Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 27.02.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Н.Д.

при секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1067 по описа за 2005 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от Станчо Христов Станчев, действащ като ЕТ "МОНОЛИТ-43 – Станчо Станчев" гр. Варна, п. 08.01.2007 г., заместен от Ю.С. Брънзелова срещу Иларион Д.С., п. 17.05.2007 г., заместен от Д.И.С. за заплащане на сумата 148997.00 лв. – част от 165555.00 лв., представляваща увеличената стойност на собствения на ответника недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Братя Миладинови" № 144, представляващ право на строеж върху 2/12 ид. ч. от място, цялото с площ от 252 кв. м, съставляващо УПИ № 46 /идентичен с парцел № І-1/ в кв. 481 по плана на ХІІІ-ти подрайон на гр. Варна, вследствие извършено от ищеца от м. септември 1994 г. до м. декември 1995 г. подобрение – изграждането на апартамент № 5 на втория жилищен /надпартерен/ етаж в жилищната сграда в мястото, разположен срещу стълбището, със застроена площ от 84.90 кв. м, състоящ се от входно антре, дневна, кухня, две спални, баня, тоалет, два дрешника и два балкона, при граници: калкан, ап. № 6, стълбищна площадка, ап. № 4 и ул. "Странджа", ведно с принадлежащата изба № 1 с площ от 13.05 кв. м, при граници: калкан, изба № 2, избен коридор, изба № 3, ул. "Странджа", както и 7.1338 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, в твърдяното качество на добросъвестен владелец на правото на строеж по чл. 72, ал. 1 от ЗС с присъждане на разноски.

Ответникът оспорва иска. Предявява възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че ищецът е получил сумата, с която се е увеличила стойността на имота още през 1996 г. като цена по договор за продажба на същото жилище след вписване на исковата молба за делба.

По същество ищцата поддържа становището.

Представя подробни писмени бележки.

Ответникът не изразява становище.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Ищецът не е предявил искане за полезните разноски, а само за увеличената стойност. Искът е допустим и надлежно предявен.

По същество:

От представения заверен препис /л. 6/ се установява, че първоначалният ищец е сключил предварителен договор от 11.01.1994 г., чрез който съсобствениците на дворно място, сред които и първоначалният ответник са обещали да му отстъпят права на строеж за обекти с обща площ 60 % от разгърнатата застроена площ на сградата, предвидена за застрояване. С решение, постановено на 04.01.1999 по гр. д. 4014 по описа за 1995 г. на ВРС, ХІV-ти състав /л. 8/ е прието за установено, че отстъпването на права на строеж е обещано само от част от съсобствениците. Ако окончателният договор е нищожен обещанието за сключването му също е нищожно.

От представения заверен препис /л. 14/ се установява, че на първоначалният ищец и на същите съсобственици е издадено разрешение № 125 от 29.09.1994 г. за строеж на сградата.

Съдът приема, че първоначалният ищец е установил въз основа на предварителния договор фактическа власт, която ЗС признава за владение, но върху право на строеж за 60 % идеални части от бъдещата сграда.

От представения заверен препис /л. 7/ се установява, че на 15.11.1994 г. е сключен договор с НА № 193, т. ХХХVІІ, дело № 13991 по описа за 1994 г. на ВН, чрез който същите съсобственици, сред които и първоначалният ответник е следвало да учредят на първоначалния ищец права на строеж, включително и за процесното жилище. С цитираното решение на РС между същите страни е прието, че договорът е нищожен. Силата на пресъдено нещо следва да бъде зачетена.

От показанията на св. Митев и св. Н., ценени в съвкупност с цитирания нотариален акт съдът приема, че първоначалният ищец е установил въз основа на договора владение върху правото на строеж и е изградил процесното жилище през м. декември 1995 г. /моментът е безспорен между страните/.

От заключението на вещото лице се установява, че изграждането на жилището е увеличило стойността на правото на строеж т. е. е налице подобрение.

Съдът приема за установено, че първоначалният ищец е упражнявал твърдяното владение. То обаче следва да бъде прието за недобросъвестно, тъй като нищожният договор /както предварителният, така и окончателният договори бяха приети за нищожни/ не е правно основание, годно да прехвърли правото на собственост по смисъла на чл. 70 от ЗС – така вместо всички Методи Марков и Вл. Петров "Вещно право", СИБИ, второ издание, стр. 39.

лист втори от решение от 27.02.2009 г. по гр. д. № 1067/05 ВОС

По притежанието на твърдяното право от ответника към момента на завършване на подобрението м. декември 1995 г.:

Въпросът е от значение, тъй като страни по отношението са именно владелецът и собственикът към този момент – така М. Марков и Вл. Петров цит. съч., стр. 49.

Първоначалният ответник не е притежавал правото на строеж за процесното жилище през м. декември 1995 г., тъй като права на строеж въобще не са били валидно учредени.

Обстоятелството, че той е придобил право на собственост върху процесния имот чрез спогодба, за която е съставен протокол от 03.02.2005 г. по цитираното делбено дело /заверен препис на л. 10/ не може да обоснове обратен извод. Това е така, защото по действащата уредба няма фикция за обратно действие на делбата.

Ответникът е бил само съсобственик по приращение на процесния имот към м. декември 1995 г.

Може да се приеме, че чрез спогодбата е прехвърлен подобрен имот, но първоначалният ищец въобще не е твърдял прехвърляне и недобросъвестност на първоначалния ответник.

Не може да се приеме, че за първоначалния ищец е възникнало твърдяното вземане.

По възражението за давност:

Съдът приема, че владението на първоначалния ищец е било смутено още с предявяването на иска за делба, по който е привлечен като ответник с предполагаеми, но оспорени от ищцата права. Производството по този иск е образувано през 1995 г.

Искът, по който е образувано настоящото производство е заведен през 2005 г. т. е. след изтичането на давността. Дори да бе прието, че за първоначалния ищец е възникнало твърдяното вземане, то би било погасено по давност.

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ответникът не е претендирал разноски, поради което и съдът не присъжда такива.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Станчо Христов Станчев, действащ като ЕТ "МОНОЛИТ-43 – Станчо Станчев" гр. Варна, п. 08.01.2007 г., заместен от Ю.С. Брънзелова ЕГН ********** *** срещу Иларион Д.С., п. 17.05.2007 г., заместен от Д.И.С. ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 148997.00 лв. – част от 165555.00 лв., представляваща увеличената стойност на собствения на ответника недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Братя Миладинови" № 144, представляващ право на строеж върху 2/12 ид. ч. от място, цялото с площ от 252 кв. м, съставляващо УПИ № 46 /идентичен с парцел № І-1/ в кв. 481 по плана на ХІІІ-ти подрайон на гр. Варна, вследствие извършено от ищеца от м. септември 1994 г. до м. декември 1995 г. подобрение – изграждането на апартамент № 5 на втория жилищен /надпартерен/ етаж в жилищната сграда в мястото, разположен срещу стълбището, със застроена площ от 84.90 кв. м, състоящ се от входно антре, дневна, кухня, две спални, баня, тоалет, два дрешника и два балкона, при граници: калкан, ап. № 6, стълбищна площадка, ап. № 4 и ул. "Странджа", ведно с принадлежащата изба № 1 с площ от 13.05 кв. м, при граници: калкан, изба № 2, избен коридор, изба № 3, ул. "Странджа", както и 7.1338 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, в твърдяното качество на добросъвестен владелец на правото на строеж, на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в четиринадесетдневен срок от получаването на съобщенията до страните пред ВАпС.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: