ОПРEДЕЛЕНИЕ
№……………/…………….2009г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, в закрито заседание в състав:
ЧЛЕНОВЕ: Н.Д.
***В.Б.
като разгледа докладваното от младши съдия Б. частно търговско дело №136 по описа за 2009г. на
ВОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена частна
жалба от В.Т.Г., чрез пълномощник, срещу разпореждане 24144 от 23.12.2008г. по
гр. дело 7610/2008г. на ВРС -19ти състав, с което на основание чл. 129, ал.3
ГПК е прекратено производството по делото в частта, по отношение на предявените
от частната жалбоподателка обективно съединени искове против ЗД “Евро инс” АД с
правно основание чл. 226, ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на последното
да й заплати сумата 16 500 лв – обезщетение за претърпени в резултат на
непозволено увреждане неимуществени вреди и сумата от 708,90 лв – обезщетение
за претърпени имуществени вреди. Излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт, моли за отмяната му и връщане
на делото на ВРС за по-нататъшен ход.
Против жалбата не е подаван
отговор от насрещните страни.
За да се произнесе, съставът на
ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е
образувано по искове на настоящата частна жалбоподателка срещу Застрахователно
дружество “Евро Инс” АД /посочен в исковата молба като главен ответник/ и Г.Д.Ж.
/евентуален ответник/. Изложени са твърдения, че евентуалният ответник като
водач на МПС нарушил виновно правилата за движение по пътищата, с което нанесъл
на ищцата телесни повреди, изразяващи се в следното: счупване на десен малък
пищял, мозъчно сътресение, разкъсно контузна рана по лицето, контузии на двете
долночелюстни стави, счупване на режещите ръбове на двата централни горни
резци, контузия на дясна раменна става и дясна подбедрица, ожулвания в областта
на седалището и левия глезен, като уврежданията на ставите и резците са
двустранни. Излага се, че за престоя си в болница, за лекарства и консумативи и
рехабилитация, ищцата заплатила парични суми. Посочва се също така, че с
решение по НАХД 6068/2007г. на ВРС ответникът Ж. бил признат за виновен в това,
че при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата, с което
причинил на ищцата средна телесна повреда. Отправеното до съда искане е да се
осъди ЗД “Евро инс” АД да заплати на ищцата парични суми, представляващи
обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди, ведно със
законните лихви върху сумите, считано от датата на деликта до окончателното им
изплащане. В евентуалност исковете се насочват срещу прекия причинител на
вредите Г. Ж.. С разпореждане от 10.10.2008г. ВРС оставил без движение исковата
молба, като дал на ищцата указания да отстрани нередовности по същата в срок,
включително да представи доказателство за внесена по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 688, 32 лева по предявените срещу Застрахователното дружество
главни искове, съобразявайки, че същите не почиват на плоскостта на
непозволеното увреждане, поради което не попадат в хипотезата на чл. 83, ал.1,
т.4 ГПК за освобождаване от такси и разноски. С ново разпореждане от
24.10.2008г. съдът е дал последна възможност на ищцовата страна да изпълни
указанията, внасяйки държавната такса по исковете срещу ЗД “Евро инс” АД, като
е посочил, че при неизпълнение в едноседмичен срок от уведомлението следва
връщане на исковата молба в тази й част. Съобщението за постановения акт е
връчено на пълномощника на страната на 31.10.2008г. С разпореждане от 23.12.2008г.
съдът констатирал неизпълнението на дадените указания за внасяне на държавната
такса по главните искове, предявени срещу застрахователя и на основание чл.
129, ал.3 ГПК прекратил производството в тази му част.
При така установеното, съставът
на ВОС намира следното от правна страна:
Разпоредбата на чл. 83, ал.1,
т.4 ГПК предвижда освобождаване на ищеца от задължението за такси и разноски по
искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в
сила присъда. Без съмнение следва да се приеме, че това е израз на
законодателна идея за улесняване достъпа до правосъдие на лица, имащи
качеството на пострадали от деликт, който по същността си покрива състав на
престъпление по НК. В цитираната норма не е проведено разграничение с оглед на
това срещу кого се насочва искът – срещу прекия деликвент или срещу неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Това налага извода, че
качеството на ищеца по иск за вреди за причинено увреждане, предявен срещу
прекия причинител е идентично с това на ищеца по прекия иск за заплащане на
обезщетение от застрахователя. И в двата случая отговорността е за виновно
причинени вреди, а на ищеца е предоставено правото на избор спрямо кое от
посочените лица да насочи претенцията си.
С оглед на изложеното,
настоящият състав намира, че терминът “вреди от непозволено увреждане”,
употребен в чл. 83, ал.1, т.4 ГПК обозначава характера на претендираното
обезщетение /отговорност, възникваща по силата на закона/ и обхваща както
случаите, когато искът е предявен срещу прекия причинител, така и случаите,
когато ответник се явява неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”.
Изложеното
мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че прекратителното разпореждане е
неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото - върнато на ВРС, 19ти с-в за продължаване на
съдопроизводствените действия и по отношение на главния ответник.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане
24144 от 23.12.2008г. по гр. дело 7610/2008г. на ВРС -19ти състав, с което на
основание чл. 129, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото в частта, по
отношение на предявените обективно съединени искове против ЗД “Евро инс” АД.
ВРЪЩА делото на ВРС, 19ти
състав, за продължаване на съдопроизводствените действия по него и спрямо
главния ответник ЗД “Евро Инс” АД.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.