Р Е Ш Е
Н И Е
№…..гр. Варна, 10.02.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, търговско отделение в публичното заседание на деветнадесети януари през двехиляди и девета година в състав:
При секретаря К.В. , като
разгледа докалдваното от съдията т.дело №204 по описа на съда за 2008
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение от 10.03.08 г. по т.дело № 631/07 г. на ВКС е отменено решение от по т.дело № 606/07 г. на ВОС, търговско
отделение. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС .
Продадена е молба от “Зенит лизинг Експрес” ООД София срещу
“Хоспитал Варна” АД Варна за откриване на производство по несъстоятелност
спрямо ответника.
Молителят излага, че по
силата на договор за лизинг, сключен с ответното дружество на 09.02.05 година
доставил на последното медицинска
апаратура на обща стойност 2 091 978,65 евро. С анекс към договора,
подписан от страните на 06.07.05 г. ответникът – лизингополучател се задължил
да заплатил стойността на лизингованите вещи на 48 равни месечни вноски, всяка
с размер от 43 582,88 евро и с падеж деветнадесето число на съответния
месец. По силата на същия анекс ответникът поел и задължението за заплати и
всички направени от ищеца плащания по лихви и разходи по усвоявания на суми
/без главница/ по договор за банков кредит, сключен между молителя и “Токуда
Банк” АД София. За горното задължение била съставена данъчна фактура
№91/04.10.05 г. за сумата 173 929,53 лева. Към датата на предявяване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност ответното дружество не е заплатило на молителя четири лизингови вноски , за които са издадени
фактури, както следва: №136/ 18.11.05 г. № 159/19.12.05 г. № 182/19.01.06 г. и
0 202817.02.06 г., всяка от които за сумата 85 240,72 лева с ДДС. С оглед
на горното към датата на предявяване на молбата задължението на ответното
дружество към молителя възлиза на
514 902,41 лева. Молителят излага, че ответникът не е в състояние за
изпълни това свое задължение и са намира в състояние на неплатежоспособност.
Моли съда, след като констатира наличието на неплатежоспособност у длъжника да
обяви началната й дата - 19.12.05 г., и да открие производство по
несъстоятелност. Молбата е с правно основание чл.608 от ТЗ.
Ответникът изразява
становище за неоснователност на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност. Излага, че молителят е следвало да придобие лизинговата вещ по
силата на договор за покупко -продажба, сключен на 09.02.05 г. с “Техникъл
системс” ЕООД София. Финансирането на
договора за покупко- продажба е извършено с договор за банков кредит от
25.03.05 г. сключен между молителя и “Токуда Банк” АД София, по който
ответникът се явява ипотекарен гарант. Сочи, че медицинското оборудване,
доставено с приемо - предавателни протоколи от 29.07.05 г. и 05.01.06 г. не е
предоставено изцяло, съгласно спецификацията към договора. На ответника на се
предадени две линийки, всяка от които на стойност 115 152 евро, както и
рентгенова видеосистема на стойност 186 180 евро. Излага, че част от
имуществото е получено само в
транспортна опаковка, без необходимите
документи за въвеждането му в експлоатация и правилното му използване,
гаранционни карти и гаранционни условия на потребителя, поради което надлежно
предаване по смисъла на чл.2 ал.2 от
договора за лизинг не е осъществено. С оглед на горното, с нотариална покана от 21.02.06 г. на нотариус № 042 Маргарита Шамлиян прекратил договора за лизинг, поради неизпълнение в
дадения с поканата четиринадесет дневен срок за надлежно предаване и монтиране
на оборудването по предвидения в договора ред. Твърди, че по отношение за
месечните вноски с падежи месец декември 2005 г. – месеца януари 2006 г . е
направил изявление за прихващане с предплатена от него сума в размер на 135 841
евро, вън от погасителния план, а за вноската за месец февруари 2006 година е
упражнил правото на едновременност на
изпълнението, съгласно чл.90 от ЗЗД. Поради настъпилия ефект на разваляне на
договора, страните дължат и връщане на даденото по него, тъй като фактическото
ползване на вещите по силата на договора за лизинг все още не е започнало. Към
датата на развалянето ответникът е заплатил на ищеца в изпълнение на договора
за лизинг сумата 810 772,25 лева, която следва да бъде върната. Вън от
това, предаване държането на медицинското оборудване ищецът се е снабдил с
изпълнителен лист по ч.гр.дело № 9786/06 г. на СРС- 62 състав, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 200671904000002 на ЧСИ №719.Моли съда да
отхвърли молбата .
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
С договор за лизинг, сключен
между страните на 09.02.05 г. ищецът “Зенит Лизинг Експрес” ЕООД София е
предоставило на ответника “Хоспиал Варна” АД Варна за временно възмездно ползване по лизингова схема медицинско
оборудване, съгласно приложена към договора техническа спецификация, като се е
задължил да прехвърли на лизингополучателя собствеността върху същото след
изплащане на пълния размер на месечните лизингови вноски. С анекс към договора
, подписан от страните на 06.07.05 г. срокът на договора за лизинг е определен
на 48 месеца, като за валидна техническа спецификация между страните е
посочена тази, съставляваща приложение
№1 към анекса, като новата лизингова схема по анекса също е определена за
действаща между страните. Съобразно
същата, месечните лизингови вноски са
определени в размер на по 34 582,88 евро всяка, с падеж деветнадесето число на текущия месец.
Между страните по делото не
се спори, а и от представените по делото приемо - предавателни протоколи от
29.02.05 г. / лист 140 от т. дело №606/06 г./ и от 05.01.06 г. /лист 136 от същото дело на
гърба/, че лизингодателят е изпълнил задължението си за предаване на
лизинговото имущество, като и двата протокола са подписани от лизингополучателя
без възражения. С оглед на горното съдът намира за неоснователни твърденията на
последния, че лизинговото имущество му е предадено не по реда, установен в чл.2 ал.2 от договора - ведно с цялата необходима
техническа и експлоатационна документация,
гаранции и условията им. Всички възражения на лизингополучателя по техническото
състояние на предадените вещи и наличността на съпровождащата документация е
следвало да бъдат обективирани или като възражения в приемо – предавателните
протоколи, или да обусловят отказът му да
ги подпише и да приеме вещите.
Обратното означава, че доставените вещи
са приети без възражения и са били годни за експлоатация с оглед обичайното им
предназначение. Протоколът от 05.01.06
година е подписан с отбелязването, че два броя линейки и рентгенова
видеосистема не са предадени на лизингополучателя, това е единственото негово възражение по начина,
вида и годността на доставеното медицинско оборудване. Видно от техническата спецификация към договора от
09.02.05 г. недоставените вещи са на
обща стойност 264 000 евро. От
представената по делото декларация от
05.01.06 г. изпълнителния директор на
ответното дружество Иван Гайдаров е
видно, че непредаването на имуществото по протокола от същата дата няма за възпрепятства
монтирането на апаратурата и въвеждането на болницата в експлоатация, с което по естеството си
ответникът е приел неточното изпълнение.
Между страните по делото не
се спори, че съобразно анекса от
06.07.05 г. падежът на първата месечна вноска е определен на 19.11.05
г., като за вноските, дължими за периода м. ноември 2005 г. – месец февруари
2006 г. лизингодателят е съставил данъчни фактури №136/ 18.11.05 г. №
159/19.12.05 г. № 182/19.01.06 г. и № 202817.02.06 г., всяка от които за сумата
85 240,72 лева с ДДС. Ответникът не оспорва, че по същите не е извършено
плащане, като обосновава същото с прихващане по първите три фактури, отправено
с предизвестието за разваляне на договора, обективирано в нотариална покана от
21.02.06 г., на нотариус №042 Маргарита Шамлиян, връчена на молителя на 23.02.06 г., а неплащането на четвъртата
вноска с правото си на едновременно изпълнение, съобразно разпоредбата на чл.90
от ЗЗД.
Съдът намира възражението за
прихващане за вноските по фактури №136/ 18.11.05 г. № 159/19.12.05 г. №
182/19.01.06 г за неоснователно. За да е налице фактическият състав на
прихващането, необходимо е да са налице две насрещни и изискуеми задължения,
определени по основание и размер, като ефектът на погасяване до размера на
по-малкото настъпва с факта на достигане на изявлението за прихващане до
насрещната страна. По делото не са налице доказателства за съществуване на
претенидраното от ответника вземане към молителя в размер на 135 841 евро извън
погасителния план. Представени са единствено банково извлечение и мемориален
ордер от 07.04.05 г, установяващи превеждането на сумата 334 440 евро от
ответника и заверяването на сметката на
молителя със същата сума с посочено
основание – договор за лизинг от 09.02.05 г. Горното обаче установява изпълнение на задължението по чл.5
ал.4 от договора, което макар и извън погасителния план е осъществено на
основание договора за лизинг. От друга страна
заплащането на сумата 30 000 лева, за което са представени два боря
авизо за платежно нареждане, макар и извън договора за лизинг и погасителния
план е недостатъчно да покрие пълния размер дори и на едната от лизинговите
вноски. С оглед на изложеното изявлението за прихващане не е породило валидно
правно действие, тъй като към датата на достигането му у получателя - 23.02.06 г. лизингополучателят вече е бил в
забава за заплащането на четири месечни вноски. Поради забавата и качеството му
на неизправна страна оправеното предизвестие за разваляне на договора поради
неизпълнение на задължението за доставка
на част от оборудването не е породило правно действие. Лизингополучателят е
следвало да възрази срещу непълната доставка още към датата на подписване на
приемо – предавателния протокол и да се възползва от правото си по чл.230 ал.2
от ЗЗД вр. чл.344 ал.1 от ТЗ. Същото обаче той е следвало да направи веднага
при прегледа на вещта и в момента на нейното приемане, како във всички случай ,
за да се възползва от правото си да развали договора същият следва да има
качеството на изправна страна по същия. Неплащането на четири дължими месечни
лизингови вноски, както и късното
изявление за разваляне са обусловили невъзможността последното да породи правните последици на чл.87
от ЗЗД.
С нотариална покана от 08.03.06 г. на нотариус Наталия
Стоева, връчена на ответното дружество
при отказ на същата дата лизингодателят е упражнил правото си да развали
договора, на основание чл.15 от същия,
поради неплащане на дължимите към датата на поканата лизингови вноски,
съвпадащи с тези по процесните четири фактури. С факта на получаването на
предизвестието от адресата правното действие на договора за лизинг прекратено, като съобразно разпоредбата на
чл.347 ал.2 от ТЗ вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД , предвид характера на договора -
такъв с периодично изпълнение, лизинговите вноски до развалянето на договора се
дължат на основание на същия, тези, заплатени до момента на развалянето не
подлежат на връщане.
По делото не са представени
и доказателства за извършено от ответника плащане по подписаната и приета от него фактура № 91/04.10.06 г. за
доставка на обща стойност 173 939,53 лева.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че молителят се легитимира като
кредитор на ответника с изискуемо и ликвидно вземане в размер на
514 902,41 лева.
От заключението на назначената
съдебно - счетоводна експертиза , което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че процесното
задължение е осчетоводено в баланса на
ответното дружество, същото е отнесено в сметка “съдебни вземания”, аналитична
сметка “съдебни неприсъдени вземания”. От същото заключение се установява, че
към 31.10.08 г. – изследвания от вещото лице период въз основа на съставен
междинен баланс към същата дата ответникът има и следните задължения - 1000
лева от доставка по договор и задължения към бюджета - задължение за ДДС в
размер на 43 685,12 лева и за корпоративен данък за 2007 година в размер
на 245 530 лева. От общия размер на задължението към 31.10.08 г., посочен
от вещото лице, съдът намира че задължението в размер на 2 321 778,39
лева по договор за дълг , сключен с “Балкан Форест” следва да бъде приспаднато
, тъй като същото е с падеж на 01.01.2011 – т. е все още не е изискуемо към
датата на заключението, респективно на преценка на финансовото състояние на ответника.
С оглед на горното общият размер на задълженията на ответното дружество към 31.10.08 г.
възлиза на 805 117,53 лева.
От заключението на
назначената експертиза е видно, че
дружеството притежава следните активи по баланса към 31.10.08 г. - дълготрайни материални активи с балансова
стойност 25 581,40 лева, като и следните свободни парични средства -
648,21 лева в касата на дружеството, 849,78 лева по разплащателна сметка в
лева, 476,57 лева по разплащателна сметка във валута и 686 000 лева
предоставени депозити в депозитна сметка на дружеството.
С договор за встъпване в дълг от 27.07.07 г. , сключен
по реда на чл.101 от ЗЗД между “Токушукай- София” ЕООД София и “Хоспитал Варна”
АД Варна ответното дружество е встъпило като солидарен длъжник в дълга на
молителя “Зенит Лизинг Експрес” София
“ЕООД към “Токушукай- София” ЕООД София по договор за банков кредит №
000-581-001/25.03.05 г. в размер на 1 646 990,31 евро, като се е
задължил до 15.08.07 г. да заплати на кредитора “ Токушукай- София” ЕООД София
сумата 1 554 000 евро. Видно от представените преводно нареждане за
кредитен превод и банково извлечение от ТБ ”Алианц България” АД на 15.08.07 г.
сумата от 1 554 000 евро в левовата й равностойност от
3 039 359,82 лева е преведена по банковата сметка на “Токушукай-
София” ЕООД София. Съобразно разпоредбата на чл.71 ЗЗД, с факта на плащането встъпилият в дълг
солидарен длъжник се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор на размера на платеното задължение.
Суброгацията е настъпила автоматично, по
силата на закона, като правният интерес от погасяване на задължението от
страна на ответника следва от качеството му на лично задължено лице - солидарен
длъжник. Доколкото съгласие на длъжника при договора по чл.101 от ЗЗД не е
необходимо, а действието на суброгацията настъпва по силата на закона,
изпълнилият задължението ответник е встъпил във всички права на удовлетворения
кредитор спрямо длъжника, включително привилегиите и ипотеките. С оглед на
горното съдът намира, че към общия размер на вземанията към 31.10.08 г. следва
да бъде прибавено и вземането към молителя
по договора за встъпване в дълг от 27.07.07 г. в размер на
3 039 359,82 лева.
От заключението на вещото
лице е видно, че към 31.10.08 г. дружеството има следните коефициенти на
ликвидност, определящи способността му да покрива текущите си задължения с
наличните си краткотрайни активи. Коефициент на обща ликвидност е 15,56, този
на бърза ликвидност - 14,81, коефициента на незабавна ликвидност е 2,26, а
коефициент на абсолютна ликвидност е 2,26. Анализът на коефициентите,
направен от вещото лице по икономически
показатели сочи, че същите са доста над препоръчителните стойност, което
означава, че в предприятието има излишък
от парични средства, което се установява от баланса и от отчета за паричния
поток.
При преценката на
платежоспособността на търговеца следва да се има предвид обстоятелството
разполага ли същият с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без
да се поставят в опасност интересите на кредиторите. С оглед на това, при преценката досежно размера на имуществото на длъжника и неговата стойност
не следва да се вземат под внимание дълготрайните материални активи, с които длъжникът разполага. Това е така,
защото евентуалната разпродажба на същите за удовлетворяване на текущи
задължения би затруднила бъдещата му търговска дейност, и би довела на практика
до нейното преустановяване , с което на практика се постига ефекта на всяко
едно производство по несъстоятелност във фазата по осребряване на имуществото.
По тази причина, при преценката на финансовото състояние на длъжника не следва
да се имат предвид притежаваните от него дълготрайни материални активи, а само
краткотрайните такива /в този смисъл е и трайната практика на ВКС- решение №72
по гр.дело №953/95 г. на ВКС/ . След приспадане балансовата стойност на
притежаваните от ответника дълготрайни материални активи - 25 581,40 лева,
общият размер на свободните парични средства в касата на дружеството и по
банковите сметки, както и на вземанията възлиза на 3 727 334,38 лева.
Горното означава, че наличното имущество на дружеството трикратно надвишава
установения размер на задълженията му, поради което съдът намира,
че с наличното си имущество
ответникът би могъл изпълнява
текущите си задължения без затруднения. Горното се установява и от показателите
на коефициентите на ликвидност, които са във величини, сочещи не на недостиг, а
на излишък на парични средства. Анализът на притежаваното от дружеството
бързоликвидно имущество, направен чрез
съпоставка на краткотрайните активи към краткосрочните задължения / съобразно
решение по т.дело № 466/94 г. на ВКС/ , и установеният от вещо лице коефициент
на обща ликвидност от 15,56 обуславя извода за наличие на достатъчно свободни
парични средства за изпълнение на процесното задължение.
С оглед на изложеното, съдът
намира подадената молба за неоснователна. Ответникът е в състояние да изпълни
своето изискуемо и ликвидно задължение по процесния договор за лизинг , като не
се намира в твърдяното от ищеца състояние на неплатежоспособност .
С оглед на изложеното съдът
намира , че по делото не са доказани
материалноправните предпоставки за откриване на производството по
несъстоятелност спрямо ответното
дружество по чл.608 ал.1 от ТЗ - обективното състояние на
неплатежоспособност у ответника и началната й дата, поради което молбата за
откриване на производство по несъстоятелност се явява неоснователна, и следва
да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното,
съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на “Зенит лизинг Експрес” ООД София , рег. по
ф.дело № 12 242/04 г. на СГС, представлявано от управителя Венцислав
Христов Испорски, ЕГН ********** за откриване на производство по
несъстоятелност спрямо “Хоспитал Варна”
АД Варна, рег. по ф.дело № 3098/03 г. на ВОС, представлявано от Иван Василев Гайдаров, ЕГН ********** , като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в седмодневен срок от връчването му на страните пред ВАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: