РЕШЕНИЕ

№…………../06.02.2009 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и девета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М.Т.

При участието на секретаря Х.А., като разгледа докладваното от съдията Т. т.д. 137/2008 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГПК /отм/.

Предявен е иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът Т. излага в исковата си молба, че между ответника по спора “НУР ТУР” ЕООД и “Индустрия Прецизне Механике” АД – гр. Белград, Р. Сърбия е сключен договор за търговска продажба № 0306/18.01.2006 г. и в изпълнение на същия продавачът – сръбското дружество е доставил промишлени стоки на ответника по спора. Доставката е придружена със съответните документи като за дължимата сума е съставен и първичен счетоводен документ с цена на доставката 32 258 евро. Стоката е транспортирана до митнически склад в гр. Варна и изтегляна в определен период от време от ответника по спора. На 20.12.2007 г. задължението на “НУР ТУР” ЕООД за главницата от 32 258 евро е цедирано на ищеца ведно със сумата от 1 364 евро – начислена лихва за забава плащането по фактурата от датата на изпадане на длъжника в забава - 18.03.2006 г. до 06.12.2007 г. Ищецът поддържа, че цедентът е уведомил длъжника за прехвърленото вземане на 10.01.2008 г., на която дата с втора нотариална покана Т. е предявил вземането си пред длъжника. Плащане не е последвало. Моли съдът да осъди ответника да изпълни задължението си като заплати на ищеца сумата от 33 642 евро, представляваща сбора от главница в размер на 32 278 евро и лихва за забава от 1364 евро – неизплатено задължение на ответника към “Индустрия прецизне механике” АД, което вземане е прехвърлено на ищеца по договор за цесия от 20.12.2007 г., за което ответникът е уведомен.

В съдебно заседание искът се поддържа на изложените основания от процесуалния представител на ищеца. Претендира се присъждане на разноските по спора.

Процесуалният представител на ответника оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не се дължи претендираната сума.

Съдът, след съвкупен анализ на целия доказателствен материал по делото и като прие, че искът е допустим за разглеждане, предявен от легитимирана да брани по този ред правата си, страна, установи от фактическа и правна страна следното:

На 18.01.2006 г. “Индустрие прецизне механике” АД – Белград и ответника по спора договарят първата страна да продаде на “Нур тур” ООД – купувач описаните продукти – помпа, дюза, три броя хидравлични глави за общата стойност от 32 278.00 евро /видно от оригинала на фактурата на л. 13 по делото/. В лицензирания превод /л. 11 и 12/ е допусната техническа грешка при изписване на общата стойност като наместо 32 278 евро е записано 32 258 евро, което при проста аритметика, очевидно не съответства на сбора от отделните стойности. Съобразно клаузата по чл. 2.2. от договора за продажба купувачът е длъжен да заплати стойността в рамките на 20 дни след доставката, в чуждестранна валута. Условията по доставката са FCA Белград /чл. 2.1/. В изпълнение на договорените срокове и начин на доставка, стоката е изнесена през МП Терминал Белград, придружена с Евро 1 – сертификат за преференциална търговия между Сърбия, Черна Гора и България, ЕАД за износ и международна товарителница. В документацията като получател е посочено ответното дружество. Видно от лицензирания превод на митническите документи – ЕАД за износ, сертификат и товарителница /л. 21 и следващи по делото/, описаните стоки – помпа, дюзи и хидравлични глави са тези, уговорени между страните по договора то 18.01.2006 г. За стойността на доставката - 32 278.00 евро, е издадена фактура № 16/06 от 23.02.2006 г. /описана като придружаваща пратката документ в международната товарителница.

По договора за продажба съществуват допълнителни клаузи за взаимна дейност на страните по проучване нуждите на българския пазар от процесната стока. В полза на купувача е уговорена в чл. 1.5 възможност за връщане на стоката, в случай, че не успее да продаде продуктите на пазара в България, реализирането на което право е обусловено от съставяне на подробен доклад относно непродадените стоки, получен от “Индустрия прецизне механике” /чл. 1.6. от договора/.

Съобразно заключението по ССЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, налице е последваща продажба на стоката от ответника в полза на “Спарки – Свободна зона” гр. Видин, като за продажбата е издаден инвойс № 56/01.03.2006 г. В последствие част от стоките са внесени на митническата територия на страната, за което са издадени съответните документи за вноса. С “Приморска антрепозитна търговия” ООД /ПАТ/ ответникът е сключил договор за наем на складова база в гр. Варна, като в рамките на срока на договора са съхранявани на територията на митническия склад стоките, доставени от “Индустрия прецизне механике” АД – гр. Белград и при “ПАТ” ООД се съхраняват, проверени от експерта митнически документи – такива, оформени за режим митническо складиране и за режим внос. Експертът е посочил, че счетоводната проверка при ответника не удостоверява наличие на документи или счетоводни записвания за извършени плащания нито към продавача до датата на цесията, нито към цесионера – ищец след това.

На 20.03.2008 г. ответникът заявява извънсъдебно дължимостта на левовата равностойност на иска /споразумение л. 63 по делото/.

При установената фактология, съдът дава следното разрешение на спора:

Съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, в интересуващата съда хипотеза, кредиторът разполага с възможността да прехвърли вземането си към длъжника, произтичащо от договор, освен ако последният не позволява това. По договора за продажба № 0306/18.01.2006 г., чието съдържание бе обект на анализ по-горе, няма изрична клауза, установяваща забрана за прехвърляне вземането на продавача за цената на стоката. В този смисъл договорът за прехвърляне на вземането от 20.12.2007 г. е перфектен между страните по него – цедент и цесионер от момента на постигнатото съгласие – на датата на сключването му.

На 10.01.2008 г. е връчена нотариална покана на ответника по спора от цедента, с което са настъпили правно валидните последици по чл. 99 ал.4 от ЗЗД – цесията разпростира от този момент действието си спрямо длъжника и изпълнение с погасяващ ефект той може да направи единствено на цесионера. Разписка № 1/10.01.2008 г. /л. 16 по делото/ удостоверява по надлежния, предвиден в отменения ГПК ред, отказа на адресата да получи нотариалната покана. Положените подписи от двама свидетели на отказа, оформят и завършения фактически състав по чл. 47 изречение последно от ГПК /отм/, в който случай ответникът се счита редовно уведомен за прехвърленото вземане – за същия възниква облигацията да плати на легитимирания кредитор.

С оглед експертното заключение се установява безспорно, че до датата на цедиране на вземането, длъжникът не е извършвал плащане по договора за продажба в полза на цедента.

Безспорно се установи пак от ССЕ, че ответникът не е престирал и на цесионера, сумите по договора за цесия.

Относно съществуването на вземането на продавача по договора за продажба.

Индивидуално определените вещи по договора за продажба от 18.01.2006 г. – помпа, дюза, хидравлични глави – 3 броя, е уговорено да се доставят на купувача – ответник при условия на доставка FCA Белград.

Съгласно международните правила за тълкуване на търговските термини ИНКОТЕРМС при това условие на доставка – Франко превозвача /уговорено място/ продавачът е изпълнил задължението си да предаде стоката на купувача в момента, когато я повери на определено място на превозвача, посочен му от купувача. Видно от съдържанието на международната товарителница, придружаваща товара, процесната стока – описана в товарителницата е предадена на превозвача “М13” ЕООД на 25.02.2006 г. Към товарителницата като съпроводителен документ е описана и фактурата за стойността на доставката в размер на 32 278 евро.

Ответникът по спора не противопоставя твърдения, че превозвача по товарителница, комуто е предадена стоката е различен от този, посочен от него като купувач съобразно условието на доставка. В контекста на гореизложеното, на 25.02.2006 г. продавачът “Индустрие прецизне механике” е изпълнило задължението си да достави на купувача в лицето на ответника стоките, предмет на договора за продажба от 18.01.2006 г. На същата дата 25.02.2006 г. предвид клаузата по чл. 2.2. от договора за продажба е станало изискуемо и вземането на продавача към купувача за стойността. Представените и обсъдени във фактологията други писмени доказателства – евро 1, ЕАД за износ, както и заключението по ССЕ, от което се установява съхранение на процесните стоки в митнически склад и последващо разпореждане, потвърждават вече изложеното и не променят извода касателно момента на доставка.

Не са ангажирани доказателства от ответника и, че е реализиран фактическият състав по чл. 1.6 и 1.5 от договора – непродадени стоки, съставен доклад, получен от продавача, връщане на стоките на последния.

Съгласно чл. 2.2. за купувача възниква облигацията в срок от 20 дни от доставката, т.е. до 17.03.2006 г. да заплати стойността от 32 278.00 евро, което не е сторил. Както вече бе упоменато от съда, не е престирано нито на продавача до датата на прехвърляне на вземането – 20.12.2007 г., нито на новия кредитор след 10.01.2008 г. /датата, на която е сведена до знанието му цесията/.

За заплащане на сумата от 32 278 евро, ответникът по спора ще бъде осъден.

Считано от тази 18.03.2006 г. купувачът е в забава плащането. В договора за покупко-продажба не е изключено начисляването на лихва за забава плащането, поради което и предвид чл. 294 ал.1 от ТЗ, такава се дължи. В договора за цесия размера на лихвата е фиксиран на 1 364 евро с уточнение, че стойностите са по счетоводна справка /таблица № 1/, неразделна част от договора за цесия. От съдържанието на Таблица № 1/л. 27 по делото в превод/ е видно, че размера на начислената от продавача лихва при използване лихвените проценти на Европейската централна банка, за периода 18.03.2006 г., която действително е първият ден, от който длъжникът е в забава до 06.12.2007 г., е 1363.57, закръглена до цяло число – 1364.

Заключението по ССЕ, което и в тази му част съдът възприема за обективно и достоверно, сочи, че законната лихва върху главницата, изчислена съгласно българските стандарти за периода 18.03.2006 г. – 06.12.2007 г. е в размер на 7 750.56 евро, т.е. в пъти по-голяма.

При това прехвърленото на ищеца вземане и за лихви за забавено плащане е в размер, по-благоприятен за длъжника.

Ответникът по спора не ангажира правно валидни доказателства за погасяване на задължението чрез плащане.

Исковата претенция е доказана по основание и ще се уважи за пълния размер.

На ищеца с оглед изхода от спора се следват и разноските в производството, които са в размер на 5412 лева /за държавна такса, депозит за ССЕ и адвокатско възнаграждение/.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “НУР ТУР” ЕООД – гр. Варна, адрес на управление жк. “Владиславово” бл. 305, вх. 5, ет.1, ап. 70, рег. По т.д. № 1521/2002 г. в търговския регистър при ВОС, представлявано от Нури Рамадан Махмуд, ЕГН ********** да заплати на И.Н.Т., ЕГН ********** ***, с адресна регистрация ул. “Македония” № 149, ет.4, ап. 12 сумата от 33 642.00 /тридесет и три хиляди шестотин четиридесет и две/ евро, сбор от главница в размер на 32 278.00 /тридесет и две хиляди двеста седемдесет и осем/ евро и лихва в размер на 1 364.00 /хиляда триста шестдесет и четири/ евро, представляваща неизплатено задължение на ответника към “Индустрия прецизне механике” АД – гр. Белград, Р Сърбия по договор за продажба № 0306/18.01.2006 г. и фактура № 16/06 от 23.02.2006 г., което вземане е прехвърлено на И.Н.Т. с нотариално заверен договор за цесия от 20.12.2007 г., за което прехвърляне “НУР ТУР” ЕООД е уведомено, на осн. чл. 79 вр. чл. 99 от ЗЗД, както и сума в размер на 5412.00 /пет хиляди четиристотин и дванадесет/ лева, за заплатени от ищеца такси, разноски и адвокатско възнаграждение, в производството пред ВОС, на осн. чл. 64 ал.1 от ГПК /отм/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски Апелативен Съд в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните /по реда на ГПК отменен/.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: