Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………./.................., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и девета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.А.

ЧЛЕНОВЕ: Н.Д.

***В.Б.

като разгледа докладваното от младши съдия Б. въззивно търговско дело №994 по описа за 2008г. на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 196 и сл. ГПК /отм/, във връзка с параграф 2, ал.1 ГПК /изм., ДВ бр. 50/2008г. /.

Образувано е по подадена въззивна жалба от адв. Б., като пълномощник на Г.Х.М., срещу решение 1981, постановено по гр.д. 6855/2008г. на ВРС, 26-ти състав, с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу ЗДП “Български иоти” АД – София /главен ответник/ и В.И.К. /евентуален ответник/ искове за заплащане на сума в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на причинено от евентуалния ответник ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението. Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, моли се същото да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени от въззивния съд.

В срока по чл. 201, ал.1 ГПК /отм/ е постъпило възражение /именувано “отговор”/ срещу жалбата, подадено от ЗДП “Български имоти” АД – София, чрез процесуален представител. Счита първоинстанционното решение за правилно и моли за оставянето му в сила.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа чрез процесуалния представител. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ЗДП “Български имоти” АД – София не изпраща представител в съдебно заседание.

Въззиваемата страна В.И.К., редовно призован, не се явява, не се представлява.

В исковата молба на Г.М. се твърди, че на 07.07.2006г. като пешеходец ищцата била блъсната от л.а. “Опел Вектра”, управляван от В.К. с несъобразена скорост. Вследствие на това на ищцата били причинени множество телесни повреди, изразяващи се в контузии, обуславящи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Повече от два месеца след инцидента ищцата била в невъзможност да се придвижва самостоятелно, а болките на контузените места все още не са отшумели. Управляваният от ответника К. автомобил е бил застрахован в ЗПД “Български имоти” АД – София по силата на застрахователна полица, валидна от 01.01.2006г. до 31.12.2006г. С оглед на изложеното претендира ЗПД “Български имоти” АД – София и в условията на евентуалност В.И.К. да бъде осъден да заплати сума в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения протокол за ПТП номер 860911/07.07.2006г., издаден от Трето РПУ – Варна, на 07.07.2006г. при движение, лек автомобил марка “Опел Вектра” и ДК № В9169 КА, управляван от В.И.К. е причинил контузия на дясно бедро на Г.М.Х. – пешеходка. Като причина за ПТП е посочено движение с несъобразена скорост.

По делото е представен заверен за вярност препис-извлечение от Застрахователна полица номер 5060031311 Гражданска отговорност на МПС, от който се установява, че процесният автомобил е застрахован при ЗПД “Български имоти” АД – София за периода 01.01.2006-31.12.2006. При покритите застрахователни рискове са вписани клаузи “нанесени имуществени вреди на пострадало лице” и “нанесени неимуществени вреди на пострадало лице”.

Представено е медицинско удостоврение 660/2006г., издадено от длъжностно лице при МБАЛ “Св. Анна” АД, с което се удостоверява извършен на 24.07.2006г. преглед на ищцата и се констатират контузии на дясното стъпало, лявата колянна става, навяхване на лявата колянна става, кръвонасядания по дясно бедро и дясна подбедрица, лявата колянн област, които биха могли да бъдат получени при удар от лек автомобил и в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото са ангажирани специални знания чрез провеждането на Съдебномедицинска експертиза. Според заключението на вещото лице, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно, описаните увреждания са получени по общия мехнизъм на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при блъсване на пешеходец от движещ се лек автомобил. Получените от ищцата увреждания обичайно оздравяват за около двайсетина дни, но в случая оздравителният процес може да бъде удължен и от възрастта на ищцата.

За установяване на твърдяните от ищцата болки и страдания от увреждането, в хода на въззивното производство са разпитани свидетелите Петър Радев /внук на ищцата / и Станчо Радев /зет на ищцата/, чиито показания настоящият състав цени съобразно разпоредбата на чл. 136 ГПК /отм/. И двамата свидетели установяват факта и датата на претърпяното ПТП, марката на лекия автомобил. Сочат, че Х. е в невъзможност да се придвижва самостоятелно, ползва бастун, провеждано й е лечение неколкократно, ползва медикаменти, включително болкоуспокояващи. Не е настъпило подобрение в състоянието й след претърпяното ПТП.

Тази фактическа установеност обуславя възприемането на следните правни изводи:

Предявените обективно евентуално съединени искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 226, ал.1 КЗ по отношение на предпочитания ответник ЗПД “Български имоти” АД – София и чл. 45, ал.1 ЗЗД по отношение на евентуалния такъв В.И.К.. Акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху главницата е по чл. 86, ал.1, вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД.

Правото на увреденото лице да ангажира пряко отговорността на застрахователя на деликвента за настъпилите вреди е предвидено, както вече се посочи, в чл. 226, ал.1 КЗ. Следва да се посочи, че това е обективна и гаранционна отговорност, пораждаща се от чужди неправомерни действия. Ето защо, за да бъде основателен прекият иск на увредения срещу застрахователя на деликвента, необходимо е да се установи наличието на следния фактически състав: противоправно поведение на деликвента, настъпила вреда, причинна връзка между противоправното поведение и вредата, вина на деликвента /презюмирща се по силата на чл. 45, ал.2 ЗЗД/. Необходимо е също така да се докаже съществуването на договорни отношения между причинителя на вредата и застрахователя, ответник по прекия иск, като причинената вреда следва да представлява покрит риск по силата на застрахователния договор. В случая противоправното поведение се извежда от представения като писмено доказателство протокол за ПТП номер 860911/07.07.2006г,в който е отразен изводът на длъжностното лице, че настъпилото произшествие е резултат от движение с несъобразен скорост на водача на МПС – евентуалния ответник В.К.. В тази си част /констатации относно механизмът на ПТП/ протоколът не съставлява официален свидетелстващ и не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Но след като същият е подписан от водача на лекия автомобил и по делото няма предприето оспорване на автентичността на подписа, следва да се приеме, че няма спор както по авторството на деянието, така и по неговата противоправност /управление на лек автомобил с превишена скорост, което противоречи на установени със закон правила – ЗДвП/. Свидетелските показния категорично и безпротиворечиво установявт настъпилата вреда от неимуществен характер – претърпените болки и страдания, изразяващи се във физически и душевен дискомфорт, изпитванат нужда от обслужване от други лица, както и невъзможност за самостоятелно придвижване без помощни средства. Причинната връзка между противоправното поведение и приинените вреди се установява безспорно от заключението на вещото лице. След като по делото е представено доказателство за сключен между главния и евентуалния ответник договор “Гражданска отговорност”, действащ към датата на увредата /07.07.2006г./, следва изводът, че прекият иск, насочен по силата на чл. 226, ал.1 КЗ спрямо застрахователя на деликвента е доказан по основние и следва да бъде уважен. Това е така, тъй като в застрахователния договор изрично е посочено, че се покрива рискът “нанесени неимуществени вреди на пострадало лице”, а настъпването на самото застрахователно събитие се установи от протокола за ПТП. Относно размера на обезщетението за претърпените неимуществни вреди съдебният състав изхожда от нормата на чл. 52 ЗЗД и намира, че претендирания размер от 2500 лева представлява справедливо компенсиране на вредите, с оглед продължилото във времето тяхно лечение, необходимостта увреденото лице да ползва чужда помощ за обслужване и придвижване и съпровождащите този процес болки и страдания, установени по безспорен начин.

Предвид достигнатия правен извод за основателност на главната претенция спрямо предпочитания ответник – застраховател по материалното правоотношение, основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на законнната лихва върху главницата. Законът е предвидил, че при задължения, произтичащи от непозволено увреждане, длъжникът е в забава и без покана – чл. 84, ал.3 ЗЗД. Законодателят в цитираната разпоредба не провежда разграничение между прекия причинител на вредата и лицето, което по силата на обективната отговорност отговаря за действията му. Поради изложеното следва да се приеме, че нормата намира приложение и по отношение на застрахователя, който остава задължен за законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане.

Доколкото настоящият състав намира главният иск срещу ЗПД “Български имоти” АД – София за основателен, не следва произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск срещу прекия причинител на вредата – В.И.К..

С оглед изхода на делото и предвид направеното своевременно искане, на ищцата /сега въззивница/ следва да бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски, включително за адвокатско възнаграждение, възлизащи общо на 817 лева, на основание чл. 64, ал.1 ГПК /отм/.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение 1981 от 12.06.2008г., постановено по гр. дело 6855 по описа на ВРС, 26-ти състав за 2006г в частта, с която са отхвърлени исковете на Г.Х.М. ЕГН ********** против ЗПД “Български имоти” АД София, ул. “Алабин” 56 за заплащане на сума в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, в която Г.Х.М. ЕГН ********** е осъдена да заплати на ЗПД “Български имоти” АД София, ул. “Алабин” 56 сума в размер 265 лева – разноски по делото, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА ЗПД “Български имоти” АД - София, ул. “Алабин” 56, рег. по ф.д. 6100/1994г. по описа на СГС да заплати на Г.Х.М. ЕГН **********,*** сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на претърпяно на 07.07.2006г. Пътно-транспортно произшествие, на основание чл. 226, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА ЗПД “Български имоти” АД - София, ул. “Алабин” 56, рег. по ф.д. 6100/1994г. по описа на СГС да заплати на Г.Х.М. ЕГН **********,*** сумата от 817 /осемстотин и седемнадесет/ лева, представляваща сторените пред двете инстанции разноски, на основание чл. 64, ал.1 ГПК /отм/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК /2007г./

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.