Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………

гр. Варна, 27.02.2009г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.П.

ЧЛЕНОВЕ: Р.С.

А.П.

при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдия Р. С.гр.д.№ 1013 по описа за 2006г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. ГПК /52г./ вр. §2 ГПК /2007г./, като на 02.12.2008г. съдът е постановил акта си по същество.

На основание чл.193 ГПК в срок е депозирана молба от съделителките К.К. – Ангелова и Ж.К. с искане съдът да допълни решението си с диспозитив за присъждане на законната лихва върху всяка от сумите, дължими от съделителката Ц.С. за уравнение на дяловете, начиная от влизане в сила на решението по извършване на делбата.

При разглеждане на молбата в с.з. молителките, редовно призовани не са взели участие.

Насрещната страна – въззивницата Ц.С. в писмено становище сочи, че молбата е неоснователна. Излага доводи, че до приключване на устните състезания не е направено искане за присъждане на законна лихва, поради което и съдът не дължи служебното й присъждане.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

С постановеното на 02.12.2008г. решение съдът частично е отменил обжалваното първоинстанционно решение и вместо него е постановил друго като в частта относно извършването на делбата е приел, че същата следва да се извърши по реда на чл.292 ГПК. В съотвествие с това и направеното разпределение на делбените имоти съделителката Ц.С. е осъдена да заплати на съделителките Каназирски суми за уравнение на дяловете – по 15 292.63 лв. на всяка една за поставените в дял на С. изба № 3 и 33.7037 % ид.ч. от дворното място и по 7 300 лв., дължими за уравнение на дяловете за останалите обекти.

Действително в диспозитива на решението не е посочено, че тези суми се дължат ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила. Макар и претенцията за лихва за забава за бъдещ период да не съставлява самостоятелна искова претенция, то с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът дължи произнасяне само по това, което е поискано. В делбеното производство служебно присъждане на законна лихва е налице само в хипотезата на възлагане на неподеляемо жилище по чл.288 ал.2 ГПК. В настоящия случай делбата е извършена по реда на чл.292 ГПК и съделителките Каназирски не са претендирали присъждане на законна лихва. Ето защо молбата им за допълване е неоснователна.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К.Г.К. – Ангелова и Ж.Г.К. за допълване на постановеното на 02.12.2008г. решение по в.гр.д. № 1013/2006г. с диспозитив за присъждане на законната лихва върху всяка от сумите, дължими от съделителката Ц.С. за уравнение на дяловете, начиная от влизане в сила на решението по извършване на делбата, на основание чл.193 ГПК /отм./.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд с касационна жалба и при условията на чл.280 ГПК /2007г./ в 1-месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: