РЕШЕНИЕ №...

Гр.Варна, ...02.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, ІІІ с-в, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и девета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.Х.

ЧЛЕНОВЕ : А.К.

Е.П.

При секретаря Е.И., като разгледа докладваното от съдията А.К. ***/05г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК.

С решение от 15.04.2005г. по гр.д.№475/2004г. ВРС е приел за установено в отношенията между ищцата Т.В.Г., ЕГН**********,*** и ответниците М.С.П., ЕГН**********,***, Т.Х.Х., ЕГН**********, Л.С.Х., ЕГН********** ***, М.М.А., ЕГН**********, Е.М.А., ЕГН********** ***, Г.Д.Б., ЕГН********** и М.Г.П., ЕГН********** ***, че недвижим имот с площ от 37дка, от които 33дка-нива и 4дка-лозе, находящ се в землището на гр.Варна, кв.”Галата”, м-ст „Фичоза”, при граници и съседи : Ангел Атанасов, път, дол и морски бряг към момента на отнемането му по реда на Закона за собствеността и ползването на горите/отм./, чрез залесяване през 1955г., е бил собствен на Керанка Димитрова Евстатиева, поч. на 21.02.1978г., придобит с договор за покупко-продажба, обективиран по н.а.№107, т.ІІ, н.д.№323/1940г. на ВН, на основание чл.13, ал.8 от ЗВСГЗГФ.

Срещу решението е подадена жалба от М.П., в която се прави общо оплакване за неправилност на решението на ВРС.Моли съда да отмени същото и да отхвърли предявените претенции.

В срока по чл.201 от ГПК/отм./ е депозирано възражение от страна на ищцата Т.Г., в което се твърди, че жалбата е частично недопустима, тъй като за жалбоподателя не е налице правен интерес да обжалва решението изцяло, при условие, че му е възстановена част от имота с площ от 7.984дка.В условията на евентуалност се оспорва нейната основателност.

Решението е обжалвано от ответниците Л. и Т. Хаджиеви, които навеждат твърдения за неправилност на атакуваното решение, с оглед на това, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че към 1954г.-1955г. процесния имот не е съставлявал гора, поради което и не следва да се счита отчужден по силата на закона.Данни, че същият съставлява гора се извличат чак през 1987г. от приетия за територията лесоустройствен парк.Тъй като към релевантния момент процесния имот не е бил гора, то и сключените от общата наследодателкта на ищцата сделки са произвели прехвърлително действие, в т.ч. и на договора за продажба, с който Т.Х. е придобил собственоста върху 2дка от имота.Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на ВРС и да постанови друго, с което да отхвърли прядевените искове.Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл.201 от ГПК/отм./ не е постъпило възражение от страна на ищцата Т.Г..

Подадена са жалби от М.П. и Г.Б. с идентично съдържание, в което се навеждат твърдения за недопустимост на решението на ВРС, тъй като между ищцата и тях липсва извънпроцесуален спор относно титулярството на правото на собственост на процесния имот към минал момент, тъй като същите са оттеглили заявлението пред поземлената комисия за възстановяване на имотите, предмет на настоящото дело.Моли съда да отмени атакуваното решение като неправилно.

В срока по чл.201 от ГПК/отм./ са депозирани възражения срещу жалбите им с идентично съдържание, в които се твърди, че правният интерес за предявяване на иска следва да е налице към момента на подаване на исковата молба, и последващото оттегляне на заявлението за възстановяване, не обуславя недопустимост на производството.

В срока по чл.204 от ГПК/отм./ ответниците Е.А. и М.А. са се присъединили към жалбата на съответника си Г.Д.Б..С определение на съда от 30.01.2006г. същите са били конституирани като въззивници.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

Прядевени са субективно съединени искове по реда на чл.13, ал.8 от ЗВСГЗГФ.

В исковата молба ищцата Т.Г. твърди, че наследодателката й Керанка Димитрова Евстатиева е придобила въз основа на договор за продажба от 1940г., обективиран по н.а.№107, том ІІ, рег.№1331, н.д.№323/1940г. собствеността върху недвижим имот с обща площ от 33дка, находящ се в м-ст „Фичоза”, от който 33дка – нива и 4дка – лозе, при общи граници и съседи : Ангел Атанасов, път, дол и морски бряг.Впоследствие в периода 1954г-1955г. е бил залесен и на основание чл.7, ал.1 от КРБ и чл.1 от Закона за стопанисване и ползване на горите, имотът по силата на закона е станал държавна собственост.За това не е било необходимо решение на МС, тъй като същия е бил с площ по-голяма от 1дка.Тъй като отчуждаването е извършено по реда на закон, който е изброен в чл.2 от ЗВСГЗГФ, то за ищцата са налице предпоставките за неговото реституиране.През 1958г. наследодателяката е прехвърлила на трети лица части от описания имот с площи от 4дка, при граници и съседи на частта : Ангел Ангелов, път, дол, морски бряг и останалата част от нивата, съотв. от 8дка, при граници : път, дол, морски бряг и останалата част от нивата.Сделките не са произвели прехвърлително действие, тъй като към този момент наследодателката не е била собственик на имота.През 1958г. от Керанка Евстатиева са били безвъзмездно отчуждени 21дка земя от страна на Държавата, без да се посочат границите на отнетата част, но в КП на местността „Фичоза” процесният имот с площ от 37дка е записан с пл.№1160, 1187,1163 и 1187 като държавна земя.През 1991г. ищцата заявила за възстановяване одържавения имот от 37дка пред ПК-гр.Варна, но същата отказала да се произнесе по искането, поради наличието на спор отсно правото на собственост между първата и ответниците по делото Д.П., М.П., Т.Х. и Л.Х., които също са заявили за възстановяване части от същия имот. Горното обосновава правния интерес от предявяване на искове срещу тях, за приемане на установено, че към 1954г.-1955г. собственик на процесния имот с площ от 37дка е била Керанка Евстатиева, въз основа на договор за продажба от 1940г.Моли съда да уважи предявените искове и й присъди направените по делото разноски.

С влязло в законна сила определение на съда от 17.05.2004г. е било прекратено производството по делото срещу Д.П., тъй като е констатирано, че същата е починала преди подаване на исковата молба/л.64/.Въз основа на направено искане от ищцата по реда на чл.117, ал.4 от ГПК/отм./ съдът е конституирал като ответници по делото наследниците на починалото лице – М.А., Г.Б. и Е.А. с определение от 22.06.2004г./л.98/.

С определение на съда от 29.10.2004г. съдът е конституирал като допълнителен ответник М.П., с оглед наведените твърдения, че същата се явява наследник по закон на Г.П., чиито наследници са заявили за възстановяване части от процесния имот, и направено искане по реда на чл.117, ал.4 от ГПК/л.128/.

Ответникът М.П. чрез процесуалния си представител оспорва предявения срещу него иск, като твърди, че е придобил правото на собственост върху част от процесния имот с площ от 8дка, въз основа на договор за продажба, обективиран по н.а.№54, том Х, н.д.№2286/31.12.1958г.Така описания имот е бил предмет на възстановяване по реституция с решение №59/28.10.2003г. на ОСЗГ, въз основа на който акт П. се е снабдил с к.н.а., който го признава за собственик на имоти №№077004, №077005 и №077006.Моли съда да отхвърли предявения срещу него иск като неоснователен и му присъди направените по делото разноски.

Ответниците Т. и Л. Хаджиеви чрез процесуалния си представител оспорват предявените срещу тях искове, като твърдят, че са придобили собствеността върху 2дка от процесния имот въз основа предварителен договор за продажба, който е бил сключен с лицето Г. Петков, като впоследствие имота е бил отчужден от тях.В условията на евентуалност се твърди, че липсва идентичност между придобития от тях имот и този, който е бил собственост на Керанка Димитрова.Отделно от изложеното към 1954-1955г. имота е бил земеделска земя, а не гора.В с.з. на 14.06.2004г. се прави възражение, че имотът е бил придобит по давност, което обаче е неконкретизирано, тъй като не се сочи начален и краен период, в който ответниците са осъществявали непрекъсната фактическа власт върху него.Моли съда да отхвърли предявените срещу тях искове и им присъди направените по делото разноски.

Ответниците Е.А., Г.Б. и М.А. чрез процесуалния си представител навеждат твърдения, че предявеният срещу тях иск е недопустим, тъй като на 07.06.2004г. са направили отказ от претенцията си за възстановяване на имот в м-ст „Фичоза”, поради което липсва извънпроцесуален спор с ищцата.Молят съда да прекрати производството по отношение на тях.Не се претендират направените по делото разноски.

Ответницата М.П. не изразява становище по предявения иск.

С договор за покупко-продажба, обективиран по н.а.№107, том ІІ, регистър№1331, н.д.№323/1940г. на ВН Керанка Евстатиева е придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ нива от 33дка и лозе от 4дка, находящи се в землището на с.Галата, Варненска околия, местност „Фичоза”, при сегашни общи граници : Ангел Атанасов, път, дол и морски бряг.

Представена е разписка-съобщение от 05.09.1958г., подписана от Керанка Евстатиева, с която същата е била уведомена, че на основание чл.1 и чл.12 от Правилника за определяне на земите на горския фонд й се отчуждава гора от 21дка, находяща се в землището на с.Галата, Варненско, м-ст „Фичоза”.

Издадена е служебна бележка изх.№740/05.04.2000г. на наследниците на Керанка Евстатиева в уверение на това, че имотът от 21дка в м-ст „Фичоза”, землището на Галата, е отчужден и залесен, като в момента попада в ДГФ-отдел 314”д” и представлява акациева гора на 45г.Впоследствие е издадено удостоверение от същото учреждение, което касае целия подотдел 314”д”, находящ се в м-ст „Фичоза”, землището на Галата, като е отразено, че същият попада в ДГФ и е залесен с акация през 1955г., ведно от лесоустройствения проект на ДЛ-гр.Варна.

Представено е удостеверение за наследници №12623/04.02.2004г. от което се установява, че ищцата Т.Г. е единствен наследник на Керанка Димитрова Евстатиева, б.ж. на гр.Варна, поч. на 21.02.1978г.

Със заявление вх.№50059/19.11.1991г. до ПК-гр.Варна Т.Г., в качеството си на наследник на Керанка Евстатиева, е заявила за възстановяване имотите, които последната е придобила по продажба през 1940г.Същата е била уведомена на 23.02.2000г., че ПК не може да се произнесе по искането, тъй като относно същите имоти е налице претенция за възстановяване от Д.Г.П. по заявление вх.№50062/20.11.1991г.Пред въззивната инстанция е изискана пълната преписка по заявление вх.№50059/19.11.1991г. от която се установява, че с решение №1267/12.09.2005г. на наследниците на Керана Евстатиева е била призната обща площ в землището от 24.252дка, от които 17 199дка за възстановяване по §9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ и 7.053дка за обезщетяване с гори и земи от ДГФ.Възстановени са в стари реални или възстановими граници следните имоти : имоти №№077013, №077014, №077015, №077016, №077017 по КВС.Възстановени са в нови реални граници по чл.4, ал.2 от ЗВСГЗГФ имоти №080009 и №080033 по КВС.С протокол за въвод №252/27.09.2005г. наследниците на Керана Евстатиева са били въведени във владение на посочените по-горе имоти.

С договор за продажба от 31.12.1958г., обективиран по н.а.№54, том Х, н.д.№2286/1958г. на ВН Милко/М./ С.П. е придобил от Керанка Димитрова Евстатиева правото на собственост върху 8дка, представляващи част от нива, цялата с площ от 37дка, находяща се в землището на Галата, Варненско, местността „Фичоза”, при граници на частта : път, дол, морски бряг залесен и останалата част от нивата.

Представени са доказателства на л.86-л.88 от делото от които се установява, че така придобитият имот е бил включен в баланса на земята на ДЗС, въз основа на разпореждане №5587/16.12.1968г. на ОНС-гр.Варна и решение на ТПС комисия.

С решение №59/28.10.2003г. ОСЗГ-гр.Варна е възстановила правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на М.С.П. във стари или възстановими граници по чл.4, ал.1 от ЗВСГЗГФ на следните недвижими имоти по КВС на землището на Галата : имоти №№077004, №077005 и №077006 с обща площ от 7.984дка.С протокол за въвод №167/29.10.2003г. същия е бил въведен във владение на възстановените имоти.

Ответниците Т. и Л. Хаджиеви са представили нотариален акт по обстоятелствена порверка №124, том ІХ, н.д.№3428/1967г., с който са били признати за собственици по давност на недвижим имот, съставляващ нива с площ от 2дка, находяща се в землището на с.Галата, Варненско, м-ст „Фичоза”, при граници : морски бряг, Т. Петров Тодоров, път и Г.П..

С договор за продажба на недвижим имот от втори юли 1956г., поправен с мастило, като е отразена дата 24.07., сключен в частна писмена форма, Керанка Евстатиева се е задължила да продаде на Г.П. собствената си нива, находяща се в землището на с.Галата, Сталинско, местността „Фичоза”, с площ от около 28дка/в частта на площта на продаваната земя също личи осъществена поправка с мастило/, при граници : морски бряг, път, Ангел Атанасов и дълбок дол.В договора е отразена клауза, че владението върху имота е било предадено в деня на сключване на договора.

С молба декларация от 13.11.1967г. Г.С.П. е поискал да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка въз основа на покупка и давност, по отношение на недвижим имот, представляващ нива в местността „Фичоза” с площ от 4дка, при граници и съседи : Т.Х. Ханджиев, морски бряг, път и Милко С.П..

Представени са доказателства, че Г.П. е починал на 13.12.1978г. и е оставил за наследници по закон две дъщери – М.П. и Д.П. , последната от които е починала на 29.07.2000г., и е оставили за наследници ответниците М.А., Г.Б. и Е.А..

Със заявление вх.№50062/20.11.1991г. Д.Г.П. *** за възстановяване нива с площ от 28дка, находяща с в местността „Фичоза”.Същата е била уведомена, че с оглед съществуващия спор за материално право с лицето Т.Г. ОСЗГ не може да се произнесе към настоящия момент.Представени са молби адресирани до ОСЗГ-гр.Варна, с които наследниците на Г.П. са заявили, че оттеглят искането си за възстановяване на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, землището на кв.”Галата”, м-ст „Фичоза”, заявен за възстановяване с заявление вх.№50062/20.11.1991г. от Д.Г.П. /л.202 и л.203 от въззивното дело/.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :

Жалбите са депозирани в указания от закона 14-дн. преклузивен срок и производството е процесуално допустимо.Разгледани по същество са основателни.

Производството е по реда на чл.13, ал.8 от ЗВСГЗГФ и е процесуално допустимо, като е образувано при наведени твърдения, че наследодателят на ищцата е бил собственик на имот, който към 1955г. е бил отчужден по силата на Закона за стопанисване и ползване на горите/отм./, тъй като е съставлявал гора, което легитимира наследниците да заявят за възстановяване отнетия имот по реда на ЗСПЗЗ/доколкото към момента на подаване на заявлението за реституция ЗВСГЗГФ не е бил в сила, и възстановяването на горите е било осъществявано по реда чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ/ .От друга страна се твърди, че ответниците са заявили за възстановяване процесния имот по същия ред, което обосновава спор между страните за материално право към момента на отнемане на имота/отчуждаване в полза на държавата по силата на закона в случая/.

В предметните предели на предявения иск се включва положителното установяване на : правото на собственост на наследодателя към момента, в който се твърди, че имотът е бил отчужден, на твърдяното придобивно основание ; идентичност между процесния имот и тези, за които се претендира, че са собственост на противната страна ; към същия момент имота е съставлявал гора ; последният е бил включен в ДГФ въз основа на някои от изброените в чл.2 от ЗВСГЗГФ нормативни актове.

Не е спорно между страните, а се установява и от предстванените по делото писмени доказателства, че наследодателката на ищцата Керанка Димитрова Евстатиева, б.ж. на гр.Варна, поч. на 21.02.1978г., е била собственик по продажба на процесния имот към 1955г.

Установява се безспорно, от изисканите преписки от ОСЗГ-гр.Варна и заключението по допуснатата тройна СТЕ, идентичността между процесния и заявените за възстановяване имоти от страна на М.П. и наследниците на Г.П., както и този, който ответнициге Хаджиеви претендират да са придобили по давност през 1967г.

Не се установява обаче, че имотът е бил гора към претендирания в исковата молба момент, което е основание за отхвърляне на претенциите като неоснователни. Горният извод съда прави въз основа на заключението по тройната СТЕ, прието в с.з. на 27.03.2007г., както и по това на допуснатата допълнително СТЕ изготвена от в.л.И.Д..Установява се, че до 1967г.-1968г. на терена не е имало планово залесяване.Заключението е, че при наличието на по-малко от две млади двървчета/1-7 годишни/ на декар теренът не е представлявал гора към 1967г.Тези констатации се потвърждават и от извършеното аерофотозаснемане от 1957г., съобразно което, към този момент процесния терен не е съставлявал гора.Теренът е предимно гол, като се виждат отделни храсти и дървета, като броят на последните в общата площ следва да се определи на четири броя.

Съдът не кредитира заключението по допуснатата пред ВРС лесотехническа експертиза, тъй като вещото лице по същата не сочи метода, въз основа на който е достигнал до извода, че преобладаващият брой дървета – акация, са на възраст около петдесет години, т.е са съществували към 1954г.Вещите лица по тройната експертиза са направили дендрохронологичен анализ от представителна част от терена с площ от 10дка, като определяне на възрастта на дърветата е било извършено в лабораторни условия със специална система за анализ на проби от дървесни видове, при която възможността да се допусне грешка е под 5%.

Не водят до друг извод представените в хода на производството удостоверителни документи от ДГЛ и тези, които установяват проведеното отчуждително производство за 21дка гора, тъй като същите нямат обвързваща доказателствена сила относно вида на имота - нива или гора, поради което съдържащите се тях констатации могат да бъдат опровергавани със всички доказателствени средства.Данните от лесоустройствения проект пък касаят период, който не съвпада с процесния – 1987г.-1997г.

Налице са допълнителни основания за отхвърляне на претенцията на ищцата, част от които са свързани с обективното отсъствие на спор за материално право към минал момент с ответниците Т.Х. и Л.Х., а другите с преклудираната възможност на наследниците на Г.П. да възстановят собствеността по реституция на заявения имот, поради направен отказ от правото, осъществен в административното производство.

Липсват данни, че първите са заявили за възстановяване целия имот, респ. част от него, като факт, който би обосновал спора между страните за титулярството на правото на собственост към минал момент/без значение е дали по заявлението има произнасяне от страна на ОСЗГ/.В случая въззивниците Хаджиеви претендират, че са придобили собствеността по давност, която е изтекла към 1967г., и тъй като действието на придобивния способ е занапред, то това изключва наличието на спор към момента, в който се твърди, че процесният имот е бил одържавен – 1955г.

Вторите са направили отказ от възстановяване, което е довело да погасяване на правото им да заявят повторно имота пред ОСЗГ поради изтекъл срок за това. Претенцията по отношение на тях следва да бъде отхвърлена, тъй като с оглед предприетото по-горе действие, ОСЗГ е уважила искането на ищцата и е възстановила правото на собственост върху заявените земи с решение №1267/12.09.2005г./горното обстоятелство не рефлектира върху допустимостта на прозводството, която се определя на база твърденията на ищеца, а върху неговата основателност, тъй като разкрива несъответствие между твърдения и обективно съществуващо извънпроцесуално състояние на нещата/.

За пълното на изложението следва да се отбележи, че ищцата не би постигнала реален практически резултат ако е постановено решение, с което се уважава претенцията й по отношение на М.П., тъй като с факта на постановяване на позитивно решение на ОСЗГ, правото на собственост върху част от процесния имот с площ от 8дка, ще премине автоматично в неговото имущество, предвид настъпилото впоследствие вещнопрехвърлително действие на договора за продажба от 1958г./може договорът да не е прехвърлил права към момента на сключването му, но това не рефлектира върху неговата правна валидност, което позволява вещния ефект да настъпи впоследствие, когато праводателя придобие собствеността/.Очевидно е, че предявяването на иск срещу М.П. съставлява злоупотреба с право.

Налице са различия в изводите на първоинстанционния и въззивния съд, поради което атакуваното решение като неправилно следва да бъде отменено.

Тъй като причина за отмяна на решението на ВРС са ангажираните от въззивниците доказателствени средства пред настоящата инстанция, то на същите следва да бъде наложена санкция по чл.65 от ГПК/отм./, с оглед задължителните указания дадени от ВКС с т.8 на ТР№1/2001г.

На основание чл.64, ал.2 от ГПК в полза на въззивниците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, както следва : 583.62лв. за Л. и Т. Хаджиеви ; 1 209.75лв. за М.П..

Предвид горното, съдът

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение от 15.04.2005г. по гр.д.№475/2004г. на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.В.Г., ЕГН**********,*** срещу М.С.П., ЕГН**********,***, Т.Х.Х., ЕГН**********, Л.С.Х., ЕГН********** ***, М.М.А., ЕГН**********, Е.М.А., ЕГН********** ***, Г.Д.Б., ЕГН********** и М.Г.П., ЕГН********** ***, за приемане на установено в отношенията на страните, че недвижим имот с площ от 37дка, от които 33дка-нива и 4дка-лозе, находящ се в землището на гр.Варна, кв.”Галата”, м-ст „Фичоза”, при граници и съседи : Ангел Атанасов, път, дол и морски бряг към момента на отнемането му по реда на Закона за собствеността и ползването на горите/отм./, чрез залесяване през 1955г., е бил собствен на Керанка Димитрова Евстатиева, поч. на 21.02.1978г., придобит с договор за покупко-продажба, обективиран по н.а.№107, т.ІІ, н.д.№323/1940г. на ВН, на основание чл.13, ал.8 от ЗВСГЗГФ.

ОСЪЖДА Т.В.Г., ЕГН**********,*** да заплати на М.С.П., ЕГН**********,*** сумата от 1 209.75/хиляда двеста и девет цяло и седемдесет и пет/лв., представляваща направените по делото разноски, на основание чл.64, ал.2 от ГПК/отм./.

ОСЪЖДА Т.В.Г., ЕГН**********,*** да заплати на Т.Х.Х., ЕГН**********, Л.С.Х., ЕГН********** *** сумата от 583.62/петстотин осемдесет и три цяло и шестдесет и два/лв., представляваща направените по делото разноски, на основание чл.64, ал.2 от ГПК/отм./.

ОСЪЖДА М.С.П., ЕГН**********,***, Т.Х.Х., ЕГН**********, Л.С.Х., ЕГН********** ***, М.М.А., ЕГН**********, Е.М.А., ЕГН********** ***, Г.Д.Б., ЕГН********** и М.Г.П., ЕГН********** *** да заплатят по сметка на ВОС сумата от 100/сто/лв., представляваща допълнителна държавна такса, на основание чл.65, ал.2 от ГПК/отм./.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от уведомяване на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.