ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер ………………... /……..02. 2009г, Година 2009, град Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и четвърти февруари Година 2009

в закрито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Т.

разгледа докладваното от съдията

частно търговско дело номер 181 по описа за 2009 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.390, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по молба, заведена под вх. №36890/23.12.2008г. по описа на СГС (вх. №6268/23.02.2009г. по описа на ВОС, ГТО) на „СОЛИД” ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, кв. „Чайка” №189, рег. по ф.д. №196/2004г. по описа на ВОС, представлявано от управителя Дечко Димитров Дечев, за допускане на обезпечение на бъдещ иск, възнамеряван да бъде предявен спрямо „ХЬОРМАН БЪЛГАРИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Подуяне”, ж.к. „Хаджи Димитър”, ул. „Безименна” №10, представлявано от Борис Димитров Главчовски, за осъждане на ответника да предаде движими вещи, подробно описани в приложение №1 към молбата, предмет на сключен между страните договор за продажба при общи условия на продавача от 01.10.2006г., и заявени за покупка със поръчки № № 257, 271, 287, 290, 258, 238.1, 238.2, 239.1, 239.2, 240, 256, 267, 268, 279.1, 279.2 и 292 и заявки за товарене от 12.12.2008г и 16.12.2008г., чрез налагане на запор върху тези движими вещи – предмет на договора.

В молбата си молителя излага, че страните са в трайни търговски взаимоотношения от 2005г., изразяващи се в извършвани от страна на бъдещия ответник доставки на различни стоки (врати и части за врати, брави, аксесоари и др.) по заявка на молителя, регулирани от общите условия за доставка и монтаж на продавача (валидни от 01.10.2006г). Във връзка с тези трайни и коректни търговски взаимоотношения, между страните бил подписан договор за кредитен лимит в размер на 49 000 лв., съгласно условията на който молителят имал право да получава стока до размера на кредитния лимит, която да заплаща впоследствие. Според установената между страните практика молителят изпращал заявка за стоките, потвърждения за направените заявки с цена и срок на доставка, след което ответникът доставял стоките по направените заявки.

Съгласно заявки за товарене от 12.12.2008г. и 16.12.2008г., в които са обективирани поръчки №№ 257, 271, 287, 290, 258, 238.1, 238.2, 239.1, 239.2, 240, 256, 267, 268, 279.1, 279.2 и 292, молителят получил от ответното дружество потвърждения на заявките и справки за налична в склада му стока. Стоките – предмет на тези поръчки, описани подробно в приложение №1 към настоящата молба, били на стойност 45 000 лв., т.е. под договорения между страните кредитен лимит. За получаване на така заявената стока молителят изпратил камион марка „Волво”, ДК №В2256КХ, който на 16.12.2008г. пристигнал в склада на ответника, но последният неоснователно отказал да предаде и натовари вещите, като не посочил фактически или правни причини за това. Още същият ден управителят на ответното дружество бил уведомен писмено за претенцията и основанието на молителя да получи заявените стоки, но отговор не последвал.

Поради изложеното се обосновава правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответното дружество за предаване на движимите вещи. Молителят твърди, че предвид естеството на спора и наличието на триинстанционно гражданско съдопроизводство, съществува възможност реализирането на правата му да се осъществи в рамките на един продължителен съдебен процес, през който ответникът по иска би могъл да се разпореди с поръчаната стока.

Въз основа на така изложените в молбата твърдения и приложените към нея писмени доказателства, за да се произнесе по искането, съдът съобрази следното:

За да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск, съдът следва да прецени дали предявеният иск е допустим, дали от представените доказателства може да се направи извод за неговата вероятна основателност и дали молителят има интерес от допускане на обезпечението. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки води до неоснователност на искането.

На първо място, макар молителят да не е формулирал надлежно и пълно петитума на бъдещия си иск, в т.ч. и с неговата цена, съгласно изискването на чл.390, във вр. с чл.395, ал.1 от ГПК, съобразно изложените в молбата твърдения за фактическата обстановка по спора, съдът приема, че възнамеряваният за предявяване иск, чието обезпечаване се претендира, е допустим.

Отчитайки отделните относими разпоредби на представените общи условия за доставка и монтаж на продавача (валидни от 01.10.2006г) и доказателствата за обосноваване на твърдението на молителя за изискуемост на претенцията му, съдът приема, че не може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на бъдещия иск. Така при простото съпоставяне на представените поръчки с приложение №1 към молбата е видно, че е налице разминаване в броя на заявените с поръчките и тези, претендирани за получаване (съотв. за запориране), стоки, за част от поръчките (№№287, 290, 238.2, 240, 268279.2) не са налице потвърждения от доставчика (окончателни параметри на офертата, съобразно разд.ІІ, т.3 от общите условия), а друга е прекратена (№256), като следва да се отчете и че част от поръчките са представени на чужд език без надлежен превод на български език. Липсва като доказателство цитираната в молбата заявка за доставка от 12.12.2008г., а поради нечетливост на представеното копие на фактура от 16.12.2008г. (л.12-14 от делото) не може да се прецени нейната относимост към спора.

На следващо място, съдът приема, че молителят не е обосновал надлежно обезпечителната си нужда от допускане на претендираното обезпечение. Посочването само на опасността от продължителност на бъдещия съдебен процес не е достатъчно, за да обоснове тази нужда. В тази връзка следва да се съобрази, касационно обжалване може да се допусне само при наличието на визираните в чл.280 ГПК предпоставки, като ищецът, при евентуалното осъдително решение, постановено в негова полза, би могъл да пристъпи към реализация на правата си и в по-ранен момент – чл.404, т.1 ГПК.

Освен това, нито в молбата за допускане на обезпечение, нито в приложение №1 от нея, движимите вещи са надлежно индивидуализирани, съобразно което да може да се приеме, че същите са отделени от рода. И тъй като се касае за родово определени вещи, а родът не погива, като молителят не е навел твърдения, че тези вещи в един бъдещ момент биха се изчерпали от оборота, съдът приема, че обезпечителната му нужда от тяхното запориране към настоящия момент не може да се презумира.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.391, ал.1, във вр. с чл.390 от ГПК за допускане обезпечение на бъдещ иск, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

С оглед на това съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „СОЛИД” ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, кв. „Чайка” №189, рег. по ф.д. №196/2004г. по описа на ВОС, представлявано от управителя Дечко Димитров Дечев, за допускане на обезпечение на бъдещ иск, възнамеряван да бъде предявен спрямо „ХЬОРМАН БЪЛГАРИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Подуяне”, ж.к. „Хаджи Димитър”, ул. „Безименна” №10, представлявано от Борис Димитров Главчовски, за осъждане на ответника да предаде движими вещи, подробно описани в приложение №1 към молбата, предмет на сключен между страните договор за продажба при общи условия на продавача от 01.10.2006г., и заявени за покупка със поръчки № № 257, 271, 287, 290, 258, 238.1, 238.2, 239.1, 239.2, 240, 256, 267, 268, 279.1, 279.2 и 292 и заявки за товарене от 12.12.2008г и 16.12.2008г., чрез налагане на запор върху тези движими вещи – предмет на договора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от молителя с частна жалба, предявена в едноседмичен срок от връчването му на страната, пред Варненски апелативен съд.

Председател: