Р Е Ш Е Н И Е

........... гр.Варна 26. 02. 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.Н.

ЧЛЕНОВЕ : М.М. *** Б.

при секретаря К. В., като разгледа докладваното от съдия М. в.т.д. № 30 по описа на ВОС за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм/.

Образувано е по жалба от “АДОН”ООД- гр. Русе, ул. „К. Иречек” № 7, представлявано от адв. Г.И., против решение на ВРС – ХХХІ състав, с № 3039/05.11.2008г., постановено по гр. д. № 10045/2007г., с което са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу “Стратос”ЕООД - гр. Варна, рег. по ф.д. № 1506/2000г. на ВОС, с адрес на управление гр. Варна, ул. "Ал. Недялков" № 2, ет. 3, ап. 12, за заплащане на суми, както следва : неплатена сума от 4 746,12 лева на осн. чл. 327, ал. 1 от ТЗ по фактура с № 1821/16.04.2004г.; и сумата от 930 лева – лихва за забава върху сумата от 4746,12 лева по горната фактура, за периода 30.04.2004г. – 28.11.2007г., на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Според жалбоподателя решението е неправилно и следва да се отмени, поради факта, че не е съобразено с материалния закон. Твърди се че първоинстанционният съд е следвало да назначи експертиза, която да провери счетоводните записвания в двете дружества, което не е сторил. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуален представител, който пледира и за разноски.

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, счита за установено следното:

Видно от приобщените в първоинстанционното дело писмени доказателства, страните са били в облигационни отношения, като по повод същите са били издадени фактури от страна въззивното дружество с получател въззиваемия, като според признанието в исковата молба незаплатени са останали единствено сума от 4 746,12 лева по фактура с № 1821/16.04.2004г., като част от 18 505,20 лева.

Не се спори между страните, а е видно и от съдържанието на приетото копие, че фактурата не е била подписана от представител на въззиваемия, но очевидно е била получена от същия, доколкото от заключението на назначената пред настоящата инстанция ССЕ се констатира, че е отразена на 21.04.2004г. в счетоводството на ответника “Стратос”ЕООД - гр. Варна и фигурира в дневниците за покупки за м. април 2004г. под № 140. Отделно от това има извършени частични плащания по тази фактура на 16.04.2004г. и на 08.04.2005г. С оглед безспорната установеност на последния факт, следва да се приложи презумпцията на чл. 301 от ТЗ, с оглед липсата на данни по делото за незабавно противопоставяне на въззиваемия /ответник по спора/. След като стоките са били получени от ответника и след като са извършени частични плащания, но доколкото по делото липсват доказателства за заплащането на претендираната сума по посочената фактура, ответното дружество следва да бъде осъдено да я заплати.

Съобразно изразеното становище по главната претенция, следва произнасяне и по акцесорната с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Кредитирайки процесната фактура и приобщената пред настоящата инстанция ССЕ, както с оглед липсата на други ангажирани доказателства, следва да се приеме, че въззиваемото дружество е получило стоките, на датата на издаване на фактурата – 16.04.2004г., а от това следва съобразно правилото на чл. 327, ал.1 от ТЗ, че плащане се дължи на датата на предаване на стоката, а длъжникът е изпаднал в забава от следващия ден - 17.04.2004г.

Искът е заведен на 29.11.2007г., поради което възражението на процесуалният представител на въззиваемия за погасяване на претенцията по давност е основателно за периода 30.04.2004г. – 28.11.2004г., съобразно чл. 111, б.„в”, пр.2 от ЗЗД и следва да се разгледа за периода 29.11.2004г. – 28.11.2007г.

Размерът на обезщетението за забава върху главницата от 4 746,12 лева за цитирания период се установи с помощта на деловодния продукт „АПИС Финанси” и е в размер на 1850,55 лева, , поради което претенцията в предявен размер от 930 лева, на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД е изцяло основателна.

По изложените съображения съдът счита, че първоинстанцонното решение следва да се отмени изцяло, като се уважат претенциите съобразно ангажираните в настоящата инстанция нови доказателства.

С оглед направеното искане от страна на ищеца в първата инстанция /въззивник в настоящата/ с правно основание чл. 64, ал. 1 от ГПК, съдът счита, че следва да му се присъдят сторените разноски в двете инстанции, както следва : д.такса в размер на 241,50 лева – за завеждане на дело, депозит за ССЕ в размер на 100 лева, както и адв. хонорар пред ВРС в размер на 500 лева, такса за въззивно обжалване от 94,92 лева и депозит за ССЕ в размер на 100 лева, поради което искането за разноски следва да се уважи изцяло, като се присъди сумата от 1063,42 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение на ВРС – ХХХІ състав, с № 3039/05.11.2008г., постановено по гр. д. № 10045/2007г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА “Стратос”ЕООД - гр. Варна, рег. по ф.д. № 1506/2000г. на ВОС, с адрес на управление гр. Варна, ул. "Ал. Недялков" № 2, ет. 3, ап. 12, представлявано от управителя Иван Тенев Стратиев ДА ЗАПЛАТИ на “АДОН”ООД- гр. Русе, ул. „К. Иречек” № 7, рег. по ф.д. № 1993/1995г., представлявано от управителя Стефан Ангелов Атанасов суми, както следва : 4 746,12 /четири хиляди седемстотин четиридесет и шест лева и дванадесет стотинки/лева на осн. чл. 327, ал. 1 от ТЗ по фактура с № 1821/16.04.2004г.; сумата от 930 /деветстотин и тридесет/ лева – лихва за забава върху сумата от 4746,12 лева по горната фактура, за периода 29.11.2004г. – 28.11.2007г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и сумата от 1063,42 /хиляда шестдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/ лева, на осн. чл. 64, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от узнаването от страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: