Р Е Ш Е Н И Е

№….гр. Варна, 13.02.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненския окръжен съд, търговско отделение, в публичното заседание на деветнадесети януари през двехиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б.Н.

При секретаря К.В. , като разгледа докладваното от Б.Н. т.дело № 607 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Светозар С.М. срещу ”Сав- Травел Груп” ООД Варна за отмяна на решенията на Общото събрание на ответното дружество, проведено на 02.06.08 г.

Ищецът излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи, че събранието от 02.06.08 г. е проведено при неспазване на законоустановената процедура, тъй като покана за същото, с дневен ред за изключването му не му е връчвана. Горното е самостоятелно основание за отмяна на решението. Твърди, че не е извършвал нарушения на ТЗ и на дружествения договор , като конкретно посочени нарушения в поканата и в протокола от събранието липсват. Излага, че не е придобивал имот със средства на дружеството, като в периода 2003- 2004 г. е придобил с лични средства в режим на съпружеска имуществена общност ниви и овчарник. По естеството си твърдяното от ответника нарушение покрива състава на престъплението присвояване, като другият съдружник В.В. не е предприел действия по неговото преследване по предвидения в закона ред. Неоснователни са и посочените в т.1 от протокола твърдения за финансови злоупотреби , за липса на финансова прозрачност и сключени договори без знанието на другия съдружник. Ищецът твърди, че в качеството си на управител на дружеството разполага с оперативна самостоятелност по отношение на действията по негово управление, включително с правото и задължението за контрол и управление на финансовите средства. Неконкретизирани и недоказани са твърденията в т.2 от връчената на ищеца нотариална покана за отстраняване на дългогодишни лоялни работници и назначаване на такива без опит в бранша. Качеството на ищеца на съдружник в “АР Трус” ЕООД Варна също не съставлява нарушение на дружествения договор , тъй като от една страна двете дружества не развиват конкурентна дейност по смисъла на чл.30 от Закона за конкуренцията, /доколкото същата е насочена в различни пазарни сегменти/, а от друга страна законът и дружественият договор не забраняват на съдружника да участва в други дружества, горното забран е валидна единствено за управителя. Не е налице и финансово увреждане на дружеството, посочено в т.4 на нотариалната покана, тъй като придобиването и ползването на визиранте моторни превозни средства е съгласувано с другия управител и е изцяло в интерес на дружеството. Моли съда да отмени обжалваните решения.

Ответникът “Сав- Травел Груп” ООД Варна оспорва предявения иск. Моли съда да отхвърли същия като неоснователен.

Третото лице- помагач на ответника В.Г.В. изразява становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че събранието от 02.06.08 г. е проведено при наличието на надлежно връчено предупреждение до ищеца за отстраняване на поведението му във вреда на дружеството, както и при наличието на връчена по надлежния ред и в законоустановения срок покана за провеждането му. Поради наличието на основанията за изключване, посочени в протокола, решението се явява законосъобразно , поради което моли съда да отхвърли предявения иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Между страните по делото не се спори, а и от представения протокол от 02.06.08 г. е видно, че на процесната дата е проведено общо събрание на съдружниците в “Сав- Травел Груп” ООД Варна, което е приело решения за изключване на съдружника С. С.М., освобождаването му като управител и вписването на оставащия съдружник В. Вълков като едноличен собственик на капитала на дружеството.

С нотариална покана на нотариус рег. №214 Ж. К., съдружникът и управител В. В. е предупредил ищеца да преустанови противоправните действия, извършени от него във вреда на дружеството. Същите са изложени в четири пункта на писменото предупреждение, връчено на ищеца на 09.05.08 г. от куриерска служба “Сити експерс”. Горното се установява от отбелязването на помощник - нотариуса по заместване Д. П., като с оглед начина на връчване и на удостоверяване, съдът намира, че изпратеното писмено предупреждение не е връчено на ищеца по установения от закона ред за връчване на нотариални покани. По тази причина в тази си част нотариалното удостоверяване е нищожно, тъй като установява факти и обстоятелства вън от компетентността на нотариуса, а самия отрязък от разписката или извлечение от книгите на куриерската служба, удостоверяващо датата на връчване и качеството на лицето, което е получило пратката липсват. От представеното на лист 13 и 14 от делото писмено становище на ищеца , заведено в деловодството на ответното дружество с вх.№1/27 .05.08 г. се установява, че на процесната дата ищецът е предоставил на дружеството писмен по всички пунктове от оправеното предупреждение, като е заявил, че на насроченото за 02.06.08 г. общо събрание на съдружниците същият ще бъде представляван от пълномощник. Представеното по делото копие от факс не е оспорено от ищеца, същият не отрича и факта на неговото изпращане, поради което съдът намира, че към 27.07.08 г. същият е бил надлежно известен за съдържанието на отправеното му писмено предупреждение, на което той се позовава и в самото становище. С оглед на горното съдът намира, че независимо от липсата на доказателства за точната дата на връчване, най- късно на 27.05.08 г. ищецът е получил писменото предупреждение за изключване по чл.126 ал.2 от ТЗ. Правната природа на писменото предупреждение е двояка - от една страна същото има за цел за информира съдружника за констатираното негово поведение във вреда на дружеството, както му даде подходящ срок за неговото коригиране, а от друга да му даде възможност да организира защитата си с оглед предстоящото общо събрание за изключването му. Доколкото в т.3 и т.4 на предупреждението са посочени конкретни нарушения, то към датата на събранието - 02.06.08 г. ищецът е разполагал с възможността, както да коригира противоправното си поведение, така и да организира защитата си, като видно от протокола от събранието същият е бил представляван от адвокат.

С оглед на горното съдът намира доводите на ищеца за свикване на общото събрание в нарушение на закона и дружествения договор за неоснователни. Вярно е, че разписката на куриерска служба “Сити експрес”, с която е изпратена поканата до ищеца за процесното общо събрание и е отбелязано, че същата е връчена на 22.05.08 г. на лицето М. не би могла да установи по категоричен начин достигането на пратката до ищеца. В представеното становище от 27.05.08 г. обаче последният недвусмислено заявява, е уведомен за датата, часа и мястото на събранието, както и за неговия дневен ред, поради което съдът намира, че функциите на редовното уведомяване за събранието - информиране на съдружника и осигуряването на достатъчен срок за подготовка по дневния ред и организиране на защитата му са изпълнени. Видно от протокола на събранието пълномощникът на ищеца не е възразил по редовността на свикването, нито по надлежното връчване на писменото предупреждение по чл.126 ал.2 от ТЗ, нито по наличието на достатъчен срок както за коригиране на поведението, така и за организиране защитата за събранието. С оглед на това, макар че данни за наличието на период от време от получаването на писменото предупреждение до връчването на поканата липсват, съдът намира че общото събрание на съдружниците от 02.06.08 г. е свикано и проведено при спазване на всички изисквания на ТЗ и дружествения договор.

С оглед правното естество на писменото предупреждение по чл.126 ал.2 от ТЗ – на покана за преустановяване виновното поведение на съдружника във вреда на дружеството и неговото коригиране, съдът намира, че последващото общо събрание за изключване би могло да преценява единствено наличието преустановяване на посочените в предупреждението нарушения, но не и да въвежда нови такива като основание за изключване. Обратното би означавало поставяне на изключвания съдружник в неблагоприятно положение, което би довело до лишаване от правото му както да коригира поведението си, така и да организира защитата си за конкретното събрание. С оглед на горното съдът намира, че при преценката за наличие на противоправно поведение следва да бъде изследван единствено факта на осъществяване на посочените в поканата нарушения , като протоколът от общото събрание в частта, в която са изложени нови факти и обстоятелства, определени като нарушения или са конкретизирани твърдения от писменото предупреждение се явява незаконосъобразен, поради излизането им извън предметните предели на писменото предупреждение.

От писменото предупреждение, надлежно връчено на ищеца е видно, че формулираните от дружеството м т.1 и т.2 нарушения са банкетни, общи е неконкретизирани. Липсва посочване на конкретни управленски решения по т.1, както и на конкретни решения на общото събрание, на които те противоречат. В т.2 от предупреждението не са индивидуализирани лицата и длъжностите, от които те са освободени противоправно от ответника, не са посочени поименно и новоназначените от последния служители. Отстраняването на пороците на предупреждението в тази му част по пътя на навеждането на конкретни факти и обстоятелства пред общото събрание и пред съда е недопустимо, тъй като същото лишава изключвания съдружник както от възможността да съобрази поведението са за бъдеще в подходящ срок, така и от правото да организира своевременно защитата си. По тази причина съдът намира, че твърдяното от ответника противоправно поведение на ищеца се изразява единство по соченото в т.3 на предупреждението прехвърляне на сумата 50 000 щатски долара и 20 000 евро от сметка на дружеството в лична сметка на ищеца, /доколкото понятията “хаос и финансов колапс” не са легални, а вложеното в тях съдържание от дружеството не е уточнено в предупреждението/, както и в регистрирането на “АР Турс” ЕООД с идентичен предмет на дейност закупуването на пет джипа със средства на дружеството и регистрирането им на името на “АР Турс” ЕООД / твърденията за отнемане на дългогодишни партньори и увреждане по схемата ”разходи за ответника - приходи за “АР Турс” ЕООД” отново са неконкретизирани / .

От заключението на назначената съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че в периода 01.01.03 г. – 10.09.08 г. дружеството е имало банкови сметки в “Сосиете Женерал Експресбанк” АД Варна и в “Уникредит Булбанк” АД Клон Варна. В предприятието е водена и счетоводна сметка 501 каса, без аналитични партиди на двамата управители, изпълняващи функциите и на касиери. По счетоводната сметка са отразявани паричните средства, изтеглени от банковите сметки на дружеството. Видно от заключението, в “Сосиете Женерал Експресбанк” АД Варна дружеството е разполагало в три разплащателни сметки- в лева, в щатски долари и в евро и с една разплащателна картова сметка в лева и с една депозитна сметка в щатски долари. В периода 01.01.03 г. – 09.10.08 г. ищецът е изтеглил от разплащателните сметки общо сумата 463 780 лева, 30 000 щатски долара и 17 500 евро, а от картовата левова сметка няма регистрирани тегления на суми, няма данни и за размерите на предените от ищеца суми по електронната система за интернет банкиране. В “Уникредит Булбанк” АД Клон Варна дружеството е разполагало с разплащателна сметка в лева, като за периода 27.07.04 г. – 02.01.08 г. ищецът е изтеглил от същата общо сумата 90 400 лева. Въпреки характера на счетоводството на ответното дружество, от което не може да се установи кое лице и за какво е разходвало сумите, съдът намира за недоказани твърденията на ответното дружество за прехвърляне на сумите 50 000 щатски долара и 20 000 евро от дружествените сметки по сметка на ищеца. Вярно е, че изтеглените от ищеца суми са близки по размер със сочените в писменото предупреждение. Разпорежданията с тях обаче са извършвани периодично , в период от четири години. Въпреки че в спесимена от банковата сметка и от счетоводството не е възможно да се установи с категоричност в какво качество ищецът е извършвал тегленето на сумите – на съдружник или на управител , съдът намира, че с оглед принципа на обичайната практика за разпореждане с корпоративни сметки – обикновено и най-често от управителя /с оглед оперативния и ежедневен характер на необходимостта от разплащане/ тегленето на суми през процесния период е извършвано от ищеца именно в изпълнение на предмета на дейност на дружеството и с оглед качеството му на управител на същото. Вън от това по делото не са ангажирани доказателства, установяващи с категоричност твърдяното от ответника “прехвърляне” на суми от валутните сметки на дружеството в личните сметки на ищеца. За установяване на горното е необходимо да се установи по несъмнен начин наличието на преводни нареждания от една сметка в друга, или теглене и последващо внасяне на същите суми в лични сметки на ищеца, или поне използване на сумите за лично облагодетелстване. Доказателства за горното по делото липсват, а периодичното разпореждане със суми от банковите сметки на дружеството е обичана практика и необходим елемент от ежедневната му дейност на управителя. С оглед на изложеното съдът намира за недоказани твърденията на ответника за извършване от страна на ищеца на нарушенията по т.3 от писменото предупреждение.

От представената по делото справка по ф.дело № 181/04 г. че видно, че на 09.02.04 г. ищецът е регистрирал еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование “АР Турс” ЕООД Варна и предмет на дейност, съвпадащ в голямата си част с вписания предмет на дейност на ответното дружество. Участието в търговско дружество и извършването на търговки сделки съставлява нарушение на забраната по чл. 142 ал. 1 т.1 и т.2 от ТЗ, но същата касае единствено управителя на дружеството с ограничена отговорност. Съобразно разпоредбата на чл.142 ал.2 от ТЗ обаче нарушение съставлява простото наличие на някое от изброените в ал.1 на същата разпоредба хипотези, без да е необходимо реалното настъпване на вреди за дружеството. Разпоредбата обаче се отнася единствено до дейността на управителя, а за да се приеме, че с факта на регистриране на търговско дружество със сходен предмет на дейност съдружникът действа във вреда първоначалното дружество, необходимо е последното да докаже нейното реално настъпване, т.е на доказване в процеса подлежи не само факта на регистриране на дружество с идентичен предмет на дейност, но и реалното настъпване на вреди за дружеството. В процеса не са доказани твърденията на ответника за закупуване на 5 леки автомобила със средства на ответното дружество и регистрирането им на името на “АР Турс” ЕООД Варна. С оглед изложеното твърденията за извършени нарушения по т.4 от писменото предупреждение се явяват недоказани. Липсват доказателства и за твърдяното отнемане на дългогодишни партньори на дружеството – не е установено наличието на трайни търговски отношения с конкретни лица /такива изобщо не са индивидуализирани в предупреждението и протокола/ , за упражняване на дейност на същия пазарен сегмент /като изобщо неизяснен е и въпросът за основания предмет на дейност на дружеството/. По делото са неконкретизирани и недоказани и твърденията за прехвърляне на парични средства от ответното дружество в “Ар Турс” ЕООД , както и че последното изобщо е извършвало каквато и да е дейност в същия или в различен пазарен сегмент, със собствени или със собствени на ответника средства, както и сключването договори с дългогодишни партньори на ответното дружество. По тази причина съдът намира, че сам по себе си фактът на регистрация на ЕООД с идентичен предмет на дейност, без конкретизиране и доказване на реално претърпени от дружеството вреди не може да бъде квалифицирано като действие във вреда на дружеството. Обратното би означало механично пренасяне на забраната и правните последици на разпоредбата на чл.142 от ТЗ не само към управителя, а и към съдружника в дружеството с ограничена отговорност, което би било в нарушение на закона.

По изложените съображения съдът намира предявения иск за основателен. В процеса не е установено извършването от страна на ищеца на твърдените от ответното дружество действия във вреда на дружеството, поради което предявения иск следва да бъде уважен.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 790 лева , по делото липсва представен списък на разноските.

Водим от гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решенията на Общото събрание на съдружниците в “Сав- Травел Груп” ООД Варна, проведено на 02.06.08 г.

ОСЪЖДА “Сав- Травел Груп” ООД Варна, рег. по ф.дело № 4447/98 г. на ВОС, представлявано от управителя В.Г.В., ЕГН ********** *** да заплати на С. С.М. , ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 790 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред ВАС.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: