ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер ……... / …….02. 2009, Година 2009, град Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 13 февруари Година 2009

в закрито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Д.М.

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело номер N 145 описа за 2009 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на „СТАБЕКС ХОЛД”ЕООД гр.- София за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу „ДИНИПО”ООД, гр. Варна, ЕИК 103592848 чрез друга мярка подходяща мярка по смисъла на чл. 397 ал.1 т.3 ГПК.

От наведените в молбата твърдения съдът прави извод, че молителят възнамерява да предяви бъдещ иск за установяване на недължимост на вземане, за което се води принудително изпълнение, въз основа на твърдения за осъществено плащане на изпълняемия дълг от 133 875.20лв в хода на принудителното изпълнение. Така очертаните твърдения сочат допустима претенция по чл. 439 ГПК, подлежаща на разглеждане от окръжен съд, на осн. чл. 104 т .4 ГПК.

Молбата за обезпечение е допустима и надлежно предявена.

Ищецът моли да се допусне обезпечение на бъдещата претенция чрез „заместване на обезпечението по изпълнителното дело с парична гаранция”. В тази връзка се излагат подробно твърдения за наличие на спор между страните по изпълнението относно действителния размер на подлежащия на изпълнение дълг и направените по изпълнението му разноски, който подлежат на изплащане преди дълга. Молителят сочи, че е погасил изцяло дълга и е прехвърлил описания в изпълнителното производство недвижим имот на трето лице. ЛИПСВАТ ТВЪРДЕНИЯ ЗА НАЛОЖЕНО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ ПО ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО. Възбрана, вписана преди описа не е отразена в представеното извлечение от справката за вписвания по партидата на длъжника в имотен регистър. В изричното конкретизиране на исканата обезпечителна мярка, молителят сочи като обезпечение „вписаната ипотека”. Като цяло молителят обосновава обезпечителната си нужда с доводи, че поради неоказано съдействие от взискателя, правоприемник на ипотекарен кредитор, по заличаване на това вписване и поради обстоятелството, че при описа този имот бил предоставена за пазене на взискателя, след погасяването на главния дълг той търпи значителни вреди( неустойка по договор с трето лице – купувач на същия имот, начисляване на допълнителни разноски, препятстващи свършването на изпълнителното дело). Ипотеката обаче не представлява обезпечителна мярка, а материално право на взискателя да се удовлетвори предпочитително в едно принудително изпълнение. Отмяната на това право не може да се осъществява като обезпечителна мярка. Спорът за съществуването на това акцесорно материално право стои извън принудителното изпълнение на главния дълг и се решава по особен исков ред ( чл. 179 ЗЗД вр. чл. 124 ГПК). Дори да се прекрати изпълнението при постановяване на установително съдебно решение за несъществуване на главния дълг, то не би могло да засегне действително спорното вземане между страните за начисляването на разноски в изпълнението, а прекратяването на изпълнителното производство само по себе си не се отразява върху ипотеката. Всъщност при твърденията на молителя за извършена прехвърлителна сделка с ипотекирания имот, би следвало да се счита, че това имущество вече не е на длъжника и третото лице – купувач е следвало да релевира правата си. Само ако преди описа ( при който е назначен пазача) е била вписана възбрана, прехвърлянето би било непротивопоставимо на взискателя. Такова налагане на обезпечение не се твърди от молителя.

Отделно поисканата мярка се изразява в учредяване на парична гаранция в размер на спорната част от дълга ( остатък след приспадане на разноските), като искането е тази парична сума да служи за евентуално удовлетворяване на кредитора. Този резултат обаче няма никаква връзка с бъдещия иск установяване за недължимост на дълга. Той точно съответства на друг процесуален способ на защита – заменянето на един способ за изпълнение с друг. Така в момента избрания способ от взискателя – продан на недвижим имот, обезпечена с възбрана ( ако все пак е наложена преди опис) може да се замени с посочения от длъжника способ - изпълнение върху вземане( вкл. по нарочна банкова сметка), обезпечено със залог(„гаранция”). По силата на чл. 443 ГПК тази замяна е изцяло от компетентността на съдебния изпълнител, който вече се е произнесъл за подлежащия на събиране остатък и ще следва да прецени до какъв размер предложената гаранция би била адекватна на изпълнителната нужда на взискателя, съобразно възнамеряването съдебно установяване на плащането на главния дълг.

Макар принципно обезпечителната нужда по иск за оспорване на изпълнението да не е изключена, сама по себе си поисканата в настоящата молба обезпечителна мярка не може да се приеме за подходяща по смисъла на чл. 397 ал.1 т.3 ГПК.

Молбата за допускане на обезпечение е неоснователна, поради което и на осн. чл. 395 ал. 2 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ молба за допускане на обезпечение в полза на „СТАБЕКС ХОЛД”ЕООД гр.- София за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 439 ГПК срещу „ДИНИПО”ООД, гр. Варна, ЕИК 103592848 за установяване недължимост на вземане, за което се води принудително изпълнение, въз основа на твърдения за осъществено плащане на изпълняемия дълг от 133 875.20лв в хода на принудителното изпълнение, чрез друга мярка подходяща мярка по смисъла на чл. 397 ал.1 т.3 ГПК, а именно заместване на обезпечението по изпълнителното дело с парична гаранция, на осн. чл. 390 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от молителя с частна жалба пред ВАС в едноседмичен срок от връчване на преписа от определението с образец № 9.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: