В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски окръжен съд,Административно отделение,V състав

На тридесети януари 2009година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.С.

ЧЛЕНОВЕ: Е.А.

СВЕТЛА Ц.

секретар Ц.Н.

Прокурор Д.К.

като разгледа докладваното от Д.С.

адм. дело № 1320 по описа за 2006 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК.

Производството по делото е образувано по жалба на ЕТ ”Буров – Г.Г.”, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Ангел Кънчев” № 10, НДР 1032001951, БУЛСТАТ 040084561, представлявано от Г.А.Г., ЕГН ********** против Ревизионен акт/РА/ № 030053/23.03.2006г., издаден от данъчен орган при ТД – Варна, в частта потвърден с Решение № 273/26.05.2006г.на Директора на Дирекция ОУИ – Варна. Жалбоподателят твърди, че обжалвания РА е неправилен и незаконосъобразен поради допуснати нарушения на приложимите процесуални и материалноправни разпоредби по съображения подробно изложени в жалбата и моли съда да го отмени. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли съда да я уважи.Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител в подадена по делото молба оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА, която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.

Данъчната ревизия на жалбоподателя ЕТ”Буров – Г.Г.” е започнала въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № 53/03.01.2006г. и по нея е издаден Рвизионен акт № 030053/23.03.2006г. от инспектор по приходите при ТД-Варна.

Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт пред Директора на Дирекция ОУИ - Варна, който се е произнесъл с Решение № 273/26.05.2006г., с което в една част е отменил обжалвания РА, а в останалата го е потвърдил.

Обжалваният РА и потвърждаващото го решение са издадени от компетентен орган и в предвидената от закона форма, актовете имат необходимите реквизити и съдържание.

І. В хода на ревизията данъчния орган е констатирал, че жалбоподателят за данъчни периоди м.м.05 и 06.2001г. е упражнил право на приспадане на ДК общо в размер на 11 280лв. по фактури №№ 729/28.05.2001г., 726/07.05.2001г. и 734/18.06.2001г., издадени от ЕТ” Спиропополис – Спиро Попов”. При извършената насрещна проверка на доставчика съгласно ПИНП № 03-14/696/27.10.2005г. доставчика е регистриран по ДПК/ЗДП от 24.02.2000г. и по ЗДДС на 20.07.2000г.; с ДАД № 1703/14.06.2001г. търговеца служебно е дерегистриран по реда на ЗДДС на основание чл.116 ал.2 т.2,буква "б", като акта за дерегистрация е връчен по реда на чл.50 ал.1 от ДПК на 29.06.2001г. При извършената проверка в досието на ЕТ е установено, че процесните фактури не са включени в дневника за продажби и справките декларации за съответните данъчни периоди. Във връзка с искането за извършване на насрещна проверка и връчване на ИПДПО № 03-14/696/ 27.10.2005г. е извършено
посещение на декларирания данъчен адрес, документирано с Протокол № 119/18.01.2005г., но представляващия търговеца или упълномощено лице за контакти не са открити на декларирания данъчен адрес.

Въз основа на горните констатации, на основание чл.64 т.2 и чл.55 ал.6 от ЗДДС данъчния орган е отказал на жалбоподателя за данъчни периоди м.м.05 и 06.2001г. е упражнил право на приспадане на ДК общо в размер на 11 280лв. по фактури №№ 729/28.05.2001г., 726/07.05.2001г. и 734/18.06.2001г., издадени от ЕТ” Спиропополис – Спиро Попов”.

Жалбоподателят оспорва горните изводи на данъчния орган като неправилни и незаконосъобразни; сочи, че след влизането на ДОПК е отпаднало понятието „данъчен адрес” никъде в представените документи не е посочено, че адресът на физическото лице Спиро Попов съвпада с адреса на управление на ЕТ.

Съдът намира жалбата в тази част за неоснователна, а изводите на данъчния орган за правилни и законосъобразни. Съгласно разпоредбата на чл.64 от ЗДДС и чл.61 ал.1 от ППЗДДС, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит е необходимо да са налице посочените в разпоредбите предпоставки, като всички те са с еднаква значимост и следва да са налице кумулативно. В т.2 на чл.64 от ЗДДС е предвидено изискването данъкът по облагаемата доставка да е начислен от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата на издаването на данъчната фактура или данъчното дебитно известие. Съгласно чл.55 ал.6 от с.з. данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация.

Съгласно констатациите в ДРА доставчикът ЕТ” Спиропополис – Спиро Попов” не е включил процесните фактури в дневника за продажби и справката декларация за съответните данъчни периоди, с което не е изпълнено условието на чл.64 ал.2 от ЗДДС. Следователно изискването за начисляването на данъка е съществувало към този момент, като начисления ДДС за продавача по сделката представлява данъчно задължение, а за купувача - право на възстановяване на ДДС - данъчен кредит. Поради това данъчен кредит не може да се ползва от получателя, ако доставчика не е изпълнил задължението си да начисли данъка съобразно изискванията на закона. Начисляването на данъка е обективен факт, който не се презумира и недоказването на същия само по себе си е достатъчно основание за непризнаване правото на ДК за получателя по сделката.

В настоящото съдебно производство жалбоподателят не ангажира доказателства, с които да обори горните констатации на данъчния орган.

Неоснователни са възраженията, че при извършване насрещната проверка на доставчика е нарушена разпоредбата на чл.28 от ДОПК, тъй като проверката е извършена през 2005г. когато са действали разпоредбите на ДПК, в това число на чл.32, регламентиращ понятието „данъчен адрес”.

ІІ. В хода на ревизията данъчния орган е констатирал, че жалбоподателят за данъчни периоди м.м.01,02,06,07,08 и 11.2000г. и м.м.01,02,04,05,06 и 10.2001г. е упражнил право на приспадане на ДК по фактури, подробно изброени в РА, издадени от ” Вертикал”. ЕООД. При извършената насрещна проверка на доставчика съгласно ПИНП № 03-61-2668/19.12.2005г. доставчика е регистриран по ЗДДС на 15.02.1995г.; изпратеното ИПДПО изх.№ 101403/1049/07.12.2005г. е получено от дружеството по пощата на 09.12.2005г.; в ТДД-София е получено по електронната поща писмо от управителя на "Вертикал" ЕООД Златко Трендафнлов, с което отказва да даде поисканата информация с твърдението, че тя е служебна тайна и че при поискването й не са спазени разпоредбите на ДПК. От извършената проверка в информационния масив на на ДП” Център” е установено, че процесните фактури са включени в дневниците за продажби и справките декларации за съответните данъчни периоди. С ПИНП № 03-61-2668/19.12.2005г. от доставчика са представени следните документи – копия на процесните фактури, хронология на сметка 4532,оборотни ведомости за 2000 и 2001г.,данни за притежаваните ДМА – земи, сгради,машини и съоръжения,транспортни средства и стопански инвентар за 2000 и 2001г.,копия от ведомости за заплати за месеците, в които са издадени фактурите и копия на 21 бр. трудови договори сключени в периода 1999г.- 2001г.,копия на придружителни писма до НОИ.

Данъчният орган е установил, че представените документи не доказват реалноста на фактурираните доставки, тъй като във всеки от договорите за изпълнение на СМР е записано, че изпълнителят в случая "Вертикал" ЕООД ще ги извърши със "собствени материали, специализирано оборудване , труд и транспорт" , като се задължава да представи на инвеститора (в случая ЕТ "Буров - Г.Г.") всички необходими сертификати и протоколи за качеството на вложените материали , т.е. във фактурираните „извършени СМР" са включени труд, материали и механизация. Наред с това не са представени актове обр.19, характеризиращи вида и вложените материали за извършените работи, а подписаните приемно-предавателни протоколи не дават възможност за анализ на извършената стопанска операция. Представените договори с наети лица за извършване на услугите, не отговарят на изискванията установени с Кодекса на труда, тъй като не съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Предоставените ведомости за начислени и изплатени възнаграждения за положен личен труд на
работещите в предприятието на „Вертикал „ЕООД съдържат само име на работника, начисления, удръжки и суми за получаване, без посочване на отработените дни на всеки един от работниците и съответната длъжност. Данъчният орган е установил, че начисления ДДС за продажбите, по процесните фактури е отразен в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета, съгласно изискванията на чл.55 ал.6 от ЗДДС.

Въз основа на горните констатации, данъчния орган като е приел, че не са налице реални доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, както и действия по смисъла на чл.109 ал.12 т.3 от ДПК и с цел премахване на данъчно предимство по смисъла на пар.1 т.13 б.”б” от ДПК, на основание чл.109 ал.11 от ДПК, чл.64 от ЗДДС и чл.6 от ЗДДС е отказал на жалбоподателя право на приспадане на ДК по процесните фактури, издадени от „Вертикал” ЕООД.

Жалбоподателят оспорва горните изводи на данъчния орган, като неправилни и незаконосъобразни; твърди, че ревизиращия орган е допуснал нарушение на разпоредбите на ДПК за обективност на данъчната ревизия и поради това е стигнал до погрешни изводи, като не е изпълнил задължението си да изясни фактическата обстановка в пълен обем; твърди, че представените от него в хода на ревизията доказателства установяват по безспорен начин реалността на доставките по процесните фактури; счита, че за него са налице предпоставките на чл.64 от ЗДДС, тъй като прекият му доставчик има водено редовно счетоводство и е начислявал дължимия ДДС към бюджета; сочи, че от счетоводните му регистри е видно, че към процесните периоди еразполагал с необходимата техника.

Съдът, като взе предвид констатациите в ДРА, приложенията към него и събраните в хода на съдебното производство доказателства, намира жалбата и в тази част за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.64 от ЗДДС, за да възникне право на приспадане на ДК за получателя по доставката е необходимо да са налице следните посочени предпоставки: получателят по сделката, за която е начислен данък да е регистрирано по ЗДДС лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчната фактура; данъкът по облагаемата сделка да е начислен от регистрирано лице най-късно към датата на издаване на данъчната фактура; доставката, по която е начислен данъка да е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие; получената по облагаемата доставка стока е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки; получателят притежава данъчна фактура отговаряща на изискванията на ЗСч и ЗДДС. Посочените предпоставки са с еднаква значимост и следва да са налице кумулативно, което е предвидено изрично и в разпоредбата на чл.61 от ППЗДДС. Получателят по сделката не може да ползва ДК, ако доставчика не е изпълнил зедължението си да начисли данъка по смисъла на чл.55 от ЗДДС, като едно от изискванията, за да се счита същия начислен, е отразяването му в счетоводството на доставчика. Съгласно разпоредбата на чл.63 от ЗДДС данъчен кредит е сумата от начислен данък върху добавената стойност, на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. А доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС е извършването на услуга, извършена срещу насрещна престация на основание сключена сделка. В нормата на чл.24 от с.з. е посочено, че данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги по смисъла на чл. 7 - 10, извършени от данъчнозадължени по този закон лица и с място на изпълнение на територията на страната, износът по смисъла на чл. 14, извършен от данъчнозадължено по този закон лице. Следователно само при наличието на реално извършена сделка, облагаема към датата на възникване на данъчното събитие за доставчика възниква задължението за начисляване на данъка по нея, а за получателя - правото на данъчен кредит по смисъла на чл.63 от ЗДДС, което той може да упражни.

В настоящия случай от доказателствата съдържащи се в данъчната преписка не се установява реалното изпълнение на доставките – предмет на процесните фактури. Доказателства в тази насока не бяха представени от жалбоподателя и в хода на съдебното производство. Констатациите в РА не бяха оборени и от заключението на вещото лице, по допуснатите първоначална и допълнителна съдебно счетоводни експертизи. В първоначалното заключение вещото лице посочва, че е работил по документите от делото и проверка в счетоводството на жалбоподателя, но не и на доставчика, а с допълнителното заключение вещото лице установява начисляването на дължими ДДС по фактурите, издадени от „Вертикал” ЕООД, наличието на назначени работници на трудови договори за процесните периоди,както и начисляването на трудови възнаграждения, здравни и социални осигуровка на работниците, но не и реалността на документираните с процесните фактури доставки.

Следователно правилно данъчния орган е направил извода, че по процесните фактури не е налице сделка по смисъла на чл.6 и чл.24 от ЗДДС и е отказал на жалбоподателя право на ДК по тях.

ІІІ.Съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателя за отмяна на РА за разликата над 27 000лв., поради нарушаване разпоредбата на чл.15 ал.3 от ТЗ.

Съгласно цитираната норма при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. В случая извършеното прехвърляне на предприятието на адноличния търговец е без значение по отношение обжалвания РА, тъй като определените с него задължения касаят данъчен период преди прехвърлянето.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се отхвърли, като се остави в сила обжалвания данъчен ревизионен акт.

С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК, вр.чл. 64 ал.2 и 5 от ГПК искането на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно обжалвания материален интерес и разпоредбата на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение е 1988.58лв. и следва да бъде присъден в този размер.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ ”Буров – Г.Г.”, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Ангел Кънчев” № 10, НДР 1032001951, БУЛСТАТ 040084561, представлявано от Г.А.Г., ЕГН ********** против Ревизионен акт/РА/ № 030053/23.03.2006г., издаден от данъчен орган при ТД – Варна, в частта потвърден с Решение № 273/26.05.2006г.на Директора на Дирекция ОУИ – Варна.

ОСЪЖДА ЕТ ”Буров – Г.Г.”, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Ангел Кънчев” № 10, НДР 1032001951, БУЛСТАТ 040084561, представлявано от Г.А.Г., ЕГН ********** да заплати на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП гр.Варна сумата 1988.58лв. /хиляда деветстотин осемдесет и осем лева и 58ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, вр. чл.64 ал.2 и ал.5 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: