Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр. Варна, 16.02.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

     в публично заседание на двадесет и девети януари през  2009г.,в състав:

 

                                                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Н.Д.

 

при участието на секретаря К.М., като разгледа докладваното от съдията т. д. № 383 по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК, в сила от 01.03.2008г., образувано по искова молба вх. № 19881/24.04.2008г., подадена от „ЯЗОН” ООД - гр. Варна, адрес на управление: ул. „Котел” № 2, с ЕИК 103216374, представлявано от управителя Йоанна Бориславова Митева, срещу „РСН – ГРУП” ЕООД – гр. Варна, адрес на управление: ул. „Шипка” № 25, с ЕИК 103949896, представлявано от управителя Мирослав Стоянов Неделчев. Предмет на производството са обективно кумулативно съединени искове: с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 200 и чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на сумата 26579 лв., претендирана като дължима и незаплатена продажна цена на стоки по 16 бр. фактури, а именно: фактура № 2000000370/13.03.2007г., фактура № 2000000410/20.03.2007г., фактура № 2000000415/21.03.2007г., фактура № 2000000639/25.04.2007г., фактура № 2000000725/11.05.2007г., фактура № 2000000747/16.05.2007г., фактура № 2000000765/18.05.2007г., фактура № 2000000897/07.06.2007г., фактура № 2000000945/14.06.2007г., фактура № 2000001108/09.07.2007г., фактура № 2000001146/13.07.2007г., фактура № 2000001255/03.08.2007г., фактура № 2000001256/03.08.2007г., фактура № 2000001333/15.08.2007г., фактура № 2000001362/20.08.2007г. и фактура № 2000001434/31.08.2007г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, и за присъждане на следните суми, претендирани като обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумите по фактурите до датата на завеждането на иска: сумата 150 лв. по фактура № 2000000370/13.03.2007г., сумата 620 лв. по фактура № 2000000410/20.03.2007г., сумата 100 лв. по фактура № 2000000415/21.03.2007г., сумата 80 лв. по фактура № 2000000639/25.04.2007г., сумата 160 лв. по фактура № 2000000725/11.05.2007г., сумата 100 лв. по фактура № 2000000747/16.05.2007г., сумата 120 лв. по фактура № 2000000765/18.05.2007г., сумата 50 лв. по фактура № 2000000897/07.06.2007г., сумата 80 лв. по фактура № 2000000945/14.06.2007г., сумата 160 лв. по фактура № 2000001108/09.07.2007г., сумата 40 лв. по фактура № 2000001146/13.07.2007г., сумата 50 лв. по фактура № 2000001255/03.08.2007г., сумата 220 лв. по фактура № 2000001256/03.08.2007г., сумата 100 лв. по фактура № 2000001333/15.08.2007г., сумата 130 лв. по фактура № 2000001362/20.08.2007г. и сумата 30 лв. по фактура № 2000001434/31.08.2007г. Претендира се и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ищецът твърди, че с ответното дружество са сключили за периода 13.03.2007г. – 31.08.2007г. множество договори за покупко –продажба на стоки, подробно описани по асортимент, количество, единична цена и цена с ДДС, в издадените 16 броя процесни фактури, с които се установява и предаването на стоките. Ответното дружество се е задължило да заплати цената на предадените стоки безкасово, с платежно нареждане, по сметка на продавача, посочена във всяка от фактурите. Сочи се, че въпреки отправената изрична покана с дата 14.12.2007г., три месеца след датата на последната сделка, задължението за заплащане на продажната цена на стоките по фактурите общо в размер на 26589 лв. не е изпълнено до датата на подаване на исковата молба.

Ответникът „РСН – ГРУП” ЕООД – гр. Варна изразява становище чрез предоставената му за това възможност по реда на чл. 367 ГПК – с писмен отговор. Предявените искове се оспорват по основание и размер с твърденията, че в периода, посочен в исковата молба, не е съставен писмен договор за покупко-продажба на стоки между „ЯЗОН” ООД - гр. Варна и „РСН – ГРУП” ЕООД – гр. Варна, а процесните фактури са подписани от лица, които нямат представителна власт по отношение на „РСН – ГРУП” ЕООД. В съдебно заседание не се явява представител на ответника.

          Съдът, след съвкупна преценка на твърденията и доводи на страните и събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесните 16 броя фактури, издадени в периода 13.03.2007г. – 31.08.2007г. от ищеца „ЯЗОН” ООД - гр. Варна, с получател – ответното дружество „РСН – ГРУП” ЕООД – гр. Варна, установяват възникването на облигационни отношения между страните по множество търговски сделки – договори за покупко-продажба на технически стоки и ел. материали, подробно описани по видове, количество, единични цени, обща цена и цена с ДДС, както и предаването на стоките, предмет на продажба. Във всяка една от фактурите са положени подписи на съставител и получател.

В по-голяма част от фактурите е посочена дата на падеж на обективирано в документа парично задължение, различна от датата на издаване на документа, а именно: по фактури № 2000000410 и № 2000000415 – падеж 30.03.2007г.; по фактура № 2000000639 – падеж 10.05.2007г.; по фактура № 2000000725 – падеж 20.05.2007г.; по фактури № 2000000747 и № 2000000765 – падеж 30.05.2007г.; по фактура № 2000001108 – падеж 23.07.2007г.; по фактура № 2000001146 – падеж 27.07.2007г.; по фактури № 2000001255 и № 2000001256 – падеж 15.08.2007г.; по фактура № 2000001333– падеж 31.08.2007г.; по фактура № 2000001362– падеж 10.09.2007г. и по фактура № 2000001434 – падеж 28.09.2007г.

С цел доказване на твърдението за отправена изрична покана до ответното дружество за изпълнение на задълженията за изплащане на паричните суми по процесните фактури, ищецът прилага към исковата молба доказателства за връчване на куриерска пратка № 90353040, на представител на „РСН – ГРУП” ЕООД – гр. Варна , с дата на връчване - 14.02.2007г. В първоначалния и допълнителния писмен отговор представителят на ответника не оспорва обстоятелството, че получаната пратка е съдържала именно сочената покана за доброволно изпълнение, изпратена след повече от три месеца от датата на последната фактура.

От заключението на назначената по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира, се установява, че процесните 16 бр. фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника по сметка 411 – „Клиенти”, с клиент - ответното дружество, както и че същите са заведени в дневника на продажбите за съответния данъчен период. При проверката на вещото лице в счетоводството на ответното дружество е представен единствено дневникът за покупките, в който процесните фактури са включени. Не са представени счетоводни сметки и сметка „Доставчици”, с обяснения, че счетоводителят е сменен и нямат неговата програма. Вещото лице е установило направено частично плащане от ответника в размер на 5000 лв., по фактура № 2000000410, с банково бордеро от 15.11.2007г., при което по тази фактура има неизплатен остатък в размер на 3444.98 лв. По всички останали фактури не са постъпили плащания, при което общият размер на задължението е за сумата 26589.48 лв. Дължимата лихва върху сумите по всяка от фактурите, от датата на издаване на фактурата до завеждането на исковата молба, е посочена в констативно – съобразителната част от заключението, като общият размер е за сумата 3776.79лв.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Между страните са сключени множество неформални договори за покупко-продажба на стоки, описани в процесните първични счетоводни документи – 16 бр. фактури, приложени в оригинал по делото. Общата стойност на фактурите е за сумата 31589.48 лв., като предвид установеното частично плащане в размер на 5000 лв. и липсата на данни за други плащания към датата на приключване на устните състезания, непогасеното парично задължение е общо в размер на 26589.48 лв.

Представителят на ответното дружествот твърди, че фактурите са подписани от лице, което не е имало представителна власт спрямо дружеството, респ. спрямо неговия управител и законен представител. По повод направеното оспорване следва да бъде обсъдено приложението на разпоредбите на чл. 301 от ТЗ, съгласно които когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая от събраните доказателства се установяват достатъчно факти, от които да се приеме, че ответникът е узнал за сключването и изпълнението на сделките по процесните фактури, но няма данни за противопоставяне по смисъла на закона - фактурите са включени в дневника за покупките за съответния период, дружеството е получило покана за доброволно изпълнение, като по една от фактурите е направено частично плащане на 15.11.2007г. От това следва, че дори и да е налице действие на трето лице, без представителна власт спрямо дружеството – ответник, то при липса на противопоставяне веднага след узнаването, действията се считат за потвърдени.

Предвид изложеното съдът намира, че безспорно се установява фактическия състав на чл. 79, ал.1, предл. 1 във вр. чл. 200 ЗД за осъждане на ответника да заплати исковата сума 26579 лв., представляваща дължима и незаплатена цена на стоки по процесните 16 бр. фактури. На основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска– 24.04.2008г., до окончателно погасяване на задълженията.

По аргумент от чл. 327, ал.1 от ТЗ купувачът по процесните сделки е задължен да плати продажната цена по фактурите, в които не е уговорен падеж, при получаване на стоката, респ. на документа, който му дава право да я получи. Следователно по тези фактури купувачът е изпаднал в забава от деня, който следва датата на съответната фактура. По отношение плащанията по фактурите, в който има посочен падеж, купувачът е в забава от деня, който следва датата на уговорения падеж. Предвид заключението на ССчЕ предявените акцесорни претенции за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва до датата на завеждането на исковата молба се явяват изцяло доказани по размер по следните фактури: за сумата 150 лв. по фактура № 2000000370/13.03.2007г., сумата 620 лв. по фактура № 2000000410/20.03.2007г., сумата 100 лв. по фактура № 2000000415/21.03.2007г., сумата 100 лв. по фактура № 2000000747/16.05.2007г., сумата 120 лв. по фактура № 2000000765/18.05.2007г., сумата 50 лв. по фактура № 2000000897/07.06.2007г., сумата 160 лв. по фактура № 2000001108/09.07.2007г., сумата 40 лв. по фактура № 2000001146/13.07.2007г., сумата 50 лв. по фактура № 2000001255/03.08.2007г., сумата 220 лв. по фактура № 2000001256/03.08.2007г.; сумата 130 лв. по фактура № 2000001362/20.08.2007г. и сумата 30 лв. по фактура № 2000001434/31.08.2007г., поради което следва да бъдат уважени.

В останалата част акцесорните искове са частично основателни в размери както следва: за сумата 58.17 лв. по фактура № 2000000639/25.04.2007г.; за сумата 104.81 лв. по фактура № 2000000725/11.05.2007г.; за сумата 76.96 лв. по фактура № 2000000945/14.06.2007г. и за сумата 68.63 лв. по фактура № 2000001333/15.08.2007г., като за разликата над посочените суми до съответния размер на претенциите, посочен в уточняваща молба вх. № 23553/23.05.2008г., следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, предвид направеното искане от процесуалния представител на ищеца и списъка на разноските по чл. 80 от ГПК, обективиран в протокола от съдебно заседание, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 2743.26 лв., представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „РСН – ГРУП” ЕООД – гр. Варна, адрес на управление: ул. „Шипка” № 25, с ЕИК 103949896, представлявано от управителя Мирослав Стоянов Неделчев, да заплати на  „ЯЗОН” ООД - гр. Варна, адрес на управление: ул. „Котел” № 2, с ЕИК 103216374, представлявано от управителя Йоанна Бориславова Митева, сумата 26579 лв., представляваща дължима и незаплатена продажна цена на стоки по следните фактури: фактура № 2000000370/13.03.2007г., фактура № 2000000410/20.03.2007г., фактура № 2000000415/21.03.2007г., фактура № 2000000639/25.04.2007г., фактура № 2000000725/11.05.2007г., фактура № 2000000747/16.05.2007г., фактура № 2000000765/18.05.2007г., фактура № 2000000897/07.06.2007г., фактура № 2000000945/14.06.2007г., фактура № 2000001108/09.07.2007г., фактура № 2000001146/13.07.2007г., фактура № 2000001255/03.08.2007г., фактура № 2000001256/03.08.2007г., фактура № 2000001333/15.08.2007г., фактура № 2000001362/20.08.2007г. и фактура № 2000001434/31.08.2007г., чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 200 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 24.04.2008г. до окончателното й изплащане, както и следните суми, представляващи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумите по фактурите до датата на завеждането на иска – 24.04.2008г.: сумата 150 лв. по фактура № 2000000370/13.03.2007г., сумата 620лв. по фактура № 2000000410/20.03.2007г., сумата 100лв. по фактура № 2000000415/21.03.2007г., сумата 58.17лв. по фактура № 2000000639/25.04.2007г., сумата 104.81 лв. по фактура № 2000000725/11.05.2007г., сумата 100 лв. по фактура № 2000000747/16.05.2007г., сумата 120лв. по фактура № 2000000765/18.05.2007г., сумата 50лв. по фактура № 2000000897/07.06.2007г., сумата 76.96лв. по фактура № 2000000945/14.06.2007г., сумата 160 лв. по фактура № 2000001108/09.07.2007г., сумата 40 лв. по фактура № 2000001146/13.07.2007г., сумата 50 лв. по фактура № 2000001255/03.08.2007г., сумата 220 лв. по фактура № 2000001256/03.08.2007г., сумата 68.63лв. по фактура № 2000001333/15.08.2007г., сумата 130 лв. по фактура № 2000001362/20.08.2007г. и сумата 30 лв. по фактура № 2000001434/31.08.2007г., на основание чл. 86 от ЗЗД,

и сумата 2743.26 лв., представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от „ЯЗОН” ООД - гр. Варна, адрес на управление: ул. „Котел” № 2, с ЕИК 103216374, представлявано от управителя Йоанна Бориславова Митева, срещу „РСН – ГРУП” ЕООД – гр. Варна, адрес на управление: ул. „Шипка” № 25, с ЕИК 103949896, представлявано от управителя Мирослав Стоянов Неделчев, с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забавено плащане до датата на завеждането на иска – 24.04.2008г. в размер на разликата над присъдените суми както следва: за разликата над 58.17 лв. до 80 лв. по фактура № 2000000639/25.04.2007г.; за разликата над 104.81 лв. до 160 лв. по фактура № 2000000725/11.05.2007г.; за разликата над 76.96 лв. до 80 лв. по фактура № 2000000945/14.06.2007г. и за разликата над 68.63 лв. до 100 лв. по фактура № 2000001333/15.08.2007г., като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в 14- дневен срок от връчването му на страните.

 

 

              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: