ОПРЕДЕЛЕНИЕ

номер ……………….…10.02.2009 год.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

ЧЛЕНОВЕ: Г.Й.

М.Т.

разгледа докладваното от съдия Г.Й., частно търговско дело номер 88 по описа за 2009 год.

Производството е по реда на чл.213 и сл. вр. чл.250, ал.3 от ГПК (отм.) вр. пар.2, ал.9 от ПЗР на ГПК.

Образувано е по частна жалба на А.Т.И., с ЕГН ********** *** срещу определение на ВРС – 24-ти състав по ч.гр.д. № 7056/2008 г. от 13.11.2008г., с което е отхвърлена молбата му за спиране на изпълнителните действия, предприети по изпълнително дело № 2008311040263 на Държавен съдебен изпълнител при ВРС.

Жалбоподателят излага съображения, досежно недължимостта на претендираната от ответника по жалбата сума, а именно: молителят не е абонат на “Топлофикация Варна” ЕАД, тъй като не е собственик на имота в който се подава топлоенергия, не е получавал фактури и покана за плащане, не е извършвано ежемесечно отчитане на ползваната топлинна енергия.

Ответникът по жалбата – “Далкия – Варна” ЕАД, със седалище гр.Варна, със старо наименование “Топлофикация Варна” ЕАД, чрез процесуалния си представител представя писмено възражение в срока по чл. 215, ал. 1 от ГПК, с което моли подадената жалба да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице доказателства, че присъдената сума не се дължи. Излага съображения, че жалбоподателят е абонат на топлофикационното дружество и представя доказателства в тази насока.

Частната жалба е подадена в срок, срещу определение, което подлежи на обжалване, от легитимиран субект, поради което е допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Производството по ч.гр.д. № 7056/2008 г. по описа на ВРС – 24-ти състав е било образувано по възражение на А.Т.И., с ЕГН ********** *** срещу изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1640/2008 г., въз основа на който е образувано изп.д. № 2008311040263 на Държавен съдебен изпълнител при ВРС. Във възражението се твърди недължимост на сумата, за която е издаден изпълнителния лист. Моли съда, да спре изпълнението, за да може кредиторът да установи по безспорен начин вземането си.

Изпълнително дело № 2008311040263 на Държавен съдебен изпълнител при ВРС е образувано по молба на – “Далкия – Варна” ЕАД, със седалище гр.Варна, въз основа на издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1640/2008 г. по описа на ВРС, за сумата от 562.88 лева, представляващи стойността на консумирана и неплатена топлинна енергия, за периода м.юни 2004 г. – м.септември 2006г., м.декември 2006 г. - м.март 2007 г. и за м.октомври 2007 г. и сумата от 159 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на горното парично задължение за периода 31.07.2004 г. – 05.02.2008г., както и сумата от 14.44 лева, представляваща направените по делото съдебно – деловодни разноски.

Предвиденото в чл.250 от ГПК (отм.) производство дава възможност на длъжника по едно несъдебно изпълнително основание да се защити срещу него като оспори съществуването на вземането. В този случай длъжникът може да спре изпълнението, като застави взискателя си да предяви иск, за да установи вземането си, под страх, че изпълнението ще се прекрати. В това производство съдът проверява дали са налице условията за спиране на изпълнението, т.е. дали са налице убедителни писмени доказателства, че вземането не съществува или е представено надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Представените доказателства следва да правят вероятно несъществуването на вземането /доказателства за извършено плащане, прихващане и т.н./.

В конкретния случай от жалбоподателя не са ангажирани, каквито и да било писмени доказателства досежно недължимост на присъдената сума. По този ред, съдът може да преценява единствено дали са изпълнени условията на чл.250 ал.1 от ГПК, а всички останали възражения - за наличие на други задължени лица и неточно измерване биха могли да се разгледат евентуално в едно производство по реда на чл.254 от ГПК, а не в настоящето.

Отделно от това, следва да се има предвид, че от представените с възражението писмени доказателства се установява по безспорен начин, че за периода 04.11.2002 г., когато е сключен договор между етажната собственост на бл.133, вх.1 на кв.”Младост” в гр.Варна и “Холидей и Райзен” ЕООД за доставка и монтаж на индивидуални разпределители на топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия до 14.10.2007 г., когато етажните собственици на бл.133, вх.1 се отказват от услугите на „Топлофикация – Варна” ЕАД, за отплителен сезон 2007/2008 г., жалбоподателят е бил абонат на топлоснабдителното дружество, като при прекратяване на правоотношението е подписал декларация от 14.10.2008 г., в която изрично декларира, че до датата на прекратяване на топлоподаването е потребител на топлинна енергия, по смисъла на чл.153, ал.3 от ЗЕ и има неизплатени задължения в размер на 562.88 лева, която сума съответства на главницата по издадения изпълнителен лист.

Предвид гореизложеното и доколкото жалбоподателят не е представил надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставки за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 2008311040263 на Държавен съдебен изпълнител при ВРС, от което следва, че жалбата на А.Т.И. *** е неоснователна и обжалваното определение, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, съдът:

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение на ВРС – 24-ти състав по ч.гр.д. № 7056/2008 г. от 13.11.2008г., с което е отхвърлена молбата на А.Т.И., с ЕГН ********** *** за спиране на изпълнителните действия, предприети по изпълнително дело № 2008311040263 на Държавен съдебен изпълнител при ВРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: