Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГР.ВАРНА,……………………………… ГОД

Варненският окръжен съд- административно отделение в публично заседание на 23 януари 2009 година в състав :

Председател : Д.С.

Членове: Ел.А.

Св.Ц.

При участието на прокурора Р.Л. и секретаря Ц.Н. и като разгледа докладваното от съдия Св.Ц. адм.дело 1756/2006 год год по описа на Окръжен съд-Варна, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по реда на чл.220 от ЗМ, по жалба на „ТОМИЛИМПЕКС" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., представлявано от управителя И.П.Т., срещу решение на Началника на МП "Пристанище Варна- 2005" към ЕАД № 2005/4-1323/ 13.03.06 г., потвърдено с решение № Т-47-204/06.07.2006 год на Зам.Началника на Митници -Варна с което на основание чл.102 ал.2 от ППЗМ във връзка с чл.36 ал.2 т.1 от Закона за митниците е определена митническата стойност на внесените от жалбоподателя 18 300 т кафе „Робуста" индонезийско, в размер на 990 щ.д./МТ,като държавните вземания са мито,акциз и ДДС общо в размер на 21 325,00 лв,от които реално платени 19822,00 лв, допълнително обезпечени 962,00 лв и остатък за доплащане ДДС в размер на 541 лв. В жалбата се твърди, че обжалвания акт е постановен при нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като не са посочени мотиви относно определяне на цената на стоката на основание цена на идентични стоки по смисъла на чл.66 ал.1 т.3 от ППЗМ,. Твърди, че му е отнета възможността за защита и за използване на всички предоставени законови средства срещу Решение № Т-47-204/06.07.2006год на Зам. Началник на Митница Варна,тъй като не са му представени писмата и приложенията към тях, които намират съществено място в обстоятелствената част на обжалваното решение и които длъжностното лице при постановяването му сочи като конкретни обстоятелства. Твърди, че длъжностното лице не е взело предвид характеристиките на внасяната стока, а именно, че се касае за внос на зелено кафе на зърна сорт робуста- ЕLВ - трето качество", което е от съществено значение при формиране и определяне цената на сделката. Твърди че не става ясно каква точно справка на борсата е направило длъжностното лице относно цената на зеленото кафе на зърна, за какъв сорт кафе е правило справка, и изобщо направило ли е справка, за кафето на зърна, предмет на конкретния внос, а именно- "индонезийска робуста - ЕLB – трето качество. Твърди,че е незаконосъобразен извода по отношение на транспортните разходи, които видно от представения коносамент и инвойс фактурата, са включени в крайната цена на стоката,както и извода и по отношение на това дали е застрахована стоката, тъй като твърди че за него не съществува задължение да застрахова стоката.Твърди, че не става ясно от обстоятелствената част на решението, каква точно информация за внос на идентични стоки по смисъла на чл.66, ал.1, т.З от ЗМ има предвид длъжностното лице, как е определило идентичността на тези стоки, със стоката предмет на вноса осъществен от дружеството жалбоподател, при условие, че не я е индивидуализирало в решението си по вид, качество и др. Характеристики. Претендира отмяна на така постановеното от Началника на МП "Пристанище Варна" решение, потвърдено от Началника на Митница Варна . както и заплащане на направените по делото разноски. В с.з. жалбоподателят ,чрез процесуалните си представители поддържа жалбата си.

Ответната страна Митница-Варна страна счита жалбата за неоснователна.

Заинтересованата страна Началник митнически пункт „Пристанище Варна 2005”, не изразяват становище по жалбата.

Заинтересованата странаДирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП не изразяват становище по жалбата.

Прокурорът изразява становище, че жалбата е основателна .

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма ,поради което не страда от пороци,водещи до неговата нищожност. .

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в предвидения от закона срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване е решение на Началника на МП "Пристанище Варна- 2005" към ЕАД № 2005/4-1323/ 13.03.06 г., потвърдено с решение № Т-47-204/06.07.2006 год на Зам.Началника на Митници -Варна с което на основание чл.102 ал.2 от ППЗМ във връзка с чл.36 ал.2 т.1 от Закона за митниците е определена митническата стойност на внесените от жалбоподателя 18 300 т кафе „Робуста" индонезийско

Не се спори между страните че по силата на рамков договор, сключен между "Еком Агроиндустриал Груп" ООД и "Томилимпекс" ЕООД гр. Варна, предмет на същия е количество кафе от около 10ООмт - кафе „Робуста" индонезийско второ, трето и четвърто качество; кафе „Робуста" виетнамско, първо и второ качество; кафе „Индия робуста чери". В търговската фактура описанието на стоката е "Индонезия Робуста Кафе". Не е спорно че в цитирания по-горе договор, условието на доставка е CFR, като в клауза цена е посочено „в щатски долари най-доброто ценово равнище преобладаващо към момента на продажбата. "Посочено е заплащането да се извършва чрез телеграфичен превод за сметка на купувача преди пристигане на кораба, но не по-късно от 45 дни след датата на коносамента, което от двете се случи по-рано.

Безспорно по делото е обстоятелството, че на 13.03.2006год. в МП "Пристанище Варна", „Спед Консулт" ЕООД в качеството му на пряк представител на "ТОМИЛИМПЕКС" ЕООД, подало на МП "Пристанище Варна" код 2005 митническа декларация /ЕАД/ за внос на стока -зелено кафе на зърна индонезийска робуста - 18 300 кг., ведно с фактура № 406.20326/31.01.2006г. Изпращач на стоката е "ПТИндо Кафко, Индонезия чрез „Еком Агроиндустриал Корп."Швейцария и получател-„ ТОМИЛИМПЕКС" ЕООД гр. Варна, видно от вписванията в кл.2 и кл.8 на ЕАД № 2005/4-1323/13.03.2006г.Стоката е пристигнала с М/К "Херм" при обявени условия на доставка за нея СРК/кл.20 на ЕАД/, а именно: "стойност и навло платени", съгласно Приложение № 10 към Наредба № 11/98г. за реда за писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения. Обявената митническа стойност на същата за тон се равнява на 740 щ.д./тон. посочена и в придружаващата стока фактура № 406.20326/06г. Митническите органи са предприели процедура по оспорване на митническата стойност на стоката, като поради възникнали съмнения от страна на началника на МП "Пристанище Варна 2005 " по отношение на декларираната митническа стойност, от декларатора с писмо изх. № Т 47-75/ 13.03.2006г. били изискани допълнителни документи, представляващи информация по смисъла на чл. 98 ал.4 т.З от ППЗМ и обезпечение на дължимите митни сборове и други държавни вземания до 900щ.д./тон. временно определена митническа стойност на стоката. На 15.03.2006г. с писмо изх. № Т 47-77/06г. било изискано писмено съгласие от дружеството - вносител за проверка съобразно нормата на чл. 52 ал.4 от ЗБ. На 24.03.2006г. с писмо.вх. № Т 47-75/06г. Представител на „Томилимпекс” представил следните документи: рамков договор за 2006г. от 13.12.2005г. ведно с превод; коносамент № НТМЮ83600001221/23.01.06, ведно с превод; банков суифт № 060310ВСТОРКОМ8Ю2188000001 / 10.03.2006г. На 24.03.2006год. с писмо вх. № Т 47-77/ 24.03.2006г. дружеството вносител /жалбоподател по настоящето дело/ е декларирало, че не дава писмено съгласие за проверка на банковите си сметки, тъй като е представен документ за извършеното плащане. Представените от вносителя документи не оборили наличните съмнения поради констатирани слабости в съдържанието на цитираните документи, поради което и на основание чл. 102 ал.2 от ППЗМ, началникът на МП "Пристанище Варна-2005 " изпратил уведомление изх. № Т 47-148/12.05.2006г., с което дружеството е било уведомено за наличните съмнения и била дадена възможност да направи възражения по изложените мотиви. , а именно: началникът на митническото учреждение на вземане под отчет е приел че поради липса на цена в рамковия договор, продавача може да изпрати/фактурира стока с много висока цена, която поради липса на доуточняване следва купувача да приеме безапелационно. Не е представен изискания предходно документ за платени транспортни разходи. Началникът на МП 2005 е посочил още, че несъгласието на дружеството за проверка на банковите сметки поражда съмнения относно извършвани и други плащания по процесната сделка. Посочено е още, че процесната стока е борсова и като такава за нея се констатира, че франко товарно пристанище цената й има траен тренд на повишение в периода септември 2005г. - януари 2006г. като цената е около и над 1000 щ.д. Съобразно представената фактура цената на стоката е 740 щ.д. на тон при доставка СРР Варна, т.е с включени транспортни разходи в цената на стоката. Видно, ако се приспадне включения в цената транспорт в размер на 1635 щ.д., цената на внасяната стока франко товарно пристанище би била около 650 щ.д. видимо по-ниска от борсовата цена.На следващо място, началникът на МП „Пристанище Варна 2005” е посочил, че разполага с информация за внос на идентична стока по смисъла на чл. 66 ал.1 т.З от ППЗМ, при която декларираната митническа стойност на стоката з в размер на 990 щд/мт. Указано е също така, че митническата стойност така деклрарирана от вносителя не се приема за митнически цели, респективно изхождайки от разпоредбите на чл. 36 ал.1 т.1 от ЗМ, митническият орган не приема декларираната митническа стойност

Съгласно дадената на декларатора възможност и в срок, депозирано е от "ТОМИЛИМПЕКС" ЕООД становище, вх. № Т 47-148/ 25.05.2006год. По същество, излага се, че няма несъответствия и, че декларираната цена е реално платената от него.Ведно с отговорите ЕООД”Томилимпекс” е представило допълнително документи,свързани с процесния внос,които са били анализирани от митническите органи,но които не са довери до промяна на съмнениятао относно обявената митническа стойност.,поради което е и постановено обжалваното решение на МП”Пристанище Варна 2005”,потвърдено от Зам началника на митници-Варна и определена митническа стойност -в размер на 990 щ.д. МШ,.като държавните вземания са мито,акциз и ДДС общо в размер на 21 325,00 лв,от които реално платени 19822,00 лв, допълнително обезпечени 962,00 лв и остатък за доплащане ДДС в размер на 541 лв

С писмо митническите органи отправят запитване до митническата администрация на Швейцария за установяване идентичността на търговските фактури,издадени от „Еком Агроиндустриял”,представени от ЕООД”Томилимпек при осъщствения от него внос. В отговор е получено писмо 444/234.25.10.2007 год в което митническите власти на Швейцария удостоверяват, че при проверка е констатирано,че е налице несъответствие между сумите фигуриращи във фактурите издадени от швейцарското дружество и тези представени пред българската митническа администрация, като към писмото са приложени копие от фактура 406.20326/31.01.2006 год, ,,договор № 48760105 /02.03.2006 год,., копие ф-ра 40620793/11.01.2006 год,406.20805/6.03.2006 год ,копие от договор от 6.02.2006 год,ф-ра 406.21027/17.03.2006 год,копие от договор 48760115/6.02.2006 год.

Процесуалния представител на жалбоподателя е оспорил истиността на съдържанието на представените документи ,тъй като върху същите липсва подпис на представител на „Томилимпекс” ЕООД.

В настоящето производство е представено писмо от 16.11.2007 год,изходящо от „Еком Агроинудстриал”,с което последните потвърждават,че всички сделки с „Томилимпекс”, са уредени по банков път и за 2006 година дружеството не дължи други плащания.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл.35 на ЗМ,митническата стойност на внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за РБългария, коригирана съгласно чл.38 от ЗМ,ако са налице условията на т.1-4 от същата разпоредба.Съгласно ал4 от чл.35 „4) Реално платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или следва да плати за внасяните стоки на продавача или в полза на продавача, и включва всички плащания от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удовлетворяване на задължения на продавача, които са извършени или следва да се извършат като условие за продажбата. Плащането не е необходимо винаги да бъде под формата на превеждане на пари, а може да бъде осъществено чрез акредитив или договоряеми средства и може да бъде извършено пряко или косвено.” Когато митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл.35 от ЗМ тя следва да се определи по реда на чл.36 от ЗМ,при последователно прилагане на методите определени в т.1-4 на ал.2. Следователно, митническата стойност, определена по този ред, съставлява общата сума, която купувачът е платил или следва да плати за внасяните стоки на продавача или в полза на продавача и включва всички плащания от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удоволетворяване на задълженията на продавача, които са извършени или следва да се извършат като условие за продажба. Принципът, който е въведен в областта на митническото право при определяне на митническата стойност на внасяни в България стоки, е този, заложен в разпоредбата на чл. 35 от Закона за митниците , и това е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане. Необходима предпоставка за определяне на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2 ЗМ е тя да не може да бъде определена по чл. 35 от ЗМ, т. е. да липсват доказателства за договорната стойност, която е платена реално или подлежи на плащане. В процесния случай тази законова предпоставка не е налице. От представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че договорната стойност съвпада с декларираната, поради което не може да се приеме наличие на "основателно съмнение" по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ППЗМ у митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност. Следва да се отбележи и това, че констатациите на митническите органи не се ползват с обвързваща доказателствена сила, т. е. органът, издал акта, трябва да установи предпоставките за неговата законосъобразност, а в случая това не е така. В случая митническият орган не е посочил в акта си правното основание за определяне на митническата стойност на внесената от дружеството стока. Актът не съдържа и мотиви за това защо не е приета за достоверна декларираната от вносителя митническа стойност, която е договорната стойност и за удостоверяването на която са представени писмени доказателства.Към преписката липсват доказателства от които да се установи ,че към момента на проверката е била събрана информация от митническия орган за различие на цена на идентични стоки След като декларираната цена съответства на посочената договорна стойност, подкрепя се от инвойс фактурата и от останалите доказателства и те не са оспорени, а също така липсват доказателства да е платена различна (по-висока) цена, то не е следвало да се преминава към реда по чл. 36 ЗМ, тъй като цената може да се определи по реда на чл. 35 ЗМ. . При съмнение, включително и по отношение на декларираната митническа стойност, митническите органи извършват проверка в рамките на последващ контрол по реда на чл. 84 и сл. от ЗМ и въз основа на събрани в рамките на тази проверка насрещни доказателства могат да определят митническа стойност на внесена стока, различна от декларираната, но само при доказателства, събрани в хода на последващата проверка, които съдържат данни оборващи установените от вносителя Представените в настоящето производство доказателства- писма и фактури от швейцарските митнически власти, не са били налични към момента на производството по определяне на митническата стойност на стоките предмет на настоящето производство,т.е проверката е била извършена след издаване на обжалваното в настоящето производство решение. . Освен това , използваните за сравнение стоки не може да се приеме че са идентични или сходни с тези, внесени от жалбоподателя по процесната ЕАД, тъй като същите не са индивидуализирани съгласно белезите на внесените от жалбоподателя стоки . Нещо повече, представените от митническия орган фотокопия от митнически декларации на друго лице № 17-7127/9.12.2005 год 14-7455/21.12.2005 год са издадени по време преди процесния внос и в тях е посочена митническа стойност,съществено по ниска от тази,която е определена от митническия орган.

За да се определи митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 36 ЗМ трябва да се установи, че е налице занижаване на реално договорената стойност. В обжалваното митническо решение тези констатации не са доказани съобразно обсъденото по-горе. Действително в едно от писмата митническия орган се позовава на писмо на „Би Ес ЕЙ”ООД-Варна,в което се е съдържал отговора на линеният агент за дължими транспортни разходи на стоката от мястото на натоварването до пристанище Варна,но такова писмо не е връчвано на жалбоподателя по настоящето дело.Още повече,че от представената към делото фотокопие от административна преписка,към която е приложено и писмо на „Би Си Ей” България е видно,че изявление от страна на последния за стойността на транспортните разходи липсва. Действително към делото е приложен фрайт манифеста, но същия не е надлежно преведен,поради което не съставлява писмено доказателство по смисъла на действащото законодателство и не следва да се цени като такова в настоящето производство.

Договорната стойност е безспорно установена, и доказателствата за това не са опровергани по съответния ред, за да се приеме, че облагането не може да стане по чл. 35 от ЗМ и да се премине към облагане по чл. 36 от ЗМ. В тази насока следва да се има предвид и обстоятелството, че от съдържанието на административния акт не става ясно какво се включва в цената от 990 щ.д МТ. Не е посочен методът ,който е приложен за определяне на новата митническа стойност, поради което е налице нарушение на реда на определянето й съгласно чл.36 ЗМ,което съставлява нарушение, което води до отмяна на обжалвания акт,още повече, че по други проверки митническият орган е определил първоначално друг размер на митническа стойност на стока от същия вид. Началникът на МП „Пристанище Варна 2005” е посочил, че разполага с информация за внос на идентична стока по смисъла на чл. 66 ал.1 т.З от ППЗМ, при която декларираната митническа стойност на стоката е в размер на 990 щд/мт. Съглано Чл. 66. ППЗП (1) За целите на тази глава : 3. "идентични стоки" означава стоки, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физически характеристики, качество и добро име; наличието на минимални различия не следва да бъде пречка за това стоки, които по принцип отговарят на определението, да бъдат разглеждани като идентични; Доказателства представени от митническият орган установяващи,че е установена такава митническа стойност да идентични стоки липсват в административната преписка. Такива не са представени и в настоящето производство. Напротив от представените от жалбоподателя по настоящето дело ЕАД 5400/4-2112/23.02.2006 год и ЕАД 5400/4-2113/23.02.2006 год се установява,че към момента на делкариране на внасяната от жалбоподателя стока е налице реализиран внос на идентична стока от друг вносител с по ниска стойност. Представените от процесуалния представител на Митница –Варна компютърни разпечатки за .цени за борсови и извън борсови стоки – 4 бр,съдът не обсъжда,тъй като същите не представляват писмени доказателства по смисъла на ГПК – не са подписани и не е ясно от кого изхождат като документи. Същите не са заверени за вярност от страна,която ги представя . Разпечатките не погат да се третират в настоящето производство и като печатни материали. Печатните материали, за които говори чл. 149 ГПК,/отм/ могат да бъдат доказателство за съществуване на публикацията, но не и за нейната достоверност. За да бъде доказателство по делото, документът трябва да бъде представен в оригинал или нотариално заверен препис, или препис, заверен от страната, а в противен случай се изключва като доказателство - чл. 101 ГПК / отм/ 21..

Съдът счита,че представените от Митница-Варна ,ведно с отговора на швейцарските митници фактури и договори / 406.20326/31.01.2006 год, ,,договор № 48760105 /02.03.2006 год,., копие ф-ра 40620793/11.01.2006 год,406.20805/6.03.2006 год ,копие от договор от 6.02.2006 год,ф-ра 406.21027/17.03.2006 год,копие от договор 48760115/6.02.2006 год / не следва да бъдат обсъждани тъй като същите не съставляват частни документи по смисъла на чл. 144 ГПН / отм/ ,тъй като „. видно от тези фактури е че същите не са подписани относно купувач, поради което не могат да ангажират отговорността на „Томилимпекс” ЕООД по отношение на изявленията направени в тях относно цената на стоката и нейния вид, описани в тези фактури и договори ,поради и което не съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от „Томил импекс” ЕООД.

Относно характера на представения договор между „Томилимпекс” ЕООД ,той представлява общ рамков договор и предвид интензивния търговски обмен и системна доставка на един и същ вид стока, е възможно цените да се определят с издадената фактури .

С оглед гореизложеното, при незаконосъобразно проведена по чл.102 ал.2 от ППЗМ процедура и поради доказаност на обявената митническа стойност на стоката, митническата стойност следва да бъде определена по реда на чл. 35.

Съдът намира ,че е безспорно установено,че митническата стойност-подлежаща на плащане и реално платената цена на стоката предмет на вноса по ЕАД № 2005/4-1323/ 13.03.06 г е 740 щ.д./тон, както е декларирана от вносителя.Като е приел,че договрната стойност е различна от декларираната, началникът на МП”Пристанище варна 2005” е постановил незаконосъобразен акт, което налага неговата отмяна

При този изход на спора и предвид направеното искане,съдът намира,че на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1050 лева.

Водим от гореизложеното ,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение на Началника на МП "Пристанище Варна 2005" към ЕАД № 2005/4-1323/2006г., постановено на 07.06.2006г., ПОТВЪРДЕНО с решение на Зам началника на Митница-Варна № Т-47-204/06.07.2006 год, с което по ЕАД № 2005/4-1323/2006г. е определена митническа стойност на 18 300 кг зелено кафе на зърна / индонезийска робуста/ в размер на 990 щ.д./МТ, и са определени като дължими за вземане под отчет допълнително явили се разлики до пълния размер на дължимите митни сборове и други държавни вземания по същата ЕАД,включително и за ДДС в размер на 541 лв .

ОСЪЖДА Агенция –Митници-София да заплати на„ Т." Е. със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "А. Д." №. ** с булстат *********, представлявано от управителя И.П.Т. сумата от 1050 / хиляда и петдесет / лева ,представляваща направени разноски по делото .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :