Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

номер …………..…/…………. 2009г., Година 2009, град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на двадесет и девети януари Година 2009

в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Т.

Секретар Х.А.

като разгледа докладваното от съдия Д. Т.

търговско дело номер 292 по описа за 2008 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба, заведена с вх.№17269/09.04.2008г., уточнена допълнително по реда на чл.129 ГПК с допълнителна молба вх.№19800/23.04.2008г., на „НИКОМ - 97” АД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски” №15, ЕИК по БУЛСТАТ 104069692, представлявано от Стоян Савов Шопов, с която срещу „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Девня” №2, рег. по ф.д. №6402/2007г. по описа на Варненски окръжен съд, (ЕИК 104518621), представлявано от Анатоли Русанов Токмакчиев и Анатоли Симеонов Симеонов, са предявени следните искове:

1. за заплащане на сумата 136 053,97 лв., претендирана като общия размер на дължима, но незаплатена цена за предоставения достъп до собствените на ищеца съоръжения – трафопост №3 и кабелно захранване 1кV-І Етап, за периода 18.06.2004г. - 31.12.2007г.,

2. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.04.2008г., до окончателното й заплащане,

3. за заплащане на сумата 34 078,42 лева, представляваща общия размер на следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено за периода 01.08.2004г. - 31.12.2007г. и върху конкретни главници, съобразно приложената по реда на чл.366 ГПК справка.

Предявените от ищеца искове намират своето правно основание в чл.117, ал.7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съответно в чл.86, ал.1 ЗЗД. Наред с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.

Ищецът „НИКОМ - 97” АД гр. Велико Търново, твърди в исковата си молба, че е собственик на Трафопост №3, намиращ се в УПИ V-3736, кв.550 по плана на гр. Велико Търново, ж.к. "Колю Фичето" и Кабелно захранване 1кV-1 Етап. Същите били изградени съгласно договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение - Горна Оряховица" АД, клон Велико Търново №54/03.05.2004г. и договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение - Горна Оряховица" АД, клон Велико Търново №65/21.05.2004г. Трафопост №3, оборудван с 2бр. силови трансформатори 20/0,4 кV с мощност 630 кVА, бил въведен в експлоатация с Разрешение за ползване №028 от 18.06.2004г. издадено от Началник РДНСК - Велико Търново, а кабелното захранване, свързващо Трафопост №3 и Жилищна група “Роуд-2” и включващо електромерните табла на “Роуд-2”, било въведено в експлоатация с Разрешение за ползване №035 от 13.08.2004г., издадено от Началник сектор „Строителен контрол” при РДНСК - Велико Търново. Твърди, че така изграденият трафопост №3 и кабелно захранване се ползват само от ответника „Е.ОН България Мрежи” АД (с предходно наименование “Електроразпределение -Горна Оряховица” АД) от пускането на обекта в експлоатация до настоящия момент за снабдяване с електрическа енергия живущите в блок - Жилищна група “Роуд-2”, както и множество други потребители в района на трафопоста, без „НИКОМ - 97” АД да ползва ел.енергия от посочения енергиен обект. Твърди, че всички разходи по неговата поддръжка, като данъци, такси, консумативи и др., били заплащани само от ищеца. Ползването на трафопост №3 и кабелно захранване било предоставено от ищеца на ответника в изпълнение на законовото задължение, вменено с чл.117 ал.7 от ЗЕ, да предостави достъп през собствените си уредби за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия до потребители - клиенти на електроразпределителното дружество. Ищецът твърди, че е отправял нееднократно писмени искания (посочени в исковата молба писма със съответни изходящи номера и дати) до ответника за сключване на договор за предоставения достъп, но до сключването на такъв така и не се стигнало. В съответствие с насрещно писмо, отправено му от ответника, и съобразно разпоредбите на Методика за определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/ или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия... (Методиката), одобрена от ДКЕР с протоколно решение №49/15.07.2004г., т.2., ищецът сам определил цената за достъп, за което уведомил ответника, като поискал в срок до 14 дни да бъдат проведени преговори и подписан договор за предоставения достъп. Сочи, че въпреки положените усилия за постигане на споразумение, се натъкнал на мълчалив отказ от страна на ответника да сключи договор и да заплаща цена за предоставения му достъп за ползване на собствените на ищеца енергийни обекти - Трафопост №3 и Кабелно захранване 1кV-1 Етап. С оглед на това ищецът отнесъл въпроса до секторния регулатор - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ с Писмо с вх.№Е-12-00-356/04.07.2006г., по повод на което ДКЕВР се произнесла, определяйки, че от страна на ответника, следва да бъде заплащана на ищеца цена за предоставения достъп в размер на 2 831 лв., за което страните били уведомени. Излага, че въпреки указанията на секторния регулатор, ответникът и до сега отказва да сключи договор с ищеца и да заплаща цена за достъп за ползваните Трафопост №3 и Кабелно захранване 1кV-1 Етап.

В депозираната по реда на чл.372, ал.1 ГПК допълнителна искова молба, основавайки се на изложените в отговора на ответника становище по обстоятелствата, на които се основава иска, направените възражения и наведените твърдения, ищецът счита, че между страните не е налице спор по фактите, а спора е изцяло за правните последици от настъпването на тези факти.

За доказване на тези свои твърдения с исковата молба и допълнително в съдебно заседание ищецът е представил писмени доказателства, приети по делото. По негово искане е допусната и приета съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ). В съдебно заседание ищецът чрез процесуалният си представител адвокат С. С. заявява, че поддържа предявените искове и моли за уважаването им в пълен размер.

Както в представените по реда и в сроковете на чл.367, ал.1 ГПК и чл.373, ал.1 ГПК отговор и допълнителен отговор, така и в открито съдебно заседание, ответникът „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД, гр. Варна, като не оспорва по същество ищцовите твърдения, че от страна на последния му е бил предоставен достъп през посочените в исковата молба съоръжения (Трафопост №3 и Кабелно захранване 1кV-1 Етап) за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители през претендирания период, за което не е заплащал цена, заявява, че не дължи такава, поради което счита ищцовата претенция за неоснователна. Това свое твърдение ответникът извежда на основата на анализ на законовата разпоредба на чл.117, ал.7 ЗЕ, разпореждаща, че собственикът на електрически уредби и съоръжения е длъжен да предостави достъп на преносното, съответно на разпределителното, предприятие през собствените си уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, като цената за предоставения достъп следва да се определи по методика, одобрена от комисията, съответно на чл.1 от Методика за определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/ или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия... (Методиката), одобрена от ДКЕР с протоколно решение №49/15.07.2004г., т.2., указващ, че цената се определя на основата на договор за предоставен достъп от потребители през собствените им уредби. Наред с това счита, че целта на Методиката, респ. цената за достъп, е да компенсира разходите на собственика по поддръжка и обслужване на съоръженията, като в тази връзка ищецът не е представил никакви доказателства за извършени от него разходи. Твърди, че ищецът не е извършвал поддръжка на съоръженията от пускането им в експлоатация до настоящия момент. Оспорва посочената в представените аналитични ведомости стойност на ДМА, представляващи процесните енергийни обекти. Твърди, че между страните е водена преписка за изкупуване на посочените от ищеца енергийни съоръжения, която не е финализирана поради противоречие в становищата на страните относно размера на изкупната цена. Ответникът твърди, че анализът на нормите на чл.117, ал.7 ЗЕ и Методиката налага извода, че предоставянето на достъп е задължение за потребителя, но цената за това се определя задължително по Методиката, одобрена от комисията (ДКЕВР), като съгласно същата, за да бъде определена цената за достъп през собствени на потребители уредби, е необходимо да бъде сключен договор за предоставен достъп (т.1 от Методиката). И тъй като в конкретния случай договор между страните не е сключван, твърди, че не дължи цена за достъп, определена съгласно Методиката. Ответникът заявява, че не оспорва, че ищецът е изградил посочените съоръжения (Трафопост №3 и Кабелно захранване 1кV-1 Етап), както и обстоятелството, че чрез тези съоръжения се захранват други потребители, считано от 18.06.2004г. до 31.12.2007г., като не оспорва и твърдението, че ищецът е собственик на процесния Трафопост №3 през претендирания период. Наред с това ответникът твърди, че от страна на ищеца не са представени доказателства за собственост върху Кабелно захранване 1кV-1 етап, като възразява, че представеното с исковата молба Разрешение за ползване №035/13.08.2004г., с възложители общо 46 физически и юридически лица, не е достатъчно, за да може да се установи по несъмнен начин собствеността на това енергийно съоръжение в процесния период. Счита, че същото не е достатъчно, за да се установи на каква част, в какво съотношение и на какъв процент се легитимира „Ником-97” АД - гр.Велико Търново като собственик на тази кабелна линия, както и основанието за включването й в активите на дружеството. С оглед на това счита, че съобразно само представените с исковата молба документи не се установява материалната легитимация на ищеца и интереса му да води настоящия процес. С допълнителния си отговор ответникът е направил искане, поддържано и в съдебно заседание, съдът да се произнесе с решението си по делото относно следното правоотношение:

- да приеме за установено, че определянето на цената за достъп съгласно Методиката за определяне цените за предоставен достъп на преносното или разпределителното предприятие от потребители през собствените им уредби и/ или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия... се извършва при сключен договор за това.

Това искане съдът е квалифицирал правно като предявяване на инцидентен установителен иск - чл.124, ал.1 ГПК.

В съдебно заседание чрез процесуалният си представител адвокат Е. Д. ответникът поддържа така направените възражения, в частност основното от тях – за недължимост на цена за предоставен достъп при липса на сключен между собственика и енергийното предприятие договор за това, с оглед на което моли предявените спрямо него искове да бъдат отхвърлени изцяло, като се уважи предявеният от него инцидентен установителен иск.

Съобразно изразените от страните становища както в разменените между тях книжа (искова молба, отговор, допълнителна искова молба и допълнителен отговор), така и в съдебно заседание, съдът е приел, че предмет на предявеният от ищеца главен иск е претенцията му за осъждане на ответника да му заплати дължимата цена за предоставен достъп и ползване на Трафопост №3, намиращ се в УПИ V-3736, кв.550 по плана на гр. Велико Търново, ж.к. "Колю Фичето" и Кабелно захранване 1кV-1 Етап, и негова собственост, определена съгласно Методика за определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/ или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия..., одобрена от ДКЕР с протоколно решение №49/15.07.2004г., т.2., (Методиката), за периода 18.06.2004г. - 31.12.2007г.

Основният спор между страните се извежда при възражението на ответника „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД, гр. Варна, че в съответствие с разпоредбите на чл.117, ал.7 ЗЕ и т.1 от Методиката, цената за предоставения от собственика достъп до собствените му електрически уредби и съоръжения на електропреносното предприятие, се дължи и следва да се определи по правилата на Методиката само, ако има сключен между страните договор за това. В тази връзка и за установяване на това основно възражение е и приетият за съвместно разглеждане в процеса инцидентен установителен иск.

За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

І. По фактите

С окончателния доклад по делото, направен въз основа на твърденията и възраженията на страните, изразени както в разменените между тях книжа, така и в открито съдебно заседание, съдът е приел, че следните факти не са спорни между тях, съответно същите не се нуждаят от доказване:

1. Ищецът е изградил посочените в исковата молба съоръжения - Трафопост №3, намиращ се в УПИ V-3736, кв.550 по плана на гр. Велико Търново, ж.к. "Колю Фичето" и Кабелно захранване 1кV-1 Етап, съгласно Договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение – Горна Оряховица" АД, клон Велико Търново №54/03.05.2004г. и Договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение - Горна Оряховица" АД, клон Велико Търново №65/21.05.2004г.

2. През процесния период ищецът е собственик на Трафопост №3, намиращ се в УПИ V-3736, кв.550 по плана на гр. Велико Търново, ж.к. "Колю Фичето".

3. Ищецът, съобразно и задължението си по чл.117, ал.7 ЗЕ, е предоставил достъп до тези съоръжения на ответното дружество за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители за процесния период 18.06.2004г. - 31.12.2007г., като чрез тези съоръжения се захранвани други клиенти (потребители) на ответното дружество през процесния период.

4. За предоставения му достъп ответникът не е заплащал цена.

5. Договор за предоставен от страна на ищеца на ответника достъп през процесните съоръжения - Трафопост №3 и Кабелно захранване 1кV-1 Етап, не е сключван между страните.

6. Между страните е водена преписка за изкупуване на посочените от ищеца енергийни съоръжения, която не е финализирана поради противоречие в становищата на страните относно размера на изкупната цена.

Спорните между страните обстоятелства се заключават в следното:

1. Легитимира ли се ищецът като собственик на процесното енергийно съоръжение – Кабелно захранване 1кV-1 Етап, находящо се в УПИ V-3736, кв.550 по плана на гр. Велико Търново, ж.к. “Колю Фичето”.

2. Какъв е източникът на задължението за плащане на цената за присъединяване;

3. За възникване на правото за получаване на цена за достъп необходимо ли е да е сключен договор за предоставяне на достъп;

4. Дължимо ли е заплащане на цена за достъп при посочените по делото факти и обстоятелства, като

5. в случай, че такава е дължима, какъв е нейният размер и как следва да се определи същия.

6. Задължителен ли е размерът на цената за достъп, когато той е определен от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

І. По същество

1. По преюдициалният установителен иск, предявен от ответника.

Съгласно нормата на чл.117, ал.7 от ЗЕ, собствениците на електрически уредби и съоръжения са длъжни да предоставят достъп на преносното, съответно на разпределителното, предприятие през собствените си уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, като цената за предоставения достъп се определя по методика, одобрена от комисията (ДКЕВР, с предходна абревиатура ДКЕР). С оглед на това съдът приема, че източник на правоотношението е самата норма на чл.117, ал.7 от ЗЕ. Законодателят е установил правата и задълженията на страните по това правоотношение, неговото съдържание - характеризиращата престация – предоставяне на достъп за ползване на съответното енергийно съоръжение и/ или обект на електропреносното дружество от страна на неговия собственик (в случая Трафопост №3 и Кабелно захранване 1кV-1 Етап, находящи се в УПИ V-3736, кв.550 по плана на гр. Велико Търново, ж.к. „Колю Фичето”), съответно насрещното задължение – плащане на цена за предоставения достъп от страна на електропреносното предприятие на собственика на съответното енергийно съоръжение и/ или обект. Самата цена подлежи на определяне от ДКЕВР, съгласно Методиката, одобрена от комисията, но също така, доколкото се касае за облигационни правоотношения на възмездна основа и то между равнопоставени субекти, то важи правилото за договорната свобода и страните могат да постигнат съгласие и за друга цена.

Възлагането от законодателя на възмездната основа по договора чрез нормата на чл.117, ал.7 от ЗЕ по същество идва да укаже принципа на равнопоставеност между страните и недопускането на злоупотреба с права, включително и монополни такива. Ако страните не могат да постигнат съгласие за цената, то в този случай същата ще се определи от ДКЕВР. Нито собственикът на енергийното съоръжение обаче може да откаже достъпа до съоръжението (за нарушаването на тази императивна законова разпоредба е предвидена строга санкция – чл.209 ЗЕ), нито електропреносното предприятие има право на безвъзмездно ползване, позовавайки се на обстоятелството, че между страните не е сключван писмен договор за това. Едно подобно тълкуване на закона би означавало да се задължи предоставянето на достъпа и едновременно с това възмездността на това ползване да се постави избирателно на волята на електропреносното, съотв. разпределителното предприятие, с оглед преценката му дали да сключи или не договор, в който смисъл са и наведените от ответното дружество доводи. А това от своя страна би означавало не само противоречие със закона (чл.117, ал.7 ЗЕ), но и произвол, граничещ до степен на злоупотреба с монополно положение, напълно в разрез с принципа на равнопоставеност на страните в това облигационно правоотношение.

С оглед изложеното съдът приема, че при предоставен, по реда на чл.117, ал.7 ЗЕ, от страна на собствениците на електрически уредби и съоръжения достъп до същите на преносното, съотв. на разпределителното, предприятие през тях за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, се дължи заплащане на цена за така предоставения достъп от преносното, съответно разпределителното, предприятие на собственика, чийто размер следва да се определи в съответствие с разпоредбите на Методиката за определяне цените за предоставен достъп на преносното или разпределителното предприятие от потребители през собствените им уредби и/ или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия... Това задължение (за плащане на цена за достъп) възниква по силата на закона, независимо дали е сключен договор между собственика на енергийното съоръжение и енергийното предприятие, комуто се предоставя достъпа. Достатъчно е само да се установи, че собственикът на съответното енергийно съоръжение и/ или обект е изпълнил законовото си задължение, визирано в чл.117, ал.7 ЗЕ, и е предоставил достъп до същото на съответното преносно или разпределително предприятие. Цената се дължи за фактически осъществявания достъп и ползване, а не само и единствено на основание сключен за целта договор.

Ето защо съдът приема предявеният в противен смисъл инцидентен установителен иск от ответното дружество за неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

2. По предявеният от ищеца главен иск.

Като не оспорва твърденията на ищеца, че същият е изградил процесните енергийни съоръжения - Трафопост №3, намиращ се в УПИ V-3736, кв.550 по плана на гр. Велико Търново, ж.к. "Колю Фичето" и Кабелно захранване 1кV-1 Етап, съгласно Договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение – Горна Оряховица" АД, клон Велико Търново №54/03.05.2004г. и Договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение - Горна Оряховица” АД, клон Велико Търново №65/21.05.2004г., както и че през процесния период ищецът е собственик на трафопоста, ответникът възразява, че ищецът не се легитимира като собственик на Кабелно захранване 1кV-1 Етап. В това се заключава и меродавния за произнасянето по този иск спорен момент между страните.

От представените от ищеца с молбите от 11.12.2008г и от 27.01.2009г. писмени доказателства се установява, че същият не само е инвестирал средства по закупуването и изграждането на кабелното трасе, но и че тази дейност е предприета, организирана и осъществена в съответствие с изискванията на специалните за целта нормативи. Видно както от представените окончателен доклад, съгласно чл.168, ал.6 от ЗУТ, така и от протокол за установяване на годността за приемане на строежа (обр.16) именно ищцовото дружество е посочено като основен възложител на строежа, легитимиращ се и като собственик на терена, върху който същият е реализиран (НА №23, т.І, рег. №401, дело №16/2002г. на нотариус №283 на НК – л.335), като за останалите възложители са посочени конкретните части от строежа, върху които е придобито право на собственост. Нещо повече, собствеността на ищеца върху процесното съоръжение се оспорва от ответника в аспект на изключителна такава, с обосноваването само на довод, че ищецът е само съсобственик. В този смисъл, дори и да се приеме, че ищецът е съсобственик на вещта, то воденето на дела във връзка с възмездното ползване на съсобствената вещ от трето лице касае акт на управление, а не на разпореждане, поради което активната легитимация на ищеца не може да бъде отречена.

Следва да се съобрази също така, че съгласно посочения НА №23, т.І, рег. №401, дело №16/2002г. на нотариус №283 на НК (л.335) ищецът се легитимира като собственик на терена, върху който са изградени обектите, и в частност, в който са положени кабелите, поради което и въпросът за правото на собственост на тази принадлежност (кабелно захранване) би могъл да получи разрешение и на основата на собствеността на главната вещ (чл.98 ЗС).

С оглед изложеното съдът приема, че ищцовото дружество се легитимира надлежно като собственик на процесната вещ - Кабелно захранване 1кV-1 Етап, находящо се в УПИ V-3736, кв.550 по плана на гр. Велико Търново, ж.к. „Колю Фичето”.

Както вече беше посочено по-горе в мотивите (т.2), източник на възникналото между страните по делото правоотношение е самият закон - чл.117, ал.7 от ЗЕ. Посочената правна норма установява както правата и задълженията на страните по това правоотношение, така и неговото съдържание - характеризиращата престация – предоставяне на достъп за ползване на съответното енергийно съоръжение и/ или обект на електропреносното дружество от страна на неговия собственик (в случая Трафопост №3 и Кабелно захранване 1кV-1 Етап, находящи се в УПИ V-3736, кв.550 по плана на гр. Велико Търново, ж.к. „Колю Фичето”), съответно насрещното задължение – плащане на цена за предоставения достъп от страна на електропреносното предприятие на собственика на съответното енергийно съоръжение и/ или обект. С оглед на това следва да се приеме, че за възникване на правото за получаване на цена за достъп не е необходимо да е сключен нарочен за целта договор за предоставяне на достъп, а е достатъчно да се установят страните по правоотношението и изпълнението на характеризиращата това облигационно отношение престация – предоставянето на достъп. По отношение на тези спорни между страните моменти (какъв е източникът на задължението за плащане на цената за присъединяване и за възникване на правото за получаване на цена за достъп необходимо ли е да е сключен договор за предоставяне на достъп) приложение следва да намери казаното по-горе в мотивите във връзка с произнасянето по предявения ИУИ.

С оглед горното, съобразявайки и безспорно установените между страните факти, че ищецът, съобразно и задължението си по чл.117, ал.7 ЗЕ, е предоставил достъп до собствените си енергийни съоръжения (Трафопост №3, намиращ се в УПИ V-3736, кв.550 по плана на гр. Велико Търново, ж.к. "Колю Фичето" и Кабелно захранване 1кV-1 Етап), на ответното дружество за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители за процесния период 18.06.2004г. - 31.12.2007г., като чрез тези съоръжения се захранвани други клиенти (потребители) на ответното дружество през процесния период, както и че ответникът не е заплащал цена за така предоставения му достъп, съдът приема, че ищцовата претенция за заплащане от страна на ответното дружество на цена за предоставения достъп се установява безспорно в своето основание.

Що се касае до определяне размера на дължимата цена за предоставения достъп и осъществено ползване на трафопоста и кабелното захранване от ответното дружество при осъществяване предмета му на дейност, съдът намира, че същата следва да се определи на основата на установената Методика, одобрена от ДКЕР с протоколно решение №49/15.07.2004г.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от Методиката цените за предоставен достъп се образуват от лицето, предоставящо достъп до собствените си уредби и/ или съоръжения. ДКЕРВ осъществява контрол по образуването и прилагането на цените на достъп, респ. тяхното съответствие със зададените с Методиката коефициенти на обслужване и формули за изчисление (чл.8). В този смисъл съдът приема, че определената от ДКЕВР цена за предоставен достъп не е задължителна за страните. Това разбиране е в унисон и с изразеното по-горе становище за равнопоставеност на страните в това правоотношение, в съответствие с което същите имат договорната свобода да постигнат съгласие и за друга цена. В конкретния случай няма спор, че страните не са постигнали такава договореност, като помежду им не е сключван договор за предоставения достъп. Обезщетението обаче се претендира за фактически осъществявания достъп и ползване, а не на основание сключен за целта договор. С оглед разпоредбата на чл.117, ал.7 ЗЕ не сключването на такъв договор служи за предпоставка да се разреши ползването и достъпа до процесните съоръжения на ответника, осъществяващ лицензирана дейност по електропренос и разпределение на електроенергия, доколкото собственикът се явява задължен да предостави достъп по силата на закона. Същевременно самият закон изисква този достъп и ползване да се извършва на възмездна основа, като именно цената е обект на регулиране с Методиката.

Основавайки се на посочената законова разпоредба (чл.117, ал.7 от ЗЕ), относима за целия процесен период и разпореждаща определяне на дължимата цена за предоставения достъп по методика, одобрена от ДКЕР, и на относимите разпоредби на самата Методика, приета по силата на законова делегация от ДКЕР с протоколно решение №49/15.07.2004г., съдът приема, че дължимата цена за предоставения достъп за процесния период следва да се определи изцяло на основата на посочената Методика.

По делото е допусната ССчЕ, една от задачите на която е била да определи дължимата месечна цена за достъп за претендирания от ищеца период на основата на Методиката за определяне цените за предоставен достъп на преносното или разпределителното предприятие от потребители през собствените им уредби и/ или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия..., приета от ДКЕВР с решение по протокол №49/15.07.2004г., т.2, и решенията за определяне на коефициентите за обслужване на годините 2004, 2005, 2006 и 2007. Съгласно изслушаното и прието без възражения от страните и съда заключение на вещото лице, общата дължима месечна цена за предоставения достъп от ищеца до собствените му енергийни съоръжения (Трафопост №3 и Кабелно захранване 1кV-1 Етап) за процесния период е в размер на 137 896,13 лв.

Съобразявайки всички съображения, изложени до тук, съдът приема, че дължимата от ответното дружество цена за предоставения му от ищеца достъп до собствените му енергийни съоръжения следва да се определи съобразно заключението на ССчЕ в размер на 137 896,13 лв. Предявената претенция в размер на 136 053,97 лева безспорно се обхваща от тази сума, поради което следва да се уважи в пълния заявен размер. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.04.2008г., до окончателното й заплащане.

С оглед на това и като съобрази, че цената за предоставения достъп, съгласно Методиката се определя за месец за едногодишен период (чл.7 от Методиката), съдът приема за основателна и заявената акцесорна претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка една месечна цена за период, считано от настъпването на изискуемостта на всяко едно месечно задължение до подаване на исковата молба. Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана ССчЕ общият размер на това обезщетение е 15 261,65 лв., в който именно размер съдът приема, че следва да се уважи предявеният иск, а в останалата му част до пълният претендиран размер от 34 078,42 лева, следва да се отхвърли.

С оглед този изход на спора основателно, с оглед разпоредбата на чл.чл.78, ал.1 от ГПК, се явява искането на ищеца ответникът да му възстанови сторените по делото разноски. Същите, съобразно представените нарочни за целта доказателства, са в общ размер на 14 517,80 лв. (в т.ч.6 805,30 лв. платената д.т., 150 лв. – платено възнаграждение за ССчЕ (л.363); 7 500 лв. платено адвокатско възнаграждение (л.65, 360 и 361 от делото) и 62,50 лв. други разноски във връзка с делото (л.45, 166, 3663 и 368 от делото), от които ответното дружество следва да бъде осъдено да репарира на ищеца сумата 12 912,12 лв. съразмерно на уважената част на исковете.

От страна на ответника „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД също е направено искане за присъждане по съразмерност на сторените разноски по делото. Искането е основателно, с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, като разноските, които следва да се присъдят на тази страна съразмерно с отхвърлената част на исковете е в размер на 431,34 лв. (общ размер на доказаните разноски 3 900 лв. – възнаграждения за адвокат (л.143) и вещо лице).

Предвид обстоятелството, че никоя от страните не е представила нарочен списък по смисъла на чл.80 ГПК на сторените по делото разноски, въпреки изричните указания на съда, дадени с определението по чл.374 от ГПК от 09.10.2008г., и с оглед разпоредбата на чл.80, изр.2-ро ГПК, съдът приема, че частта от решението, касаеща произнасянето по разноските и имаща характер на определение, не би могла да се обжалва от страните.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.„Девня”, №2, представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС Анатоли Симеонов Симеонов, Едгарх Фридрих Кек и Анатоли Русанов Токмакчиев, ДА ЗАПЛАТИ на „НИКОМ - 97” АД, ЕИК 104069692, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски” №15, представлявано от Стоян Савов Шопов, на основание чл.117, ал.7 от ЗЕ, сумата 136 053,97 лв. (сто тридесет и шест хиляди петдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща общия размер на дължима, но незаплатена цена за предоставения достъп до собствените на ищеца съоръжения – трафопост №3 и кабелно захранване 1кV-І Етап, находящи се в УПИ V-3736, кв.550 по плана на гр. Велико Търново, ж.к. “Колю Фичето”, за периода 18.06.2004г. - 31.12.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 09.04.2008г., до окончателното й плащане, както и сумата 15 261,65 лв. (петнадесет хиляди двеста шестдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща общия размер на следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка една месечна цена за период, считано от настъпването на изискуемостта на всяко едно месечно задължение до подаване на исковата молба – 09.04.2008г., като

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над присъдения от съда размер от 15 261,65 лева до пълния претендиран размер от 34 078,42 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА „НИКОМ - 97” АД, ЕИК 104069692, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски” №15, представлявано от Стоян Савов Шопов ДА ЗАПЛАТИ на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.„Девня”, №2, представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС Анатоли Симеонов Симеонов, Едгарх Фридрих Кек и Анатоли Русанов Токмакчиев, сумата 431,34 лева (четиристотин тридесет и един лева и тридесет и четири стотинки), представляваща част от направените от ответника разноски за производството, съразмерна с отхвърлената част на исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на страните на препис от същото.

РЕШЕНИЕТО в частта, досежно произнасянето по исканията на страните за присъждане на сторените за производството разноски, имащо характер на определение, е окончателно и не може да бъде обжалвано, по аргумент от чл.80, изр.2-ро ГПК.

Председател: