РЕШЕНИЕ

 

номер ………../20.02. 2009г, Година 2009, град  Варна

 

В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                     ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на        дванадесети февруари                                 Година 2009

в публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Д.М.

Секретар К.М.

като разгледа докладваното от съдията Д.М.

търговско  дело номер 678 по описа за 2008 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е ТЪРГОВСКИ СПОР (глава 32 от ГПК) с искова молба от „ТЪРГОВСКА БАЗА”ЕООД гр. Русе, ЕИК 827183929 срещу „ВИВА ИНЖИНЕРИНГ”ООД гр. Варна, рег. по ф.д. 4633/05г на ВОС, (без пререгистрация по ЗТР), по допустим иск на купувач по рамков договор за търговска доставка за заплащане на уговорен лимит на неустойка за забавено изпълнение на продавача по доставка по спецификация от 26.02.2007г за целия период на забавата от уговорена дата на доставка 17.04.07г  до фактическото изпълнение на 30.06.07 в размер на 32 578.20лв, ведно със законна лихва от предявяване на иска, както и обезщетение за забавено изплащане на тази неустойка, считано от изискуемост при достигане на лимита на 16.06.2007г до завеждане на иска , в размер на 4889.41 лв и разноските по делото.

Ищецът твърди, че макар и заявена преди окончателно сключване на рамковия договор, първата доставка по спецификацията от 26.02.07г също се обхваща от него, съобразно уговорката за действие от първа доставка. Довод се извежда и от идентично изпълнение по първа и следващи доставки по рамковия договор.  По същество моли предявената претенция да бъде изцяло уважена. 

Ответникът е предприел надлежно оспорване. Доставчикът сочи, че рамковия договор не урежда процесната доставка, доколкото е подписан след тази първа спецификация, послужила за пробна заявка. Отделно се позовава на разминаването в количеството по тази заявка и уговорения в договора месечен минимум. Сочи  липса на уговорен срок за изпълнение на доставка, съответно и липса на забава, която да се обезщетява с неустойката. Евентуално, в случай че се приеме разпростиране на действие на рамковия договор и върху тази заявка, се позовава на забавата на самия купувач, който не е платил аванс едновременно със заявката. Оспорва начисляването на неустойка върху стойността на стоките, завишена с ДДС. Оспорва и забавата си по отношение на претендираната неустойка, като сочи липса на възражение по изпълнението и покана за плащането й преди предявяване на иска.

Допълнително предявява евентуално възражение за прихващане с насрещно вземане, произтичащо от дължима неустойка по същия рамков договор за забавено плащане на аванса по заявката, считано от дата на заявяване 26.02.07до плащане на 02.03.07г, в размер на 1087лв, както и обезщетение за забавено плащане на тази неустойка от края на начисляването й до завеждане на иска в размер на 300лв, както и за забавено окончателно плащане по заявката, считано от приемане на стоката 30.06.07г до плащане на 06.07.07, в размер на 1497лв, както и обезщетение за забавено плащане на тази неустойка от края на начисляването й до завеждане на иска в размер на 450лв. По същество моли претенцията да бъде отхвърлена, евентуално да се извърши прихващане до погасяване на установения размер на вземането на ищеца. Претендира за заплащане на разноските по делото.

Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение № 2221/18.12.08г. 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните са безспорни следните обстоятелствата: По получена заявка от 26.02.2007г, за доставка на стоки по спецификация ( пет отделни вида ПДЧ) на обща стойност 90 495лв без ДДС, ответното дружество е фактурирало авансово част от стойността на доставката  с  фактура№ 114 от същата дата за 54355.20лв, незначително надхвърляща 50 % от общо заявената стойност с ДДС (54297лв). Фактурираната стойност е била изплатена по банков път от купувача на 02.03.2007г, а с приемо-предавателни протоколи от 30.06.2007г е удостоверено изпълнението на задължение за предаване на два пъти стоки съответни на заявените видове ПДЧ в  общо количество 11 453.30 кв.м., като в същия ден е издадена и втората фактура № 1000000004/30.06.07г за общото количество и видове на стойност 86 893.10, като е приспадната като аванс данъчната основа от първата фактура, до остатък за плащане 49 916.52лв с ДДС. Това плащане е извършено на два пъти по банков път на 06.07.07и на 09.07.07.

Междувременно между същите страни е бил подписан и рамков договор за периодични доставки от 28.02.07г( непосредствено след процесната заявка и авансовата фактура). В този договор същия продавач е поел задължението ежемесечно да доставя същия вид стоки (ПДЧ 18 мм) по спецификация за всеки месец в рамките на лимит от 11 900 кв.м. Уговорено е плащане на 50 % аванс по всяка заявка и окончателно плащане при приемане на цялото заявено количество, съответно 50 дневен срок за изпълнение на доставката от получавана на заявката.  Изрично са уговорени и мораторни лимитни неустойки за неспазване на сроковете от двете страни.

Съдът приема възражението за неотносимост на този рамков договор към процесната доставка за неоснователно. Действително, към момента на фактурирането на аванса този договор не е бил обективиран, но и правоотношението по търговската продажба по заявката от 26.02.07г не е било приключило. За тази първа продажба страните не са уговорили изрично условия извън съществените елементи – вид и стойност на стоката, поради което следва да се приеме, че това правоотношение би следвало да се урежда от диспозитивните норми на ТЗ и ЗЗД. Доколкото изрично е бил фактуриран аванс, следва да се приеме че доставката е следвало да се осъществи в разумен срок, като остатъкът от цената е пратим при предаването( чл. 319 и 327 ТЗ). Несъмнено два дни след фактуриране( по което реално дори не е било още платено) не може да се предполага че сделката ще приключи. Ето защо рамковият договор, предназначен изрично от страните за урежда трайно ( и дори с условия за ексклузивитет по чл. 20) отношенията им по доставки именно на такава стока е заварил неприключило правоотношение. В случая с новия договор страните не са придали ново правно значение на юридическите факти по вече фактурираната заявка, не са я „преуредили”,  а само са уговорени нови факти, които да породят действие в отношенията между страните за в бъдеще (въведен е срок за изпълнение на доставката и неустойки за евентуално бъдещо неизпълнение). Съдът намира за подходящо в този случай да приложи разрешението, дадено в доктрината по отношение на друг източник на правото( нормативния акт) в сходни хипотези, коментирани подробно от проф. д-р Иван Русчев в „Нормативните актове източник на частното право”, 2008г., стр. 274.  Отнасянето на уговорките по рамковия договор и към предхождащата го доставка няма да представлява обратно действие( което ако е било целено е следвало да бъде изрично уговорено). В унисон с такова тълкуване са и предвидените от законодателя повишени изисквания към търговци, намиращи се в трайни търговски отношения( чл. 292 ал. 1 и 332 ТЗ). Допълнителен аргумент е и посочването в чл. 21, че договорът влиза в сила от датата на първата  заявката. Към този момент заявката от преди два дни е била първа и неприключена с изпълнение доставка. Страните е следвало изрично да изключат тази заявка от приложното поле на рамковия договор ( ако действително е имала само предназначение за проба). В заключение съдът приема, че предвидения в договора 50 дневен срок следва да обвързва изпълнението и по заявката от 26.02.2007г., но за началото му  следва да се отчита деня на самия рамков договор( иначе би се придало обратно действие изразяващо се в преуреждане на вече настъпил факт). Срокът изтича (чл. 72 ал. 1 пр. последно ЗЗД ) на 19.04.07г.

 Доставчикът в отговора на исковата молба(л. 34) се е позовал на задържане на своята престация до постъпване на плащането на аванса. Задължението на купувача за плащане на аванс при заявка обаче също възниква с рамковия договор. Забавата в плащането е само от един ден (на 02.03.07г е осъществен банковия превод на целия фактуриран аванс). Ето защо може да бъде опростен само един ден от забавата на продавача. Така общия срок за който може да бъде начислена мораторна неустойка покрива 21.04.07 – общо 70 дни. Размерът на неустойката би се натрупал до 0.35, което надвишава лимита от 30 %, поради което следва да се определи до фиксирания размер от стойността на стоката по последната фактура, а не по заявката. Нито извънсъдебно, нито по делото е възразявано за непълно изпълнение, напротив ищецът изрично твърди, че именно заявените количества са били доставени, но отклонението на изпълнението е било само във времево отношение. Общата стойност на стоките, доставени със закъснение възлиза на 104 271.72лв ( сбор от суми за плащане по аванса и остатъка по двете фактури). Съдът приема за основателна претенцията за изплащане на неустойка за забава на доставчика в размер на 31 281.52лв.

Претендирано е и заплащане на обезщетение за забавено плащане на така определената неустойка. Съдът приема, че за това обезщетително вземане страните не са уговорили изрично срок за изпълнение. Падеж не е предвиден и в закона. Настоящият състав на съда не споделя изразеното в практиката на други състави становище, че длъжникът изпада в забава за мораторната неустойка едновременно с забавянето на обезпеченото с тази неустойка изпълнение (конкретно в цитираното от ищеца решение № 188 от 23.04.2004г на ВКС  по гр.д. 925/03г). Наистина вземането за неустойка става изискуемо с осъществяването на фактическия състав на забавата, но за да изпадне в забава по това аксесорно вземане кредиторът трябва да бъде поканен( както и по другите безсрочни вземания за които макар и да са станали изискуеми, се дължи покана по чл. 84 ал.2 ЗЗД). Изискуемостта определя момента, от който кредиторът може да изисква изпълнение от длъжника, но за да бъде поставен длъжникът в забава, изпълнението трябва да бъде поискано от кредитора. Ако вземането е срочно, покана за изпълнение не е необходима, достатъчно е да е настъпил срокът за изпълнение. Когато обаче няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, едва след като бъде поканен от кредитора. В този смисъл са традиционните, а и съвременните разрешения на доктрината ( последно в проф. А.Калайджиев „Облигационно право. Обща част”, 2001, стр. 291 ) и редица съдебни решения (Решение № 28 от 9.02.2006 г. на ВКС по т. д. № 245/2005 г., I т. о., съответно и многобройни съдебни решения по неустойки по приватизационни договори, в които съдът е зачел изрично отправени покани за заплащане на неустойки като начален момент на присъждане на лихвата върху тях). Отделно от това в конкретния случай страните се предвидили и алтернативни възможности за кредитора, като при натрупване на забава много под лимита ( до 7%) той е можел да разваля договора по облекчен ред. В този случай пък би се стигнало до отпадане изобщо на основанието за търсене на мораторна неустойка( вместо нея следва да се обезщетяват вреди от развалянето). Ето защо аргумента, че длъжника изпада в забава едновременно за двете задължения в случая не може да бъде споделен. По делото липсват твърдения за предварителна покана, поради което за такава следва да се приеме предявяването на исковата молба. Претенцията за предшестващия период от 17.06.2007г до 01.07.2008г следва да се отхвърли изцяло.

Предвид правоувеличаващия ефект на исковата молба обаче, ответникът следва да се счита в забава по вече изискуемия дълг, поради което съдебно установето вземане следва да се присъди ведно със законна лихва, считано от завеждане на иска в съда 01.07.2008г до окончателното плащане.

По предявеното насрещно вземане за прихващане, съдът съобразява аналогично уговорена мораторна неустойка. Доколкото ответникът вече се е позовал на задържане на изпълнението си, чистещо забавата му за първия ден след сключване на договора, не може повторно да претендира и мораторна неустойка за този ден забавено плащане на аванса. Окончателното плащане, според чл. 10 от рамковия договор се дължи при получаване на стоката. То е било извършено на два пъти, като съответно до първото частично плащане купувачът е бил в забава 5 дни, като натрупаната неустойка от 0.5 % на ден възлиза на 1247.91лв( 2.5% от стойност на втора фактура), а за следващите 3 дни 148.75лв(1.5% от остатък от 9916.52лв). Общият размер на вземането за мораторна неустойка възлиза на 1396.66лв. Не е налице основание за извършване на прихващане над тази обща  сума. По изложените вече съображения и на ответника не може да се признае съществуващо вземане за законна лихва върху неустойка преди покана за плащането й.

Съдът следва да извърши прихващането, като установеното вземане на ищеца от 31 281.52лв се намали до  29 884.86лв. В този размер следва да се уважи предявеният иск по чл. 92 ЗЗД, а за горницата до 32 578.20лв претенцията следва да се отхвърли.

С оглед резултата от спора и направеното искане на ищеца следва да се присъди стойността на направени от него разноски,  намалени съразмерно до уважената част от общо предявените претенции. При определяне на размера от 2632.14лв  се съобразява представен списък по чл. 80 ГПК, съответен на   доказателствата за направени разноски. Съответно на ответната страна се дължат разноските, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове в размер, определен по списъка, съответен на  представено доказателство на 303.57лв.

Евентуално предявеният иск с допълнителната искова молба, за който в определението по предварителните въпроси е прието че следва да бъде отделен в самостоятелно производство, следва да бъде администриран след влизане в сила на настоящия съдебен акт( представляващ условие за разглеждането на новия иск).  

По гореизложените съображения, на осн. чл. 235 и сл. от ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ВИВА ИНЖИНЕРИНГ”ООД гр. Варна, бул. Приморски 39, рег. по ф.д. 4633/05г на ВОС, (без пререгистрация по ЗТР), БУЛСТАТ 103985390, със съд. адрес ул. Ал. Дякович 45 ет. 4 чрез адв. Р. да заплати на „ТЪРГОВСКА БАЗА”ЕООД гр. Русе, ул. Акад. Мих. Арнаудов 4, ЕИК 827183929 по ТР на АВ сумите както следва:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТЪРГОВСКА БАЗА”ЕООД гр. Русе, ЕИК 827183929 срещу „ВИВА ИНЖИНЕРИНГ”ООД гр. Варна, рег. по ф.д. 4633/05г на ВОС, (без пререгистрация по ЗТР) искове, както следва:

за заплащане на уговорен лимит по рамков договор за търговска доставка на неустойка за забавено изпълнение на продавача по доставка по спeцификация от 26.02.2007г за целия период на забавата от уговорена дата на доставка 17.04.07г  до фактическото изпълнение на 30.06.07 за горницата над 29 884.86лв до  32 578.20лв, на осн. чл. 92 ЗЗД

за заплащане на обезщетение за забавено изплащане на тази неустойка, считано от изискуемост при достигане на лимита на 16.06.2007г до завеждане на иска , в размер на 4889.41 лв, на осн. чл. 86 ЗЗД. 

 

ОСЪЖДА „ТЪРГОВСКА БАЗА”ЕООД гр. Русе, ул. Акад. Мих. Арнаудов 4, ЕИК 827183929 по ТР на АВ да заплати на  „ВИВА ИНЖИНЕРИНГ”ООД гр. Варна, бул. Приморски 39, рег. по ф.д. 4633/05г на ВОС, (без пререгистрация по ЗТР), БУЛСТАТ 103985390, със съд. адрес ул. Ал. Дякович 45 ет. 4 чрез адв. Р. сумата  303.57лв (триста и три лева и 57 стотинки), представляваща част от  направените по делото съдебно-деловодни разноски, съответна на отхвърлената част от исковете, на осн. чл. 64 ал.2 ГПК (отм).

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис  на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК

 

След влизане в сила на решението делото да се докладва за администриране на евентуално предявен иск, подлежащ на разглеждане след отделяне в самостоятелно производство(съобразно подробни мотиви в определението по предварителните въпроси № 2221/18.12.08г) 

 

                        Окръжен съдия: