Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/………..,гр.В.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненскиятх окръжен съд,адмиинстративно
отделеине,втори състав,в публично заседание на
двадесет и шести ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.М.
ЧЛЕНОВЕ:П.П.
Д.С.
Секретар:Ц.Н.
Прокурор:С.Д.
Като разгледа докладваното от
съдия П.П.
Адм.дело № 1773 по описа за 2006
година
За да се произнесе,съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл.от ДОПК.
Образувано е по жалба и
уточняваща молба вх.№ 38052/21.04.2006г. на М.Т.Т.,ЕГН **********,представляващ ЕТ „М.-45-М.Т.Т.”,ЕИК по БУЛСТАТ *********,със
седалище и данъчен адрес: гр.Д.,ж.к.”Д.” №
3,против ДРА № 1-23-1040/16.12.2005г.,издаден от И.К.С.,на длъжност
данъчен експерт при Териториална данъчна дирекция-гр.Д.,потвърден с Решение №
281/31.05.2006г. на Директора на Дирекция „ОУИ”-В. при ЦУ на НАП.Жалбоподателят твърди,че обжалвания ДРА е
незаконосъобразен на изложени в жалбата основания и моли същия и
потвърждаващото го решение да бъдат отменени.Оспорва непризнато право на
приспадане на данъчен кредит в размер общо на 12309,13 лв. и лихви в размер на
2993,99 лв. за периода 01.12.2002г.-30.06.2005г.и увеличение на финансовия
резултата за 2004г. със сумата 43510,27 лв.Счита за недоказани констатациите на
данъчения орган,че не е извършена доставка,както и,че
не е налице никоя от хипотезите на чл.109 от ДПК /отм./.В съдебно заседание и
по същество на спора чрез процесуалния си представител подържа жалбата и моли
същата да бъде уважена,като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна-Дирекция „ОУИ”-В.
при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата
да бъде отхвърлена като неоснователна и
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненската
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
същата да бъде оставена без уважение.
Съдът,след преценка на събраните
по делото писмени доказателства,приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
На основание чл.107 от ДПК и въз
основа на АВДР № 1040/28.09.2005г.,издаден от Н.А.Г.,на длъжност Началник
сектор „Данъчни ревизии” в Териториална данъчна дирекция-гр.Д. е извършена
данъчна ревизия на жалбоподателя EТ „М.-45-М.Т.”,приключила с
издаването на обжалвания ДРА.Същият е обжалван на основание чл.152 от ДОПК и е
потвърден с Решение № 201/31.05.2006г.на Директора на Дирекция „ОУИ”-В. при ЦУ
на НАП.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок,от надлежна страна,при наличие на правен интерес от
обжалване,поради което е допустима за разглеждане.
По т.1 от жалбата,относно
непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 12309,13 лв.
и начислени лихви в размер на 2993,99 лв. за данъчен период
01.12.2002г.-30.06.2005г.,по фактури,издадени от СД „Д.И.”,с предмет на
доставката- шивашки услуги,подробно описани в обжалвания ДРА..
При извършване на данъчната
ревизия,с ПИНП № 9-2653/11.11.2005г. ревизиращият данъчен орган е
констатирал,че процесните данъчни фактури са
включени в дневниците за продажби и СД
за съответните данъчни периоди.Плащанията са извършени в брой,а за част от
фактурите с прихващане.При ревизията ЗЛ не е представило документи доказващи
реалността на извършените шивашки
услуги-договори,спецификации,приемно-предавателни протокол за експедирана
продукция и получени материали.След връчване на ИПДПОДС жалбоподателя
ЕТ „М.-45-М.Т.” не е представил исканите доказателства.С оглед на посочените
констатации на основание чл.65,ал.4,т.3 от ЗДДС не е признато право на
приспадане на данъчен кредит за процесния данъчен
период.
Въз основа на направено искане №
9-2651/02.11.2005г.,с ИННДР 1082081107 е
извършена проверка на СД „Т.-И.А. и сие”,като
резултатите от проверката са документирани с Протокол обр.16
№ 9-2651/10.11.2005г./приложение 16/,с който е констатирано,че фактурите
получени от ЕТ „М.45” са включени н дневниците за покупки и СД за съответния
данъчен период.Плащанията са извършени в брой.Не са представени
документи,доказващи реалността на извършената услуга-ишлеме в т.ч. договори,спесификации,приемо-предавателни
протоколи,както за получените материали,така и за експедираната продукция.С
оглед констатациите ревизията не приема изпълнени доставки на ЕТ „М.45” към СД
„Т.-И.,А. и сие”.С оглед непредставяне
на документи и писмени обяснения ревизиращият орган е установил,че са налице
обстоятелства отговарящи на хипотезата на чл.109,ал.1,т.4 от ДПК.
От назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза,неоспорена от
страните,която съдът приема като обективна и компетенто
дадена и която кредитира се установява,че относно издадените документи от жалбоподателя ЕТ „М.-
Дебит с-ка
602-Разходи за външни услуги-с данъчната основа по фактурите
Дебит с-ка
4531-начислен ДДС при покупките-са начисления ДДС.
Кредит с-ка
501-Каса в лева-с общата стойност която е платена в брой.
Анализът на горната статия
показва,че задължението по процесните фактури не е
отразено първоначално по сметка 401-Доставчици,а директно по сметка Каса,тъй
като плащането е в брой,което осчетоводяване не е неправилно.
Относно издадените документи от
СД „Дивна-И.” на ЕТ „М.-
1.Фактури №№ 168/27.12.2002г.
,171/10.03.2003г. и 173/14.03.2003г.
Дебит с-ка
411 „Клиенти”-сп цялата стойност на вземането
Кредит с-ка
4532-Начислен ДДС при продажбите- начислен ДДС.
Кредит с-ка
709 „Други приходи от продажбите-с данъчната основа
2.Всички останали фактури с
предмет на доставката „шивашки услуги”
са осчетоводени със следните счетоводни статия:
Дебит с-ка
411-Клиенти-с цялатап стойност на вземането
Кредитна смета 4532-Начислен ДДС
при продажбите-с начисления ДДС.
Кредит с-ка
703-Приходи от услуги.-с данъчната основа.
3.За извършените плащания:
Дебит с-ка
Каса
Кредит с-ка
Клиенти
Описаните фактури,издадени от СД”Д.-И.”
на ЕТ „М.-
При така установената фактимеска обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.65,ал.4,т.3 от ЗДДС /отм./,която е послужила като правно основание на
ревизиращия данъчен орган да не признае право приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя,данъчиният орган
отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизирания данъчен субект
по всяка доставка в размера по ал.5 когато установи,че за нея или по предходна
доставка доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това.
Съобразно разпоредбата на чл.6
ЗДДС/отм../,доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост
върху стока или други вещни права върху стока,извършването на услуга,когато се
извършва срещу насрещна престация на основание на
сключена сделка или с цел такава да се сключи.
Според чл.1 от ЗДДС /отм./,данъкът върху
добавената стойност се дължи за доставки на стоки или услуги,с място за
изпълнение на територията на страната и извършена от данъчно задължено по този
закон лице,за всяка извършена от него облагаема доставка на стоки или услуги в
предвидения от закона срок от датата на възникване на на данъчното
събитие,видно иот чл.55,ал.1 от ЗДДС /отм./.
От анализа на цитираните по-горе
разпоредби се налага извода,че за да възникне задължение за начисляване на ДДС
от доставчика съответно и за да възникне право на приспадане на данъчен кредит
за получателя по доставката е необходимо да е налице реално осъществена
облагаема доставка,т.е. да е възникнало данъчно събитие по смисъла на
ЗДДС.Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и съответно-правото
на приспадане на данъчен кредит единствено с издаването на данъчни фактури,а
поставя изискването да са налице реално осъществени доставки.Поради това при преценкана от страна на данъчните органи дали е възникнало
за получателя по доставките право на приспадане на данъчен кредит,същите имат
правомощието и задължението да проверят дали реално е осъществена
доставка,което представлява предпоставка за начисляване на данък от доставчика
и съответно-за възникване право на приспадане на данъчен кредит от получателя
по доставката.
От събраните по делото
доказателства в съдебното производство и от заключението на вещи лице безспорно
се установява,че е осъществена реална доставка и за плащането на цената по
нея,включително и данъка,извършени са надлежни счетоводни записвания,поради
което са изпълнени предпоставките на чл.6 окт ЗДДС.
Жалбата в тази част като основателна следва да
бъде уважена,като обжалвания ДРА и потвърждаващото го решение следва да бъдат
отменени.
По т.2 от жалбата,относно
увеличение на финансовия резултат за 2004г. със сумата 33545,66 лв..
При извършване на данъчната
ревизия е установено,че жалбоподателя е отчел разходи
за външни услуги в размер на 33545,66 лв.,по фактури с предмет на
доставка-шивашки услуга,издадена от СД „Д.И.”.При извършване на насрещната
проверка не са представени документи,доказващи реалността на извършените
шивашки услуги-договори,спецификации,приемно-предавателни протоколи за
експедиране на продукцията и получени материали.Такива не са представени.и от жалбоподателя,поради което на основание чл.23,ал.2,т.10. от
ЗКПО финансовият резултат за 2004г. е увеличен със сумата 33545,66 лв.
От приобщените по делото писмени
доказателства и от заключението на вещо лице безспорно се установява,че всички
описани фактури,издадени от СД „Д.-И.” на ЕТ „М.-
С оглед на посочените констатации
се установява,че е налице реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС.Жалбата в
тази част като основателна следва да бъде уважена,като ДРА в посочената част
следва деа бъде отменен.
По т.3 от жалбата,относно
увеличение на финансовия резултат за 2004г. със сумата 9964,61
лв.,представляваща отчетени в сметка 603 разходи за амортизации.
В хода на ревизионното
производство на ЗЛ е връчено искане за представяне на аналитични счетоводни
сметки за ДМА,счетоводен и данъчен амортизационен план и счетоводна политика.До
приключване на ревизионното производство същите не са били представени от
ЗЛ.Последствие при административното обжалване е констатирано,че представеният
амортизационен план за 2004г. не дава достатъчно информация и от който не е
ясно как са формирани начислените разходи за амортизации в сметка 603 в размер
на 9964,61 лв.С оглед на посочените констатации,на основаине
чл.23,ал.2,т.10 от ЗКПО финансовият резултат за 2004г. е увеличен със сумата
9964,61 лв.-начислени разходи за амортизации.
От назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза,неоспорена от
страните,която съдът приема като обективна и компетентно дадена и която
кредитира се установява,че „след проверката на вещо лице в счетоводството на жалбоподателя,въз
основа на представените Месечни Оборотни ведомости е установено,че по
счетоводна сметка 603-Разходи за амортизации са начислени амортизации към
30.06.2004г.-7 478.43 лв. и към 31.12.2004г.-2 468.18 лв.,или общо за
2004г.-9964,61 лв.При проверката на вещо лице е представен Амортизационен план
/АП/ за наличните активи за периода 2001г.-2004г.,който не съдържа данни за
амортизационната норма и амортизационната сума-годишна и месечна.В
представените счетоводни документи няма наличен Данъчен амортизационен план за
2004г.,който задължително се съставя,считано от 01.01.2003г.В конкретния случай
при ЕТ „М.-
Относно обстоятелството,водена ли
е редовна счетоводна отчетност,съобразена с нормативните изисквания на Закона
за счетоводството и НСС, съдебно-счетоводната експертиза счита,че се отнася
конкретно към отчитането на дълготрайните активи и въз основа на направените
констатации за непълното съдържание на Счетоводния амортизационен план и
липсата на Данъчен амортизационен план е
посочено в експертизата,че по отношение на отчитането на дълготрайните активи
/материални и нематериални/ водената счетоводна
отчетност не отговаря на изискванията на ЗСч и
НСС 4-Отчитане на амортизациите.
От представената по делото
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,вещо лице след запознаване и
анализиране на представеният по делото данъчно-амортизационен план за периода
2003-2005г. включително,експертизата е преизчислила
финансовия резултат на фирмата за 2004г.,облагаемата печалба и дължимите
данъци,като преизчисленото задължение от експертизата е дадено в два варианта.
Жалбата е основателбна
по следните съображения:
От допълнителното заключение на
вещо лице е видно,че относно анализ на данните за амортизации:
Счетоводна амортизация:Съгласно
представените на експертизата документи от счетоводството на ЕТ „М.-
Данъчна амортизация: След
запознаване на вещо лице с допълнително представения по делото данъчен
амортизационен план за 2004г.,обобщен и по месеци е установено,че наличните
активи през 2004г. се признават данъчни
амортизации в размер на 2019.22 лв.
Съдебно-счетоводната експертиза е
констатирала,че при съпоставка на сумата
на счетонодната и данъчната амортизация е видна
значителна разлика в размер на 7 945.47 лв.,като счетоводното и данъчнотио законосателство
разрешават такава разлика,причините от която могат да са следните: различен
счетоводен праг за същественост на ДМА от данъчно определеиния
в ЗКПО;различна счетоводна норма,приета от предприятието на съответната група
ДМА,от данъчно признатата;нразличен режим на данъчно
облагане на дейността в предходни периоди.С оглед посочените констатации видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,с цел изясняване на
причините за разликатата между счетоводната и
данъчните амортизация за 2004г.,отразени в счетоводството на жалбоподателя са анализирани данните в колота
6-Счетоводна квота и колона;7-Данъчна квота от допълнителни представените
документи-Амортизационни квоти за
осчетоводяване,като е констатирано,че не е налице разлика в амортизационните
квоти за счетоводни и данъчни цели,т.е. счетоводните амортизации по сметка 603-
Разходи за амортизации следва да са равни на данъчно признатите за
Жалбата в тази част като
основателна следва да бъде уважена,като обжалвания ДРА бъде отменен.
С оглед изхода на спора и
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на
направените по делото разноски,същото като основателно следва да бъде уважено в
размер на 920 лв.,на основание чл.161,ал.1 от ДОПК.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ ДРА № 1-23-1040/16.12.2005г.,издаден от И.К.С.,на
длъжност данъчен експерт при Териториална данъчна дирекция-гр.Д. в обжалваната
част с която на жалбоподателя М.Т.Т.,ЕГН **********,представляващ
ЕТ „М.-45-М.Т.Т.”,ЕИК по БУЛСТАТ *********,със седалище и данъчен адрес:гр.Д.,ж.к.”Д.”
№ 3,е отказано право на приспадане да данъчен кредит за периода
01.12.2002г.-30.06.2005г.,общо в размер на 12309,13 лв. и са начислени лихви за
забава в размер на 2993,99 лв. по фактури,издадени от СД „Д.И.”,с предмет на
доставката-шивашки услуги,подробно описани в обжалвания ДРА,както и увеличение
на финансовия резултат за 2004г. със
сумата 43510,27 лв.,потвърден с Решение № 281/31.05.2006г. на Директора на
Дирекция „ОУИ”-В. при ЦУ на НАП и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА право на приспадане на
данъчен кредит на жалбоподателя М.Т.Т.,ЕГН **********,в
качеството му на представляващ ЕТ „М.-45-М.Т.Т.”,ЕИК по БУЛСТАТ *********,със
седалище и данъчен адрес:гр.Д.,ж.к.”Д.” № 3,общо в размер на 12309,13 лв.,за
периода 01.12.2002г.-30.06.2005г.,по фактури,издадени от СД „Д.И.”,подробно
описани в ДРА № 1-23-1040/16.12.2005г.
ОСЪЖДА Дирекция „ОУИ”-В. при ЦУ
на НАП да заплати на ЕТ „М.-45-М.Т.Т.”,ЕИК по БУЛСТАТ *********,със седалище и
данъчен адрес:гр.Д.,ж.к.”Д.” № 3,представлявано от М.Т.Т.,ЕГН **********
направените поделото разноски в размер на 920 /деветстотин и двадесет/ лева,на
основание чл.161,ал.1 от ДОПК.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: