ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………/ ……… 2009 г., гр. Варна
Варненският окръжен съд, търговско
отделение, в закрито съдебно заседание на 20.02.2009 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
ЧЛЕНОВЕ: Г.Й.
М.Т.
Като разгледа докладваното от съдията Т. ч.т.д. № 173/2009г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 418 ал.4 от
ГПК.
Жалбоподателят Община Варна,
представлявана от Кмета Кирил Йорданов твърди, че незаконосъобразно ВРС е
отказал издаване на заповед за незабавно изпълнение по предявена молба в
първоинстанционното производство. Моли за отмяна на атакуваното Разпореждане №
221973/01.12.2008 г. Счита, че правната квалификация на искането, дадена от
съда е погрешна, доколкото същото е по чл. 417 т.7, а не по посочената от ВРС
т.2. След като заповедта на Кмета на Община Варна била влязла в сила и е
установено извършването на разходите по премахване на ПОТ, то представените са
доказателствата, които да удостоверят подлежащо на изпълнение вземане на Общината
към ЕТ “К. – Калинка Василева”.
Отговор по частната жалба не е
постъпил.
Съдът като анализира доказателствата по делото,
приема жалбата за допустима, но по същество за неоснователна:
С влязла в сила Заповед № 0473/26.02.2007 г. на Кмета
на община Варна ЕТ “К. – Калинка Василева” е задължена да премахне павилион,
незаконно поставен поради това, че не фигурира в одобрената схема на ПОТ. В т.7
на заповедта е предвидено ЕТ да заплати разходите по принудително демонтиране
/в случай, че не премахне павилиона доброволно в дадения по заповедта срок/.
Видно от съдържанието на административния акт, същият не материализира вземане
в полза на общината, а задължение за определено действие.
Представените още фактура, протокол за СМР и искане
за извършване на разход не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника ЕТ “К. – Калинка Василева”. Освен, че длъжникът не фигурира в нито
един от документите, те не са и извлечения от счетоводни книги /регистри/. Така
представените документи не удостоверяват наличието на подлежащо на изпълнение
вземане на заявителя към посоченото в заявлението по чл. 417 от ГПК, лице.
Не се споделя доводът на жалбоподателя, че
представената Заповед на Кмета на Община Варна всъщност е документ от кръга по
чл. 417 т.7 от ГПК, защото заповедта не установява общинско вземане по вече
изложени аргументи.
Жалбата е неоснователна, а обжалваното разпореждане
ще бъде оставено в сила.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ в сила Разпореждане № 21973/01.12.2008 г. на ВРС по
ч.гр.д. № 8967/2008 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, по аргумент на чл. 274 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.