№… гр. Варна, 27.02.2009 г.
ВАРНЕНСКИЯТ окръжен съд, ТЪРГОВСКО отделение, в публичното заседание на осемнадесети февруари през двехиляди и девета година в състав:
В.Б.
При секретаря
К.В., като разгледа докладваното от Б.Н. *** по описа на съда за 2009
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение от 30.06.08 г. по гр.дело №184/07 г. ВРС, ХХІV състав е осъдил
ЗПК ”Лев Инс” АД София да заплати следните суми: на П.Д.Д.
*** сумата 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и
сумата 123 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, на С.С.Д.
сумата 1 500 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от
двамата вследствие на ПТП от 17.05.05 г. , причинено виновно от Р.С.Ал И., като водач на лек автомобил “Фиант
пунто” с ДК № С 5588 МР, застрахован по риска
“гражданска отговорност” в ЗПК ”Лев Инс” АД София,
ведно със законната лихва върху двете главница, считано от 09.01.07 г. до
окончателното изплащане на дълга, както и направените по делото разноски в
размер на 880 лева.
Недоволен от горното решение
е останал въззивникът
ЗПК ”Лев Инс” АД София , който го обжалва в срок с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост. Сочи, че районният съд неправилно е
приел, че между него и водача, причинил вредоносния резултат Р.С.Ал И. не е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка гражданска отговорност. Застраховано
лице по полицата е Абдулсалам Хасан, собственик на процесния лек автомобил, като по делото липсват
доказателства за наличието на валидно правно основание, по силата на което
деецът е управлявал автомобила. Кредитираните от съда свидетелски показания не
установяват наличието на упълномощаване, тъй като свидетелят не е собственик на
процесния автомобил. Излага, че по делото липсва
протокол от ПТП, който да установи по надлежния ред настъпването на събитието,
като претърпените от ищцата С.Д.
увреждания не са описани в решението по н.а.х.д №
2668/06 г. на ВРС, като за тях липсват и представени официални документи. В съотношение на
евентуалност излага съображения и за прекомерно завишен размер на обезщетенията,
в несъответствие с трайната съдебна практика.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, в
съотношение на евентуалност да намали размера на присъдените обезщетения.
Въззиваемите П.Д.Д. и С.С.Д.
изразяват становище за неоснователност на въззивната
жалба. Сочат, че между водача на процесното МПС и
дружеството на въззивника е налице валидно застрахователно правоотношение, а
отговорността на застрахователя може да бъде изключена единствено при кражба,
употреба на алкохол от страна на водача и неправоспособност на същия, твърдение
за наличието на което не са наведени. За ангажиране на отговорността на
застрахователя е достатъчно устното упълномощаване от страна на собственика на застрахования
автомобил, наличието на което е безспорно установено по делото. Оплакванията
във въззивната жалба по неустановеност на деянието,
вината и причинна връзка са преклудирани във връзка с
наказателното производство и задължителната сила на съдебното решение ,
съобразно разпоредбата чл.222 от ГПК /отменен/ . Молят съда да остави в сила обжалваното решение.
Третото
лице- обикновен другар на въззивника Р.С.Ал И. не
изразява становище по спора.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба от П.Д.Д. и С.С.Д. *** ЗПК”Лев
Инс” АД София и Р.С.Ал И.
за заплащане на сумите от 7000 лева на първия ищец 1 500 лева на втория ,
представляващи обезщетение за претърпени от двамата неимуществени вреди,
вследствие на ПТП от 17.05.05 г. ,
причинено виновно от Р.С.Ал И., като водач на лек
автомобил “Фиант пунто” с
ДК № С 5588 МР, застрахован по риска “гражданска отговорност” в ЗПК ”Лев Инс” АД София, ведно със законната лихва върху двете
главници и направените по делото разноски. Претендира се от страна на първия
ищец заплащане на обезщетение за имуществени вреди от същото деяние в размер на
123 лева. След допуснато в съдебно
заседание изменение на иска, исковете са предявени срещу
застрахователя ЗПК ”Лев Инс” АД София, и в
съотношение на евентуалност, в случай на отхвърляне на главния иск, и срещу дееца
Р.С.Ал И..
От представеното за
послужване н.а х. д № 2668806 г. на ВРС, ХV състав се установява, че с решение от 20.06.2006 г. Р.С.Ал И. е признат за виновен в това, че на 17.05.05 г. в с.Тополи Варненска област, като водач на лек автомобил “Фиант пунто” с ДК № С 5588 МР е
нарушил правилата на движение – чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП, и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на П.Д.Д.,
изразяваща се в счупване на костите на
стъпалото на долен десен крайник, обусловил трайно затруднение на
движението на десния крак, като съдът е наложил административно наказание на дееца. Съобразно разпоредбата на
чл.222 от ГПК /отменен/ влязлото в законна сила съдебно решение е задължително
за всички съдилища , поради което съдът намира за установени по безспорен налчин извършването на деянието от страна на втория
ответник, като същото е извършено виновно и е противоправно. В тази връзка
доводите на въззивника за липсата на виновно и противоправно поведение
от страна на втория ответник се неоснователни досежно
първия въззиваем. Варно е, че в мотивите и
диспозитива на решението по н.а х. д .№ 2668/06 г. на
ВРС, ХV състав не е установено причиняването на
твърдяната лека телесна повреда на въззивницата С.Д..
Между страните по делото обаче не се спори, че по време на пътно -
транспортното произшествие същата се е намирала в лекия автомобил, управляван
от въззиваемия П.Д.. От представените пред
първоинстанционния съд писмени доказателства - искания за извършване на
изследвания от 17.05.05 г. и заключенията на назначената съдебно - медицинска
експертиза, се установява че вследствие на катастрофата същата е получила
контузия на главата, гръдния кош, корема и гърба, нанесени вследствие от удар с или върху тъп предмет, които биха могли да бъдат
следствие от процесното
ПТП , тъй като съответстват по вид и структура на уврежданията, получавани при
подобни ПТП, когато пострадалият е носил предпазен колан. Доколкото уврежданията на възииваемата са получени при същото ПТП, то същите се
явяват пряка и непосредствена последица
от виновното противоправно
поведение на втория ответник, установени
с влязлото в сила решение по н.а х. д .№ 2668/06 г. на ВРС, ХV
състав, С оглед на изложеното, макар и да не са изрично посочени в съдебното
решение, уврежданията на въззивницата също се явяват в пряка и непосредствена
последица от виновното и противоправно
поведение на втория ответник.
От представената
пред първоинстанционния съд застрахователна полиза № 0300000/22.03.05 г. се
установява, че между Абдулсалам
Хасан- собственикът на лек автомобил “Фиант пунто” с ДК № С 5588 МР,
с който е извършено деянието и ЗК ”Левски спартак”
АД София /впоследствие с променено наименование “ЗПК “Лев Инс”
АД София”/е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
“гражданска отговорност” за времето от 01.01.05 г. до 31.12.05 г. Към датата на
сключване на договора по отношение на същия са действали разпоредбите на чл.380 и следващите от ТЗ
/отменени с ДВ бр.103/05 г./ Съобразно разпоредбата на чл.405 ТЗ /отменена/ с
договора за застраховка "гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Доколкото процесния договор е сключен с Абдулсалам Хасан в качеството му на собственик на процесния лек автомобил, следва да се приеме, че по силата
на договора застрахователят се е задължил да обезщети до определен размер всички вреди, причинени
при и по повод неговото управление. Вън от това, по делото няма твърдения за
противозаконно отнемане на процесния автомобил, а сам
по себе си фактът на неговото предоставяне за управление чрез предаване на
ключовете на автомобила сочи на наличието на устно волеизявление от страна на
собственика за упълномощаване водача за управление. По тази причина доводите
във въззивната жалба за липсата на валидно
застрахователно правоотношение , освобождаващо го от отговорност за обезвреда се явяват неоснователни .
По изложените съображения
съдът намира предявения искове за основателни. Съобразно разпоредбата на чл.226
от КЗ увреденото лице спрямо което застрахователят е отговорен по договор за
застраховка “гражданска отговорност” има право да претендира обезщетение
директно от застрахователя. С оглед характера, вида и продължителността на страданията на въззиваемите
- наличието на средна телесна повреда за първия от тях и трайно затруднение на
движението за дълъг период, както и на трайни последици за втората ответница,
съдът намира , че претендираните суми са справедлива
и адекватна компенсация на претърпените болки и страдания.
От представените пред
първоинстанционният съд фактури се установява, че във връзка с лечението си възииваемият е заплатил сумата 123 лева за закупуване на
гипс и патерици. Претенцията му за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди се явява основателна до размера на тази суми, поради което
следва да бъде уважена.
Поради съвпадение на фактическите
и правни констатации на двете инстанции, решението на районния съд следва да
бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното,
съдът,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от
30.06.08 г. по гр.дело №184/07 г. ВРС, ХХІV състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: