Представителят на
Оокръжна прокуратура-Варна изразява становище , че жалбата е основателна.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения: Съставен е
ДРА N 421/11.07.2005г., издаден от данъчен орган при ТДД гр.Разград на АД "Диамант", БУЛСТАТ 826064320, гр. Разград, Промишлена зона, гара Разград, по ЗДДС за данъчен период 01-27.12.2004г. по силата на
който е определен данък за внасяне, в резултат на допълнително начислен
данък в размер на 2086173.01лв., както и следващите се лихви за забава в размер на 138444.36лв..
Поради открито
производство по обявявяне в несъстоятелност с прекратяване на дейността по реда
на ТЗ, АД "Диамант", на основание чл. 117, ал. 2, т. З от ЗДДС дружеството е подало Заявление
за дерегистрация по ЗДДС вх.№221/27.12.2004г.. Към заявлението са приложени
Справка за облагаемия оборот за последните 18 месеца и Опис за начисляване на
данъка при прекратяване на регистрацията по ЗДДС за наличните активи към
момента на прекратяване на регистрацията изх. № 01/22.12.2004г. В представения
опис дружеството е посочило наличност на активи по пазарна цена в размер на
9469678.06лв. и съответно начислен ДДС в размер на 432 894.00лв/ като същите са посочени по групи активи/. В хода на ревизията е установено,
че поради обявяване на дружеството в несъстоятелност е извършена оценка на
активите от независим оценител, като в доклада са посочени "приемливите
пазарни цени" на наличните активи към дата 17.08.2005г.-14 800 000.00лв. След направения
анализ на размера на пазарните цени, посочени в оценителския доклад и тези,
посочени в описа на наличните активи приложен към Заявлението за дерегистрация, данъчните органи са констатирали, че дружеството не е начислило ДДС върху пазарната цена на всички активи, налични към датата на дерегистрация, поради което на основание чл. 119, ал. З от ЗДДС са начислили допълнително данък в размер на 2086173.01лв. При определяне на пазарната цена на облагаемите активи – 12 595 337.06лв., данъчните органи са намалили пазарната стойност на наличните активи с пазарна стойност на земята и пазарната стойност на продадените активи (14800000.00лв - 2089429.00лв. -18233.94лв.).
От представеното по
делото заключение на в.л. Кунева, което
е неоспорено от страните и което съдът пъзприема като обективно и компетентно
дадено ,се установява,че към 31 03.1994 година,по счетоводни данни,отразени в
оборотни ведомости и Баланси към 31.12.1003 год и към 31.03.1994 година
„Диамант” АД/Н/ е имал активи, придобити и регистрирани в ссчетоводството му по
отчетна стойтност в размер на 1 000 711 х.лв общо / подробо описани по вид в заключението на
вещото лице на стр.85- 86 от делото / В заключението си в.л. посочва, че активите
са придобити и са въведени в експлоатация както следва-сгради- 1955 год до 1993
год, машини,съоръжения и оборудване от 1956 год до 1993 год, транспортни
средства от 1961 год до 1993 год, стопански инвентар от 1951 год до 1994 год
други ДМА от 1987 до 1991 год. Поради липса на първични счетоводни документи за
придобиване и въвеждане в експлоатация на активите преди 01.04.1994 год вещото
лице не е отговорило на въпроса за кои активи жалбоподателят е платил цена с
включен данък върху оборота и какъв е размера на платения данък оборот.
Фактури за придобиване на материалните активи, посочени в предходното
изречение не бяха представени и в
настоящето производство .
В конкретният
случай спорът не е за това дали следва да се начисли данък върху пазарната стойност на активите на налични към датата на дерегистрация по ЗДДС. Спорът е за това, дали следва да
бъде начислен данък при дерегистрация по ЗДДС върху пазарната стойност на активите,
налични към датата на дерегистрация, но придобити преди регистрацията на субекта по
ЗДДС, както и за това дали е приложима разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС (отм.), по чието
приложение в случая е налице спор, данък при дерегистрацията не се начислява,
когато платеният данък при придобиването на активите не е с право на данъчен
кредит, при условие, че са изпълнени всички изисквания на закона Видно от
заключението на вещото лице, а така също и от приложените справки, което не се
оспорва от страна на данъчните органи процесните активи , върху стойността на
които е начислен допълнително ДДС са придобити преди 1.04.1994 г. (момента на
влизане в сила на ЗДДС (отм.) .Същите са придобити при действието на Закона за
данък върху оборота и акцизите (ЗДОА) (обн. Изв., бр. 91/13.11.1951 г. с изм. и
доп.),.Стойността на тези активи/ придобити преди 1994 година/ съгласно
неоспореното заключение на вещо лице, възлиза на сумата от 1 000 711 х.лв общо / . Активи, описани в справка от жалбоподателя, на обща стойност 9469678.06лв лв. са придобити след тази дата и върху тяхната стойност
жалбоподателят по настоящето дело е начислил
ДДС на стойност в размер на 432 894.00лв/което е в съответствие със
законоустановените задължения и което не
се оспорва от данъчния орган/ .
При издаването на ревизионния акт за начисляване на ДДС върху тези
активи и потвърждаването му в хода на административното обжалване, органите на
приходната администрация са се позовали на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.),
съгласно който към датата на дерегистрацията се приема, че лицето извършва
доставка на наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството, поради
което следва да начисли данък върху пазарната им цена, ако биха били предмет на
облагаема доставка. Посредством цитираната норма законодателят е въвел фикция,
за която същевременно е предвидил възможност да не бъде прилагана в определени
случаи, като е изрично е отбелязал, че данък върху активите следва да се винаги
да се начисли, "освен когато този закон предвижда друго". С
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС (отм.) е установено, че данък не се
начислява, когато регистрирано по този закон лице се разпореди със стока или с
резултата от получена услуга, за която платеният от него данък не е с право на
данъчен кредит. Става въпрос за хипотеза, в която лицето, въпреки изрядното
свое и на другите участници в сделката поведение, по силата на закона не е
следвало да ползва данъчен кредит за платения данък при придобиване на стоката.
Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.) установява, че освен
когато този закон предвижда друго, към датата на дерегистрацията се приема, че
лицето извършва доставка на наличните активи по смисъла на ЗСч, поради което
следва да начисли данък върху пазарната им цена, ако биха били предмет на
облагаема доставка. Понеже в нея е налице приравняване на понятието налични
активи по смисъла на ЗСч с извършването на доставка с тях при дерегистрацията
следва да бъдат преценявани изискванията, визирани в чл. 62 от ЗДДС (отм.), във
връзка с данъчния режим на доставките относно освобождаване от начисляване на
данъка
Ал. 1 на чл. 62 ЗДДС /отм/ (представляваща изключение от правилото на чл.
119, ал. 3, с. з.), се прилага единствено в случаите, когато по силата на
закона платеният от регистрирано по ЗДДС лице данък е без право на данъчен
кредит. Посочената норма се прилага и за
частта от процесните активи, придобити преди въвеждането на института на ДДС в
българската правна система.Разпоредбата не предвижда изрично, че платеният
данък е ДДС но предвид това, че данък
оборот също е косвен данък, включен в цената на продадената стока, но дължим от
продавача й и по силата на закона - без право на данъчен кредит. Този извод
следва от тълкуването на разпоредбите на ЗДОА /1951 год, доп.,отм/ , а именно / цитат /
„ 1. Облагат
се с данък по този закон:
а) оборотите на държавните и кооперативните предприятия и
предприятията на обществените организации от продажба на стоки и материали;
б) възнагражденията, които получават държавните, кооперативните и обществените
предприятия и организации за извършените от тях услуги;
в) оборотите от продажба на билети за спектакли и други представления и увеселения.
2. Данъкът върху оборота се заплаща от всички държавни, кооперативни и
обществени предприятия и организации, които получават суми от: продажба на
стоки и материали, извършени услуги, продажба на билети за кино-спектакли и
др. и имат разчетна сметка в кредитни учреждения и самостоятелно счетоводство.
Когато предприятията и организациите нямат разчетна сметка в кредитно
учреждение и самостоятелно счетоводство, данъкът върху оборота се заплаща от
висшестоящата организация.” От
тълкуването на този текст ставя ясно,че данъкът върху оборота е включен в
цената на стоката.,което в настоящия
случай означава че при закупуването на процесните активи е бил заплатен данък
върху оборота .
Облагането на процесните активи с ДДС при дерегистрацията на търговеца
би довело до двойно данъчно облагане. По делото не е бил спорен моментът на
придобиване на процесните сгради, а именно преди 1.04.1994 г., при действието
на ЗДОА (публ., ДВ, бр. 91 от 13.11.1951 г., отм. ДВ, бр. 19 от 2.03.1994 г.).
Нещо повече, не е спорен и момента дали
е осъществено плащането на данък върху оборота по реда на ЗДОА (отм.), респ.
неплащането на същия поради недължимост. Както беше посочено в разпоредбата на
чл. 62 от ЗДДС (отм.) се установява, че данък не се начислява, когато
регистрираното лице се разпорежда със стоки, за които платения от него данък не
е с право на данъчен кредит. В процесния случай е безспорно, че спорните активи
отговарят на това условие. Разпоредбите на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.) и на
чл. 62, ал. 1 от ЗДДС (отм.) са в отношение на обща към специална разпоредба.
Определящ момент се явява този относно липсата на право на данъчен кредит, т.
е. че платеният от регистрираното лице данък не е с право на данъчен кредит, а
не причината, поради която то не може да бъде упражнено или фактът, че активът
е обложен с данък оборот. В конкретния случай последното се обуславя от
придобиването на активите при действието на друг закон, уреждащ друг режим на
облагане независимо, че той е по повод друг косвен данък, а именно такъв за оборота.
Данък добавена стойност не е бил начисляван. По делото има данни, че данъчния
субект е бил регистриран и дерегистриран по ЗДДС (отм.), този действащ до
1.01.1999 г. и този действащ до 1.01.2007 г. Данъчният орган не навежда довод относно облагане с ДДС за същите
активи по реда на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и съответно относно упражнено
право на данъчен кредит по реда на чл. 68 и чл. 70 от ЗДДС (отм.) по отношение
на тях именно по тези съображения.
С оглед и на изложените изводи,съдът не обсъжда доказателствата
относно пазарната стойност на процесните активи,т.к. тя би следвало да бъде
предмет на обсъждане в случай че се дължи ДДС.
С оглед изхода от делото на АД "Диамант"/ в несъстоятелност / следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 250 лв, внесени държавни такси и
депозит за вещо лице, изключая
адвокатския хонорар, тъй като не
са представени доказателства за реалното му
изплащане.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА ДРА N 421/11.07.2005г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. Разград на АД "Диамант"/ в несъстоятевлност/ , , БУЛСТАТ 826064320, адрес: гр. Разград, Промишлена зона, гара Разград, в частта, в която по ЗДДС за данъчен период 01-27.12.2004г. е определен данък за внасяне, в резултат на допълнително начислен
данък в размер на 2086173.01лв., както и следващите се лихви за забава в размер на 138444.36лв.,както и
потвърждаващото го решение № 821/12.09.2005 год
на РДД- гр.Варна
ОСЪЖДА Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП-Варна ДА ЗАПЛАТИ на АД "Диамант"/ в несъстоятевлност/ , , БУЛСТАТ 826064320 сумата от 250 лв,направени разноски по
делото.
Решението подлежи на
обжалване пред върховен административен съэд в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :