РЕШЕНИЕ

№ ………………./16.02.2009 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и девета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М.Т.

При участието на секретаря Х.А., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 121/2008 г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба А.П.А., С.А.А. и О.А.А., наследници на Лиляна Стоянова Александрова твърдят, че по сключен от наследодателката им предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, същата е заплатила на ответника “Банканстил” ООД – гр. Варна, представлявано от управителя Костов сума в общ размер от 30 000 лева /18 200 щ.д./. В развилото се триинстанционно производство по предявен от Александрова против “Балканстил” ООД иск с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД за обявяване предварителния договор за окончателен, с влязло в сила решение искът е отхвърлен. Поради това, молят съда да осъди ответника да заплати съответно на А.А. сумата от 20 000 лева, на С.А. сумата от 5 000 лева и на О.А. сумата от 5 000 лева, съответни на наследствената квота на всеки, които суми са подлежащи на възстановяване като дадени от наследодателя им на ответното дружество, на неосъществено правно основание.

В съдебно заседание процесуален представител на ищците поддържа исковете на изложените основания с молба по същество да се уважат и присъдят разноските по делото.

Процесуалният представител на ответника, не се явява в съдебно заседание, не изразява становище.

Съдът, след съвкупен анализ на целия доказателствен материал по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 06.03.1997 г. между Лиляна Александрова и ответника по спора “Балканстил” ООД е сключен договор за строеж на жилище в гр .Варна /по характеристики в тази част договор за изработка/ и прехвърляне собствеността на жилището при условията на чл. 2.11 /в тази му част предварителен договор за покупко-продажба/. Срещу задължението на ответника на изгради жилището и прехвърли собствеността, наследодателката на ищците е поела насрещна престация за заплащане на сумата от 20 000 щатски долара при условията на чл. 4 от договора.

От представените и приети в заверен за вярност вид писмени доказателства по делото – квитанции към приходни касови ордери, в чиято идентичност с оригиналите съдът се убеди след съпоставка в съдебно заседание, е видно, а и не е спорно между страните, че Александрова е превела на ответното дружество общо в лева сумата от 28 285.60 /деноминирани лева/ и още 1 200 щатски долара – хиляда щатски долара на дата 05.11.1996 г. и двеста щатски долара на 10.09.2001 г. /за последната сума както бе заявено от ищеца А.А., същият е поставил датата на гърба на оригинала, което бе установено от съда в съдебно заседание/.

Заплатените суми в лева са съответно 10 002 600 /неденоминирани/ лева на 06.03.1997 г. , 4 500 000 /неденоминирани/ лева на 09.04.1997 г., 3 133 000 /неденоминирани/ лева на 22.04.1997 г., 5 250 000 /неденоминирани/ лева на 30.09.1997 г. и 5 400 000 /неденоминирани/ лева на 13.01.1998 г.

Щатската валута, преизчислена в лева служебно от съда с помощта на програмния продукт Апис Финанси/Валутни курсове/конвертор е както следва: за дата 05.11.1996 г. – за един щатски долар 245.87 /неденоминирани лева/, респективно за 1 000 щатски долара – 245 870 неденоминирани лева или 245.87 деноминирани лева. За дата 10.09.2001 г. – за един щатски долар 2.12185 лева, респективно за 200 щатски долара 432.37 лева или общо изплатена от Александрова към ответното дружество в левова равностойност на 1200 щатски долара – сума от 678.24 лева.

От представените заверени за вярност копия на съдебни решения по гр.д. № 650/2004 г. на ВОС, въззивно гр.д. № 555/2004 г. на ВАпС и касационно т.д. № 441/2005 г. на ВКС е видно, че с влязло в сила решение на 05.12.2005 г., искът на А.А. и Лиляна Александрова с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД е отхвърлен поради липса на индивидуализиращи данни за имота в предварителния договор и липса на годен обект за отчуждаване /за сградата не са били издадени към момента на постановяване на съдебните актове, актове в строителството обр. 15 и 16/.

При установената фактология, по която спор между страните не се и повдига, съдът счита искът по чл. 55 ал.1 от ЗЗД за доказан по основание.

Цитираните по-горе във фактологията суми са дадени от наследодателката на ищците на валидно възникнало правно основание по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, което основание не се е осъществило – предварителният договор не е обявен за окончателен по чл. 19 ал.3 от ЗЗД. Даденото на неосъществено правно основание подлежи на реституция на далия го, доколкото с престираната сума ответното дружество увеличава имущественото си състояние неоснователно. Сумата подлежи на връщане в патримониума на ищците.

По размера на претенцията. Исковите суми се претендират от всеки от ищците съобразно размера на наследствената им квота – 4/6 за А.П.А., по 1/6 за С.А.А. и О.А.А.. Както съдът по-горе посочи, в лева ищците са заплатили сума от 28 285.60 неденоминирани лева а в щатска валута 1 200 долара или в левова равностойност 678.24 лева. При това съдът приема, че общо престираното, подлежащо на възстановяване на ищците е в размер на 28 963.84 лева. При съотношенията на наследствените квоти на всеки от ищците, на А.А. се следва сумата от 19 309.22 лева, а на останалите двама сума от по 4827.31 лева, до които размери претенцията по чл. 55 ал.1 от ЗЗД е доказана и по размер. За горниците над всяка от тези суми до първоначално претендираните размери, исковете са неоснователни.

От процесуалния представител на ответника са представени писмени бележки, към които е представено и писмено доказателство, както и е направено възражение за изтекла погасителна давност. Доколкото ГПК /отм/ не придава правна стойност на писмените защити, настоящата инстанция е в невъзможност да обсъжда наведените след приключване на устните прения възражения и доводи.

Разноски се следват на ищците с оглед изхода от спора в размер съотнесен към този, в който е уважена претенцията на всеки от тях. От ищците се представят доказателства единствено за заплащане на държавните такси – съответно в размер от 800 лева за А.А. и по 200 лева за всеки от другите двама. Ответното дружество ще се осъди да заплати на всеки от тях съответно суми от 772.40 лева на А.А. и съответно по 193.10 лева на всеки от останалите двама.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “БАЛКАН СТИЛ” ООД – гр. Троян, адрес на управление ул. “Македония” № 20, рег. по ф.д. № 238/2002 г. на ЛОС, представлявано от управител Васил Димитров Костов, ЕГН ********** да заплати на А.П.А., ЕГН ********** ***, наследник на Лиляна Стоянова Александрова сума в размер на 19 309.22 /деветнадесет хиляди триста и девет лева и 22 ст/ лева, съответна на наследствената му квота, подлежаща на възстановяване като дадена от наследодателя в полза на ответното дружество, на неосъществено правно основание, на осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 772.40 /седемстотин седемдесет и два лева и 40 ст/ лева, представляваща сторени от ищеца разноски в настоящото производство за държавна такса, на осн. чл. 64 ал.1 от ГПК /отм/, като ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл. 55 ал.1 от ЗЗД за горницата над уважения размер от 19 309.22 лева до претендирания от 20 000 лева като неоснователна.

ОСЪЖДА “БАЛКАН СТИЛ” ООД – гр. Троян, адрес на управление ул. “Македония” № 20, рег. по ф.д. № 238/2002 г. на ЛОС, представлявано от управител Васил Димитров Костов, ЕГН ********** да заплати на С.А.А., ЕГН **********,***, наследник на Лиляна Стоянова Александрова сума в размер на 4 827.31 /четири хиляди осемстотин двадесет и седем лева и 31 ст/ лева, съответна на наследствената му квота, подлежаща на възстановяване като дадена от наследодателя в полза на ответното дружество, на неосъществено правно основание, на осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 193.10 /сто деветдесет и три лева и 10 ст/ лева, представляваща сторени от ищеца разноски в настоящото производство за държавна такса, на осн. чл. 64 ал.1 от ГПК /отм/, като ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл. 55 ал.1 от ЗЗД за горницата над уважения размер от 4 827.31 лева до претендирания от 5 000 лева като неоснователна.

ОСЪЖДА “БАЛКАН СТИЛ” ООД – гр. Троян, адрес на управление ул. “Македония” № 20, рег. по ф.д. № 238/2002 г. на ЛОС, представлявано от управител Васил Димитров Костов, ЕГН ********** да заплати на О.А.А., ЕГН **********,***, наследник на Лиляна Стоянова Александрова сума в размер на 4 827.31 /четири хиляди осемстотин двадесет и седем лева и 31 ст/ лева, съответна на наследствената му квота, подлежаща на възстановяване като дадена от наследодателя в полза на ответното дружество, на неосъществено правно основание, на осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 193.10 /сто деветдесет и три лева и 10 ст/ лева, представляваща сторени от ищеца разноски в настоящото производство за държавна такса, на осн. чл. 64 ал.1 от ГПК /отм/, като ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл. 55 ал.1 от ЗЗД за горницата над уважения размер от 4 827.31 лева до претендирания от 5 000 лева като неоснователна.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски Апелативен съд в четиринадесет дневен срок от датата, на която е съобщено на страните, че решението с мотивите е изготвено.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: