имало външна тоалетна откъм баскетболното игрище. Всички свидетели сочат, че в имота имало стара метална кръгла люлка /детска катерушка/, останала отпреди.Пред големия фургон имало барбекю, масичка, тента.Основно имотът се е обитавал през пролетни, летни и есенни месеци.Свидетелите сочат, че имат наблюдения върху имота до есента на 2004г./месец октомври/.

Показанията на горепосочените свидетели не се опровергават от показанията на св.Д.Д..Същият е син на едно от лицата, продали съседния недвижим имот на въззивното дружество.Сочи, че имотът е бил реституиран на дядо му Д.П. /поч.1992г./ през 1990г., след което до 2004г., когато е осъществена продажбата, е ходил ежегодно в имота. Показанията му противоречат на решение на ПК Варна №682/16.03.2000г., видно от което собствеността на наследниците на Д. П. П. е възстановена по реда на ЗСПЗЗ през 2000г., а не през 1990г. Свидетелят Т.Л. сочи, че има първи наблюдения върху имота от „малко преди Коледа 2004г.”.В имота вече имало работници и те правили дупки за нова ограда, както и насипана пръст, която работници от съседния имот изсипвали в процесния.Сочи, че преди това е минавал от там, но не е обръщал внимание на имота.Сочи е видял фургон, а около него е имало пейка, чешма, която не работела.Свидетелят Н. сочи, че има първи наблюдения върху имота от есента на 2004г., когато в имота имало фургон, стара ограда от мрежа, вързана за дърветата, било буренясало.Втори път ходил няколко дни преди Коледа 2004г., когато видял, че в имота има насипана пръст от съседен имот, където работел багер.С.Ф. му казал, че иска спешно да му се направи масивна врата за ограда.Съгласно показанията на св.Б.Митев, когато отишъл в имота малко преди Коледа 2004г. той не бил ограден.Бил извикан да носи бетон именно за направа на колове за ограда.В имота имало 3-4 дървета, оголели, саморасли и някакво фургонче за пазачи.Имало площадка от балчишки камък, а извън нея трева. Нямало ограда.Ходил е в имота и 2-3 пъти годишно през периода 1993г.-2004г. и бил все така запустял.Съгласно показанията на свидетеля П. Георгиев същият разбрал през есента на 2004г., че С.Ф. има имот под комплексите Бриз 1 и Бриз 2.От север имотът граничи с черен път /сега вече асфалтиран/, където видял, че има ограда от каменни блокчета полупаднали, дълга около 10-15м.Имало един запуснат фургон, дървета саморасляци. Спрямо 1995г. и 2004г. в началото имотът бил по-поддържан, а после по-запуснат.Като дете /свидетелят е роден 1964г./ е ходил да играе на площадката с люлки и въртележки в имота.

Повечето от горецитираните свидетели имат наблюдения върху имота от края на 2004г., към който и момент вече са били предприети от въззивното дружество действия по ограждане на същия с нова ограда, поставяне на врата, а преди това в имота са били насипани земни маси от строеж в съседен имот.Свидетелите, които сочат, че са посещавали имота и в предходни периоди /2-3 пъти годишно/, имат откъслечни спомени, доколкото са минавали по пътека в страни от имота, водеща към стълбите към плажа, а част от свидетелите пресъздават спомени, датиращи от преди 1993г.

С оглед горното и установеното от показанията на първата група свидетели съдът приема, че от 1993г. до есента на 2004г. въззиваемата и брат й са упражнявали фактическа власт с намерение за своене върху имотите, предмет на горецитираните договори от 1993г.Ирелевантно е в случая дали тези имоти са идентични с този, който е бил реституиран през 1992г., съответно с този, предмет на н.а.№135/45г.Обстоятелството, че имотът е бил владян от тях се установява и от факта, че е бил водоснабден и електроснабден.Горното се установява от представените строителен прото -кол №93/14.06.1995г., издаден от отдел „А и Б” при Община Варна, сектор „Подземен кадастър” с дадено разрешение за монофазно елзахранване на помпа за кладенец и осветление, разрешително №205/05.07.1995г. за строеж на водопроводно отклонение, служебни бележки от 1995г. и 2002г., издадени от ДЗУ АД, клон „Бриз 1” Варна с разрешение за получаване от Н. Славов, собственик на имот, югоизточно от хотел „Бриз 1”, на ел.захранване от касета 5587 и водоснабдяване от водопровода в района на хотела, молба от Н.Славов от 11.05.2002г. до „В и К”ООД за оглед във връзка с премина -ване към контролен водомер и протокол от 14.05.2002г. за извършения оглед от технически ръководител при „В и К”ООД, гр.Варна Николинка П. /автентичността на последния документ е оспорена от въззивника, открито е производство по чл.154 от ГПК /отм./, от изслушаната СГЕ се установява, че документът е автентичен, а съгласно издаденото от „В и К” ООД, гр.Варна удостоверение №3652/27.06.2008г. към 14.05.2002г. лицето Николинка Антонова П. е заемало длъжността техник „Водомерно стопанство”/.

Пред настоящата инстанция са изслушани две СТЕ, съответно на в.л.Ц. Ангелова и в.л.К.Станева.От първата се установява, че на името на Н. Славов е открита партида във „В и К”ООД, гр.Варна с аб.№1700382, посочено, че се отнася за имот №1359, м.”Св.Никола”, по която има плащания ежегодно за периода 1996г.-2004г.Съгласно издаденото удосто -верение от „В и К”ООД, гр.Варна №903/25.02.2008г. откритата партида с аб. №1700382 на името на Н.Славов се отнася за имот №1359 от ситуация мащаб 1:1000.Копие от този документ е прието от настоящата инстанция като доказателство по делото /от първоинстанционния съд е изключена от доказателствения материал, т.к. страната не е представила оригинал/. Документът носи печат на „В и К”ООД, гр.Варна.На същата е показано водопроводното отклонение, което е предвидено за изграждане.Скицата на имота, за който се отнася отклонението, е окомерна, но сравнена със скицата на имота, представляваща извадка от КП за територията, изготвен 1977г.-л.64, е видно, че касае именно имота, попадащ южно от хотел Бриз 1 и граничещ от юг със скат към морето и от запад с канал.Същевременно от първата от цитираните СТЕ се установява, че за имота, попадащ северно от процесния и съставляващ имот пл.№250 по КП от 1936г., титуляр на разкритата през 1992г. партида е ДФ „Социален отдих”, почивен дом „Бриз”, а впоследствие „ДЗУ”АД, клон Варна, „Бриз 1”.От втората СТЕ се установява, че касетата за ел.захранване, описана в горецитираната служебна бележка от 1995г., издадена от ДЗУ АД, клон „Бриз 1” Варна, се намира на територията на комплекс „Бриз”.При оглед на същата в.л. е установило свободна първа тройка гнезда за предпазители, от където може да се подава ел.захранване за процесния имот така, както е посочено в предписание от „Електроснабдяване” Варна от 1995г.По дадените строителна линия и ниво за ел.захранване с протокол №93/14.06.1995г. обектът е изпълнен.Открита е партида с титуляр Н.С. на 15.06.1995г. и не е променяна до 2004г., като плащания има до ноември 2004г.Също от СТЕ се установява, че за имота, попадащ северно от процесния и съставляващ имот пл.№250 по КП от 1936г., титуляри на разкритите през 1992г. партиди са ДФ „Социален отдих”, почивен дом „Бриз” и РМР „Социален отдих”, почивна станция, м.”Св.Н.”, като същевременно тези партиди са с различни номера и за различни фабрични номера електромери от този по партидата на Н.С..Заключението на СТЕ е оспорено от въззивника, но същият не е предприел доказване по повод направеното оспорване /искането за допускане на тричленна СТЕ е оттеглено/.Цитираните заключения по СТЕ не се опровергават от представените скици, представляващи копия от кадастралната карта на м. ”Горчивата чешма”, действаща от 2004г., с нанесени схематично главните водопроводи и ел.проводи за територията.

Предвид така установеното съдът приема, че въззиваемата страна е упражнявала владение като фактическо състояние спрямо процесния имот до есента на 2004г., когато владение върху имота е започнало да осъществява въззивното дружество, демонстрирайки явно намерението си за своене с направата на своя ограда на имота и поставяне на нова врата. Представен е констативен протокол, съставен от Община Варна на 21.12. 2004г. на осн. чл.223, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, съгласно който са били констати- рани строително изкопни работи в имот №374-насип на земни маси в имот №373 - неограден и в имот №372, ограден от към улицата, както и, че е замърсен пътят с кални наноси, строителната площадка не е оградена и обезопасена.Констативният протокол е изготвен по повод подадената от въззивното дружество жалба до Община Варна на 21.12.2004г., в която сочи, че на 20.12.2004г. е установило, че от съседен имот в собствените му имоти №№373 и 372 се насипват земни маси и е разположен чужд булдозер. В последствие от Община Варна е дадено предписание на собственика на имоти №№372 и 373 - „Е. Е. Д. П.”ООД в срок до 26.12. 2004г. да отстрани допуснатите нарушения като огради двата имота с оглед обезопасяване на терена от абразивни свлачищни процеси.

Обстоятелството, че е било издадено горецитираното предписание не води до извод, че въззивното дружество е установило правомерно владение върху имота.Административният орган не разполага с компетентност да разрешава спорове относно това кое лице следва да упражнява фактическа власт върху имота.Фактът, че владението е отнето по скрит начин се установява от обстоятелството, че въззиваемата страна е открила извърше -ното нарушение на 02.01.2005г. при оглед на имота, когато и е подала сигнал до V РПУ гр. Варна, за което е изготвена докладна записка №1/03.01. 2005г. от посетилият мястото служител на РПУ.На 04.01.2005г. са подадени жалби до Районна прокуратура-Варна и до Община Варна, отдел „Обществен ред и контрол” с искания за оказване на съдействие за спиране акт на самоуправство.

По изложените съображения съдът приема, че въззиваемата страна, ищец по иска, установи, че е упражнявала фактическа власт върху процес- ния имот с намерение за своене, отнета й по скрит начин от въззивното дружество, предвид което предявеният иск с пр.осн. чл.76 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен.Предвид несбъдване на вътрешното процесуално условие, под което е предявен евентуалният иск с пр.осн. чл.75 от ЗС, същият не следва да бъде разглеждан.С оглед съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.Искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски следва да бъде уважено на осн. чл.64, ал.1 от ГПК /отм./.Представила е доказателства за следните направени разноски пред въззивна инстанция: 440лв., представляващи възнаграждения за в.л. и 10лв. такса за призоваване на свидетел или общо сумата от 450лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.04.2007г., постановено по гр.д. №1163/05г. по описа на ВРС, ХХХV състав.

ОСЪЖДА „Е. Е. Д. П.”ООД, рег. по ф.д.№2222/04г. по описа на ВОС, ф.о., със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к. ”Трошево”, бл.46, вх.Б, ап.47, представлявано от управителя С.Й.Ф., да заплати на М.Н.М. с ЕГН ********** *** сумата от 450лв., представляваща съдебно - деловодни разноски, направени пред въззивна инстанция, на осн. чл.64, ал.1 от ГПК /отм./.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: