Р Е Ш Е Н И Е

гр. В., 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – АДМИНИСТРАТИВНО ОТДЕЛЕНИЕ,

V състав, в публично съдебно заседание на 05.12.2008г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : И.С.

ЧЛЕНОВЕ : E.А.

Зл. К.

при секретаря Кр. Г.

с участието на прокурора И. Б.

разгледа докладваното от председателя на състава

адм.д. № 1789/ 2002г.

Производството е по реда на чл. 130 от ДПК.

Образувано е по жалба от ЕТ „ И.- В.П.” с данъчен адрес- гр.В., представлявано от В.П. П., срещу ДРА № 196/ 22.07.2002г. на ТДД- гр.В. и Решение № 1184/ 03.10.2002г. на РДД- В., с който за данъчен период 01.01.1999г.- 31.12.2001г. е определеното допълнително данъчно задължение по ЗДДС в размер на 105 027,42лв. и законна лихва в размер на 28 900,89 лв. Изложени са съображения за постановяване на ДРА при съществени процесуални нарушения на чл.68 от ДПК , и нарушения на материалния закон при определяне на данъчното задължение. С отделни мотиви оспорва отказът на данъчния орган да бъде признато право на данъчен кредит по конкретни доставки , както следва : - в размер на 10 347, 40лв. по данъчни фактури, издадени от ЕТ „ Д.- Д. П.” с. Житница;- в размер на 26 073, 14лв. по данъчни фактури, издадени от ЕООД „ КРИГ” ;.- в размер на 1652лв. по фактури издадени от ЕТ „ Н.- Н.М.” ;- в размер на 20997,90лв. по фактури издадени от ЕТ „ М.- 98- Д. Д. „;- в размер на 4646,30лв. по фактури издадени от ЕТ „ В.- В.Ч.” ; - в размер на 38 796 лв. по фактури издадени от ДЗЗД „ Д.у.”.

РДД - В., чрез процесуален представител, пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът изразява становище за постановяване на решение, съобразено със заключението на съдебно- счетоводната експертиза.

Съставът на Варненския окръжен съд, след проверка на обжалвания данъчен ревизионен акт , с оглед възраженията в и писмените доказателства към делото, както и по реда на чл.129, ал. 3 от ДПК /отм./ , констатира :

Предмет на съдебно разглеждане е ДРА № 196 / 22. 07. 2002г. издаден от данъчен орган при ТДД- гр.В., с който на ЕТ“И. – В.П.” за периода: 01.01.1999г.-31.12.2001г. е определено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 105 027.42лв. и начислени лихви в размер на 28 900,89лв. По реда на чл.117 от ДПК е разгледан и потвърден с решение № 1184 / 03.10.2002г. на РДД- В. като законосъобразен.

І. Възраженията за процесуални нарушения при извършване на ревизията се обосновават с обстоятелството, че АВДР № 543/ 08.11.2001г. е издаден от Донка И.-***, а впоследствие е изменен с АВДР № 173/ 15.05.2002г. издаден от Димо Вълчев- началник на ДП „ М.” , в нарушение на чл.68, ал.4 от ДПК.

По реда на чл.129, ал.3 от ДПК съдебният състав констатира, че данъчният ревизионен акт е издаден от упълномощено лице в законоустановената форма, при спазване изискванията на чл.68 , ал.1, ал.3, ал.4, ал.6 и ал.8 от ДПК. Възраженията за допуснати нарушения по смисъла на чл.68 от ДПК не са основателни. Ревизионното производство е започнало въз основа на АВДР № 543/ 08.11.2001г. , изменен по отношение срока на извършване с АВДР № 5/ 07.01.2002г., АВДР № 53 / 01.02.2002г., АВДР № 107 / 15.03.2002г. , АВДР № 144/ 15.04.2002г. , АВДР №173/ 15.05.2002г. и АВДР № 196/ 14.06.2002г. , издадени от Д.В. И.- началник сектор „ Данъчни ревизии” в ТДД гр. В.. Промяната в издателя на акта за възлагане , с който само е продължен срока за извършване на ревизията не е съществено нарушение на процедурата и не представлява основание за отмяна на данъчния ревизионен акт.

ІІ. По възраженията за нарушение на материалния закон :

Жалбата съдържа доводи за допуснати нарушения на чл.64, т.1 и т.6 от ЗДДС във връзка с чл.55, ал.6 от ЗДДС, в преценката на данъчния орган относно неначисляването на данък добавена стойност при преките доставчици. Твърди се , че отказът да бъде приспадано право на данъчен кредит за всеки от изброените доставчици / периоди , не кореспондира със събраните доказателства.

1. Данъчен период - 01,02,03,04,06,07,08,09,10.1999г. и 04.,10.2000г. С ДРА е отказано право на данъчен кредит в размер на 26 073,14лв., по фактури издадени от

„ К.” ЕООД / Приложение 7 / . В хода на данъчното производство е извършена проверка на фактурите, издадени от „К.” ЕООД , описани в Таблица 3 /1-52/. След извършена насрещна проверка е констатирано, че част от данъчните фактури не са включени в дневника за продажби за посочените данъчни периоди, а при посещение на място не е намерено лице за контакти или представляващия дружеството. За посочените обстоятелства са съставени протоколи обр.20 / № 0401-33/ 23.01.2002г. и № 0401-35/ 24.01.2002г. и ПИНП – 7417/ 25.01.2002г. Въз основа на тези констатации данъчният орган е приел, че проверявания данъчен субект неправомерно е ползвал данъчен кредит , поради допуснати нарушения на чл. 64 във връзка с чл.55, ал.1 от ЗДДС.

Според заключенията на ССЕ дружеството е регистрирано по ЗДДС за проверявания период. Не са констатирани обстоятелства, различни от установените в ревизионното производство, относно редовността на счетоводната отчетност. Поради това ВОС не констатира основания за отмяна на ревизионния акт на това основание.

Със заключението на ССЕ от 15.02.2008г. е прието, че десет от фактурите по т.3 на ДРА се дублират , не са получени в счетоводството на проверявания данъчен субект и не са осчетоводени / Приложение 2 към ССЕ /.Констатациите на заключението не са оспорени от ответната страна, поради което следва да се счита, че в рекапитулацията на данъчното задължение неправилно е дублиран по стойност ДДС по изброените фактури , съответно е начислена лихва за забава върху тази сума.

2. Данъчен период – 11.999г., 01.,02,03,04,05.2000г. в размер на 20 977,90лв. по 33 броя фактури с доставчик ЕТ „ М. 98- Д.Д.” / Таблица 5/ .

Резултатите от данъчната проверка са обобщени в ПИНП № 7414/ 07.01.2002г. ДП, ТДД- гр. В.. Установено е , че през проверявания период доставчикът е бил регистриран по ЗДДС. След прекратяване на регистрацията е извършена данъчна ревизия приключила с ДРА 161/ 05.01.2001г. По данни от ревизионния акт доставчикът не притежава първични и вторични счетоводни документи, като основание за записване на доставките, което е обосновало извод, ДДС не е начислен според изискванията за счетоводна отчетност и разпоредбите на чл.52 ППЗДДС , чл. 55 от ЗДДС. Констатациите на ревизията са потвърдени от заключението на ССЕ.

При отсъствието на доказателства за редовно начисляване на ДДС в счетоводството на прекия доставчик, за получателя не възникна право на приспадане на данъчен кредит.

3. Данъчен период- 08.2000г. в размер на 2534,68лв. по фактури с доставчик – ЕТ „ Ш. – Т.К.” / Таблица 1/.

В хода на ревизията е извършена проверка не прекия доставчик по общо 16 фактури , за резултатите от която е съставен ПИНП 7418/ 18.12.2001г. Установено е, че ДДС по сделките не е начислен според изискванията на чл.55, ал.1-6 от ЗДДС, нещо повече собственикът е декларирал, че фирмата не е осъществявала доставки ЕТ „ И.- В.П.” . Въз основа на тези данни данъчният орган е приел, че реални доставки не са извършени, поради което не е изпълнено условието на чл.64 , във връзка с чл.55, ал.1 от ЗДДС.

Констатациите в ДРА не са опровергани в съдебното производство. Според заключението на СС / 15.02.2008г./ ДДС е отразен в СД и ДП за проверяваните периоди, но само това не е достатъчно за да се приеме начисляване на данъка според изискванията на чл.55 от ЗДДС. Необходимо е да бъде установено по какъв начин ДДС е отразен в счетоводството на доставчика, което по изложените причини не е изпълнено.

Жалбоподателят не е доказал твърденията си за начисляване на данъка по конкретните доставки , а по същество не оспорва липсата на счетоводни документи при доставчика. Не е доказано начисляване на ДДС по смисъла на чл.55 от ЗДДС, съответно условието по чл.64, т.2 от ЗДДС за признаване на данъчен кредит. ДРА следва да бъде потвърден в обжалваната част като законосъобразен.

4. Данъчен период 08,09,11,12.2000г. и 01.2001г. в размер на 10347 ,40лв. по фактури, издадени от ЕТ „ Д. – Д.П.” / Таблица 2/ .

Проверени са доставки по общо 16 фактури. Съгласно ПИНП № Мл- С4 / 1631/ 15.02.2002г. всички фактури с изключение на Ф №№ 0..276/ 22.08.2000г., 0..385/ 11.12.2000г. и 0..352/ 27.01.2001г. са включени в ДП и СД по ЗДДС за съответния период . Изпратено е искане за представяне на документи и писмени обяснения № МЛ5 / 238/ 21.02.2001г. до данъчния адрес на правоприемника – ЕТ „Р. – Р.А.”, което не е получено поради промяна на адреса- Протокол № 377/ 02.03.2002г . Позовавайки се на констатираните обстоятелства данъчният орган е отказал право на данъчен кредит, на основание чл.64, във връзка с чл.55, ал.1 от ЗДДС. Този извод е правилен и кореспондира с доказателствата към преписката, не е опроверган в съдебното производство .

По данни от заключението на ССЕ от 23.01.2004г. - т.2, търговецът има регистрация по ЗДДС за проверявания период, няма съставени ДРА , фактурите са отразени в СД и ДП за данъчен период м.08.2000г. и м.11., 12-2000г., липсват данни за подавани СД и дневници за покупки/ продажби за м. 09.2000г. и м.01.2001г. Липсват и данни по какъв начин са отразени доставките в счетоводството на доставчика. Нередовността на счетоводната отчетност при прекия доставчик прегражда възможността получателят по сделките да ползва данъчен кредит . Изводът в тази част е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

5. Данъчен период 01.2001г. в размер на 1652 лв. по фактури издадени от ЕТ „ НИКИ- Николай Милев” . Проверката е извършена по три фактури / Таблица 4/-

- № 401/ 03.01.2001г.- на стойност 4100лв., ДДС- 820лв.;

- № 402/ 10.01.2001г.- на стойност 1789лв., ДДС- 357лв.;

- № 403/ 23.01.2001г.- на стойност 2371лв., ДДС -474лв.;

По всички изброени фактури проверката установява нарушения на счетоводната отчетност : фактурите не са включени в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за съответния период , тъй като са анулирани. Нарушено е изискването на чл.64 от ЗДДС за начисляване на ДДС. Констатациите на се опровергани с нови доказателства пред съда, потвърдени са от заключенията на ССЕ- т.4, с допълнението, че търговецът е издал ДКИ № 424/ 24.02.2001г. на стойност 9912лв. и ДДС- 1652 лв., което не отговаря на изискванията на чл.95, ал.1 и чл.96 ,т.3 от ЗДДС. , и е начислил ДДС в посочения размер. Липсват данни за счетоводна отчетност. Издаденото данъчно кредитно известие не доказва редовността на счетоводното отразяване на доставките, съответно начисляването на данъка при прекия доставчик.

6. Данъчен период 07,09.2000г.- в размер на 4646,30лв. по фактури издадени от ЕТ „ В.- В.Ч.”.

Ревизията е осъществила проверка на доставките по фактурите издадени от доставчика / Таблица 6/ . Според ПИНП № 7412 / 07.01.2002г/ всички посочени фактури, с изключение на фактура № 66 / 26.07.2000г. са включени в дневника за продажби. Доставчикът няма заведени счетоводни регистри и ДДС не е начислен според чл.55 от ЗДДС и чл.52 от ППЗДДС. Поради невъзможност да бъде проверено счетоводството на доставчика не е доказано в хода на ревизията по какъв начин е отраден ДДС по изброените доставки, респективно изпълнени ли са изискванията на чл.55, ал.6 от ЗДДС за начисляване на данъка. Независимо от факта, че фактурите са включени в дневниците за продажба и СД за съответния период, отсъствието на една от изискуемите предпоставки е основание да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит. В конкретния случай това е условието на чл. 64, т.2 във връзка с чл.55, ал.6 от ЗДДС .

7.Данъчен период 03,04,05,06,07,08,09,10. 2001г. – в размер на 38 796, издадени от ДЗЗД „ Д.у.” / право приемник ДЗЗД „ Ф.И.”/ .

Данъчната проверка е по доставки, оформени с 57 фактури / Таблица 8 / . За установяване произхода на стоките са извършени насрещни проверки на прекия доставчик и непреките доставчици, както следва :

Съгласно съставен ПИНП № 7414 /10.01.2002г./л.158/ ДП „О.” , ТДД- В. . по изброените фактури с получател „ И....” не са представени доказателства за начисляване на ДДС в счетоводството на доставчика / копия на първични счетоводни документи, хронологична ведомост, документи за разплащане / . По искане за представяне на документи и писмени обяснения № 210/ 2002г. от правоприемника на дружеството- ДЗЗД „Ф.И. „ са представени мемориални ордери за начисляване на ДДС / Приложение 16/.

С ПИНП № 1245/ 11.07.2002г. / с.233/ е установено, че доставчикът-ДЗЗД „ Д.у.” е регистриран по ЗДДС към датата на издаване на процесните фактури. Фактурите са включени в ДП и СД за посочения данъчен период, ДДС е начислен в счетоводството на доставчика съгласно нормативните изисквания. Разплащането е извършено в брой . Предходни доставчици са „ А. „ ЕООД и ЕТ „ Н.В.” . Приложени са описаните в протокола доказателства.

При насрещните проверки на предходните доставчици се установява следното:

1. ЕТ„Р. – Д.С.” , като правоприемник на ЕТ „ Р.- Р.Ю.” по Ф № 0..1374/ 21.04.2001г. е посочен като доставчик в ПИНП 7414/ 2002г. По отношение на него е установено , че фактурата е включена в дневника за продажби, но с друг получател , не са представени доказателства за начисляване на ДДС.

2.Насрещни проверки са извършени на ЕООД „ А.” по Ф № 434/ 2001г., 536/ 2001г. и 794/ 2001г. Съставен е ПИНП № ОД- 5/ 818/ 04.02.2002г. ДП- гр. Велико Търново, според който при начисляване на ДДС са спазени изискванията на чл.55 от ЗДДС и чл.52 от ППЗДДС , на ЕТ „ Н. В.- 74” от ДП – Г.О., ТДД В.Търново. С ПИНП № Мл3/ 2380/ 05.03.2002г. ТДД- гр.В.Т. е установено, че непрекия доставчик е издал данъчните фактури № 210/ 01.05.2001г. и 405/ 11.06.2001г. с получател „ А.” ЕООД и ДДС е начислен според чл.55 от ЗДДС.

За „ЕВА „ ЕООД от ДП „ Г.О.” е установено, че от м.януари 2001г. ДЗЛ не е подавало СД по ЗДДС, при проверка на данъчния адрес е констатирано, че адресът на посочения адрес не е живял представляващия дружеството, респективно негов правоприемник.

Въз основа на посочените данни данъчният орган е приел неправомерно начисляване на ДДС по тези доставки, в нарушение на чл.64 във връзка с чл.55 от ЗДДС. Проверката включва ЕТ „ Ш.К.„ и „О.” ЕООД като доставчици на „А.” ЕООД. При тях е установено, че не са регистрирани редовни счетоводни документи, установяващи начисляване на съответния ДДС и доказващи произхода на стоката за крайния получател. Аналогични са данните и за „С.Н. „ ЕООД - доставчик на ЕТ „Николай Величков„ . Съвпадат изводите, че при изброените непреки доставчици не са спазени изискванията на чл.55 от ЗДДС и чл.52 от ППЗДДС за начисляване на ДДС .

Посочените констатации са мотивирали данъчния орган да откаже право на приспадане на данъчен кредит по изброените доставки в общ размер 38 796лв., на основание чл. 109, ал.11 ДПК / в сила за този период /, с оглед на извършени действия по смисъла на чл.109, ал.12, т.1 от ДПК. Приел е също , че данъчното предимство не е премахнато по реда на чл. 109, ал.1- 10 от ДПК, без да излага конкретни факти.

Настоящият състав приема, че констатациите на данъчния орган относно доставки на ДЗЗД „ Денистрейдинг универс” не кореспондират на доказателствата към данъчната преписка. Съставени са два протокола при извършени насрещни проверки, които взаимно си противоречат относно начисляването на ДДС . Съдът приема констатациите по втория протокол № 1245/ 11.07.2002г.ТДД- В. за начисляване на ДДС за всички фактури, предмет на проверката . Същевременно са изследвани други доставчици по веригата, за част от които също е прието редовно начисляване на ДДС . Като цяло изводът на данъчния орган за редовността на начисляването не е предмет на оспорване в настоящото производство, на основание чл. 108, ал.8 от ДПК. Потвърден е от заключението на вещото лице / л.163/ .

Приложена е нормата на чл.109, ал.11 ДПК , без да бъдат установени по безспорен начин предвидените в нея предпоставки и при липса на индивидуализирано по вид и размер данъчно предимство. Разпоредбите на чл.109, ал.11 и 12 от ДПК / отм./ са действащи за проверявания данъчен период и с оглед материалноправния им характер обхващат възникналите през този период данъчни правоотношения. Приложното поле на нормата е неограничено по отношение на всички доставчици по веригата, което създава правна възможност на данъчния орган да проследи начисляването на данъка при всеки от тях за целите на данъчното облагане. След като данъчният орган установи, че лице или лица извършат действия за да осуетят прилагането на данъчен закон, той отказва право на приспадане на данъчен кредит по такъв начин и в такъв размер , че да премахне всички облаги или данъчни предимства на всяко лице, което пряко или без да участва в действията, е получило облага или данъчно предимство, доколкото тези облаги или данъчни предимства не са премахнати по реда на ал.1-10. Съгласно §1, т.13 от ДР на ДПК данъчно предимство е всяко намаление на данъчното задължение , всяко увеличение на правото на данъчен кредит или всяко намаление на общата сума , платима от лице във връзка с доставките на стоки или услуги.

В конкретния случай данъчният орган се е произнесъл с отделни мотиви за начисляването на ДДС при всеки от доставчиците по веригата, но не е обосновал крайния си извод с безспорни констатации. В съответствие с указанията, дадени с ТР № 5/ 2004г. съдът приема, че обжалваният ДРА не съдържа констатации за какво по размер данъчно предимство е получено от доставчиците, и не са изложени аргументи за обстоятелствата водещи до извод, че жалбоподателят е получил данъчно предимство в какво се изразява облагата / предимството и в какъв размер. Всички констатации в тази част на ДРА се отнасят до начисляването на ДДС съобразно чл.55 от ЗДДС и чл.52 от ППЗДДС, което означава, че за прекия доставчик не е възникнало данъчно предимство. Не са изложени отделни съображения за реалността на доставките по смисъла на чл.6 от ЗДДС, което не обвързва и настоящия състав да ги изследва по реда на обжалването на данъчния ревизионен акт.

С изложените мотиви съдът констатира основания за отмяна на данъчния ревизионен акт в частта, в която данъчният орган е отказал приспадане право на данъчен кредит по фактури издадени от ДЗЗД / Денистрейдинг универс/ с правоприемник ДЗЗД „ Файс Интернешънъл” /, в размер на 38 796лв. за данъчен период – 03,04,05,06,07,08,09,10.2001г.

В останалата част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл.130, ал.4 от ДПК искането за присъждане на възнаграждение следва да бъде уважено и определено в размер на 640лв. съответстващ на материалния интерес и изискванията на чл.7,ал.2 от Наредба №1/99г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.

На основание чл.130, ал.1 и ал.4 от ДПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ДРА № 196 / 22. 07. 2002г. издаден от данъчен орган при ТДД- гр.В., в следните части :

1.В частта в която на ЕТ“И. – В.П.” за периода: м.03.04,05,06,07,08,09,10.2001г. е определено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 38 796 лв. по фактури , издадени от ДЗЗД „ Д.у.” / правоприемник „Ф.и.”/, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 109, ал.11 и ал.12 от ДПК / отм./, с начислената върху тази сума лихва за забава;

2. В частта , в която е определено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 6146.32лв. по фактури издадени от „ К.” ЕООД , както следва : Ф № 108/ 01.04.2000г.; Ф №109/ 01.04.2000г.;Ф № 110/ 01.04.2000г., Ф № 111/ 01.04.2000г. ,Ф № 135/ 01.04.2000г., Ф № 136/ 01.04.2000г.; Ф № 137/ 01.04.2000г.; Ф № 139/ 01.04.2000г.; Ф № 222/ 01.04.2000г.; Ф № 266/ 26.09.1999г., в резултат на непризнато право на данъчен кредит , и начислената върху тази сума лихва за забава, както и потвърждаващото го в същите части решение № 1184 / 03.10.2002г. на РДД- В. като незаконосъобразно.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част като неоснователна.

ОСЪЖДА ЕТ “И.-В.П.” , НДР 1035000069, със собственик и представител В.П. П., ЕГН- ********** ***„Възраждане”, бл.23, ап.1204, да заплати в полза на РДД- В., възнаграждение в размер на 640лв. / шестстотин и четиридесет лева/ ,на основание чл.130, ал.4 от ДПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14- дневен срок от съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.