Р Е Ш Е Н И Е

номер …………..…/…………. 2009г., Година 2009, град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и девети януари Година 2009

в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Т.

Секретар Х.А.

като разгледа докладваното от съдия Д. Т.

търговско дело номер 372 по описа за 2008 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба на К.Г.К., Р.Т.К.,***„Вл. Варненчик” бл.224, вх.1, ет.2, ап.6, и Е.К.К. ***„Цар Освободител” 5, ет.5, ап.8, с която срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД, ЕИК 831510265, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица” ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” бл.8, представлявано от Клаус Мюледер, Румен И. Янчев – изпълнителни директори, Христо Джанев Шарков – прокурист, са предявени следните искове:

1. за заплащане на сума от по 70 000 лева на всеки един от ищците, представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на А. К.К., починала в резултат на ПТП, настъпило на 23.10.2007г., на автомагистрала „Хемус”, в посока гр.София, в близост до „Бизнес Парк Варна”, с МПС - л.а. “Хонда Сивик” с ДК № В 2320 СТ, управляван от водача Н.Г.П. и по негова вина, и обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 04/506-1-017600 от 06.12.2006г., издадена от ЗК "БЪЛГАРСКИ ИМОТИ" АД;

2. за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху тези суми считано от 28.11.2007г. - датата на уведомяване на застрахователното дружество за настъпилото застрахователно събитие, до окончателното изплащане на задълженията;

Наред с това от ищците К.Г.К. и Р.Т.К.,***„Вл.Варненчик” бл.224, вх.1, ет.2, ап.6, срещу ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД, ЕИК 831510265, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица” ж.к.„Иван Вазов”, ул.„Балша” бл.8, представлявано от Клаус Мюледер, Румен И. Янчев - изпълнителни директори, Христо Джанев Шарков - прокурист, са предявени и искове:

1. за заплащане на сума в общ размер на 1 811 лева, представляваща обезщетение за претърпени от тези двама ищци имуществени вреди в резултат на смъртта на А.К.К., починала в резултат на ПТП, настъпило на 23.10.2007г., на автомагистрала „Хемус”, в посока гр.София, в близост до „Бизнес Парк Варна”, с МПС - л.а. “Хонда Сивик” с ДК № В 2320 СТ, управляван от водача Н.Г.П. и по негова вина, и обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 04/506-1-017600 от 06.12.2006г., издадена от ЗК "БЪЛГАРСКИ ИМОТИ" АД.

2. за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 28.11.2007г. - датата на уведомяване на застрахователното дружество за настъпилото застрахователно събитие, до окончателното изплащане на задължението.

В условията на евентуалност ищците К.Г.К. и Р.Т.К.,***„Вл.Варненчик” бл.224, вх.1, ет.2, ап.6, са предявили и искове срещу Г.Н. П.,***,

1. за заплащане на сума в общ размер на 905 лева, представляваща обезщетение за претърпени от тези двама ищци имуществени вреди в резултат на смъртта на А.К.К., починала в резултат на ПТП, настъпило на 23.10.2007г., на автомагистрала „Хемус”, в посока гр. София, в близост до „Бизнес Парк Варна”, с МПС - л.а. “Хонда Сивик” с ДК № В 2320 СТ, управляван от водача Н.Г.П., починал на 31.10.2007г., и по негова вина, като сумата представлява наследствената на ответника П. 1/2 ид.ч. от дължимото обезщетение;

2. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане.

Ищците претендират да им бъдат репарирани и всички разноски, сторени за производството.

Ищците К.К., Р.К. и Е.К. твърдят в исковата си молба, че са близки родственици на А.К.К., ЕГН:**********, с последно местоживеене ***, починала на 28.10.2007г., като първият от тях е неин баща, втората - нейна майка, а третата - нейна сестра.

На 23.10.2007г., около 19:40 часа по автомагистрала "Хемус" в посока от гр.Варна към гр.София, Н.Г.П., управлявал лек автомобил "Хонда Сивик" с ДК № В 23 20 СТ. В него като пътник на предната дясна седалка се возела А.К.К.. Пътното платно било мокро. Автомобилът се движел в дясната пътна лента, но с несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост. В близост до "Бизнес Парк Варна" водачът П. задействал спирачната система, загубил контрол над автомобила, последният се отклонил надясно, излязъл от пътното платно и се блъснал с дясната си странична част в крайпътно дърво.

Вследствие пътнотранспортното произшествие (ПТП) А.К.К. получи сериозни наранявания и увреждания - черепно-мозъчна травма, съпроводена с контузия на мозъка, мозъчния ствол, масивни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и др. Същата била настанена незабавно в Спешен център към МБАЛ „Св. Анна-Варна", но въпреки проведеното навременното и адекватно лечение, здравословното й състояние се влошило и на 28.10.2007г. тя починала в резултат на травмите от пътния инцидент. Смъртният изход бил в пряка причинна връзка с уврежданията, които А.К.К. получила в резултат на ПТП от 23.10.2007г., настъпило по вина на водача Н.Г.П., който при управлението на ВПС нарушил правилата за движение по пътищата (чл.20 ЗДвП).

Ищците твърдят, че в резултат на загубата на тяхната дъщеря и сестра, отишла си толкова млада - едва на двадесет и две години, така изведнъж и по този толкова нелеп начин, са претърпели значителни неимуществени вреди - неизмерна тъга, скръб, непрежалима мъка и душевна болка от загубата на близък и любим човек, ежедневно страдание заради липсата му и отнетата възможност да се радват на житейската и професионална й реализация.

Допълнително ищецът Е.К. – сестра на пострадалата, обосновава твърдения, че е активно материалноправно легитимирана да търси и получи претендираното обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от претърпяната загуба, предвид близките си родствени отношения с починалата, характера и естеството на изживените болки и страдания. Сочи, че независимо, че не е от кръга на лицата, които са призовани да наследяват, при липсата на конкретен и изричен нормативно определен кръг на лицата, които могат да претендират обезщетение, то въпрос на преценка по същество е предявената претенция за обезвреда. Счита, че правото да се търси и получи обезщетение за претърпени в резултат на деликт вреди следва да се преценява във всеки конкретен случай, съобразно неговите специфики, като при липсата на конкретен и изричен нормативно определен кръг на лицата, които могат да претендират обезщетение, не могат отнапред да се изключват от него тези лица, които не са наследници по закон на пострадалия.

Наред с претърпените значителни неимуществени вреди, първите двама ищци сочат, че са претърпели и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за погребението на тяхната дъщеря А.К., починала на 28.10.2007г., в резултат на ПТП, общият размер на които е 1 811 лева.

По случая е било образувано наказателно производство по ДП №540/2007г. по описа на сектор "Пътна полиция" при ОДП - Варна, срещу виновното лице за престъпление по чл.343, ал.3, предл.5, б.”б”, предл.1 от НК, прекратено, на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК, с постановление от 03.01.2008г. на Варненска окръжна прокуратура, което е влязло в сила.

Ищците сочат, че вследствие на ПТП деецът Н.Г.П. също е починал на 31.10.2008г., а вторият ответник Г.Н.П. ***, е негов баща, поради което и на основание чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.6 от ЗН носи отговорност за обезщетение на вредите от деликта, тъй като задължението за възмездяване на претърпени от деликт имуществени вреди е имуществено такова, което след смъртта на причинителя на увреждането се наследява от неговите наследници по закон.

Ищците твърдят, че към момента на настъпване на застрахователното събитие автомобилът, управляван от виновния за катастрофата водач, е бил застрахован по валидна, задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 04/506-1-017600 от 06.12.2006г., издадена от ЗК „БЪЛГАРСКИ ИМОТИ" АД, валидна за периода 07.12.2006г. - 06.12.2007г., поради което и на основание чл.226 от КЗ това застрахователно дружество е пряко отговорно и следва да обезщети претърпените от тях неимуществени и имуществени вреди в резултат на деликта - ПТП, причинено на 23.10.2007г. виновно от застрахования водач Н.Г.П.. За настъпилото застрахователно събитие застрахователното дружество било уведомено от ищците на 28.11.2007г.

Ищците заявяват, че към настоящия момент нито ответното застрахователно дружество, нито който и да е от наследниците на Н.Г.П. им е заплатил обезщетения за претърпените от тях неимуществени и имуществени вреди.

За доказване на тези свои твърдения с исковата молба ищците са представили писмени доказателства, приети по делото. По тяхно искане са допуснати и приети две съдебно – автотехнически експертизи (САТЕ), приобщено е ДП №540/2007г. по описа на сектор "Пътна полиция" при ОДП – Варна, събрани са и гласни доказателства - показанията на трима свидетели. В съдебно заседание ищците чрез процесуалният си представител адвокат М. Р. заявяват, че поддържат предявените искове и молят за уважаването им в пълен размер.

В депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор първият ответник „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД гр.София, чрез надлежно упълномощен пълномощник по делото юрисконсулт С.Н., заявява, че оспорва предявените спрямо него искове както по основание, така и по размер. На първо място, твърди, че застрахованият водач няма вина за настъпилото пътно - транспортно произшествие. Заявява, че не е изяснена в цялост фактическата обстановка и механизма на ПТП, както и причините за настъпването му. Позовавайки се на изложените в постановлението от 03.01.2008г. на ВОП за прекратяване на наказателното производство мотиви твърди, че причина за ПТП е мокрия асфалт и неизправен спирачен механизъм на левите колела на процесния автомобил, вследствие на което същият се е отклонил надясно, излязъл от пътното платно и се блъснал в крайпътно дърво. На второ място, възразява основателността на предявения от третия ищец Е.К.К. иск с твърдението, че братята и сестрите не попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като последния е изчерпателно посочен в Постановления на пленума на Върховния съд.

В условията на алтернативност възразява срещу размера на предявения иск за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищците, като счита, че същите са прекомерно завишени и не отговарят на принципите за справедливост и трайно установената съдебна практика.

В съдебно заседание чрез процесуалният си представител юрисконсулт С.Н. ответникът поддържа така направените възражения по предявените спрямо него искове и моли за тяхното цялостно отхвърляне.

От страна на втория ответник Г.Н.П. ***, в срока по чл.367, ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор, същият не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, за да се произнесе по същество на предявените искове, взе предвид следното:

Предявените искове спрямо първия ответник намират своето правно основание в чл.226, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно в чл.86, ал.1 във вр. с чл.84 от ЗЗД.

Предявените в условията на евентуалност искове спрямо втория ответник намират своето правно основание в чл.45 от ЗЗД, съответно в чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Така предявените от ищците искове съдът е приел за допустими за разглеждане в настоящото производство.

Правото на третото увредено лице да иска обезщетение пряко от застрахователя е установено в обща и императивна норма - чл.226, ал.1 от КЗ. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност. Затова, както не веднъж е имал повод да се произнесе ВКС, субективното пасивно съединяване на искове за обезщетяване на вреди срещу деликвента и застрахователя е допустимо, стига претенциите да са предявени в условията на евентуалност, какъвто е и настоящия случай.

Що се отнася до различието в размера на претенциите, следва да се отчете, че предявявайки, в конкретния случай, евентуалният иск за обезщетение на претърпените имуществени вреди в по-малък размер от този, заявен пряко спрямо застрахователя, първите двама ищци К.К. и Р.К. не са намалили въобще обезщетението, което считат, че им дължи граждански отговорното лице (виновния за ПТП водач), а само са ограничили претенцията си спрямо втория ответник до размера на претендираната от тях негова наследствена част.

Съобразно изразените от страните становища както в разменените между тях книжа, така и в съдебно заседание, съдът е приела, че следните факти не са спорни между тях: На 23.10.2007г., около 19,40 часа, на автомагистрала "Хемус", в посока от гр. Варна към гр. София, настъпило следното ПТП с лек автомобил "Хонда Сивик" с ДК № В 23 20 СТ - автомобила се отклонил надясно, излязъл от пътното платно и се блъснал с дясната си странична част в крайпътно дърво. Преди пътния инцидент автомобилът се движел в дясната пътна лента, като пътното платно било мокро. Лекият автомобил бил управляван от водача Н.Г. ***, ЕГН:**********. Като пътник в автомобила на предната дясна седалка се возела А.К.К. ***, ЕГН:**********. При това ПТП водачът Н. П. и пътникът А. К. получили редица тежки увреждания, несъвместими с живота, и в резултат на това починали на 31.10.2007г., съответно на 28.10.2007г. Водачът П. е застраховано лице по смисъла на чл.357, ал.2 от КЗ и е обхванат от застрахователната закрила на сключената от собственика задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 04/506-1-017600 от 06.12.2006г., издадена от ЗК „БЪЛГАРСКИ ИМОТИ" АД, валидна за периода 07.12.2006г. - 06.12.2007г.

Всички останали, твърдени от ищците факти, са спорни между страните. С оглед на това, както с изготвения по делото проект за доклад, така и със самия доклад, извършен в първото по делото заседание на 27.11.2008г., съдът е указал на ищците, че е в тяхна доказателствена тежест да установят всички релевантни за спора факти, в т.ч. всички елементи от фактическия състав на твърдяното непозволеното увреждане - деяние, извършено от водача на л.а. "Хонда Сивик" с ДК № В 23 20 СТ Н.Г. ***, починал на 31.10.2007г., при управлението на 23.10.2007г., около 19:40 часа по автомагистрала "Хемус" в посока от гр.Варна към гр.София, на л.а. "Хонда Сивик" с ДК № В 23 20 СТ, противоправност на това деяние, настъпили в резултат на това деяние вреди за ищците, в т. ч. техния вид, обем, продължителност, съответно обосноваване на техния размер, причинно - следствена връзка между деянието, твърдяно като извършено от водача Н.П., и вредите, претендирани като претърпени от ищците в резултат на това деяние, вината на дееца П. за извършеното деяние.

С исковата си молба ищците са представили заверен по реда на чл.32 от ЗАдв препис от постановление от 03.01.2008г. на Варненска окръжна прокуратура за прекратяване, на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК, на наказателното производство по ДП №540/2007г. по описа на сектор "Пътна полиция" при ОДП - Варна, водено срещу виновното лице за престъпление по чл.343, ал.3, предл.5, б.”б”, предл.1 от НК.

Това постановление не е достатъчно, за да се приеме, че е осъществено непозволено увреждане. То няма характер на влязла в сила присъда на наказателен съд, поради което не е задължително за настоящия граждански съд по въпросите извършено ли е деяние, неговата противоправност и виновност на дееца Н.Г. ***, по аргумент от чл.300 от ГПК (чл.222 от ГПК /отм./).

По делото по искане на ищците са изслушани и приобщени две съдебно – автотехнически експертизи. И двете заключения са дадени на основата на извършен от експертите анализ на събраните по делото доказателства, в т.ч. и писмените такива, съдържащи се в приобщеното ДП №540/2007г. по описа на сектор "Пътна полиция" при ОДП – Варна, от значение за поставените на експертизите задачи. При изслушване на заключението на допълнителна САТЕ вещото лице взема предвид и показанията на разпитания по делото свидетел Я. П..

В заключенията си и двете вещи лица приемат, че удостоверените в протокола за оглед на местопроизшествие обективни данни са оскъдни и недостатъчни, за да може въз основа на тях да се направи обоснован извод за причините за настъпване на ПТП. Други данни (напр. свидетели – очевидци; данни за техническото състояние на лекия автомобил както преди ПТП, така и след ПТП, събрани при последващ негов оглед) липсват по делото.

В заключението на изслушаната първоначална САТЕ, дадено въз основа на удостоверените в протокола за оглед на местопроизшествие от 23.10.2007г. данни и косвени доказателства, ситуационен анализ на условията и обстоятелствата, довели до ПТП, вещото лице Н. Н. приема, че основна причина за възникване на произшествието е вероятна проява на отказ (техническа неизправност) в спирачната система на лекия автомобил, което е предпоставка за наличие на причинно – следствена връзка за нестабилния последващ режим на движение на автомобила, довел и до настъпване на ПТП.

В заключението на изслушаната допълнителна САТЕ, вещото лице С. К. приема, че от съдържащите се в относимите писмени доказателства данни не може да се направи категоричен извод за причината, накарала МПС да се отклони от пътя, в частност, че не може да се направи достоверен или с голяма вероятност извод за това дали се касае за грешка или небрежност на водача, или напротив, за внезапно възникнала техническа неизправност на автомобила.

Като взе предвид представените по делото доказателства, имащи значение за установяване на твърдения от ищците факт досежно извършено увреждащо деяние – протокол за оглед на местопроизшествие от 23.10.2007г., ведно със скица и фотоалбум (л.4-14 от ДП №540/07г.), протокол за ПТП №979857/23.10.2007г. (л.10 от делото), свидетелските показания на св. Я. П., както и експертния анализ на тези доказателства, направен от вещите лица – технически експерти в депозираните от тях заключения на допуснатите на основание чл.195, ал.1 ГПК САТЕ, съдът приема, че въз основа на тях не може да се направи обоснован и категоричен извод, че от страна на водача на л.а. Н.Г. ***, починал на 31.10.2007г., е било извършено противоправно деяние, именно в резултат на което, в причинно-следствена зависимост, са били причинени вреди на ищците.

Изложената от ищците теза в депозираните от процесуалният им представител писмени бележки по делото, че при липсата на обективни данни по делото за възникнала внезапна техническа неизправност на лекия автомобил, довела до пътния инцидент, следва да се заключи, че единствената причина за ПТП е виновното и противоправно поведение на водача на л.а. Н. П., който е допуснал нарушение на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП, не може да бъде споделена.

Установяването на извършено деяние в съответната проявна форма – действие или бездействие, се дължи в процеса от страната, която се позовава на този факт, по пътя на пълно, главно, положително доказване. Навеждането само на съмнение/ предположение в тази насока, независимо от степента на неговата вероятност, не е достатъчно, за да се приеме за надлежно установено проявлението на този факт.

Действително, в представените по делото писмени доказателства, в т.ч. и най-меродавното от тях – протокола за оглед на местопроизшествие от 23.10.2007г., липсват конкретни обективни данни за техническото състояние на пострадалия автомобил, въз основа на които да може да се приеме (или обосновано да се предположи), че именно в резултат на тази техническа неизправност (съществувала от преди инцидента или възникнала внезапно) автомобилът се е отклонил надясно от пътното платно и е последвал сблъсъка с дървото.

Но тази липса не може и не следва да се приеме като отсъствие въобще на това обстоятелство (техническа неизправност), доколкото такива данни е могло и е следвало да бъдат събрани и надлежно документирани както в огледния протокол, съставен на местопроизшествието, така и при отделно извършен оглед на пострадалия автомобил – състояние на гумите, в т.ч. налягане на въздуха в тях, маркировка, корден показател, функционални характеристики, външен диаметър, ширина на профила на рисунъка на грайфера, степен на износеност, техническо състояние на спирачната, кормилната, осветителната и сигналната системи.

Следва да се отчете също така, че наред с липсата конкретни обективни данни за техническото състояние на пострадалия автомобил, в протокола за оглед на местопроизшествието липсват надлежно събрани и установени данни за скоростта на движение на автомобила по спидометъра (при евентуално блокиране на отчитащия уред), показания на часовника на арматурното табло (съотв. констатации за наличието на такъв и неговата изправност), данни за положението на скоростния лост на предавателната кутия, данни за положението на ключа на светлините, данни за величините на U-образната деформация на автомобила в резултат на удара, въз основа на които, съобразно съвременните достижения на науката (инженерна, криминалистика) би могло да се направят обосновани изводи както за скоростта на движение на автомобила непосредствено преди ПТП, така и за неговия конкретен механизъм, в т.ч. причина за неговото настъпване, които именно биха могли да послужат за направата на обоснован извод за извършено виновно противоправно деяние от страна на водача на л.а.

С оглед на изложеното съдът приема, че твърденият от ищците факт, че от страна на водача на л.а. Н.Г. ***, починал на 31.10.2007г., е било извършено деяние, изразяващо се в действие – управление на 23.10.2007г., около 19:40 часа по автомагистрала "Хемус" в посока от гр.Варна към гр.София, на л.а. "Хонда Сивик" с ДК № В 23 20 СТ, извършено в нарушение на задълженията, вменени му с чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП, именно в резултат на което, в причинно-следствена зависимост, са били причинени вреди на ищците, за недоказано в настоящия процес.

При неустановеност по несъмнен и категоричен начин на тези основни елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане – противоправно извършено от сочения деец деяние, ненужно и безпредметно се явява установяването на останалите елементи – настъпили вреди, причинно – следствена връзка между деянието и вредите, както и вина на дееца, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.

Това според настоящия съдебен състав е достатъчно, за да се отхвърлят предявените искове – както главните такива, предявени пряко спрямо застрахователя, така и обусловените от тях акцесорни претенции за обезщетение за забава.

Независим то така направения извод, за пълнота на изложението, съдът намира, че следва да се произнесе и по наведените в писмените бележки на процесуалния представител на ищците твърдения, че дори хипотетично да се приеме, че спирачният механизъм на автомобила е бил неизправен и десните колела са спирали по-интензивно от левите, то това обстоятелство не ескулпира вината на водача Н. П., тъй като същият е бил длъжен да не привежда в движение и да не управлява неизправно МПС, а след като е сторил това, е бил длъжен да се съобразява с това обстоятелство.

С оглед така формулираните твърдения съдът приема, че по същество същите се свеждат до твърдения за извършено деяние чрез бездействие. В този смисъл съдът отчита, че по делото липсват доказателства, от които да се установяват отделните факти, които обуславят бездействието и причиненото вследствие на него непозволено увреждане. В тази връзка е валидно казаното по-горе досежно липсата на конкретни данни, сочещи какво е било техническото състояние на автомобила преди предприетото пътуване и настъпилото ПТП. Липсват както наведени от ищците твърдения, така и представени доказателства досежно обстоятелствата, че към момента на привеждане в движение на автомобила водачът Н. П. е знаел, че същият е технически неизправен, с оглед на което е могъл и/ или е бил длъжен да предвиди, че при управлението му могат да настъпят вредни последици, но въпреки това е предприел движението, като е мислел да ги предотврати. Следва да се отчете в тази връзка и обстоятелството, че водачът Н. П., макар и обхванат от застрахователната закрила на сключената с ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 04/506-1-017600 от 06.12.2006г., не е собственик на автомобила, поради което горните факти не могат да се презумират.

Направеният извод за недоказаност на предявените главни искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ и налагащото се от това тяхно отхвърляне, обуславя необходимостта от произнасяне по предявените в условията на евентуалност искове спрямо втория ответник – наследник на сочения като виновен за причинените вреди деец Н. П..

Както вече беше посочено, същите намират своето правно основание в чл.45 от ЗЗД, съответно в чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

За да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма- умисъл или небрежност.

Извършеният от съда анализ на доказателствата при произнасянето по предявените главни искове и направеният въз основа това извод за недоказаност на твърдения от ищците факт за извършено от водача на л.а. Н.Г. ***, починал на 31.10.2007г., деяние – управление в нарушение на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП на МПС (л.а. "Хонда Сивик" с ДК № В 23 20 СТ), осъществено на 23.10.2007г., около 19:40 часа по автомагистрала "Хемус" в посока от гр.Варна към гр.София, в резултат на което, в причинно-следствена зависимост, са били причинени вреди на ищците, са напълно меродавни и по отношение на предявения евентуален иск спрямо наследник на сочения пряк причинител на вредите, поради което съдът, позовавайки се на тях, намира за ненужно да ги преповтаря.

А при недоказаност на факта, че от страна на водача е извършено противоправно деяние, не може да се направи категоричен, несъмнен и обоснован извод, че е осъществено непозволено увреждане. С оглед на това исковете следва да се отхвърлят.

Искания за присъждане на разноските, сторени за производството пред тази съдебна инстанция, са направили както ищците, така и първият ответник – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД, гр. София.

С оглед изхода на предявения за съдебно разрешаване спор между страните и по аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК претенцията на ищците следва да се остави без уважение.

Искането на първия ответник, с оглед и разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, се явява допустимо. Тази страна обаче не е представила списък на разноските до приключване на последното заседание по делото (чл.80 ГПК), въпреки дадените в тази насока указания от съда с определението, постановено в разпоредително заседание от 13.10.2008г.

Съгласно нормата на чл.80 ГПК съдът произнася исканията за присъждане на направените от страните разходи (в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение) само и единствено, ако е представен списък на разноските и то най-късно до приключване на последното заседание пред съответната инстанция. Нормата на чл.78, ал.8 ГПК предвижда възможност да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на ЮЛ и ЕТ в случаите, когато те са били защитавани от юрисконсулт, но не въвежда изменение в нормата на чл.80 ГПК. Смисълът на посочената разпоредба (чл.78, ал.8 ГПК) е свързана с даване на законова възможност на съответната страна да получи допълнително като разноски по делото възнаграждение за юрисконсулта, който е осъществявал за нея процесуално представителство, дотолкова, доколкото същият поначало е неин служител по трудово или друго гражданско правоотношение, в чийто задължения се включва именно оказването на правна помощ на работодателя (ЮЛ или ЕТ), както и осъществяване на процесуалното му представителство пред съдилищата и другите юрисдикции, и за което същият получава възнаграждение от самия работодател.

С оглед на това, независимо, че претенцията в конкретния случай се свежда само до заплащане на юрисконсулско възнаграждение, съдът приема, че следва същата да е ясно заявена и посочена от самата страна както по основание (конкретен нормативен текст), така и по размер, установяващи ликвидността на самото вземане, като същата следва да е надлежно обективирана в списъка по чл.80 ГПК. В този смисъл настоящия съдебен състав споделя разбирането, че разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК не вменява задължение за съда априори да определя както основанието, така и да изчислява конкретен размер на претендирано от самата страна възнаграждение. Това разбиране съдът приема, че е в унисон с установените в ГПК общи принципи на процеса, в частност с принципа за равнопоставеност на страните в процеса, диспозитивното и състезателното начало.

По изложените съображения съдът намира искането на първият ответник „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД, гр. София, предявено по реда на чл.78, ал.3, във вр. с ал.8 ГПК, за неоснователно с оглед разпоредбата на чл.80 ГПК, поради което същото следва да бъде оставено без уважение по същество.

Въз основа на изложените мотиви съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Г.К., ЕГН:**********, Р.Т.К., ЕГН:**********,***„Вл. Варненчик” бл.224, вх.1, ет.2, ап.6, и Е.К.К., ЕГН:**********,***„Цар Освободител” 5, ет.5, ап.8, всички със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Ал. Дякович” №45, ет.4, чрез адвокат М.Р.,***, спрямо „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД, ЕИК 831510265, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица” ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” бл.8, представлявано от Клаус Мюледер, Румен И. Янчев – изпълнителни директори, Христо Джанев Шарков – прокурист, искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за заплащане на сума от по 70 000 лева (седемдесет хиляди лева) на всеки един от ищците, представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на А.К.К., починала в резултат на ПТП, настъпило на 23.10.2007г., на автомагистрала „Хемус”, в посока гр.София, в близост до „Бизнес Парк Варна”, с МПС - л.а. “Хонда Сивик” с ДК № В 2320 СТ, управляван от водача Н.Г.П. и по негова вина, и обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 04/506-1-017600 от 06.12.2006г., издадена от ЗК "БЪЛГАРСКИ ИМОТИ" АД, както и с правно основание чл.86, ал.1 във вр. с чл.84 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху тези суми считано от 28.11.2007г. - датата на уведомяване на застрахователното дружество за настъпилото застрахователно събитие, до окончателното изплащане на задълженията, като недоказани.

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Г.К., ЕГН:**********, и Р.Т.К., ЕГН:**********,***„Вл. Варненчик” бл.224, вх.1, ет.2, ап.6, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Ал. Дякович” №45, ет.4, чрез адвокат М.Р.,***, спрямо „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД, ЕИК 831510265, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица” ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” бл.8, представлявано от Клаус Мюледер, Румен И. Янчев – изпълнителни директори, Христо Джанев Шарков – прокурист, искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, за заплащане на сума в общ размер на 1 811 лева, представляваща обезщетение за претърпени от тези двама ищци имуществени вреди в резултат на смъртта на А.К.К., починала в резултат на ПТП, настъпило на 23.10.2007г., на автомагистрала „Хемус”, в посока гр.София, в близост до „Бизнес Парк Варна”, с МПС - л.а. “Хонда Сивик” с ДК № В 2320 СТ, управляван от водача Н.Г.П. и по негова вина, и обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 04/506-1-017600 от 06.12.2006г., издадена от ЗК "БЪЛГАРСКИ ИМОТИ" АД, както и с правно основание чл.86, ал.1 във вр. с чл.84 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 28.11.2007г. - датата на уведомяване на застрахователното дружество за настъпилото застрахователно събитие, до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Г.К., ЕГН:**********, и Р.Т.К., ЕГН:**********,***„Вл. Варненчик” бл.224, вх.1, ет.2, ап.6, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Ал. Дякович” №45, ет.4, чрез адвокат М.Р.,***, спрямо Г.Н. П., ЕГН:**********,***, за заплащане на сума в общ размер на 905 лева, представляваща обезщетение за претърпени от тези двама ищци имуществени вреди в резултат на смъртта на А.К.К., починала в резултат на ПТП, настъпило на 23.10.2007г., на автомагистрала „Хемус”, в посока гр. София, в близост до „Бизнес Парк Варна”, с МПС - л.а. “Хонда Сивик” с ДК № В 2320 СТ, управляван от водача Н.Г.П., починал на 31.10.2007г., и по негова вина, като сумата представлява наследствената на ответника П. 1/2 ид.ч. от дължимото обезщетение; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане, на основание чл.86, ал.1 във вр. с чл.84 от ЗЗД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К.Г.К., ЕГН:**********, Р.Т.К., ЕГН:**********,***„Вл. Варненчик” бл.224, вх.1, ет.2, ап.6, и Е.К.К., ЕГН:**********,***„Цар Освободител” 5, ет.5, ап.8, всички със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Ал. Дякович” №45, ет.4, чрез адвокат М.Р.,***, с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на разноските, направени в производството по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД, ЕИК 831510265, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица” ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” бл.8, представлявано от Клаус Мюледер, Румен И. Янчев – изпълнителни директори, Христо Джанев Шарков – прокурист, с правно основание чл.78, ал.2 и 8 ГПК за присъждане на разноски, направени в производството по делото - юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО в частта, досежно произнасянето по искането за разноски на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД, гр. София, имащо характер на определение, е окончателно и не може да бъде обжалвано, по аргумент от чл.80, изр.2-ро ГПК.

Председател: