Р Е Ш Е Н И Е №

гр.Варна, 16.02.2008г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА ДВАДЕСЕТ И ОСМИ ЯНУАРИ ПРЕЗ ДВЕХИЛЯДИ И ДЕВЕТА ГОДИНА В СЪСТАВ:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

ЧЛЕНОВЕ: Д.М.

Д.Т.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ К.М. КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА Д.М. ТЪРГ.ДЕЛО № 720 ПО ОПИСА НА 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на ЕТ „Владимир Ковачев – Комерс” – Владимир Колев Ковачев със седалище гр.Варна срещу решение № 1510 на Варненски районен съд, ХХІV състав, по гр.дело № 10161/07г. от 30.04.2008г., с което е отхвърлен предявения от него срещу Н.Г.И. *** иск за сумата 5 747лв., претендирана като обезщетение за вреди от некачествено и лошо изпълнение, респ.пълно неизпълнение на договори за възлагане на строително-ремонтни услуги от 07.08.2007г. и анекс към него от 12.08.2007г., от 28.08.2007г. и от 03.09.2007г..

В жалбата се твърдят пороци на атакуваното решение изразяващи се в неправилни и незаконосъобразни изводи на съда, че не е налице частично или пълно неизпълнение по сключените между страните договори. След направено пред въззивната инстанция уточнение на исковата молба твърди, че поради лошото изпълнение на работата договорите между страните са развалени и претендира обезщетение за вреди от разваляне на договорите за изработка, които вреди определя в размер на заплатените от него суми като възложител по договорите за изработка. Моли съда да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което предявения от него иск да бъде уважен изцяло. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и направените уточнения по исковата молба и моли съда да я уважи, като претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Н.Г.И. ***, в срока по чл.205 от ГПК/отм./ във връзка с § 2 ал.1 от ПЗР ГПК, не е депозирал становище, в с.з., редовно призован, не се явява представител, не изразява становище по жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.188 от ГПК/отм./ във връзка с § 2 ал.1 от ПЗР ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, че между тях са били сключени договор за изработка, както следва: договор от 07.08.2007г. и анекс към него от 12.08.2007г. по силата на който въззиваемият И. е поел задължение да извърши: ремонт на ламаринен покрив и нитоване, ремонт на стара изолация, полагане на нова изолация и бронзиране за сумата 1 849лв. по договора и 2 251лв. по анекса, договор от 28.08.2007г. за покривна обшивка, подмяна стъкла, нитоване и циментиране за сумата общо 620лв., и договор от 03.09.2007г. за боядисване на рамки, полагане на воалит, боядисване с феролит и запълване на отвори с пенополеоретан за сумата общо 1 012лв. Върху два от договорите се съдържат писмени изявления на изпълнителя, че е получил сумите съответно 620лв. и 1 012лв.

След извършване на договорените работи са съставени протоколи за установяване на степента на завършеност и качеството на работа, два от които протокола от 17.08.2007г. и 27.08.2007г. са подписани от изпълнителя, а тези от 03.09.2007г. и 14.09.2007г. само от инвеститорския контрол. В протоколите се съдържат констатации за некачествено извършени строително-монтажни работи.

С покана, връчена на въззиваемия 15.11.2007г. въззивникът – възложител е развалил сключените между страните писмени договори за изработка по вина на изпълнителя поради неизпълнение на задължението на изпълнителя да отстрани в срок констатирани недостатъци.

Съдът намира, че не са налице условията за едностранно разваляне на договорите от възложителя поради следното:

На основание чл.264 от ЗЗД въззивникът – възложител е приел извършените по трите договора строително-монтажни работи, за което са съставени четири констативни протокола. При приемането на работата в три от протоколите са констатирани недостатъци, свързани с течове. Независимо от констатациите обаче, при подписване на последните два протокола е заплатено договореното възнаграждение в цялост. На 14.09.2007г., датата на подписване на последния протокол, изпълнителят при получаването на договореното възнаграждение е поел задължение в срок от една седмица да отстрани установените течове. Приемането на извършената съгласно договора работа на основание чл.264 ал.1 от ЗЗД е не само фактическо получаване на изработеното. В това действие се включва и признание, че то съответства на поръчаното. Поради което приемането на работата е и правно действие. В настоящия случай разгледани в съвкупност констативните протоколи и отбелязванията от изпълнителя за получени възнаграждения и поето задължение за отстраняване на течове, съдът приема, че възложителят е приел работата, констатирал е недостатъци и избрал една от алтернативните си възможности по чл.265 ал.1 от ЗЗД, а именно поправяне на работата в определен срок без заплащане. Последващо позоваване на толкова съществени недостатъци в изработеното, правещо го негодно за неговото договорно или обикновено предназначение, след приемането на работата и неконстатирането на такива съществени недостатъци законът не позволява.

Поради което, съдът намира, че независимо от изпращането на писмо за разваляне на договора, не са налице условията за развалянето на договора по смисъла на чл.265 ал.2 от ЗЗД, поради което и претенцията по чл.88 ал.1 от ЗЗД за вреди от развалянето на договора е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Дори и да се приеме, че договорите са изработка са развалени с изпратеното писмо, искът за обезщетение за вреди от развалянето им е недоказан по следните съображения:

На основание чл.88 ал.1 от ЗЗД при разваляне на договора кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. Развалянето на договора не лишава изправната страна от правото да получи възмездие за вредите, които понася вследствие неизпълнението, което е дало основание да се иска развалянето. Отговорността по чл.88 ал.1 изр.2 от ЗЗД е за нарушен негативен интерес. Изправната страна може след разваляне на договора да иска връщане на даденото по него и обезщетение за вреди от развалянето. След разваляне на договора изправната страна може да претендира след приспадане на дължимата от нея престация само по-голямата стойност, която насрещната престация има за нея в сравнение със собствената и престация. Само тази разлика ако, е налице, съставлява нейната вреда по смисъла на чл.88 ал.1 от ЗЗД.

Претенцията по иска в размер на 5 747лв., представляващи платени по договорите суми като възнаграждение на изпълнителя не представляват вреди от развалянето на договора, доколкото има прието изпълнение, макар и с констатирани своевременно недостатъци. С оглед на така изложеното, съдът намира, че предявеният иск за сумата 5 7 47лв., претендирана като обезщетение за вреди от разваляне на договорите за изработка по чл.88 ал.1 от ЗЗД е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1510 на Варненски районен съд, ХХІV състав, по гр.дело № 10161/07г. от 30.04.2008г.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: