ОПРЕДЕЛЕНИЕ

номер ……/ …………..01. 2009г, Година 2009, град Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На десети февруари Година 2009

в закрито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДЕТЕЛ:Д.М.

ЧЛЕНОВЕ: Д.М.

Д.Т.

като разгледа докладваното от съдията Д. Т.

въззивно частно търговско дело номер 76 по описа за 2009 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.419, ал.1 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от ЕТ „ДАРИЛА – ИГНАТ ИГНАТОВ” със седалище гр. Плачковци, обл. Габрово, чрез адвокат Илия Златев, АК – Варна, срещу разпореждане №18756 от 17.10.2008г., постановено по ч.гр.д. №7023/2008г. на Варненски районен съд, 8 състав.

Като навежда твърдения, че неправилно районният съд е приел, че представената справка – извлечение е редовно изготвена, че същата не е счетоводна справка по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК, а е само справка по договор от 01.10.1997г., както и че е неточна и непълна, доколкото задължението, за което е водена, е отдавна погасено с изтичането на срока на договора и съответното на това прекратяване, жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното разпореждане.

След надлежно администриране по реда на чл.275, ал.2 и чл.276 от ГПК на частната жалба, препис от същата е бил връчен на Община Варна, приета от районния съд като насрещна страна. В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпило писмено възражение.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

І. По допустимостта на частната жалба

Видно от приложеното към жалбата копие от покана за доброволно изпълнение, издадената срещу жалбоподателя заповед за незабавно изпълнение му е била връчена на 11.12.2008г. Настоящото частна жалба е депозирана на 12.12.2008г., с оглед на което следва да се приеме, че е подадена в срок.

Същата е подадена от надлежна страна – длъжник в заповедното производство.

Макар в частната жалба да не е конкретизиран ясно предмета на обжалване, с оглед изложените оплаквания на жалбоподателя и при съобразяване на разпоредбите на чл.413 и чл.419 от ГПК съдът приема, че се обжалва разпореждането, с което е допуснато на основание чл.418, ал.1 и 2 ГПК незабавно издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК.

С оглед изложеното съдът приема, че по частната жалба е процесуално допустимо.

І. По същество на частната жалба

Разпоредбата на чл.419, ал.1 ГПК сочи приложимост на правилата за разглеждане на частните жалби – чл.274 и сл. ГПК, което от своя страна означава, че сезираният въззивен съд е властен да разгледа и произнесе по същество въпроса по жалбата, в т.ч. и прилагайки правилата за обжалване на решенията (чл.278 и чл.279 ГПК).

Нормата на чл.418, ал.1 ГПК предвижда възможност за кредитор, поискал издаване на заповед за изпълнение в някоя от хипотезите на чл.417 ГПК, да поиска от съда да бъде постановено и незабавно изпълнение с издаването на изпълнителен лист като представи самия документ.

Това от своя страна налага извод, че заявителят може да иска, съответно съдът може да допусне незабавно изпълнение, само ако документа по чл.417 ГПК сочи това лице като кредитор.

Наред с това, съобразно разпоредбата на чл.418, ал.2 ГПК изпълнителният лист се издава само ако документът е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В настоящия случай, от сезиралият компетентния районен съд формуляр по чл.417 ГПК, е видно, че като заявител (т.2 от заявлението) е посочено физическото лице Кирил Петров Йорданов със съответните индивидуализиращи го данни - ЕГН, адрес (без значение дали е постоянен, настоящ или по месторабота), лични телефон и електронна поща. Като документ, от който произтича вземането (т.12 от заявлението), е посочено извлечение от счетоводни книги.

Такъв документ, съгласно разпоредбите на чл.417 ГПК, не може да служи като основание за издаване на заповед за изпълнение в полза на физическо лице, в още по-малка степен може да служи като основание да се иска незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист (чл.418, ал.1 ГПК).

Документ или извлечение от счетоводни книги може да послужи като основание за издаване на заповед за изпълнение само в хипотезата на чл.417, т.2 ГПК, т.е. когато от тях се установяват вземания на държавни учреждения, общини или банки, но не и на отделни физически лица.

В този смисъл съставът на въззивния съд намира, че е налице нередовност на заявлението, съобразно която не е било налице основание за издаване на претендираната заповед за изпълнение.

Обстоятелството, че в заявлението е посочено, че лицето – заявител е кмет на Община Варна, не може да санира така установената нередовност. В случай, че заявлението се подава от общината като юридическо лице, е следвало това да бъде ясно обозначено както в т.2 на заявление (наименование на ЮЛ), така и в т.3 (законен представител).

С оглед изложеното е видно, че разпореждането на първоинстанционния съд не кореспондира на заявлението.

Следва да се отбележи за пълнота, че заявлението е и непълно, доколкото в т.9, б. „в” от формуляра не е посочено от заявителя за какво е (от къде произтича) претендираното парично вземане.

И тъй като представения със заявлението документ не установява основание за издаване на заповед за изпълнение в полза на посочения в заявлението молител, per argumentum a fortiori същият не може да служи като основание за допускане, на основание чл.418, ал.1 и 2 ГПК, на незабавно издаване на изпълнителен лист. Ето защо съдът намира предявената частна жалба за основателна.

Наред с горното, следва да се отбележи и следното: При извършената по реда на чл.418, ал.2 ГПК проверка на представения документ се установява, че същият не е редовен от външна страна, което е самостоятелно основание за постановяване на отказ да се допусне незабавно изпълнение. Така в заглавната си част представения документ е означен като „справка за дължимите от „ДАРИЛА – ИГНАТ ИГНАТОВ” суми по договор от 01.10.1997г. и заповед №0128/01.02.2008г. и заповед №0312/17.02.2008г.”, а в текстовата му част, съдържаща самото извлечение от счетоводните книги, са означени като дължими суми по договор от 01.10.1999г.

Доколкото нито е представен като приложение на заявлението договора, от който се претендира, че произтича вземането, нито в самото заявление е означено за какво е (от къде произтича) същото, съдът приема, че констатираната нередовност от външна страна на представеното извлечение е съществена и не удостоверява по надлежен ред подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение, следва да се отмени. С оглед на това следва да се обезсили и издаденият изпълнителен лист, доколкото в хипотезата на чл.418, ал.1 ГПК такъв може да бъде издаде само, ако е допуснато незабавно изпълнение.

Водим от горното и на основание чл.419, във вр. с чл.278 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №18756 от 17.10.2008г., постановено по ч.гр.д. №7023/2008г. на Варненски районен съд, 8 състав, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение, издадена на основание чл.417, т.2 ГПК в полза на кредитор ОБЩИНА ВАРНА спрямо длъжник ЕТ „ДАРИЛА – ИГНАТ ИГНАТОВ” с адрес гр. Варна, ул. „Феликс Каниц” №52, за сумата от 8 213,69 лв., представляваща главница от 6 844,74 лв. по счетоводна справка за дължими суми по договор от 01.10.1997г. и неустойка в размер на 1 368,95 лв. за периода то 01.01.2008г. до 30.06.2008г., и е издаден изпълнителен лист, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление вх. № 14660/19.09.2008г. на Кирил Петров Йорданов от гр. Варна, ЕГН:**********, за допускане по реда на чл.418 ГПК на незабавно изпълнение на заповед и издаване изпълнителен лист спрямо длъжника ЕТ „ДАРИЛА – ИГНАТ ИГНАТОВ” с адрес гр. Варна, ул. „Феликс Каниц” №52.

ОБЕЗСИЛВА издадения по ч.гр.д. №7023/2008г. на Варненски районен съд, 8 състав, изпълнителен лист в полза на ОБЩИНА ВАРНА спрямо длъжник ЕТ „ДАРИЛА – ИГНАТ ИГНАТОВ” с адрес гр. Варна, ул. „Феликс Каниц” №52, за сумата от 8 213,69 лв., представляваща главница от 6 844,74 лв. по счетоводна справка за дължими суми по договор от 01.10.1997г. и неустойка в размер на 1 368,95 лв. за периода то 01.01.2008г. до 30.06.2008г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р. България, по аргумент от чл.274, ал.3 ГПК, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на препис от настоящото определение на страните.

Председател: Членове: