Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 23.02.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, търговско отделение в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Г.Й.

при секретаря Е.П. като разгледа докладваното от съдията т.дело № 272 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226 от КЗ, а в условията на пасивно евентуално съединяване и чл.45 от ЗЗД.

В исковата молба ищците Д.В.М. и Р.Н.М.,*** излагат, че на 23.08.2006 г., в резултат на виновно причинено от ответника А.К.Ф. ***, при управление на лек автомобил "Пежо 605" с ДК N В 7515 СК, пътно - транспортно произшествие е настъпила смъртта на сина им Ю. Р. М.. Излагат се твърдения, че са преживели изключително тежко и болезнено загубата на сина си, което е повлияло на психическото и физическото им здраве. Излагат още, че автомобилът управляван от причинителя на пътно - транспортното произшествие е бил застрахован за риска "гражданска отговорност" при ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, със седалище гр. София като произшествието за водача е настъпило при условията на риска "гражданска отговорност". Молят съда да осъди ответното дружество да заплати на всеки от тях сумата от 45 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите.

В условията на евентуалност, в случай, че исковете срещу застрахователя бъдат отхвърлени, молят съда да осъди прекия причинител на вредата, да им заплати обезщетение в горепосочения размер.

В срока по чл.367 от ГПК, ответното дружество е подало отговор, в който оспорва предявените искове, като излага, че размерът на претендираните обезщетение е прекомерно завишен. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение с водача, управлявал автомобила, с който е предизвикано ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Излагат се твърдения, че вторият ответник е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол, поради което прави искане за привличането му като трето лице помагач, предвид възможността за предявяване на регресен иск спрямо него.

В срока по чл.367 от ГПК, ответникът А.Ф. е подал отговор, в който оспорва предявените в условията на евентуалност искове, като излага, че размерът на претендираните обезщетение е прекомерно завишен. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че последният е управлявал мотоциклета, без да е притежавал съответната за това категория.

След получаване на преписи от отговорите, ищците са подали допълнителна искова молба, в която са пояснили първоначалната, като са формулирали искане за заплащане на законната лихва по отношения на застрахователя, считано от датата на уведомяването – 31.08.2006 г., а по отношение на извършителя на деянието, считано от датата на събитието – 23.08.2006 г.

С определение от 02.10.2008 г., съдът е конституирал като трето лице помагач на страната на ответното дружество ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, със седалище гр.София - А.К.Ф. ***, на осн. чл.219 от ГПК и по искане на ищците е допуснал изменение на искането за заплащане на лихва за забава върху главниците, като по отношение на ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, със седалище гр.София, законната лихва се претендира от датата на уведомяването за настъпилото ПТП – 31.08.2006 г., а по отношение на А.К.Ф. ***, законната лихва се претендира от датата на увреждането – 23.08.2006 г., на осн. чл.214, ал.1 вр. чл.372, ал.2 от ГПК.

Съдът като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и аргументи на страните, след съвкупна преценка и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Между страните не се спори, че на 23.08.2006 г. по пътя с. Езерово - Варна, при управление на МПС - лек автомобил "Пежо 605" с ДК N В 7515 СК, в пияно състояние, ответникът А.К.Ф., причинил смъртта на Ю. Р. М..

В одобрено по реда на чл.382, ал.7 от НПК споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД 1951/2007 г. по описа на Варненски окръжен съд e прието, че ответникът А.К., на 23.08.2006 г., по пътя с. Езерово – гр. Варна, при управление на МПС - лек автомобил "Пежо 605" с ДК N В 7515 СК, нарушил правилата за движение – чл.16, ал.1, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ю. Р. М., като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 2.7 на хиляда и дееца е напуснал местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3 пр.1 и пр.6, б.”б” пр.1 от НК.

От показанията на свидетелите К. В. и В. Д., които се кредитират от съда като непосредствени се установява, че преди произшествието, ищците са се намирали в добри отношения със сина си Ю., били са взаимно привързани и са си помагали, като са преживяли смъртта му изключително тежко и спомена за сполетялата ги трагедия не е отшумял. Двамата свидетели сочат, че преди произшествието пострадалият винаги е управлявал мотоциклета си с предпазна каска, като свид. В. е видяла окървавената му каска, непосредствено след произшествието.

От заключението на вещото лица по назначената съдебно – медицинска експертиза, което се възприема от съда като обективно и компетентно изготвено се установява, че в кръвта на пострадалия след произшествието, не е установено наличие на алкохол, а с оглед характера на уврежданията, може да се направи извод, че е носил предпазна каска по време на удара.

От заключенията на вещите лица по назначените единична и тройна съдебно – автотехнически експертизи, които се възприемат от съда като безпротиворечиво, обективно и компетентно изготвени се установява, че по време на произшествието, мотористът е бил с каска на главата, движил се е със скорост около 70 км/ч, мотоциклетът е бил технически изправен, като е преминал последен технически преглед на 05.07.2006 г. и водачът на мотоциклета е притежавал валидно свидетелство за правоуправление на този вид МПС.

От приложената по делото застрахователна полица 0024519 на ЗК “ЛЕВ ИНС” АД от 30.12.2005 г., със срок на действие 01.01.2006 г. – 31.12.2006 г. е видно, че собственикът на автомобила, с който е било причинено пътно- транспортното произшествие е бил застрахован по риска "гражданска отговорност" за горепосочения период, като застрахователната сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, за всяко събитие при едно пострадало лице е 700 000 лева. Видно от представеното като доказателство заявление за регистрация N 060819053531 от 18.08.2006 г., вторият ответник е придобил собствеността върху застрахования автомобил преди датата на произшествието.

Гореизложената фактическа обстановка, обуславя следните правни изводи:

В Постановления №2/84 г., № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС е определен кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смърт, като това са само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. Най – близки възходящи на пострадалия по права линия са родителите, като видно от представения акт за раждане, ищците са родители на пострадалия при пътно – транспортното произшествие – Ю. Р. М..

Ищците претендират заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовават на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск "гражданска отговорност". От приложената по делото застрахователна полица е видно, че ответникът Ф., преди датата на произшествието е придобил собствеността върху автомобила, с който е било причинено пътно – транспортното произшествие, като предишния собственик е бил застрахован по риска "гражданска отговорност" при ответното дружество.

По силата на договора за застраховка гражданска отговорност, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства, и за които отговарят съобразно българското законодателство.

Предвид разпоредбата на чл.257, ал.2 от ГПК, съобразно която застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание, които обстоятелства се установяват от събразните по делото доказателства, а и ответното дружество, не е изпълнило задължението по чл.190 от ГПК, да представи преписката по застрахователна полица N 0024519/2006 г. относно риска “Гражданска отговорност”, за лек автомобил “Пежо 605” с ДК N В 7515 С., поради което и на осн. чл.161 от ГПК, следва да се приеме, че застрахователят е бил уведомен за прехвърлянето на собствеността върху застрахования автомобил, по смисъла на чл.263 от КЗ, съдът намира, че към момента на произшествието, водачът на автомобила, с който същото е причинено е бил застрахован срещу риска гражданска отговорност в ответното дружество.

Обстоятелството, че деликвентът причинил вредата е бил обхванат от застрахователна закрила по застраховката "гражданска отговорност", обуславя правото на лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смърт да пострадалия, да предявят прекия иск по чл.226 от КЗ.

За ангажиране на отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност" на водач на МПС за вреди причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищците да установят, че причинените вреди, чието обезщетяване претендират, са пряк резултат от противоправно поведение на застрахованото лице.

Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда. Доколкото по смисъла на чл.383, ал.1 от НПК, одобреното споразумение за прекратяване има последиците на влязла в сила присъда, съдът намира че не може да преразглежда въпросите свързани с това дали е извършено дянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Доколкото причиняването на смърт в пияно състояние е елемент от престъпния състав, не е допустимо в настоящото производство да се оспорва наличието на причинна връзка между деянието и вредите.

Съдът намира за неоснователни направените от ответниците възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, поради неизползване на предпазна каска и липса на категория за управляване на мотоциклет, доколкото от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че по време на произшествието, пострадалият е бил с предпазна каска и е притежавал необходимата категория за управление на мотоциклет.

С оглед установеното по безспорен начин виновно поведение на ответника Ф., в резултат на което е причинена смъртта на сина на ищците и последните са преживели изключително тежко нейната загуба, предвид добрите отношение, в които са се намирали, като страданията им не са отминали, съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, поради което предявените искове за обезщетяването им по справедливост, следва да бъде уважен.

По отношение на размера на обезщетението, съдът съобрази, че болките и страданията, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това. В конкретния случай, по делото е безспорно установено, че между ищците и починалия им син, са съществували отношения на обич, привързаност, разбирателство и взаимопомощ. Със загубата на сина си, ищците са се лишили от моралната подкрепа и опора на един от най-близките хора в живота им. Починалият Ю. М. е бил в млада, трудоспособна възраст и внезапната му смърт е лишила родителите от синовна обич и грижа. Ищците завинаги и до края на живота си ще трябва да живеят с болката от нелепата загуба на сина си, изгубвайки го при трагични обстоятелства.

Предвид това и съобразявайки се с факта, че загубата на дете няма паричен еквивалент, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че предявените искове за неимуществени вреди, причинени със смъртта на сина на ищците, са основателни и доказани до размера общо на сумата 80 000 лева, или по 40 000 лева за всеки един от тях, като за разликите до 45 000 лева за всеки от ищците, исковете следва да бъдат отхвърлени.

Макар по арг. на чл.227, т.2 от КЗ вр. чл.84, ал.3 и чл.86 от ЗЗД, застрахователят да дължи заплащане на лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и предвид основателността на иска по чл.226, ал.1 от КЗ, основателна се явява и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на уведомяването на застрахователя – 31.08.2006 г. до окончателното изплащане на задължението.

Предвид обстоятелството, че присъдения размер е под лимитираната отговорност на застрахователя, съдът намира, че не дължи произнасяне по евентуално предявените искове срещу А.К.Ф..

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците, следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 1302 лв. Искането за заплащане на разноски за снабдяване със удостоверение за актуално състояние на ответното дружество, следва да бъде оставено без уважение, тъй като разноските не са направени в настоящото производство.

На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответното дружество, следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда, държавна такса върху уважената част от исковете, в размер на 3200 лева.

Мотивиран от гореизложеното на осн.чл.235 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, със седалище гр. София и адрес на управление бул."Цар Борис III" N 41, регистриранo по ф.д.N 12744/2001 г. по описа на СГС, представлявано от изпълнителния директор Стефан Софиянски, при участието на третото лице помагач А.К.Ф., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.М. с ЕГН ********** ***, м-ст “Боровец” 196, сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпила смърт на сина й Ю. Р. М., при пътно – транспортно произшествие на 23.08.2006 г., от виновното поведение на А.К.Ф. ***, при управление на лек автомобил "Пежо 605" с ДК N В 7515 СК, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица № 0024519 в ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2006 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.227, т.2 от КЗ вр. чл.86 вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.М. с ЕГН ********** ***, м-ст “Боровец” 196 срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, със седалище гр. София и адрес на управление бул."Цар Борис III" N 41, регистриранo по ф.д.N 12744/2001 г. по описа на СГС, представлявано от изпълнителния директор Стефан Софиянски, при участието на третото лице помагач А.К.Ф., с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ, за разликата над 40 000 лева до предявения размер от 45 000 лева.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, със седалище гр. София и адрес на управление бул."Цар Борис III" N 41, регистриранo по ф.д.N 12744/2001 г. по описа на СГС, представлявано от изпълнителния директор Стефан Софиянски, при участието на третото лице помагач А.К.Ф., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Н.М., с ЕГН ********** ***, м-ст “Боровец” 196, сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпила смърт на сина му Ю. Р. М., при пътно – транспортно произшествие на 23.08.2006 г., от виновното поведение на А.К.Ф. ***, при управление на лек автомобил "Пежо 605" с ДК N В 7515 СК, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица № 0024519 в ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2006 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.227, т.2 от КЗ вр. чл.86 вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Н.М., с ЕГН ********** ***, м-ст “Боровец” 196 срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, със седалище гр. София и адрес на управление бул."Цар Борис III" N 41, регистриранo по ф.д.N 12744/2001 г. по описа на СГС, представлявано от изпълнителния директор Стефан Софиянски, при участието на третото лице помагач А.К.Ф., с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ, за разликата над 40 000 лева до предявения размер от 45 000 лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: