Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Варна, 27.02.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

в публично заседание на единадесети февруари през 2009г.,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.А.

ЧЛЕНОВЕ: Н.Д.

мл. с. В.Б.

при участието на секретаря Х.А., като разгледа докладваното от съдията Н. Д. въззивно т. д. № 995 по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 198 и сл. от ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, в сила от 01.03.2008г, образувано по жалба на процесуалния представител на Е.П.К., ЕГН **********,***, срещу решение № 2225 от 03.07.2008г., постановено по гр. д. № 1956/2008г. по описа на Варненски районен съд, ІХ състав, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на ЗПАД „БУЛСТРАД” – гр. София, , регистрирано по ф.д. № 2710/1992г. по описа на СГС, с адрес на управление пл. „Позитано" № 5, сумата 615.60 лв., представляваща изплатеното от ЗПАД „Булстрад" на Ренета Д. Михайлова застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 09.07.2003г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 29.02.2008г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 402, ал. 1 /отм./ от ТЗ, сумата 366.10 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 615,60 лева за периода от 11.08.2003 г. до 29.02.2008г., на основание чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 220.54 лв., представляваща направените по делото разноски, на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като районният съд незаконосъобразно не е допуснал разпит на свидетели за установяване твърденията на ответника, че при настъпилия инцидент на 09.07.2003г. същият не е действал при условията на непозволено увреждане, като вина за създалата се ситуация има изцяло водачът на увредения автомобил. Петитумът на жалбата е за отмяна решението на ВРС в обжалваната част и постановяване на друго по същество, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Представителят на въззиваемото дружество ЗПАД „БУЛСТРАД” – гр. София представя писмено възражение, в което изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи фактическия състав на деликт – на 09.07.2003г., в гр. Варна, Западна промишлена зона, ответникът, като водач на ППС, е станал причина за възникване на пътно-транспортно произшествие, вследствие на което са нанесени имуществени щети на собственика на МПС „Мазда”, с рег. № ЕН 46 42 АН.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 197 ГПК / отм./, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Съдът, след преценка на доводите, изложени от страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.188 от ГПК / отм./, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 402, ал. 1 / отм./ от ТЗ, приложим за процесните отношения предвид датата на възникване правото на регресен иск, и чл. 86 от ЗЗД, предявени от ЗПАД „БУЛСТРАД” – гр. София, срещу Е.П.К., за присъждане на сумата 615.60 лв., претендирана като изплатеното от ЗПАД „Булстрад" на Ренета Д. Михайлова застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 09.07.2003г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 29.02.2008г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 366.10 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 615,60 лева за периода от 11.08.2003 г. до 29.02.2008г., на основание чл. 86 от ЗЗД

Страните не спорят и от приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства и САТЕ се установява следните релевантни факти: 1./валидно застрахователно правоотношение между ЗПАД „Булстрад" и Ренета Д. Михайлова по договор за имуществена застраховка „Каско" на л.а. марка „Мазда МХ 6" с рег. № ЕН 4642 АН, със срок на действие от 28.09.2002г. до 27.09.2003г.; 2./ настъпване на застрахователно събитие в срока на договора - на 09.07.2003г., в гр. Варна, Западна промишлена зона, складова база на „Агропласмент”, а именно нанасяне на вреди в резултат на сблъсък на транспортна товарна количка в лявата част на застрахования автомобил, който към момента на инцидента е спрял, в покой; 3./ подаването на уведомление за щета от водача на увредения автомобил, по което е образуваната щета № 51-01000-1097/02-04000-688/2003; 4./ изплащане на сумата 623,51 лв. на ЕТ „Саня 88-Жоро Ангелов" за извършен ремонт на л.а. марка „Мазда МХ 6" с рег. № ЕН 4642 АН. Стойността на ремонта за отстраняване на причинените щети по лекия автомобил, настъпили вследствие на произшествие на 09.07.2003г., е установена от вещото лице по допуснатата САТЕ в размер на 615,60 лв., до който размер е уважен искът по чл. 402 / отм./ от ТЗ, предмет на въззивното производство.

Ответникът, въззивник в това производство, оспорва наличието на елементите от фактическия състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД. Твърди, че сблъсъка няма характер на ПТП по смисъла на закона и че е настъпил, без да има вина за него - изходът на склада, от където излязъл с количката, е със стръмен наклон надолу, поради което и предвид значителната тежест на товара, количката е набрала скорост. Ответникът се е опитал да овладее количката като е застанал пред нея, същевременно чул зад себе си спирачки на спиращ автомобил; за да не бъде премазан, пуснал количката и избягал, като преди това я ориентирал към предницата на автомобила, с цел предотвратяване на по-сериозни щети. Според ответника виновен за настъпилия сблъсък е водачът на увредения автомобил, тъй като е управлявал автомобила с несъобразена скорост и е спрял на пътя на товарната количка.

Съгласно представения по делото протокол за ПТП № 0565713/09.07.2003г., съставен при посещение на местопроизшествието, Е.П.К., като водач на ППС - транспортна товарна количка се блъска в предната част на л.а. марка „Мазда МХ 6" с рег. № ЕН 4642 АН, който е спрял. В протокола е разчертана най-общо схема на произшествието. На Е.К. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 060651, а с влязло в сила наказателно постановление № 8772/16.07.2003г., е наложено административно наказание - глоба в размер на 30 лв. за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП.

Предвид въведените от ответника твърдения, свързани с механизма на инцидента, в производството пред въззивния съд е допуснат и изслушан свидетеля Георги Костов Стоилов, който се легитимира като управител на Складова база „Аргопласмент” – предприятието, в което въззивникът е бил на работа и е изпълнявал длъжността „амбалажьор”.

Съдът намира, че въпреки правния характер на протокола за ПТП като официален удостоверителен документ, който се ползва с материална доказателствена сила за установените от длъжностното лице факти, няма никаква законова пречка да бъдат допуснати, събрани и обсъдени гласни доказателства за пълното изясняване механизма на настъпилото произшествие. Показанията на разпитания свидетел се кредитират, тъй като няма основание за съмнение в тяхната обективност, не се констатират никакви противоречия между установените с ПТП обстоятелства и показанията на свидетеля, който е очевидец на произшествието.

От показанията на свидетеля и от съдържанието на протокола за ПТП, включително и в частта на разчертаната схема, съдът приема за установени следните факти във връзка с механизма на произшествието:

На 09.07.2003г., Е.П.К., в изпълнение на трудовите си задължение като „амбалажьор” в склада на „Аргопласмент”, е взел с палетна количка един палет с амбалаж – празни бирени бутилки, с намерение да го изнесе от склада на плаца; тъй като теренът е бил с лек наклон, палетната количка е набрала инерция, при което Е.К. е минал пред нея, за да я спре; в същото време от друг съседен вход - изход на склад излиза л.а. марка „Мазда МХ 6" с рег. № ЕН 4642 АН с водач П.А.С., / според свидетеля автомобилът се е движил с несъобразена скорост, излязъл е от остър завой, без видимост/; при възприемане на движещия се автомобил и като е преценил, че не може да се справи с набраната инерция от палетната количва вследствие тежестта на това и наклона на терена, ответникът е отклонил количката до колкото е било възможно, за да избегне удара, след което я е пуснал, за да не бъде затиснат между нея и автомобила; количката се е ударила в предния ляв ъгъл на автомобила, който в момента на сблъсъка е спрял; бирени каси от палета с празен амбалаж са паднали върху предната броня на автомобила.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка съставът на въззивния съд намира следното:

Съгласно чл. 402 от ТЗ / отм./, приложим за процесните отношения, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, регламентираното от тази норма право е регресно по своя характер. За да се направи извод за основателност на предявение от застрахователя регресен иск следва да бъдат установени както наличието на валидно застрахователно правоотношение и заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на увредения, така и елементите от фактическия състав на деликта – противоправно поведение, вреда, причинна връзка между тях и вина на деликвента. Съобразно нормата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД, в областта на гражданската отговорност за вреди, вината се предполага до доказване на противното. Застрахователят встъпва в онези права, които застрахованият има срещу причинителя на вредата, а пострадалият има права по отношение на причинителя, само ако са осъществени елементите от фактическия състав на деликта.

Съставът на въззивния съд намира, че от събраните по делото доказателства не се установяват предпоставките за ангажиране на регресна отговорност спрямо ответника, поради което предявеният иск по чл. 402, ал.1 / отм./ от ТЗ се явява неоснователен.

Установено е наличието на вреда – повреден е л.а. марка „Мазда МХ 6" с рег. № ЕН 4642 АН, при стойност на вредите - 615,60 лв. съгласно заключението на СТАЕ, както и причинна връзка между вредите и настъпилото произшествие на 09.07.2003г. Не се установява по безспорен начин, по пътя на главно пълно доказване, съществен елемент от фактическия състав на деликта – противоправно поведение на ответника, а за вина не би могло да се говори при липса на противоправно поведение.

По аргумент от чл. 222 от ГПК и чл. 372, ал.2 от НПК влязлото в сила наказателно постановление № 8772/16.07.2003г., с което на ответника е наложено административно наказание - глоба в размер на 30 лв., не е задължително за гражданския съд относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Административното наказание е наложено на ответника Е.К., в качеството му на водач на пътно – превозно средство, за нарушение на чл.5, ал. 1, т. 1 от ЗДП, съгласно разпоредбите на който всеки участник в движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност здравето и живота на хората и да причинява имуществени вреди. Процесната палетна количка не е „пътно превозно средство” по смисъла на § 6, т.10 от ДР на Закона за движение по пътищата, при което ответникът не би могъл да има качеството на водач на ППС по повод на възникналия инцидент. Произшествието е възникнало в двора между два склада, в близост до вход – изход на склад, като няма данни територията да притежава характеристиките на път, отворен за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал.2 от ЗДвП и предназначен за движение на пътни превозни средства. Напротив, установено е, че складирането на палети с празен амбалаж в двора е било едно от обичайните предназначения на пространството, и е част от трудовите задължение на ответника, изпълняващ длъжността „амбалажьор”. Компетентността на органите за контрол по ЗДП не се разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване – чл. 2, ал. 3 от ЗДП.

Въз основа на възприетия от съда механизъм на произшествието, се установява, че ответникът е реагирал веднага при възприемането на движещия се автомобил и е направил всичко възможно да спре или отклони палетната количка, но не е имал техническа и физическа възможност да предотврати сблъсъка. Обстоятелства, стоящи извън неговия контрол са му попречили за това – набрана инерция поради наклон на терена и тежестта на товара, липса на спирачна система, периода от време между възможността за възприемане на движещия се автомобил и сблъсъка и др.

Посочените обстоятелства налагат извода, че не е осъществен фактическия състав на нарушение по ЗДП, за което е наложено административно наказание с НП № 8772/16.07.2003г. Не се установяват обстоятелства, от които да се направи извода, че ответника е осъществил деяние / действие или бездействие/, в нарушение на други норми, или поведението му е било в нарушение на общото правило да не се вреди другимо.

При направен извода за липса на предпоставки за възникване на регресно право в полза на застрахователя по чл. 402 от ТЗ / отм.,/ обстоятелствата относно това кое лице или кои лица имат вина за настъпване на произшествието, в резултат на което са претърпени вреди, се явяват ирелевантни за спора.

Предвид извода за неоснователност на главния иск, неоснователни се явяват и акцесорните претенции по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението, както и претенцията за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 615,60 лева за периода от 11.08.2003 г. до 29.02.2008 г. Искането за присъждане на мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба се явява неоснователно и независимо от изводите по отношение на главното вземане. Сурогиралият се застраховател по чл. 402, ал. 1 / отм./ от ТЗ може да иска обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху изплатеното застрахователно обезщетение след покана – чл. 84, ал.2 от ЗЗД, а в случая няма данни за връване на покана на ответника до завеждането на иска.

По изложените съображения съдът прави извода, че обжалваното решение № 2225 от 03.07.2008г., постановено по гр. д. № 1956/2008г. по описа на Варненски районен съд, ІХ състав, следва да бъде отменено в обжалваната част, включително и в частта за разноските, като се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Въззивникът не следва да понесе санкции по чл. 65, ал.1 от ГПК / отм./, тъй като искането за ангажиране на гласни доказателства е направено в първата инстанция, но е отхвърлено. В тази инстанция въззивникът не е направил искане за присъждане на разноски.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2225 от 03.07.2008г., постановено по гр. д. № 1956/2008г. по описа на Варненски районен съд, ІХ състав, в частта, с която Е.П.К., ЕГН **********,***, е осъден да заплати на ЗПАД „БУЛСТРАД” – гр. София, , регистрирано по ф.д. № 2710/1992г. по описа на СГС, с адрес на управление пл. „Позитано" № 5, сумата 615.60 лв., представляваща изплатеното от ЗПАД „Булстрад" на Ренета Д. Михайлова застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 09.07.2003г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 29.02.2008г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 402, ал. 1 от ТЗ /отм./, сумата 366.10 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 615,60 лева за периода от 11.08.2003 г. до 29.02.2008 г., на основание чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 220.54 лв., представляваща направените по делото разноски, на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от ЗПАД „БУЛСТРАД” – гр. София, , регистрирано по ф.д. № 2710/1992г. по описа на СГС, с адрес на управление пл. „Позитано" № 5, срещу Е.П.К., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 402, ал. 1 / отм./ от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на сумата 615.60 лв., представляваща изплатеното от ЗПАД „Булстрад" на Ренета Д. Михайлова застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 09.07.2003г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 29.02.2008г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 366.10 лв., претендирана като обезщетение за забавено плащане на сумата 615,60 лева за периода от 11.08.2003 г. до 29.02.2008 г., като неоснователни.

В останалата част решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбите на чл. 280, ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.